П Р О Т О К О Л
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, XXI състав, в
публично заседание на четвърти юли през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Анна Димитрова, сложи за разглеждане докладваното
от съдията административно дело № 2239
по описа за 2021 година
При спазване разпоредбите на чл.
142, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК на
поименното повикване в 13.36 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Б.С.И., редовно
призована, не се явява, представлява се от адв.
Н.Б., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
ОТВЕТНАТА СТРАНА ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА РАЙОН „ПРИМОРСКИ“,
ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, не
се явява, не се представлява.
ОТВЕТНАТА СТРАНА ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, не се явява,
не се представлява.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА „К. ИНВЕСТ“ ЕООД, чрез
ПРЕДСТАВЛЯВАЩ Г.И.К., редовно призован, не се явява
законен представител, представлява се от адв.
К.К., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Т.В.Б.,
редовно призована, не се явява, не се представлява.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Г.В.Б., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И.Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Ц.П.Б.,
редовно призована, не се явява, не се представлява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.И.С., редовно
призована, явява се лично.
СЪДЪТ докладва постъпила
молба с. д. № 10416/04.07.2022 г. от
Т.В.Б. и Ц.П.Б. чрез адв. Д. К., с която се заявява, че двете заинтересовани
страни не могат да се явят в днешно съдебно заседание и молят ход на делото да
бъде даден в тяхно отсъствие.
Адв. Б.: Да се даде ход
на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход
на делото.
Адв. К.: Да се даде ход
на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва депозирано
заключение с. д. № 9903/24.06.2022 г.
по съдебно-техническа експертиза. Същата е представена в срока на чл.199 ГПК.
Адв. Б.: Да се изслуша
вещото лице.
Адв. Г.: Да се изслуша
вещото лице.
Адв. К.: Да се изслуша
вещото лице.
Съдът
пристъпва към снемане самоличността на вещото лице, изготвило заключението по
съдебно-техническата експертиза:
ВЕЩО ЛИЦЕ - Р.И.С.,
** г., бълг. гражданка, омъжена, не осъждана, без родство със страните.
Предупредена за отговорността по чл.291 от НК. Обеща да даде заключение по
съвест и разбиране.
Вещото лице С.: Поддържам
изготвеното заключение.
Съдът към вещото лице С.: Когато обследвахте визата за проектиране, установихте ли някакво отклонение,
тя предвижда ли изменение на съществуващия към момента на издаването ѝ
ПУП или съответства напълно на него?
Вещото лице С.: Тя съответства
на ПУП, но не е комбинирана скица между действащата КК и ПУП. Не предвижда
изменение или допълване на този ПУП, то е копие от действащия ПУП.
Адв. Б. към вещото лице С.: Относно последната, допълнителната задача, казвате, че има реализирана
площ в повече от полуподземния етаж до четвъртия, а можете ли да кажете на
колко етажа е сградата?
Вещото лице С.: В момента е на
полуподземен и 5 надземни етажа. Петият етаж е дръпнат навътре повече, може би
и там има някакви площи, които са в повече, но това вече е въпрос на много сериозно
изследване на терен, а съм нямала точно такава задача.
Адв. Б. към вещото лице С.: При ниско строителство до 10 м, колко етажа е нормално да бъдат реализирани
при този показател?
Вещото лице С.: По принцип се
дава 3 етажа, но силуетът, който е допустим, може да побере още етажи, като се
построи максимално допустимият силует, в него каквото влезе по това време,
когато е одобряван.
Адв. Б. към вещото лице С.: Това зависи ли от котата на средно прилежащия терен или не?
Вещото лице С.: Със сигурност
зависи.
Адв. К. към вещото лице С.: Казахте, че това е копие от действащия ПУП, визата за проектиране, в нея
фигурира ли тази улица?
Вещото лице С.: Да, фигурира,
защото е копие от действащия ПУП, в ПУП има улица, в КК няма.
Адв. К. към вещото лице С.: Относно отстоянието между имота на жалбоподателката
**** и сградата, която е изградена в ****, това разстояние ли сте посочили в експертизата, че е 1.6 м ?
Вещото лице С.: Посочила съм
между границата на имота и сградата, която е процесната сграда.
Адв. К. към вещото лице С.: Т. е. дори да приемем, че имотната граница е дъно на имот, отстоянието при
дъно на имот от 5 м в частта към **** е спазено?
Вещото лице С.: Към този имот, в
тази част да, но в горната част не.
Адв. Б. към вещото лице С.: Можете ли да кажете, този път, който е отразен в ПУП от 2005 г. дали е
част от обхвата на ПУП или попада в обхвата на населеното място? Понеже ПУП на
„Сотира“ и ПУП на кв. „Изгрев“ са на граница и границата между двата района е
точно оградата на доверителката ми, точно по този път, който е отразен. Дали
този път е част от „Сотира“ или е част от „Изгрев“ ?
Вещото лице С.: Мисля, че по
делото имаше някаква извадка, доколкото имам спомен попадаше в „Изгрев“, но не
съм сигурна, не съм имала точно такава задача.
Адв. Б.: Зададох този
въпрос, защото той е отразен в плана на „Сотира“, но е в част от имота на
доверителката ми, част от територията на кв. „Изгрев“. Когато е приет ПУП на
„Сотира“, моята доверителка, понеже нейният имот не попада в обхвата на този
план, не е имала право да обжалва този ПУП. Тя го обжалва, когато се прави ПУП
на кв. „Изгрев“ и той тогава е отменен. Така или иначе промяна е настъпила с
отмяната на този път, това е един и същи път. Засяга ни, защото това води вече
до промяна на границата, там нито път на място, нито е проектиран такъв път,
нито в ПУП го има и тогава вече се променя границата, тя не е регулационна, а е
вътрешна и това влияе на разстоянието. Вместо допустимите 3 м са 5 м.
Страните
заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. Б.: Да се приеме
експертизата.
Адв. Г.: Да се приеме
експертизата.
Адв. К.: Да се приеме
експертизата.
СЪДЪТ след като се запозна с
депозираното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза и с оглед
становищата на страните намира, че представеното заключение следва да бъде приобщено като
доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по
делото заключение с. д. №
9903/24.06.2022 г. по съдебно-техническа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно
възнаграждение на вещото лице в размер на 550
лв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение
на вещото лице в размер на 350 лв.
от внесения депозит. /изд.р.к.о./
ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя в
7-дневен срок от днес да представи доказателства за внесен допълнителен депозит
в размер на 200 лв. по сметка на
Административен съд гр. Варна, за вещи лица.
При
неизпълнение сумата ще бъде събрана по реда на чл. 77 ГПК вр. чл. 144 АПК.
СЪДЪТ докладва постъпила
молба с. д. № 10416/04.07.2022 г. от
Т.В.Б. и Ц.П.Б. чрез адв. Д. К., с която нямат възражения по експертизата.
Считат жалбата за недопустима и молят да бъде оставена без разглеждане.
Съдът към адв. Б.: Имаме ли спор,
че Вие сте в съседен имот, т.е. имотът на Вашата доверителка е съседен, тя
собственик ли е в имота, в който е разрешено строителството?
Адв. Б.: Не е собственик,
съседен имот е, на една граница са там.
Съдът към адв. Б.: Въз основа
на това, че Вашата доверителка е съсед, обосновавате Вашия правен интерес, така
ли?
Адв. Б.: Да, защото строителството
я засяга пряко, в предвид на по- малкото отстояние, вместо 3 м, както е
изпълнено, то трябва да е на 5 м, тъй като тази граница се явява дъно парцел и
по закон отстоянието между дата имота, общата граница трябва да е на 5 м по
закон. Доколкото визата е нищожна, поради нарушена форма, съгласно закона тя трябва
да е във формата на комбинирана скица. Както каза и вещото лице, тя е извадка
от ПУП, а има промяна между ПУП и КК.
Адв. К.: Аз също считам,
че жалбата е недопустима и че жалбоподателката не е от кръга на лицата, които
могат да оспорват визата за проектиране в съседен имот. Още повече, тук е спазено
отстояние не 5 м, а даже 5.60 м.
Адв. Г.: Аз също считам,
че жалбата е недопустима. Съседният имот по никакъв начин не е засегнат от
издадената виза за проектиране.
СЪДЪТ намира, че жалбата на Б.С.И.
срещу виза за проектиране изх. № АУ102710ПР_001ПР от 22.10.2018 г. на Главния
архитект на Район „Приморски“ при Община Варна и строително разрешение №
14/06.02.2020 г. на Главния архитект на Община Варна за строеж на жилищна
сграда, находяща се в УПИ **** с
идентификатор по КК ***********, стар ***********, кв. ** по плана на СО „******“ гр. ******, е недопустима като подадена от лице, което не е процесуално легитимирано
да оспори посочените административни актове. Съображенията на съда са следните:
По
отношение оспорването на издадената от Главния архитект на Район „Приморски“
при Община Варна виза от 08.11.2018 г. за проучване и проектиране на поетапно
строителство, съдът намира следното:
Съгласно
трайната съдебна практика, характеристиките и предназначението на скицата-виза
за проектиране по чл. 140, ал. 2 ЗУТ я определят като индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 214, т. 1 ЗУТ, поради което тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. В случая не се спори относно компетентността на органа, издал оспорваната
виза – Главният архитект на Район „Приморски“ при Община Варна, съобразно
нормата на чл. 140, ал. 7, изр. 1, предл. 1 ЗУТ.
Активна
легитимация за обжалване притежават онези лица, които са засегнати от
разпоредителната част на оспорения административен акт, като това се отнася
както до случаите, в които актът се оспорва като незаконосъобразен, така и в
случаите, в които се претендира нищожност на акта. Задължително условие за
допустимост на оспорването е актът да засяга лицето, което го обжалва, като
елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния
правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, "засегнати" са онези лица, които
са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респективно,
в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт.
Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към
премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им
или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай,
релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е наличието в правната
сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес,
засегнат с акта. Административният акт следва да засяга правната сфера на
жалбоподателя, а не други чужди права, като интересът следва да е личен и
непосредствен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 2, предл. І-во ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен
устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с
означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени
линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения
по чл. 36, а според нормата на чл. 140,
ал. 3, предл. ІІ-ро ЗУТ, визата за проектиране се съобщава на заинтересованите
лица по чл. 131 ЗУТ с изключение на случаите, когато са представени декларации
за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересовани лица са
само лицата, по чиято инициатива се издава визата, т. е. в случаите на
одобряване на скица-виза за проектиране, именно нормата на чл. 131 ЗУТ определя
кръга на засегнатите лица.
Съгласно
нормата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересовани лица в производството по
одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са
собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според
данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния
регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на плана. Непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП
недвижими имоти (в конкретния случай на визата за проучване и проектиране
по чл. 140, ал. 2 ЗУТ) е даден с
изричната разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 1 – т. 5 от ЗУТ, което изброяване
е изчерпателно. Всяка една хипотеза следва да се прецени, за да се установи
правен интерес за жалбоподателя, като преценката е към момента на издаване на
административния акт.
В
конкретната хипотеза не се спори, че жалбоподателката не е собственик, респ.
съсобственик или носител на някакви вещни права върху имота, за който е издадена оспорената виза за
проучване и проектиране. Жалбоподателката се легитимира като собственик на
имота, който е съседен, като двата имота имат обща граница и в този смисъл,
правният й интерес за оспорване на тази виза не може да произтече от нормата на
чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, съгласно която, непосредствено засегнати от предвижданията
на подробния устройствен план недвижими имоти са имотите - предмет на самия
план. Предвид това, активната процесуална легитимация по делото на
жалбоподателката, респ. качеството й на заинтересовано лице, би могло да се
установи единствено в хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2 - т. 4 ЗУТ, т. к. само
в тези три хипотези, собственик на съседен имот, респ. носител на ограничено
вещно право, разполага с право на жалба, като в останалите случаи жалбата е
недопустима, от което следва и недопустимост на съдебното производство.
В този
смисъл са Определение № 4851 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2021 г.,
II о., докладчик съдията Б. М.; Определение № 7262 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2020 г., II
о., докладчик съдията А. А. и др.
По
отношение допустимостта на жалбата, в частта, в която се оспорва Разрешение за
строеж № 14/06.02.2020 г. на Главния архитект на Община Варна, съдът намира
следното:
За да бъде
допустима подадената срещу Разрешение за строеж № 14/06.02.2020 г. на Главния
архитект на Община Варна жалба, следва жалбоподателката да разполага с активна
легитимация, т. е. наличие на пряк интерес за нея по смисъла чл. 147, ал. 1 АПК
- когато актът засяга права, свободи и законни интереси на отделни граждани или
организации. Както бе посочено и по-горе, по повод оспорването на визата за
проучване и проектиране, във всички случаи "засягането" на интереса
трябва да е пряко и непосредствено, като съобразно разпоредбите на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, степента на засягане е нормативно
определена чрез изчерпателно очертаване на кръга на "заинтересованите
лица". Тази специална норма, посочена по-горе, е относима към оспорването
на точно определени административни актове - разрешения за строеж и това
изключва съобразяването им при обжалване на други актове.
Разпоредбата
на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ регламентира кръга на заинтересованите лица, на които
се съобщава издаденото разрешение за строеж, респективно отказа да бъде
издадено такова и които могат да ги обжалват или казано по друг начин, с
разпоредбата на чл. 149, ал. 2, във
връзка с ал. 1 ЗУТ, законодателят е очертал изчерпателно кръга от
заинтересовани лица, имащи право на жалба срещу издадени разрешения за строеж,
респ. срещу откази за издаването им. Кръгът на тези заинтересовани лица е
различен, в зависимост от предмета на тези актове, като е посочен конкретно в
хипотезите на т. 1 до т. 4 вкл. на същата ал. 2 на чл. 149 ЗУТ. В настоящия
случай, активната легитимация за обжалване на процесното разрешение за строеж,
респ. наличието на правен интерес от обжалването, произтича от специалната
разпоредба на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ,
която именно е приложимата и приоритетна правна норма по обсъждания спорен
въпрос. Съгласно действащата към момента на издаване на оспореното разрешение за
строеж, а и понастоящем, редакция на тази норма, заинтересовани лица в случаите
на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, са
възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления
имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален
закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 ЗУТ -
възложителят и собственикът на земята. Пределно ясно е в конкретния казус, че
жалбоподателката не е възложител на строежа, като такива са единствено
заинтересованите страни по делото, а именно „К. инвест“ ЕООД, Т.В.Б., Г.В.Б. и Ц.П.Б..
Пределно ясно е също така, че жалбоподателката не е собственик, респ.
съсобственик на този имот с идентификатор ******* или на съществуващ обект в него, нито пък е носител на
някакво ограничено вещно право в същия този имот с идентификатор ***********, нито има право да строи в този чужд за нея имот по силата на специален
закон. Разглежданият казус безспорно не попада и в случаите по чл. 22, ал. 1 ЗУТ, която норма регламентира, че в квартали и в големи урегулирани поземлени
имоти застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи от сгради с
различно предназначение, свободно стоящи или свързани. От горното следва, че
жалбоподателката няма качеството на заинтересована страна в производството по
издаване и съдебно обжалване на разрешението за строеж, тъй като не попада сред
кръга на изрично изброените лица в чл.
149, ал. 2, т. 1 ЗУТ.
Останалите
три хипотези на ал. 2 на чл. 149 ЗУТ, очертаващи кръга на заинтересованите
лица, са неотносими към настоящия случай, доколкото не се касае за
преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж, т. е. оспореното
разрешение за строеж не е издадено за преустройство и промяна на
предназначението на заварен строеж по смисъла на ал. 2, т. 2 на чл. 149 ЗУТ,
както и е безспорно, че не се касае за случай по чл. 185, ал. 1 или ал. 2 ЗУТ,
т. е. разрешението за строеж не е издадено за преустройство на собствени
обекти, помещения или части от тях в сграда, която е в режим на етажна
собственост и при която, кръгът на заинтересованите лица е очертан в т. 3 и т.
4 на същата ал. 2 на чл. 149 ЗУТ.
Изброяването
на заинтересованите лица в нормата на
чл. 149, ал. 2 ЗУТ е изчерпателно и не може да бъде тълкувано, респ.
прилагано разширително, поради което жалбата се явява подадена от лице без
право на жалба, а следователно - при липса на правен интерес, наличието на
който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
съдебното обжалване и за наличието на която предпоставка съдът е длъжен да
следи служебно. Съответно нейната липса в конкретния случай обосновава
недопустимост на жалбата, което налага оставянето й без разглеждане по същество
в тази й част и прекратяване на образуваното съдебно производство и в тази му
част.
В този
смисъл Определение № 6134 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5451/2022 г., II
о., докладчик съдията Б. М.; Определение № 5417 от 6.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3294/2022 г., II
о., докладчик съдията М. А.; Определение № 4369 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9875/2021 г., II
о., докладчик съдията М. А.; Определение № 2451 от 16.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2022 г., II
о., докладчик съдията А. А. и други.
По изложените
съображения Административен съд гр.
Варна, XXI състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Б.С.И. *** срещу виза за проектиране изх. № АУ102710ПР_001ПР от 22.10.2018
г. на Главния архитект на Район „Приморски“ при Община Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Б.С.И. *** срещу разрешение за строителство № 14/06.02.2020 г. на Главния
архитект на Община Варна, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело № 2239/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна, XXI състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България с частна жалба в 7-дневен
срок, който срок за жалбоподателката и за присъствалите страни се счита от
днес, а за останалите страни се счита от получаване на съобщението.
Адв. К.: Представям
списък на разноските.
Адв. Г.: Представям
списък на разноските.
СЪДЪТ указва на страните, че по исканията
за разноски ще се произнесе в закрито съдебно заседание след анализ на доказателствата,
представени във връзка с извършването им и след изслушване становището на
жалбоподателя.
СЪДЪТ предоставя на жалбоподателя 7-дневен срок за изразяване на становище по исканията за разноски.
Адв. Б.: Правя възражение
за прекомерност и по двете искания.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.07 часа.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: