ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 372
гр. Пловдив, 25.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора М. В. Б.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600292 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
С Протоколно определение № 923 от 29.05.2023 г. по ЧНД № 818/2023
г. на Окръжен съд – Пловдив, на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.25,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е постановено осъденият Б. М. А. да изтърпи едно
общо и най-тежко наказание, измежду наказанията наложени му с влезли в
сила съдебни актове по НОХД № 1315/2019г. по описа на ОС – Пловдив и
НОХД № 397/2020г. по описа на РС - Пловдив от 8 години „Лишаване от
свобода“, което на основание чл.24 от НК е увеличено с още 2 години, т.е.
същото да се счита за определено в размер на 10 години.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС е постановено така
определеното общо и най-тежко наказание да се изтърпи при първоначален
„Строг“ режим.
На основание чл.25, ал.2, вр. чл. 59 от НК е приспаднато от наложеното
общо и най-тежко наказание, изтърпяното наказание по НОХД № 397/2020г.
по описа на РС - Пловдив и времето, през което е бил задържан под стража по
НОХД № 1315/2019г. по описа на ОС – Пловдив.
В жалбата на адв. Н. К. от АК – Пловдив се изразява недоволството на
1
осъдения Б. А. от приложението на чл.24 от НК. Считат, че неправилно
окръжният съд е наблегнал на факта, че осъденият е бил осъждан
многократно, тъй като голяма част от постановените съдебни актове са били
кумулирани. Не е обърнато нужното внимание и на обстоятелството, че в
затвора осъденият до момента не е бил наказван, работи, въпреки недоброто
му здравословно състояние, което сочи за начало на неговото изправяне. В
този смисъл е определено едно твърде завишено крайно наказание лишаване
от свобода, което по никакъв начин не допринася за поправянето на
личността и неговата социализация. Затова молят за изменението на
определението в частта му по чл. 24 от НК като се намали размерът на
увеличеното наказание от 2 години на 6 месеца.
В съдебно заседание осъденият А. се явява лично и със защитника си –
адв. К., като молят да бъде преразгледано приложението на чл. 24 от НК.
Прокурорът предлага жалбата да бъде оставена без уважение.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
провери правилността на атакуваното определение, приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК е образувано по
предложение на Окръжна прокуратура – Пловдив за определяне при
условията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК спрямо осъдения Б. А. на едно
общо най-тежко наказание от 8 години „Лишаване от свобода“ във връзка с
постановените актове по НОХД № 1315/2019г. по описа на ОС – Пловдив и
НОХД № 397/2020г. по описа на РС – Пловдив, както и да се приложи чл. 24
от НК.
Окръжният съд, обосновано на база събраните по делото
доказателства е приел за установено, че осъденият Б. А. е бил осъждан
многократно, но относими към въпроса за налагането на едно общо най-
тежко наказание са само последните две от тях, както следва:
- по НОХД № 1315/2019 г. на ОС - Пловдив с присъда е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.196а, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и
т.5, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 от НК. Наложено му е наказание лишаване от
свобода за срок от 8 години, чието изпълнение е постановено да стане при
първоначален строг режим. Престъплението е извършено в периода
05.10.2017 г. - 14.03.2018 г., а присъдата е влязла в сила на 27.03.2023 г.
- по НОХД № 397/2020 г. на РС - Пловдив с присъда е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.3, т.4 и т.5, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК в периода
2
06.05.2019 г. - 16.05.2019 г., за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 4 години и 6 месеца, чието изпълнение е постановено да
стане при първоначален строг режим - влязла в сила на 27.02.2022 г.
Законосъобразно по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК е преценено от
Окръжен съд – Пловдив, че са налице условията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1
от НК за поисканото от прокуратурата групиране на наказанията наложени на
осъдения Б. А. по горепосочените две осъждания, като последна по ред се
явява присъдата по НОХД № 1315/2019 г. на ОС – Пловдив.
Това е видно от данните за съдимост, защото първи по време са
извършени деянията, за които е образувано НОХД № 1315/2019 г. на ОС –
Пловдив, в периода 05.10.2017 г. - 14.03.2018 г. Впоследствие са извършени
деянията по НОХД № 397/2020 г. на РС – Пловдив, в периода 06.05.2019 г. -
16.05.2019 г., но тогава все още не е влязла в сила присъдата по предходното
НОХД № 1315/2019 г. на ОС - Пловдив - на 27.03.2023 г.
Измежду тези две присъди, най-тежко е наложеното наказание по
НОХД № 1315/2019 г. на ОС - Пловдив от 8 години „Лишаване от свобода“ и
правилно същото е определено като общо, съгласно изискванията на чл.25,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.
Противно на отправените възражения, въззивната инстанция споделя
становището на окръжния съд, че в настоящия случай са налице всички
предпоставки на чл. 24 от НК за увеличаване размера на наложеното общо
и най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ спрямо осъдения А. с още 2
години.
В тази връзка аргументирано е съобразено, че Б. А. през по-голямата
част от съзнателния си живот е извършвал престъпления, преобладаващо
засягащи чуждата собственост. Видно от справката за съдимост всички 17
осъждания на А. са за престъпления срещу собствеността и то по тежко
квалифицираните състави на чл.195 от НК.
Обстоятелството, че голяма част от наложените спрямо А. наказания
лишаване от свобода впоследствие са били кумулирани, т.е. общият брой от
осъжданията му се счита за по-малък, не би могло да промени този извод. И
това е така, защото повечето от деянията са били извършени при условията на
продължавано престъпление, т.е. инкриминираните прояви на А. са
многократно повече. Съобразени са също данните за здравословното
състояние на осъденото лице, като не е установено някакво влошаване, което
да се отразява на възможността му да пребивава в пенитенциарно заведение и
да бъде лекувано по време на този престой. Безспорен факт е също, че
осъденият А. упражнява обществено полезен труд в затвора, което позволява
да се възползва от привилегията по чл. 41, ал.3 от НК, но и впоследствие
положителното му поведение да се вземе предвид като доказателство за
неговото поправяне, с оглед приложението на условното предсрочно
освобождаване.
3
Това е наложило логичното заключение на първостепенния съд, че
значителният брой на престъпления от един и същ вид, дават основание да се
приеме, че нито едно от изтърпените до момента наказания по вид и размер
не са изиграли необходимото поправително и превъзпитателно въздействие
върху осъденото лице. Безспорно А. е лице с трайно установени престъпни
навици и висока обществена опасност, с каквато са и деянията, за които е
осъден, поради което и с оглед постигане целите на наказанието правилно е
преценено, че на основание чл. 24 от НК определеното общо най-тежко
наказание от осем години лишаване от свобода следва да бъде увеличено с
две години или ще трябва да изтърпи общо 10 години „Лишаване от свобода“
в рамките на сбора на двете наказания като максимален праг измежду
предвидените в закона алтернативи. Неговото намаляване, така както се иска
от защитата, според настоящата въззивна инстанция не би могло да постигне
заложените от закона цели за поправянето и превъзпитанието на осъденото
лице.
Така увеличеното, общо и най-тежко наказание „Лишаване от свобода“,
на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, ще следва да се изтърпи от
него при първоначален „Строг“ режим.
На основание чл.25, ал.2, вр. чл. 59 от НК от определеното общо най-
тежко наказание, трябва да се приспадне времето, през което осъденият е
изтърпявал наказание
Видно от постъпилата справка от ГД „ИН“ към Министерство на
Правосъдието, по НОХД № 397/2020 г. на РС - Пловдив наказанието все още
не е изтърпяно. А от справката за съдимост на А. е установено, че той е бил
задържан по същото дело на 27.05.2019г. и е останал с мярка за неотклонение
задържане под стража до приключване на наказателното производство.
Затова и напълно законосъобразно, на основание чл. 25, ал. 2, вр. чл. 59
от НК е приспаднато времето, през което Б. А. е бил задържан и е изтърпявал
присъдата по НОХД № 397/2020 г. на РС – Пловдив.
В този смисъл атакуваното определение на окръжния съд следва да се
потвърди като обосновано и законосъобразно, а жалбата на осъдения Б. А. –
да се остави без уважение.
Предвид на изложеното и на основание чл. 341, ал.1, вр. чл.306, ал.1, т.1
от НПК Пловдивският апелативен съд и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 923 от 29.05.2023 г.,
постановено по ЧНД № 818/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5