Присъда по дело №170/2024 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 60
Дата: 8 октомври 2024 г. (в сила от 24 октомври 2024 г.)
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20243330200170
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 март 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 60
гр. Разград, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
СъдебниАЙШЕГЮЛ Х. РУФАД

заседатели:ЕРДЖАН Б. МУСТАФА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
и прокурора Н. П. Г.
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело
от общ характер № 20243330200170 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Г. Д. С. с ЕГН: **********, родена на
************* г. в гр. Разград, българско гражданство, с адрес на постоянно
местожителство и настоящ адрес в с. Стражец, обл. Разград, ул.
„*************“ № 10, омъжена, неосъждана, ЗА ВИНОВНА за това, че на
11.05.2022 г., в гр. Разград, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Рено Клио“, с peг. № *******, е нарушила правилата за
движение по пътищата визирани в:
- Чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“
- Чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства.“
- Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“
- Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на виД.ст, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
1
предвиД. препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необхоД.ст да спрат, когато възникне опасност за движението.“
- Чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно преводно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено- бял бастун и към
престарелите хора.“
- Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване на пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре.“
и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Н. Н. И. от
гр. Разград, изразяваща се в счупване на долния край на лява лъчева кост на
типично място ,,RTL“, което е довело до трайно затруднение в движението на
левия горен крайник за срок повече от един месец, като деянието е извършено
на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с чл. 343,
ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.55,
ал.1 от НК и налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ
̀
МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.343г, във вр. с чл.343б от НК НАЛАГА на
подсъдимата Г. Д. С. с ЕГН ********** наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА подсъдимата Г. Д. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ОДМВР - Разград сумата 1514,39 лева за разноски на досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд – Разград ДА ЗАПЛАТИ сумата от
280 лева за направени деловодни разноски в съдебната фаза.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО лек автомобил марка „Рено
Клио“, с peг. № ******* с два броя ключа ДА БЪДЕ ВЪРНАТО на
подсъдимата Г. Д. С. с ЕГН **********.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА 2 броя обтривки ДА БЪДАТ
унищожени след влизане в сила на присъдата.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от
днес пред Окръжен съд гр. Разград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №60/08.10.2024г., постановена по НОХД №170/2024г. по
описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Г. Д. С. от
с. С*****, обл. Разград за това, че на 11.05.2022 г., в гр. Разград, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Рено Клио“, с peг. N *************, е нарушила
правилата за движение по пътищата визирани в:
Чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвПУ: „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.“
Чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“
Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.“
Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и н случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“
Чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно преводно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се
движат с червено- бял бастун и към престарелите хора.“
Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Н.Н.И. от гр. Разград,
изразяваща се в счупване на долният край на лява лъчева кост на типично място ,,RTL“,
което е довело до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече
от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343,
ал. 3, б. „а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за
доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимата съответни наказания.
Конституираният като частен обвинител Н.И., чрез повереника си поддържа
обвинението.
Подсъдимата дава обяснения, като твърди, че била заслепена от слънцето и не
видяла пострадалия. Адвокатът и моли подзащитната му да бъде призната за невиновна по
̀
така повдигнато обвинение, а ако се прецени, че обвинението е доказано да и се наложи
̀
възможно най-лекото по вид и размер наказание
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по
делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Подсъдимата Г. Д. С. е родена на 19.03.1998г., живуща в с. С*****, обл. Разград,
български гражданин, омъжена, неосъждана. Същата е правоспособен водач и притежава
Свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *********, с валидност до
06.01.2031 г. Тя ползвала лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с peг. *************,
който управлявала почти ежедневно.
На 11.05.2022 г. времето в гр. Разград било топло и слънчево, а улиците сухи. Около
1
19.40 часа, подсъдимата Г. С. се движела с автомобила си в гр. Разград, по ул. „Дунав“, в
посока от Стария театър към Пощата. Автомобилът се движил в най-дясната лента, като
скоростта му била около 36.6 км/ч, което било в рамките на ограничението от 40 км/ч за този
участък. Когато наближила кръстовището на ул. „Дунав“ с ул. „П.Р. Славейков“ тя имала
видимост към кръстовището, намиращата след него пешеходна пътека и тротоарите поради
добрите атмосферни условия и часа на деня. Управляваният от нея автомобил бил възприет
от свидетеля Н.И., който искал да пресече ул. „Дунав“ от страната на библиотеката към
страната на магазин „Берьозка“. Тъй като той преценил, че скоростта на автомобила и
разстоянието му до пешеходната пътека е достатъчно за безопасното пресичане той
предприел пресичане на улицата с нормален пешеходен темп по средата на самата
пешеходна пътека. Подсъдимата продължила движението си по ул. „Дунав“ и пресякла
кръстовището като доближила намиращата се непосредствено след нея пешеходна пътека. В
този момент светело слънце срещу лицето й и това намалило нейната видимост, което я
задължавало да предприеме допълнителни мерки - да спре или осезаемо да намали скоростта
си, с което да контролира превозното средство по начин безопасен за. нея и останалите
участници в движението, така че да не поставя в опасност живота и здравето на хората, да
бъде внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, още повече, че възприемала, че наближава пешеходна пътека. Такива мерки
обаче подсъдимата не предприела. Въпреки, че се движела с допустимата за участъка
скорост, същата не била съобразена с атмосферните условия и по-конкретно моментната й
ограничена видимост от слънцето. Преди пешеходната пътека, извън опасната зона за
спиране, подсъдимата е могла да възприеме пресичащия свидетел, но поради недостатъчна
концентрация не го забелязала своевременно. В този момент тя е имала техническата
възможност да предотврати пътно-транспортното произшествие чрез аварийно спиране, но
продължила движението си напред и явно забелязала пешеходеца непосредствено преди
сблъсъка при което не могла да реагира. Траекториите на движение на автомобила на
подсъдимата и на свидетеля се пресекли, при което възникнал сблъсък между предната
дясна част на автомобила и дясната страна на свидетеля И.. От възникналия удар тялото на
И. било отхвърлено по посоката на движението на превозното средство, след което паднал
на земята с крака върху тротоара и тяло на пътното платно. От удара с автомобила и
приземяването си на земята И. изпитал силна болка в областта на цялото тяло, но най-силно
била изразена в областта на лявата ръка, краката и главата. Моментите преди, по време и
след сблъсъка били възприети и от свидетеля И.Д., който се движел с мотора си в
насрещното платно за движение по ул. „Дунав“. Непосредствено след сблъсъка подсъдимата
спряла автомобила и слязла от него. На място се притекъл свидетелят Д. и други граждани
/вкл. свидетелката Т.С./, които се опитали да помогнат на пострадалия. Свидетелят Д.
позвънил на телефон 112, след което на място пристигнали полицейски служители и
линейка. Свидетелите Т.Х. и Х.Д., полицейски служители на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Разград пристигнали на местопроизшествието. Те тествали подсъдимата за
употреба на алкохол и наркотични вещества -пробите били отрицателни. Пристигналият на
място екип на Спешна помощ транспортирала незабавно пострадалия до МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ - Разград.
От заключенията на назначените по делото съдебномедицинска експертиза и
допълнителна съдебно-медицинска експертиза се установява, че от възникналия сблъсък
пострадалият И. е получил счупване на долния край на лява лъчева кост на типично място
„RTL“, рана в дясната слепоочна област и охлузвания на ляво коляно и дясна хълбочна
област. По своята медико-биологична характеристика фрактурата на долния край на лява
лъчева кост на типично място обуславя трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за срок повече от един месец, а останалите увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява,
че сблъсъкът между пострадалия и управляваното от подсъдимата превозно средство е
възникнал в дясната лента за движение на ул. „Дунав“ в посоката от Стария театър към
Пощата, на 1,5 метра от десния тротоар, приблизително по средата на пешеходната пътека.
2
Скоростта на автомобила е била около 36,6 км/ч. Пострадалият И. е попадал извън опасната
зона за спиране на автомобила и подсъдимата е имала техническата възможност да
предотврати транспортното произшествие с аварийно спиране, както при нормална
атмосферна видимост, така и при евентуално насрещно заслепяване на водачката от
слънцето. Подсъдимата не е възприела своевременно пешеходеца И., въпреки че е имала
обективната възможност за това. Според експертизата основна причина за настъпване на
произшествието е управлението на автомобила от подсъдимата без необходимите внимание
и концентрация.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
свидетели – Н.И., И.Д., Т.Х., Х.Д. и Т.С., писмените доказателствени материали и
експертните заключения. Показанията на посочените свидетели, са явно незаинтересовани,
логични и покриващи се в редица насоки, изясняващи различни моменти, поради което
съдът ги кредитира като несъмнено достоверни. Подсъдимата не оспорва, че е причинила
пътно-транспортното произшествие. Твърди, обаче, че била внезапно заслепена от слънцето
и не видяла движещия се пред нея пешеходец. Също така според обясненията и, когато след
̀
инцидента тя слязла при пострадалия, той казал, че не бил видял колата, че нищо му няма,
смеел се. Тази теза не се кредитира от съда, доколкото се оборва от събраните
доказателства. Според показанията на св.Н.И. той тръгнал да пресича пешеходната пътека,
след като преценил, че ще може да го направи предвид разстоянието от 40-50 м. на
доближаващия се към него автомобил, т.е. той е видял автомобила, преценил е разстоянието
и времето, с което разполага, допускайки, че когато вече се движи по пешеходната пътека,
доближаващият автомобил следва да намали скоростта си и евентуално да спре. Както се
установява и от заключението на автотехническата експертиза, подсъдимата, дори при
конкретната ситуация с евентуално заслепяване, е имала възможност да възприеме
пешеходеца и да спре, но явно поради недостатъчна концентрация не го е забелязала
своевременно. Именно защото видимостта е била ограничена, това е налагало вече и друго
поведение от нейна страна, евентуално дори спиране, докато си осигури нормална
видимост, както уточнява вещото лице в съдебното заседание, но подсъдимата не е
предприела такова действие, а продължила движението си установената скорост. С оглед на
тези данни съдът приема, че подсъдимата не е проявила достатъчно внимание, поради което
и е допуснала неправилни действия като водач, което обуслава и отговорността й. Дали
пострадалият действително след инцидента твърдял, че нищо му няма не е въпрос от който
могат да се правят конкретни изводи–от показанията на Н.И., И.Д. и Т.С. се установява, че
след инцидента е бил в шок, не е реагирал адекватно на случилото се и състоянието си,
което е видно и от заключенията на съдебномедицинската експертиза и допълнителната
такава.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи: С деянието си подсъдимата Г. Д. С. е осъществила състава на престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на
11.05.2022 г., в гр. Разград, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Рено Клио“, с peг. N *************, е нарушила правилата за движение по пътищата
визирани в:
Чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвПУ: „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.“
Чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“
Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.“
Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
3
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и н случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“
Чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно преводно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се
движат с червено- бял бастун и към престарелите хора.“
Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Н.Н.И. от гр. Разград,
изразяваща се в счупване на долният край на лява лъчева кост на типично място ,,RTL“,
което е довело до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече
от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От изложеното безспорно се установява, че настъпилият вредоносен резултат,
причинената при пътно-транспортен инцидент на пешеходна пътека, средна телесна повреда
на Н.Н.И. от гр. Разград, изразяваща се в счупване на долния край на лява лъчева кост на
типично място ,,RTL“, довело до трайно затруднение в движението на левия горен крайник
за срок повече от един месец, се намира в пряка причинно - следствена връзка с допуснатите
от подсъдимата нарушения на ЗДвП. Подсъдимата не е проявила изискуемото в конкретната
ситуация внимание, не е била достатъчно концентрирана, включително и относно
упражняването на необходимия в случая контрол над автомобила, поради което и е
нарушила изброените правила. От субективна страна тя е осъществила изпълнителното
деяние на посоченото престъпление виновно, при форма на вината непредпазливост, тъй
като при извършването на деянието не е предвиждала настъпването на обществено опасните
последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди, както и да реагира адекватно на
създалата се пътна ситуация, за да я предотврати.
При индивидуализиране наказанието на подсъдимата съдът отчита наличието на
многобройни смекчаващи обстоятелства, каквито в случая се явяват чистото и съдебно
̀
минало, това, че няма други съществени провинения като водач на МПС, отношението и
̀
към случилото се, отчита се и изтеклия вече продължителен времеви период от деянието
/повече от две години/, поради което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК предвиденото
наказание лишаване от свобода следва да бъде определено в размер под минималния. Така
на подсъдимата Г. Д. С. следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на
осем месеца, което предвид това, че лицето не е осъждано на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и преценката на съда, че за постигане целите на наказанието
и за поправянето на осъдения не е наложително да го изтърпи, на основание чл.66, ал.1 НК
следва да се отложи за изпитателен срок от три години. Също така на основание чл.343г във
вр. с чл.343 от НК на подсъдимата следва да се наложи и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от девет месеца, който размер съдът намира за справедлив с оглед
характера на деянието и личността на подсъдимата. Съдът, с оглед личността на
подсъдимата и конкретните характеристики на деянието, намира, че в случая не следва да се
прибягва до отнемане на процесния автомобил по реда на чл.343, ал.5 НК и същия лек
автомобил марка „Рено Клио“, с peг. № ************* с два броя ключа следва да бъде
върнат на подсъдимата.
С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати разноските
по същото.
Съдът се произнесе и по веществените доказателства.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
5