№ 17
гр. с., 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900002 по описа за 2022 година
С. Л. Д. от гр. M., ул. „С.П.Е.“ № 44, вх.А, ет.6, ап.17, с ЕГН **********, е предявила
срещу ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД, ЕИК ********* обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева за причинени й
неимуществени вреди – душевни болки, страдания и претърпян психически стрес вследствие
участието й в ПТП, настъпило на 05.12.2020 год. на второкласен път № 81, км 30+600 /гр. с.
– гр. M./ по вина на В.П.С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Мазда“,
модел „6“ с ДК № СА 2562 ТВ, със застрахователна полица № BG/03/1200022691111 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 18.08.2020 год. до 17.08.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.12.2020 год. до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в общ размер на 13 791 лева за причинени й
имуществени вреди – нанесени щети на стойност 13 551 лева върху собствения й лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № М 3915 ВМ, участвал в горното ПТП и
направени от ищцата разходи в размер на 240 лева за репатриране на автомобила от гр. Г. до
гр. M., ведно със законната лихва върху сумата, както следва :
- върху първоначално претендираната главница от 2 240 лева, считано от датата на
предявяване на иска, 07.01.2022 год. до окончателното изплащане на сумата и
- върху увеличения размер на иска от 11 551 лева, считано от 16.12.2022 год. – датата
на направеното изменение на иска, до окончателното изплащане на сумата.
Увеличение на размера на втория предявен иск – от 2 240 лева на 13 791 лева, е
1
допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК в о.с.з. на 16.12.2022 год.
Претендира се присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 05.12.2020 год. на второкласен път № 81 /гр. с. – гр.
M./ ищцата пътувала в лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № М 3915 ВМ,
управляван от съпруга й К.Н.М., когато на км 30+600 водачът на насрещно движещия се лек
автомобил марка „Мазда“, модел „6“ с ДК № СА 2562 ТВ – В.П.С. с ЕГН **********,
виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл частично в лентата за
насрещно движение и по този начин реализирал ПТП с автомобила, в който пътувала
ищцата. Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при ОДМВР, който съставил
констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№ 267р-4457/05.12.2020 год.
Образувано било и досъдебно производство № 76/2020 год. по описа на РУ – Г., пр.пр. №
1190/2020 год. по описа на РП – гр. К., неприключило до момента на предявяване на
исковете.
Твърди се, че няколко години преди ПТП ищцата и К.Н.М. заживели на съпружески
начала, като сключили граждански брак на 06.12.2020 год. За продължителен период от
време безуспешно правили опити да имат деца, като се подложили на многобройни
медицински изследвания и интервенции, като ищцата забременяла по изкуствен път едва на
25.05.2020 год. Сочи се, че през цялото време ищцата била подложена на стрес и психически
дискомфорт поради неколкократните неуспешни опити за забременяване, както и
дискомфорт поради наложилите се чести пътувания с автомобил от дома им в гр. M. до
клиники в гр. с. и обратно.
Твърди се, че ищцата и К.М. заявили датата 05.12.2020 год. за сключване на
граждански брак в обреден дом в гр. M., но на сутринта на същия ден С. Д. имала силен
зъбобол, който наложил пътуване до лечебно заведение в гр. с.. Р., че след медицинската
помощ ще има достатъчно време да се приберат обратно в гр. M. за сключването на
гражданския брак.
Ищцата сочи, че катастрофата по-късно същия ден провалила горните планове. След
ПТП, макар да нямала физически наранявания, изпитала силен шок от инцидента – не
можела да си поеме въздух, изпаднала в паника заради плода си, приятелят й – макар и сам
сериозно наранен, се опитвал да я успокои. Транспортирали ги с линейна до гр. с., където в
клиника „Надежда“ я прегледали и установили, че няма увреждания и че с плода й всичко е
наред, а К.М. посетил УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за хирургическа интервенция. Наложило
се същия ден следобед двамата да бъдат закарани от техни близки с кола до дома им в гр.
M., като по пътя, наближавайки мястото на инцидента, ищцата отново преживяла същия
кошмар, спомняйки се детайлите от катастрофата.
Ищцата твърди, че с К.М. не могли да сключат брак на планираната дата, но по
негово предложение сключили такъв на следващия ден – предложението му имало за цел да
я ободри и подкрепи, но на практика сватба и празненство нямало – ищцата била
депресирана, а съпругът й бил с наранявания, които наложили на следващия ден да го
2
приемат в болница за пет дни. Твърди, че от този момент до раждането на детето си на
26.01.2021 год. ищцата прекарала два тежки и напрегнати месеца, страховете и тревогите й
за детето не стихвали, не можела да заспи, изпитвала непрекъснато безпокойство дали
инцидентът не е повлиял негативно на детето. Макар раждането да преминало нормално,
катастрофата лишила ищцата от възможността да изживее спокойно и щастливо
бременността и планираната сватба. Ищцата се чувствала постоянно притеснена и виновна,
опасявала се как състоянието й влияе на детето и как се отразява на отношенията с мъжа й.
Вместо с времето положението й да се облекчава, ищцата усещала, че не успява да се отърси
от стреса на преживяното и че натоварва най-близките си същества.
Сочи се, че след раждането бебето на ищцата е със заболяване, което налага
лекуването му в болница „Токуда“ в с., което налага периодични прегледи и изследвания,
придружени с постоянен стрес за нея при пътуванията. Пътуванията на продължителни
разстояния неминуемо предизвикват отрицателни преживявания у нея, изпада в паника при
разминаване с насрещно движещи се коли, налага се съпругът й да я успокоява.
С исковата молба се сочи, че освен търпените негативни емоционални изживявания
ищцата търпи и имуществени вреди от ПТП, причинено по вина на водача на лекия
автомобил „Мазда“ В.П.С. – автомобилът, с който пътували ищцата и приятелят й – марка
„Ауди“, модел „А3“ с ДК № М 3915 ВМ, нейна собственост, бил сериозно увреден в
резултат на претърпения челен удар, като стойността за отстраняване на нанесените му щети
/стойността на труд и материали/, оценява на 13 551 лева /увеличение на иска, допуснато на
осн. чл.214, ал.1 от ГПК в о.с.з. на 16.12.2022 год./. Отделно ищцата заплатила и сумата от
240 лева за репатриране на автомобила от гр. Г. до гр. M., като общата стойност на
претендираното обезщетение възлиза на 13 791 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, както следва :
- върху първоначално претендираната с исковата молба главница от 2 240 лева,
считано от датата на предявяване на иска, 07.01.2022 год. до окончателното изплащане на
сумата и
- върху увеличения размер на иска от 11 551 лева, считано от 16.12.2022 год. – датата
на направеното изменение на иска, до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че за лекия автомобил „Мазда“, модел „6“ с ДК № СА 2562 ТВ, управляван
при ПТП от деликвента В.П.С., била сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/03/1200022691111,
валидна от 18.08.2020 год. до 17.08.2021 год., т.е. към датата на ПТП, 05.12.2020 год.
Твърди се, че ищцата депозирала писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ до ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД, изпратена по пощата и получена от ответника на 04.10.2021
год., по същата била образувана преписка по щета, но с писмо изх. № 1933/01.04.2021 год.
застрахователят отказал да изплати обезщетение, което обуславя интереса от предявяване на
настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
3
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на
които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора бланкетно се оспорва твърдения с исковата молба механизъм на ПТП.
Оспорват се и твърденията за търпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди, като
се сочи, че ако такива са настъпили, далеч не са с характер, интензитет и в размер, които да
обосноват претендираните в исковата молба размери на обезщетения. Сочи се, че
претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на понесените от
нея душевни страдания.
Ответникът сочи, че представените с и.м. многобройни медицински документи от
преди датата на ПТП удостоверяват един безспорен за страните факт – че в семейството на
ищцата е имало проблем, свързан с възможността за забременяване на С. Д., но това
обстоятелство, както и извършваните медицински прегледи и лечение, не са относими към
процесното ПТП. Сочи се, че непосредствено след ПТП ищцата е била прегледана и е
установено, че няма никакви проблеми с бременността си и последвалото раждане на здраво
дете. Ищцата е преживяла единствено уплаха, която е нещо нормално след преживяно
сравнително леко ПТП, без никакви физически наранявания по отношение на нея. Сочи се,
че на следващият ден след ПТП ищцата е сключила граждански брак, като сватбата е
отложена с едно денонощие. Твърди се, че ако са били открити здравословни проблеми
вследствие на ПТП и/или ищцата е изпитвала психологични проблеми, щяло да е много по-
обичайно и обосновано сватбата й да се отложи за дата, на която тя да се чувства по-
спокойна от преживяното. Сочи се, че детето на ищцата, видно от представеното
удостоверение за раждане, се ражда на 26.01.2021 год. без да се е наложило преждевременно
раждане поради медицински причини и/или самото раждане да е имало усложнения и
проблеми, пряко или косвено свързани с ПТП.
С отговора се сочи, че до депозирането на претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение не са представени никакви медицински документи,
удостоверяващи заявените психологични претенции – удостоверяващи, че ищцата се е
оплаквала от някакво увреждане и/или някакви психологични и/или психически проблеми,
които да налагат медицински прегледи, грижи или лечение. Твърди се, че в представения с
и.м. частен документ, издаден не от болнично заведение или ДКЦ, а подписан от Надежда
Хранова, определяна като клиничен психолог, се преразказани преживяванията на ищцата,
споделени от самата нея, поради което същият няма доказателствена стойност, а и вероятно
е изготвен почти година след ПТП за нуждите на настоящото исково производство.
С отговора се оспорва и претенцията за имуществени вреди, като се сочи, че в случая
вероятно е налице „тотална щета” на моторното превозно средство по смисъла на КЗ –
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто
от действителната му стойност, поради което дължимото от страна на застрахователя
застрахователно обезщетение следва да се определи в посочения в законовата норма
4
процент от действителната стойност на превозното средство. Сочи се, че при условията на
евентуалност и при наличие на доказаност на иска в тази му част на ищцата следва да бъде
заплатено застрахователно обезщетение, представляващо разлика между действителната
стойност на лекият автомобил и остатъчната стойност на запазените части от превозното
средство, като за определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат
приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно
средство. Сочи се, че целта на приспадането на запазените части е да не се допусне
собственикът на увредения лек автомобил да получи едновременно както обезщетение от
застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да
бъдат реализирани на вторичния пазар.
С отговора се оспорва и наличието на застрахователен интерес за ищцата, като се
сочи, че по делото не е представен документ за собственост на МПС, удостоверяващ
собствеността към днешната дата, като може да се предполага, че същото междувременно е
било продадено. Оспорва се и исковата претенция за присъждане на законна лихва от
посочената в исковата молба дата, като се сочи, че в случая приложима е разпоредбата на
чл.497 от КЗ.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег.
№ 267р-4457/05.12.2020 год. и протокол за оглед на местопроизшествие от 05.12.2020 год.,
находящи се по ДП № 76/2020 год. по описа на РУ – Г., пр.пр. № 1190/2020 год. по описа на
РП – гр. К., в същите е отразено настъпило ПТП на 05.12.2020 год. на второкласен път № 81,
км 30+600 /гр. с. – гр. M./, с участието на МПС № 1 – лек автомобил марка „Мазда“, модел
„6“ с ДК № СА 2562 ТВ, с водач В.П.С. с ЕГН ********** и МПС № 2 – лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № М 3915 ВМ, с водач К.Н.М.. В констативния протокол е
отразено, че водачът на МПС № 1 при движение от гр. с. към гр. M. по второкласен път №
81, на километър 30+600, навлиза частично в лентата за насрещно движение и реализира
ПТП с МПС № 2, което се движи в посока гр. с.. Отразено е, че пострадал при ПТП е
водачът на автомобила „Ауди“ К.Н.М., получил открита рана на бедрото.
От показанията на водача на автомобила „Ауди“ К.Н.М., участвал в ПТП, дадени
пред съда, се установява следното :
Свидетелят си спомня, че на 05.12.2020 год. около обяд претърпели със съпругата му
ПТП, случило се преди разклона за гр. Г., в посока от M. към с.. М. управлявал автомобил
марка „Ауди“, модел „А3“, собственост на съпругата му, когато преди да навлезе в десен
завой, от завоя срещу него излязъл автомобил „Мазда 6“, който внезапно навлязъл в
неговата лента и се блъснал челно в предницата отляво на автомобила му. Преди удара
свидетелят се движил със скорост от около 40 км/ч, бил опитен шофьор – с категория „С“ от
5
2001 год. и постоянно шофирал, но в случая не успял да предотврати катастрофата – нищо в
поведението на другия водач не подсказвало, че внезапно ще навлезе в неговата лента. След
удара се отворили въздушните възглавници на автомобила пред него и ищцата; последната
била бременна в осмия месец след инвитро-процедура и изпаднала в паника – имала
сериозни затруднения с дишането, изпадала в шок и свидетелят се опитал да я успокои, тъй
като се тревожел за плода. Свидетелят бил сериозно наранен в крака, но тогава не обръщал
внимание на раната, тъй като се безпокоял за ищцата. Обадили се на тел. 112, а после и в
Клиника за репродуктивно здраве „Надежда“ в с., където я транспортирали с линейка;
свидетелят пътувал с нея, а после го закарали до „Пирогов“ заради неговото нараняване.
След манипулациите и прегледите техни близки ги откарали с кола до дома им в гр.
M., когато минавайки по същия път, където претърпели катастрофата по-рано същия ден, С.
Д. изпитала силен шок и буквално станала неконтактна.
Свидетелят описва, че години преди катастрофата с ищцата, с която дотогава
живеели на съпружески начала, правили неуспешни опити за зачеване по естествен път,
търсили и специализирана медицинска помощ. И двамата били травмирани от неуспеха,
като се опасявали, че имали здравословни проблеми. Едва след като се обърнали към
клиника „Надежда“ и провели инвитро-процедура, от четвъртия опит ищцата забременяла,
но вече доста се била променила, станала значително по-тъжна. Двамата планирали сватба
за 05.12.2020 год. след обяд, но точно тогава се случила катастрофата и не могли да сключат
граждански брак.
След инцидента С. Д. била в ужасно състояние, била изпаднала в истерия, не могла
да заспи през нощта, плачела непрекъснато. Свидетелят, в опит да я успокои и разведри, й
предложил все пак да сключат брак на следващия ден – „за да не налага после бебето да ни
го признава нотариус, сватбата така или иначе пропадна, да се подпишем заради бебето.“.
Ищцата се съгласила, но при подписването изглеждали трагично, не като младоженци – тя
плачела през цялото време, а той куцал заради голямата рана на крака му от катастрофата,
заради която на следващия ден се наложило да постъпи в болница за операция.
Свидетелят сочи, че съпругата му била притеснена от това какво ще се случи с
бебето, а след катастрофата изпадна в някакво състояние, което според него изисквало
медицинска намеса – изпадала в истерия, постоянно плачела, бълнувала нощем, сънувала
кошмари, будела се. Въпреки, че лекарите й обяснили, че бебето е наред, докато то не се
родило нормално, тя не вярвала на никой. Бебето се родило, но това не я променило,
продължавала да сънува кошмари и да плаче.
След раждането на детето им се налагало да го лекуват от заболяване в болница
„Токуда“ в с., което било свързано с чести пътувания от дома им в M. и стрес за съпругата
му. Преди карала автомобил, но след инцидента категорично отказвала; на дълъг път се
стресирала когато види насрещно движещ се автомобил и започвала да вика, като без да
иска, стресирала и детето. После се чувствала виновна, че плаши детето и нещата се
задълбочавали още повече. Наложило се няколко пъти да посещават психолог, като я
съветвали да посети психиатър, защото състоянието й не е добро, което е било видимо и за
6
съпруга й. Ходила и при психиатър, предписал й медикаменти, но и до сега всяко влизане на
ищцата в автомобил отключва всичките й страхове – „тя все си мисли, че пак някой
автомобил ще ни удари“.
От заключението по автотехническа експертиза, изготвено след запознаване с
материалите по делото, показанията на свидетеля К.М. и обсъдените горе констативен
протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие, се установява следният
механизъм на настъпване на ПТП :
На 05.12.2020 год. по ВП № 81 от републиканската пътна мрежа, в зоната на
километър 30+600, около 14 часа – дневна светлина, нормална видимост, сухо асфалтово
покритие, на около 600 метра преди кръстовището между второкласния път и пътя, водещ
към гр. Г. /в посока от гр. M. към гр. К./, със скорост около 70 км/ч, се е движил лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № М 3915 ВМ, управляван от К.Н.М.. На предна
дясна седалка в автомобила е пътувала ищцата С. Л. Д.. Платното за движение в този
участък е било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, всяка
с широчина по 3.20 метра, разделени помежду си с прекъсната бяла линия „M3”. Участъкът
е бил прав, като на лекия автомобил „Ауди” му е предстояло навлизане в дясна
хоризонтална крива.
В този момент и при същите условия на движение, в противоположна посока – от
гр.К. към гр.M., със скорост около 66 км/ч, се е движил лек автомобил „Мазда“, модел „6” с
ДК № СА 25 62 ТВ, управляван от В.П.С.. Този автомобил е преодолял описаната по-горе
крива, след което плавно е навлязъл в лентата за насрещно движение и с челната си лява
част се е ударил в челната лява част на лекия автомобил „Ауди”. След удара и двата
автомобила са започнали сложно ротационно движение с ос на въртене вертикалната ос на
автомобила и в същото време транслационно в посоката на движение на всеки автомобил
непосредствено преди удара. По този начин и двата автомобила са се установили
окончателно в местата, в които са описани в протокола за оглед на местопроизшествие.
Изводимо от горното, вещото лице сочи, че причината за настъпване на ПТП не е от
технически характер и следва да се търси в субективните действия на водача на леки
автомобил „Мазда” В.П.С., който, движейки се по двупосочно пътно платно, което има две
пътни ленти, е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение.
Експертизата дава заключение, че за водача на лекия автомобил „Мазда” В.П.С. ПТП
е било предотвратимо, ако, движейки се по двупосочно пътно платно, което има две пътни
ленти, не е навлязъл и не се е движил в лентата за насрещно движение. За водача на лекия
автомобил „Ауди” К.Н.М. ПТП е било непредотвратимо – от момента на навлизане на л.а.
„Мазда“ в лентата за насрещно движение до момента на удара л.а. „Ауди“ е изминал 30.4
метра при опасна зона за спиране на този автомобил в конкретната пътна ситуация от 54
метра.
АТЕ в тази й част не е оспорена от пълномощниците на страните.
По втората поставена задача АТЕ дава заключение, оспорено в тази му част от
7
пълномощника на ответника, че за щетите, причинени на лекия автомобил „Ауди” с ДК №
М 3915 ВМ, участвал в ПТП, може да се съди по описаните такива в констативния протокол,
протокола за оглед на местопроизшествие и представения с исковата молба опис на
претенция № 52-0420003/21/19.01.2021 год., изготвена на 21.01.2021 год. и подписана от
представител на ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД. Видно от последната, находяща се на л.71-72 от
делото, в същата са изброени щетите по автомобила в 22 пункта, като в описа са изброени
позициите на детайлите, подлежащи на ремонт и тези, подлежащи на подмяна. Вещото лице
в заключението си дава средни пазарни цени за отремонтиране и за подмяна на всяка от
щетите поотделно, като за всяка част е посочило степента на увреждане, цената на
материалите и труда за отремонтирането, като за елементите, които се отремонтират, е
приета корекция от 0.3 от стойността на частта като нова; за всички части са посочени
пазарни цени, дадени от официални доставчици на автомобилни части /Porche.bg/, респ. от
доставчици, специализирани в продажбата на автомобилни части за конкретния автомобил
/Cars auto parts, Taros trade и др./, с изключение на оценяваната в пункт 7 – „средна колона
лява“ на стойност 80 лева, за която вещото лице в о.с.з. сочи, че цената е взета от ценоразпис
на търговец, доставящ части от коли за скрап. Заключението е, че стойността за
отремонтиране и замяна на причинените по лекия автомобил „Ауди“ щети възлиза общо на
13 551 лева.
Видно от представените с и.м. товарителница № 184/21.10.2021 год., фактура № 184
от същата дата и платежно нареждане от 26.10.2021 год., същите удостоверяват заплатена от
ищцата сума в размер на 240 лева за репатриране на автомобила марка „Ауди“, модел „А3“ с
ДК № М 3915 ВМ от гр. Г. – паркинга на РУ, където е бил съхраняван след ПТП като
веществено доказателство по досъдебното производство, до дома й в гр. M..
От представеното с и.м. свидетелство за регистрация на МПС – част I, се установява,
че горният лек автомобил е собственост на С. Л. Д..
От останалите представените с и.м. писмени доказателства се установява, че ищцата
и К.Н.М. са подали заявление на 28.10.2020 год. в Община M. за сключване на граждански
брак на 05.12.2020 год. /л.64 от делото/, както и че същият не се е състоял /удостоверение от
14.09.2021 год., л.65/; двамата са сключили граждански брак на 06.12.2020 год., видно от
представеното удостоверение за сключен граждански брак /л.66/, а видно от представеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 115/29.01.2021 год.,
издаден от Столична община /л.67/, на 26.01.2021 год. се е родил синът им М.К. М..
Видно от представения с молба от 16.09.2022 год. на ищцата амбулаторен лист №
526/09.09.2022 год. /л.124/ за проведен преглед на С. Л. Д. от специалист – психиатър,
поставена е основна диагноза по МКБ – „други фобийни тревожни разстройства“ по повод
претърпяното ПТП и констатирани фобийни идеи преди пътуване, съчетани с безсъние и
висока тревожност. Предписани са й медикаменти – валидол и атаракс.
От заключението по назначената съдебно-психологична експертиза, изготвено след
запознаване с материалите по делото и личен преглед на ищцата, оспорено от
пълномощника на ответника, се установява следното :
8
Заключението е изготвено след проведено на 14.08.2022 год. психологично интервю,
от което обективно се установява, че ищцата е в добро общо състояние, без данни за
патологични отклонения, не се установява огнищна неврологична симптоматика. Ищцата
отговаря коректно на въпросите относно ПТП, като се старае да дава пълна и изчерпателна
информация на зададените въпроси. Видимо е с тревожно-депресивна нагласа, а при
задаваните въпроси, касаещи травматичната ситуация, се разплаква неколкократно.
Мисловният процес при С. Д. е правилен по скорост, структура и съдържание, не се
откриват мисловни разстройства – налудни идеи и сетивни измами. Към момента на
инцидента съобщава за свръхценностни фиксации върху психотравменото изживяване,
както и тревожно-депресивни и страхови изживявания. Понастоящем превалира тревожната
симптоматика с персистиране на паник-атаки. В личностно отношение не се установява
дисхармония, няма данни за личностно разстройство.
От анамнезните данни, свързани с преживяванията по време и след претърпяното
ПТП има данни за преживян травматичен стрес. Заключението е, че претърпяното ПТП е
довело до шокова реакция при ищцата – усещане за зашеметеност, неизбежност,
дезориентация и загуба на чувство за реалност и загуба на спомен. Тези реакции в течение
на следващите дни се дооформят в остри стресови прояви : нарушения на съня, безсъние,
кошмари, афективни разстройства – безпокойство, треперене на крайниците, чувство за
недостиг на въздух и задушаване. Налице са и нарушения в мисловния процес – чувство за
безсмисленост на живота, натрапливо представяне на произшествието, остро чувство на
самота. По-късно тези реакции се смекчават без да изчезват в рамките на първите месеци,
като се засилва тревогата за детето и персистират паник-атаки. Свръхценностно се фиксира
върху оцеляването и благополучието на така очакваното дете.
СПЕ сочи, че шоковите реакции /острите стресови реакции/ се проявяват в
относително кратък период от време, но оставят дълготрайни следи. При травматичния шок
при ПТП например от 4 до 7 години след това потърпевшите са по-депресивни, мнителни,
подозрителни, страдат от натрапливи мисли, параноидни са, страдат от фобии и повишена
междуличностна чувствителност. Тези лица имат по-ниска оценка на психичното
благополучие, разглеждат живота си като изпълнен с неприятности, имат затруднения в
общуването и преживяват по-голямо отчуждение.
Заключението на експертизата е, че непосредствено след травмата от ПТП С. Л. Д. е
изпаднала в шоково състояние /остра стресова реакция/, характеризираща се с първоначално
състояние на „зашеметеност” с известно стесняване на съзнанието, известна дезориентация,
невъзможност за възприемане на информация и планиране на действията. Протрахираният
ход на травматичния стрес в резултат та ПТП е довел до повишаване на тревожно състояние
с наличие на панически атаки. Към момента на прегледа се констатира известна свръхмерна
чувствителност, тревожно очакване, напрежение, изразена тревожност, лек дистимен тон на
настроението на фона на социална дисфункция. За пълното възстановяване на ищцата е
необходимо освен периодични психиатрични консултации и катамнезно проследяване да се
провеждат и терапевтични сесии с оглед преодоляване на страховите и тревожни
9
изживявания и паник-атаки.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил с ДК №
СА 2562 ТВ, управляван при ПТП от деликвента В.П.С., е била сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/03/1200022691111, валидна от 18.08.2020 год. до 17.08.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
05.12.2020 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на С. Л. Д., изпратена по пощата и получена на 04.10.2021 год. от ЗАД „А.Б.“ АД, по
същата била образувана преписка по щета, като с писмо изх. № 1933/01.04.2021 год.
застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за бА.ата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
10
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на С. Л. Д., получена на 04.10.2021 год. от ЗАД „А.Б.“ АД, по която е
била образувана преписка по щета и по която с писмо изх. № 1933/01.04.2021 год.
застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената АТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, в което ищцата е участвала като пътник в лекия автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“ с ДК № М 3915 ВМ, са били субективните действия на водача на лекия
автомобил марка „Мазда“, модел „6“ с ДК № СА 2562 ТВ – В.П.С., който в зоната на ПТП,
движейки се по двупосочно пътно платно, което има две пътни ленти, е навлязъл и се е
движил в лентата за насрещно движение, като е предизвикал челен сблъсък с насрещно
движещия се автомобил „Ауди“.
Установено бе и че сочените в и.м. душевни болки, страдания и претърпян
психически стрес при ищцата вследствие участието й в ПТП са в причинна връзка с
11
противоправните действия на деликвента, причинил същото. Вината на деликвента съгл.
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в
настоящото производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства
вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на
правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.16, ал.1, т.1 и чл.44,
ал.1 от ЗДвП.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Мазда“, модел „6“ с ДК № СА 2562 ТВ,
управляван при ПТП от деликвента В.П.С., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/03/1200022691111, валидна от 18.08.2020 год. до 17.08.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
05.12.2020 год.
Доказан по основание, първият от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на душевни болки,
страдания и претърпян психически стрес при ищцата вследствие участието й в ПТП,
наложили за продължителен период от време сериозни ограничения в нормалния й начин на
живот. От показанията на разпитания по делото свидетел К.Н.М. и от заключението на
обсъдената съдебно-психологична експертиза, прието от съда като обективно, компетентно
и пълно, бяха установени както интензитета и продължителността във времето на
душевните болки и страдания, понесени от ищцата, така и съществената промяна в
нормалния й начин на живот, наложила съществени ограничения в ежедневието й, в
отглеждането на малкото й дете и контактите й със съпруга й. Установено бе, че ищцата е
12
преживяла изключително тежко катастрофата, като е изпаднала в шок и силен стрес,
продиктувани от страха й за дълго чаканото бебе – същата е била бременна в осми месец
след инвитро-процедури, като опитите за зачеване дълги години са били неуспешни.
Установено бе, че именно в деня на катастрофата ищцата и приятелят й са планирали
сключване на граждански брак, които планове са били провалени от инцидента същия ден
на обяд. Макар двамата да са сключили брак на следващия ден, то събитието далеч не е било
празника, който ищцата е очаквала – както обяснява съпругът й, двамата са се решили да се
оженят главно заради предстоящото раждане на детето и тъй като М. разчитал, че така поне
малко ще повдигне духа на ищцата – което обаче не станало; сватба и ритуали въобще не е
имало, С. Д. била крайно разстроена, а съпругът й бил сериозно наранен в крака при ПТП,
което наложило на следващия ден да постъпи в болница за операция.
Установено бе, че горните негативни изживявания при ищцата са се задълбочили с
времето, като в следващите два месеца до раждането на детето тя непрекъснато се
притеснявала дали инцидентът ще окаже влияние на раждането и дали с детето всичко ще е
наред. Установено бе, че състоянието й не се е променило съществено и след раждането,
като променливите й настроения, постоянният стрес при честите пътувания с автомобил от
M. до с. и силното безпокойство, продиктувано от спомена за катастрофата и опасенията
дали няма пак да претърпят ПТП, са я натоварвали психически, формирали са и чувство за
вина от собственото й поведение и от предполагаемата оценка на близките й.
Видно от заключението на СПЕ, претърпяното ПТП е довело до шокова реакция при
ищцата – усещане за зашеметеност, неизбежност, дезориентация и загуба на чувство за
реалност и загуба на спомен, които негативни реакции в течение на следващите дни са се
дооформили в остри стресови прояви : нарушения на съня, безсъние, кошмари, афективни
разстройства – безпокойство, треперене на крайниците, чувство за недостиг на въздух и
задушаване, налице са и нарушения в мисловния процес – чувство за безсмисленост на
живота, натрапливо представяне на произшествието, остро чувство на самота. Заключението
сочи, че по-късно тези реакции се смекчават без да изчезват в рамките на първите месеци,
като се засилва тревогата за детето и персистират паник-атаки. Заключението на
експертизата е, че непосредствено след травмата от ПТП С. Л. Д. е изпаднала в шоково
състояние /остра стресова реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на
„зашеметеност” с известно стесняване на съзнанието, известна дезориентация,
невъзможност за възприемане на информация и планиране на действията. Протрахираният
ход на травматичния стрес в резултат на ПТП е довел до повишаване на тревожно състояние
с наличие на панически атаки. Към момента на прегледа се констатира известна свръхмерна
чувствителност, тревожно очакване, напрежение, изразена тревожност, лек дистимен тон на
настроението на фона на социална дисфункция. За пълното възстановяване на ищцата е
необходимо освен периодични психиатрични консултации и катамнезно проследяване да се
провеждат и терапевтични сесии с оглед преодоляване на страховите и тревожни
изживявания и паник-атаки.
Обстоятелството, че ищцата се е наложило да посещава психолози и психиатър за
13
диагностика и лечение на горните страхови изживявания, се потвърждава от обсъдения горе
амбулаторен лист за проведен преглед на С. Л. Д. от специалист – психиатър, с поставена
основна диагноза по МКБ – „други фобийни тревожни разстройства“ по повод претърпяното
ПТП и констатирани фобийни идеи преди пътуване, съчетани с безсъние и висока
тревожност, като са й предписани медикаменти – валидол и атаракс. Съдът категорично не
приема предположенията на ответника по отговора на и.м., че е възможно медицинската
документация, отразяваща състоянието на ищцата след ПТП, да е била изготвена с оглед
нуждите на настоящото производство – прегледите на ищцата от сочените специалисти и
липсата на подобрение от терапевтичните сеанси и предписаните й медикаменти са
детайлно описани от съпруга й, свидетелят М., в дадените пред съда показания – за
истинността на които същият носи наказателна отговорност.
В обобщение на изложеното съдът приема, че така установените неблагоприятни
проявления на причинените на С. Л. Д. душевни болки, страдания и претърпян психически
стрес налагат определяне на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и
репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на
ищцата в размер на 20 000 лева, която сума съдът следва да осъди ответника да й заплати,
като отхвърли първия от обективно съединените искове с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 26 000 лева. Върху
сумата от 20 000 лева съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да присъди и законната лихва
за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 04.10.2021 год. –
датата, на която застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата е била получена
от ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД. Искът по чл.429, ал.3 от КЗ следва да се отхвърли в частта му за
претендирания с и.м. период за заплащане на законна лихва от 05.12.2020 год. до 04.10.2021
год.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – нанесени щети на стойност
13 551 лева върху собствения на ищцата лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК №
М 3915 ВМ, участвал в горното ПТП и направени от ищцата разходи в размер на 240 лева за
репатриране на автомобила от гр. Г. до гр. M., е доказан изцяло по основание и размер. От
представените с и.м. писмени доказателства и от заключението на АТЕ по несъмнен начин
бяха установени както щетите по автомобила, собственост на ищцата – видно от
представеното свидетелство за регистрация на същия, така и стойността на замяната на
увредените части, респ. на отремонтирането на същите; установено бе и че ищцата е
сторила разходи за репатриране на катастрофиралия автомобил до дома й, за което бяха
представени платежни документи.
Във връзка с възражението на ответника по отговора на и.м., че в случая вероятно е
налице „тотална щета” на моторното превозно средство по смисъла на КЗ – увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от
действителната му стойност, поради което дължимото от страна на застрахователя
застрахователно обезщетение следва да се определи в посочения в законовата норма
14
процент от действителната стойност на превозното средство, следва да се отбележи, че
горното остана недоказано в хода на производството по делото. Въпреки така направеното
възражение ответникът не е направил с отговора на и.м. доказателствено искане в тази
връзка – с оглед установяване на твърдяната „тотална щета”, респ. за установяване на
разликата между действителната стойност на лекият автомобил и остатъчната стойност на
запазените части от превозното средство. Такова искане не е направено и в срока по чл.373,
ал.1 от ГПК /по делото не е подаден допълнителен отговор/, както и до приключване на
първото с.з., в което е изготвен доклад по делото, а едва във второто по делото о.с.з., когато
вече е била настъпила преклузия за същото, поради което искането за назначаване на нова
АТЕ, с непоставена до момента от ответника задача, не е била допусната на това основание.
Поради изложеното и на осн. осн. чл.432, ал.1 от КЗ съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от 13 791 лева, ведно със законната лихва, както следва :
- върху първоначално претендираната главница от 2 240 лева, считано от датата на
предявяване на иска, 07.01.2022 год. до окончателното изплащане на сумата и
- върху увеличения размер на иска от 11 551 лева, считано от 16.12.2022 год. – датата
на направеното изменение на иска, до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 18/12.01.2023 год. ищцата е бил освободена от заплащане
на държавна такса и внасяне на разноски за предявените искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на
исковете в размер на 1 351.64 лева и направените разноски от бюджета на съда в размер на
550 лева – заплатени от бюджета на съда възнаграждения на в.л. по АТЕ и СПЕ.
В хода на производството по делото ищцата не е направила съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да й се присъждат.
Тъй като, видно от представения с исковата молба договор за правна помощ от
21.09.2021 год. /л.13 от делото/, сключен между ищцата и адв. Е. И. от САК, същият е за
оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
размер на 3 500 лева /при минимален размер от 3 353.28 лева по чл.7, ал.2, т.4 при интерес
от 33 791 лева/, като осъди ответника да заплати тази сума на пълномощника, осъществил
безплатното процесуално представителство. Върху горната сума не следва да се присъжда
заплащане на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с невисоката
фактическа и правна сложност на делото, броят на проведените заседания /две/ и
извършените процесуални действия /разпит на един свидетел и изслушани заключения по
15
две експертизи/.
В хода на производството по делото ответникът не е направил разноски, но е бил
представляван от юрисконсулт, като дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
размер на 150 лева – с оглед изложените съображения за невисоката фактическа и ниска
правна сложност на делото. Същото обаче следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с
50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда
възнаграждение е в размер на 225 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК
ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 33.93 лева, съставляваща
възнаграждение за представителство от юрисконсулт с оглед отхвърлената част на искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на С. Л. Д. от гр. M., ул. „С.П.Е.“ № 44, вх.А, ет.6, ап.17, с ЕГН
**********, сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за
причинени й неимуществени вреди – душевни болки, страдания и претърпян психически
стрес вследствие участието й в ПТП, настъпило на 05.12.2020 год. на второкласен път № 81,
км 30+600 /гр. с. – гр. M./ по вина на В.П.С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил
марка „Мазда“, модел „6“ с ДК № СА 2562 ТВ, със застрахователна полица №
BG/03/1200022691111 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 18.08.2020 год. до 17.08.2021 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 04.10.2021 год. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявени
размер от 26 000 лева /двадесет и шест хиляди лв./ и предявения иск по чл.429, ал.3 от КЗ в
частта му заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за
претендирания период от 05.12.2020 год. до 04.10.2021 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на С. Л. Д. от гр. M., ул. „С.П.Е.“ № 44, вх.А, ет.6, ап.17, с ЕГН
**********, сумата от 13 791 лева /тринадесет хиляди седемстотин деветдесет и един лв./,
съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди – нанесени щети на стойност
13 551 лева върху собствения й лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № М 3915
ВМ, участвал в горното ПТП и направени от ищцата разходи в размер на 240 лева за
репатриране на автомобила от гр. Г. до гр. M., ведно със законната лихва върху сумата,
както следва :
- върху първоначално претендираната главница от 2 240 лева, считано от 07.01.2022
год. до окончателното изплащане на сумата и
- върху увеличения размер на иска от 11 551 лева, считано от 16.12.2022 год. до
16
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 901.64 лева /хиляда деветстотин и един лв.
и шестдесет и четири ст./, съставляваща дължима за производството по делото държавна
такса и направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати
на адвокат Е. Х. И. от САК, със служебен адрес гр. с., ул. „П.Н.М.“ № 2, ет.3, ап.11, сумата
от 3 500 лева /три хиляди и петстотин лв./, съставляваща определено от съда по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК С. Л. Д. от гр. M., ул. „С.П.Е.“ № 44, вх.А,
ет.6, ап.17, с ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Б.В.и.г.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
33.93 лева /тридесет и три лв. и деветдесет и три ст./, съставляваща възнаграждение за
представителство от юрисконсулт с оглед отхвърлената част на искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
17