РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Разград , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело №
20213300100146 по описа за 2021 година
Исковете са с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Е.Г.. Р., действащ чрез упълномощен адв.Д.М., против
ЗД „Бул Инс" АД, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
12.06.2015г., около 05.20 часа, на път III-205 на км 29+277, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на дължимата сума. Претендира за заплащане на възнаграждение на упълномощения от
ищеца процесуален представител - адв.Д.М., при условията на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. В исковата молба се твърди, че ищецът е бил пасажер в катастрофиралото
МПС при посоченото горе ПТП, вследствие на което е претърпял множество телесни
повреди, подробно описани в исковата молба и уточнението към нея. Твърди, че същите
били виновно причинени от водача на автомобила М. С. М., за което е осъден по НОХД №
268/2015 г. по описа на PC- гр.Исперих по влязло в сила протоколно определение за
одобряване на споразумение, което е задължително за гражданския съд относно деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. За управлявания от виновния водач
автомобил, марка „Алфа Ромео 156", с рег.№ РР 0452 АХ, е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество, съгласно застрахователна
полица № 02114002537460, което ангажирало и отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение. Претендира същото да бъде определено според
общия принцип на справедливостта, прогласен в чл.52 от ЗЗД, съобразно вида и тежестта на
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от множеството телесни
увреждания, и загуба на телесни органи; незавършено средно образование в РБългария;
лишаване от спортна кариера, като е бил изявен спортист по борба в отбора на училището
1
си, с множеството спечелени награди от местни шампионати; страх от участие в движението
по пътищата; разстройство на съня, раздразнителност, агресивност.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът
ЗД „Бул Инс" АД представя отговор, като оспорва изцяло исковата претенция по основание
и размер. Относно фактите: Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" за процесния лек
автомобил, марка „Алфа Ромео 156", с рег.№ РР 0452 АХ, оспорва наличието на деликтен
фактически състав по отношение на всички негови елементи – описаното ПТП да е
настъпило по посочения от ищеца механизъм, да е причинено виновно и противоправно от
водача на лекия автомобил, както и оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между твърдяните от ищеца увреждания и процесното ПТП;
оспорва ищецът да е претърпял всички посочени от него увреждания. Твърди, че заявените
от него болки и страдания се дължат единствено на неспазване на лекарски предписания от
негова страна и несвързани с процесното събитие предходни негови заболявания, а
изживеният стрес и душевни страдания са резултат от лабилната му психика и предходната
му обремененост. Евентуално на горните възражения, твърди съпричиняване от страна на
ищеца за настъпилите негови увреждания поради обстоятелството, че като пасажер в
процесния автомобил е пътувал без поставен предпазен колан, в противоречие с
изискванията на Закона за движение по пътищата, като степента на виновното му поведение
била значителна. Оспорва и размера на исковата претенция като прекомерно завишена,
несъответна на характера и степента на получените увреждания, в противоречие с принципа
на справедливостта и установената съдебна практика за този вид обезщетения. Твърди, че
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
деликвента и има определени граници с оглед на определените застрахователни лимити,
като застрахователят не отговорял над съответния лимит. Оспорва и претенецията за
заплащане на обезщетение за забава, тъй като застрахователят не носел отговорност за
лихви. Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност, както по отношение на
претендираното обезщетение, съобразно чл.197 от КЗ (Отм.), така и за вземането за лихви.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното НОХД № 268/ 2015 г. на ИРС, с влязло в сила протоколно
определение за одобряване на споразумение М. С. М. е признат за виновен в това ,че на
12.06.2015 г. по път ІІІ-205,при км. 29+277 между гр.Исперих и с.Голям
Поровец,обл.Разградска при управление на МПС-лек автомобил „Алфа Ромео 156” с рег.№
РР 0452 АХ, е нарушил правилата за движение, а именно чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП-„Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението,не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”,чл.5,ал.3,т.1,предл.1 от ЗДвП-„На водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на
2
алкохол,наркотици или други упойващи вещества”,чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП-„Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,които управляват,при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия ,с релефа на
местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с
характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за
движението”,чл.21,ал.1 от ЗДвП-„При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство от категория В, е забранено да превишава скорост от 90 кm/h в извън
населено място”, с което по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Е.Г.Р.,
изразяваща се в „загуба на слезката”,поради травматично разкъсване с последващо
оперативно отстраняване, ”постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота”,
заради разкъсването на левия дял на черния дроб и разкъсванията на сериозната обвивка на
напречната част на дебелото черво,като деянието е извършено в пияно състояние-с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.15 на хиляда, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза №67/12.06.2015г. на експерт-химик в НТЛ при ОДМВР
Разград - престъпление по чл.343,ал.3,предл.1,буква”а”,предл.1,във връзка с ал.1, буква ”б”,
предл.1, във връзка с чл.342,ал.1,във връзка с чл.128,ал.1 от НК.
Страните не спорят, че за управлявания от М.С.М.в лек автомобил „Алфа Ромео 156”
с рег.№ РР 0452 АХ към момента на настъпване на ПТП е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника с полица 02114002537460.
По настоящото дело са разпитани като свидетели З.С.и Р.С.М. – съответно леля и
дядо на ищеца.
Св. Салиева дава показания, че по време на произшествието ищецът завършвал 8-ми
клас. Повече от година продължило лечението му, тъй като претърпял няколко операции.
През този период прекъснал образованието си и завършил по-късно в Р Турция. Загубил една
учебна година. Тренирал борба в отбора на училището, но спрял да тренира след
произшествието. Сега не можел да спортува, не можел да върши тежка работа. Повече от
една година продължило лечението му и престоят му по болници. Около 9 месеца бил
обездвижен на легло. Изпитвал силни болки по цялото тяло и приемал обезболяващи.
Претърпял няколко операции в България и Турция. Понастоящем не му дават да работи
тежка работа.
Св. М.като узнал за инцидента, отишъл в болницата в гр. Исперих и се срещнал с
лекуващия лекар, за да обсъдят състоянието на ищеца. Там премахнали далака на ищеца,
лекували счупената му ръка. В продължение на един месец престоял в болницата в Исперих,
след което го транспортирали с линейка до болница в гр. Варна. Там престоял един месец,
била отворена коремната му кухина, проведено било лечение на бъбреците, на счупената
ръка. Претърпял три операции в България, след което лечението му продължило в Турция за
3
период от около 2 години и през това време прекъснал образованието си. Там му правили
операция на жлъчката. През цялото време се оплаквал от много силни болки. Тренирал
борба, но след произшествието преустановил заниманията, защото не му позволявали. След
като го изписали от болницата във Варна, в продължение на 4 месеца бил на легло и баба му
се грижела за него. Не можел да си служи с ръката и баба му му помагала да се храни, тя го
обслужвала и му била придружител. Досега не се бил възстановил напълно, ходел
постоянно на прегледи.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, в
резултат на претърпяното ПТП на 12.06.2015 г. ищецът е получил съчетана травма:
разкъсване на слезка, разкъсване на участък на левия дял на черния дроб, натрупване на
кръв в коремната кухина, разкъсване на серозната обвивка на дебелото черво, сътресение на
мозъка, счупване на тялото на дясна лъчева кост, кръвотечение от носа и устата, множество
контузни рани по тялото и насинявания в областта на корема и гръдния кош. Налице са
посттравматични усложнения: плеврален излив в лява гръдна половина; свободна течност в
корема и малкия таз; абсцес под диафрагмата и посттравматична псевдокиста на
задстомашна жлеза, които поотделно и в съвкупност са обусловили временна опасност за
живота. Описаните в медицинската документация увреждания са характерни за автомобилна
травма. Получените телесни увреждания при ищеца по вид и характер съответстват на
положение на тялото на пътника на предна дясна седалка без поставен колан. Изхождайки от
механизма на настъпване на произшествието, е напълно възможно да се получат същите
травми при условие, че пътника е бил с поставен предпазен колан. Според заключението, към
момента на причиняване на телесните увреждания, както и в периода на пред- и
следоперативна интервенции се предполага, че скалата на болката и страданията е била
много висока или висока, което у всеки пострадал е индивидуално. Лечението на
пострадалия е проведено последователно в МБАЛ Исперих, МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД,
Болница за изследване и обучение „Кануни Султан Сюлейман“ Истанбул – Отделение детска
хирургия, където своевременно е извършена високоспециализирана по вид и обем
медицинска помощ по правилата на добрата клинична практика- лабораторни и образни
изследвания, консулти със специалисти, оперативни интервенции, активно лечение и
наблюдение. Загубата на слезката е постоянна и завинаги. Хроничният панкреатит обуславя
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Тежкостепенната контрактура
на дясна гривнена става обуславя постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота
на пострадалия с невъзможност функциите на дясна ръка да бъдат възстановени
пълноценно. Тези последици, в едно с възможните постоперативни сраствания в коремната
кухина, ще имат негативен ефект върху качеството на живот на пострадалия. Към момента
на причиняване на телесните увреждания е била налице сериозна опасност за живота и
здравето на пострадалия и само своевременно оказаната високоспециализирана медицинска
помощ е предотвратила този риск. В медицинската документация не са описани съпътстващи
заболявания, които да повлияят на лечението и възстановителния процес.
Назначена е по делото и съдебно-автотехническа експертиза. Същата е описала
4
механизма на настъпване на ПТП, изследвайки материалите, приложени във воденото
досъдебно производство и възприети от наказателния съд. Според заключението, на 12. 06.
2015 г. в около 5, 20 часа, лекият автомобил „Алфа Ромео“ , управляван от М. се е движел в
посока от гр. Исперих към гр. Разград със скорост около 103 км/ч. при нормални пътни
условия. На предната дясна седалка се е возел пострадалия Е.Г.. Р.. В началото на гората,
преди навлизане в плавен ляв завой, водачът на автомобила рязко завъртял волана на ляво,
при което автомобилът се занесъл и станал неуправляем. Плъзнал се странично към десния
край на пътното платно, под действие на инерционните сили излязъл от дясната страна на
пътя и странично с преден ляв калник и предно ляво колело се блъснал в крайпътно дърво.
След удара в дървото, автомобилът се завъртял на вертикалната си ос на около 190 градуса
по посока на часовниковата стрелка и се установил неподвижно на банкета и в затревената
площ , косо, спрямо оста на пътя с предна част насочена към гр. Исперих. Скоростта на
движение на автомобила непосредствено преди удара била 103 км/ч., а в момента на удара
82 км/ч. Причина за произшествието е отклоняване на вниманието на водача, поради което
за известно време не е наблюдавал пътя пред него, след което рязко е завъртял волана, в
резултат на което автомобила е загубил напречна устойчивост и станал неуправляем. Лекият
автомобил е бил оборудван с предпазни колани на всички седалки. Предотвратяващото
действие на предпазния колан се проявява ефективно при челни удари, но когато ударът е
страничен, както в настоящия случай, коланът не дава защита от наранявания, а само
задържа тялото от изпадане от автомобила. Пострадалият не е пътувал с поставен предпазен
колан.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата
инстанция писмени и гласни доказателства, че ищецът Е.Г.Р.е пострадал на 12.06.2015 г. от
ПТП, причинено от М.С.М.в, водач на лек автомобил „Алфа Ромео 156” с рег.№ РР 0452 АХ.
Страните не спорят, че към момента на ПТП - 12.06.2015 г., за лекия автомобил
„Алфа Ромео 156” с рег.№ РР 0452 АХ, управляван от правоспособния водач М.С.М.в има
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника с полица
02114002537460.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в хипотезата на чл. 226 КЗ /отм./ при застраховката "ГО" на
автомобилистите, е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова,
доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото
право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против
деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 ЗЗД
или с иск по чл. 226 КЗ /отм./, е предоставена на избор по волята на увредения, но
защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента
вреди. В случая ищецът е избрал защита на накърненото му право чрез прекия иск против
застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./. Съгласно § 22 от Преходните и заключителни
разпоредби (ПЗР) на действащия Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016г.), за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс (какъвто е
процесният случай), се прилага Част четвърта от отменения Колекс за застраховането, освен
5
ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Доколкото няма данни
за различна уговорка, горното е определящо за възприетата от съда правна квалификация на
главния иск. Създаденото между водача на лекия автомобил и ответника застрахователно
правоотношение е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на вредите, претърпени от ищцата в резултат на виновно и противоправно
поведение на прекия причинител-застрахован.
Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство
срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от
застрахования деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и
застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на
гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице
предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него
пряк иск по. За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в
резултат от виновното и противоправното поведение на управлявалия застрахованото МПС
М.С.М.в.
В случая с влязло в сила протоколно определение за одобряване на споразумение,
М.С.М.в е признат за виновен в това, че на 12.06.2015 г. нарушил правилата за движение по
пътищата – подробно описани в споразумението и по непредпазливост е причинил тежка
телесна повреда на ищеца. Съгл. чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК, ако подсъдимият бъде признат
за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете
на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение
за вреди от деликта. Посочените актове на наказателния съд обвързват гражданския съд,
относно вината на дееца, както и относно противоправността на деянието.
От заключението на САТЕ, назначена по настоящото дело, от приложените материали
в НОХД № 268/ 2015 г. на ИРС, се установява безспорно виновното и противоправно
поведение на виновния водач М.С.М.в, застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. Съдът кредитира като доказателство по делото заключението на
автотехническата експертиза, тъй като е компетентно, обективно и обосновано, подкрепя се
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца
неимуществени вреди и претърпяното МПС. СМЕ, назначена по делото, е дала заключение,
че всички описани увреждания в медицинската документация могат да бъдат получени при
ПТП- травма в купето. От писмените доказателства, се установява, че ищецът след ПТП бил
откаран и настанен за лечение в МБАЛ Исперих, след което последвало лечение в МБАЛ
„Св. Анна – Варна“ АД, Болница за изследване и обучение „Кануни Султан Сюлейман“
6
Истанбул – Отделение детска хирургия. Според заключението на СМЕ, ищецът вследствие
на ПТП е претърпял съчетана травма: разкъсване на слезка, разкъсване на участък на левия
дял на черния дроб, натрупване на кръв в коремната кухина, разкъсване на серозната
обвивка на дебелото черво, сътресение на мозъка, счупване на тялото на дясна лъчева кост,
кръвотечение от носа и устата, множество контузни рани по тялото и насинявания в областта
на корема и гръдния кош. Налице са посттравматични усложнения: плеврален излив в лява
гръдна половина; свободна течност в корема и малкия таз; абсцес под диафрагмата и
посттравматична псевдокиста на задстомашна жлеза, които поотделно и в съвкупност са
обусловили временна опасност за живота. Според заключението, са налице късни последици
от уврежданията: Загубата на слезката е постоянна и завинаги. Хроничният панкреатит
обуславя постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Тежкостепенната
контрактура на дясна гривнена става обуславя постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалия с невъзможност функциите на дясна ръка да бъдат възстановени
пълноценно.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните
увреждания, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените
в резултат на това болки и неудобства, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно
възстановяване. Установено е, че ищецът е претърпял съчетана травма: разкъсване на слезка,
разкъсване на участък на левия дял на черния дроб, натрупване на кръв в коремната кухина,
разкъсване на серозната обвивка на дебелото черво, сътресение на мозъка, счупване на
тялото на дясна лъчева кост, кръвотечение от носа и устата, множество контузни рани по
тялото и насинявания в областта на корема и гръдния кош. Описаните по-горе травматични
увреждания на ищеца от процесното ПТП и последвалите от тях усложнения могат да бъдат
определени като сложни по вид и трудни за лечение, към момента на причиняване на
телесните увреждания е била налице сериозна опасност за живота и здравето на пострадалия
и само своевременно оказаната високоспециализирана медицинска помощ е предотвратила
този риск Видно от приложените епикризи, заключение на СМЕ и гласни доказателства,
възстановителния оздравителен период при ищеца е продължил повече от една година.
Според показанията на разпитаните свидетели, повече от 6 месеца ищецът бил изцяло
неподвижен и се нуждаел от чужда помощ. Претърпял е много оперативни намеси, предвид
множеството получени увреждания. През цялото време изпитвал много силни болки и
приемал обезболяващи лекарства. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, от
приложените епикризи и гласни доказагтелства, може да се направи извод, че през
изминалия период от време от пет години след ПТП, от което са причинени телесните
увреждания на ищеца, оздравителния период не е приключил, не е постигнато пълно
възстановяване. Не се очаква някога да се постигне пълно възстановяване. Загубата на
слезката е постоянна и завинаги. Хроничният панкреатит обуславя постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Тежкостепенната контрактура на дясна
7
гривнена става обуславя постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия с невъзможност функциите на дясна ръка да бъдат възстановени пълноценно.
Последиците от преживяната травма ще бъдат до края на живота. Наложило се е да прекъсне
образованието си, което е довело до допълнителни страдания и затруднения в живота на
пострадалия, които също следва да бъдат обезщетени. Според показанията на двамата
свидетели, ищецът се оплаквал, че и към настоящият момент изпитва болки. Не можел да си
служи пълноценно с ръката, да извършва по-тежък физически труд, да проявява по-голяма
физическа активност, да спортува, от което може да се направи извод, че явно е променено
битието на пострадалия. Тези показания съдът намира за достоверни, тъй като се подкрепят
и от заключението на съдебно-медицинската експертиза за здравословното състояние на
ищеца към настоящият момент.
При тези факти съдът счита, че в конкретния случай се претендират неимуществени
вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират с много висок и
продължителен интензитет на търпене, като и към момента не са приключили.
Съобразявайки тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалия – 21-годишна възраст, в
която получените увреждания ще му попречат да проявява характерната за тази възраст
жизненост и по-висока физическа активност, както и че ще дадат отражение на качеството
на живот занапред, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането,
продължителността и вида на проведеното лечение, продължителността и интензивността на
физическите и психическите страдания на ищеца, съдът намира, че справедливото по размер
обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 100 000 лева, като
съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. До
първоначално предявения размер от 150 000 лв. искът е неснователен и недоказан.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца, тъй като пътувал без предпазен колан. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в
практиката на съдилищата. Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или
бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди - в случая с
настъпилите телесни увреждания на ищеца. Според заключенията на САТЕ, както и на СМЕ,
предотвратяващото действие на предпазния колан се проявява ефективно при челни удари,
но когато ударът е страничен, както в настоящия случай, коланът не дава защита от
наранявания, а само задържа тялото от изпадане от автомобила. Изхождайки от механизма
на настъпване на произшествието, същите травми могат да бъдат получени без поставен
предпазен колан. Съдът кредитира заключенията на двете експертизи, тъй като са пълни,
обективни, задълбочени и компетентни, направени в резултат от обективни данни и
изследвания. По тези съображения, съдът приема, че получените от ищеца увреждания не са
в причинна връзка с факта, че е пътувал без предпазен колан, поради което с действията си
8
не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Неоснователно е възражението на ответника, че е изтекла погасителната давност на
предявения иск за обезщетение на претендираните неимуществени вреди. Погасителната
давност на вземането по прекия иск по чл. 226 от КЗ /отм./ при застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" съобразно чл. 197 от КЗ /отм./ е 5 години считано от датата
на събитието. Застрахователното събитие е настъпило на 12. 06. 2015 г. , а искът е предявен
на 12. 06. 2020 г., според пощенското клеймо, поставено на плика, с който е подадена по
пощата исковата молба, поради което към момента на предявяването му, давностния срок не
е бил изтекъл.
Претенцията за изтекла лихва е погасена по давност за периода до три години назад
от датата на депозиране на исковата молба по аргумент на чл. 111 б. "в" от ЗЗД.
Следователно искът за лихва е основателен за период, считано от три години преди
завеждането му до окончателното изплащане на сумата, или от 12. 06. 2017 г.
Ответникът е направил деловодни разноски в размер на 864 лв. и 6480 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Повереникът на ищеца претендира разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.
2 от ЗА. Ответникът следва да му заплати сумата 3530 лв. , съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ.
На осн. чл. 78 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския
окръжен съд държавна такса в размер на 4 000 лева на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото за
адвокатско възнаграждение и деловодни разноски общо в размер на 2448 лв., съобразно с
отхвърлената част от иска.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, ЕИК ********* на осн. чл. 226 от КЗ /отм./ да заплати на Е.Г.. Р., ЕГН
********** от с. Богданци, обл. Разград, ул. „Беласица“ № 3 сумата 100 000 /сто хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, поради
претърпяно пътно-транспортно произшествие на 12.06.2015 г. по път III-205, км. 29+277
между гр.Исперих и с. Голям Поровец, обл. Разградска, причинено от М.С.М.в, водач на лек
автомобил, марка „Алфа Ромео 156” с рег.№ РР 0452 АХ, за което има валидна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника „БУЛ ИНС“ АД, ведно със законната лихва,
считано от 12. 06. 2017 г. до окончателно изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ от
Е.Г.. Р. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до първоначално
предявения размер от 150 000 лв. , както и за обезщетение за забава от 12. 06. 2015 г. до 11.
9
06. 2017 г. , като неоснователни.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК
********* да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на
4 000 лева.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК
********* да заплати на адвокат Д.М. от Софийска адвокатска колегия с № 10000577810
сумата 3530 лева за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Е.Г.. Р., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД, гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* сумата 2448
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
10