Решение по дело №425/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

20.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

23.09.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

425

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09/ 002371 от 28.02.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което е наложено административно наказание имуществена санкция на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от КТ в размер на 1500лв. на „Апид-2000”ООД- Пловдив, за нарушение на чл.9а, ал.3 вр.чл.9б, ал.1 и чл.9а, ал.3 от Наредба за работно време, почивките и отпуските.

Жалбоподателят „Апид-2000”ООД- Пловдив обжалва наказателното постановление, тъй като го счита за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Настоява, че административно наказващият орган не е взел предвид представените от тях присъствени форми и ведомости за заплати за периода, а взел предвид само и единствени представените графици. Нямало превишение на часовете работно време от нормата за продължителност за посочените четирима работници за месец декември 2019г. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да уважи жалбата и да им се присъдят направените по делото разноски. Настоява, че по делото се установило, че актът е съставен за графика, който е изготвен, а не за реално отработеното, което е и отчетено.

Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представя подробна писмена защита, с която моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Моли с изхода на спора на основание чл.63 ал.3 вр.ал.5 от ЗАНН вр.чл.143 ал.4 от АПК да бъде присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ДИТ- Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Свидетелят Х.Ч.-***, извършил проверка по документи и работни места в период от 30.12.2019- 30.01.2020г. на фирма „Апид- 2000”ООД- Пловдив. Поводът за това бил подаден сигнал за настъпила трудова злополука. Той проверил бензиностанция- газстанция намираща се в с.Комунига, която се експлоатира от фирмата жалбоподател. По време на проверката свидетелят Ч. поискал с призовка документи, от които да е видно как е уредено работното време в обекта. По този повод му бил представен Правилник за вътрешния трудов ред, Заповед № 18/ 20.02.2019г. за въведено ежемесечно сумиране изчисляване на работното време, както и поименен график за месец декември 2019г. за полагане на труд на бензиностанцията. В проверявания обект бил въведен непрекъснат работен режим с работно време на смени от 20,00 до 08,00 часа и от 08,00 до 20,00 часа на четирима работници. За тях работодателят изготвил поименен работен график за месец декември 2019г., в който вписал работните смени за полагане на труд. На базата на тях бил изготвен и работен график, представляващ присъствена форма за полагане на труд, за проверявания обект на действително положения труд от работниците, който съвпада с изготвения поименен такъв. Съгласно поименния график при нормативно установени 152 часа за месец декември 2019г., тъй като тогава е имало 19 работни дни, то се установява, че работодателят в графика е заложил на четиримата работници на обекта за периода от 01.12.2019г.- 31.12.2019г. както следва работни часове: за М.Е.К.- 189,14 часа, за Е.С.Ш.- 189,14 часа, за М.Б.И.- 201,38 часа, и за Н.Н.Р.- 199,98 часа. Тази констатация свидетелят Х.Ч. вписал в Протокол за извършена проверка изх.№ ПР1940959/ 30.01.2020г., който връчил на работодателя същия ден, и за който няма данни да е обжалван. За констатираното нарушение на 30.01.2020г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.9а, ал.3 вр.чл.9б, ал.1 и чл.9а, ал.3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, връчен същия ден на управителя на дружеството без възражения. Такива били подадени на 03.02.2020г. с приложен към тях Правилник за вътрешния трудов ред на „АПИД- 2000“ООД- Пловдив, в който има промяна досежно допълнителните разпоредби с работно време между 20.00ч. и 8.00ч., където е вписана почивка от по един час като първата е между 22.00ч. и 24.00ч., а втората- между 04.00ч. и 06.00ч. По повод подаденото възражение свидетелите Х.Ч. и А.С.-***, на 05.02.2020г. отишли на място в проверявания обект в с.Комунига. Там взели писмени обяснения от работещия по това време Н.Р., който  написал, че работи без почивка 12 часови работни смени само по 1 човек, както и видели табела отвън на самата бензиностанция- газстанция, че работи без прекъсване 24 часа. Поради установеното, подаденото възражение не било уважено, и на 28.02.2020г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ наложил на „АПИД-2000”ООД- Пловдив административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. за извършено нарушение по чл.9а, ал.3 вр.чл.9б, ал.1 и чл.9а, ал.3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Х.Ч. и А.С., частично от свидетелските показания на Н.Р. и З.Д., както и от писмените доказателства- Акт за установяване на административно нарушение № 09-002371 от 30.01.2020г., чиято доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ не бе оборена; протокол за извършена проверка с изх. № ПР1940959/ 30.01.2020г.; Правилник за вътрешния трудов ред; заповед № 18/ 20.02.2019г.; списък на работещите в обекта от 03.01.2020г.; обяснение на М.И. от 30.12.2019г.; работен график за месец декември 2019г. и работен график за смените за месец декември 2019г.; платежна ведомост за месец декември 2019г.; обяснение на Н.Р. от 05.02.2020г. и снимка на обекта с оповестено работно време направена на 05.02.2020г.

Настоящата инстанция не дава вяра на показанията на Н.Р. и З.Д. в частта, в която свидетелстват, че на бензиностанцията експлоатирана от „АПИД-2000”ООД- Пловдив намираща се в с.Комунига, освен четиримата работници назначени там на работа, работят и други хора, а именно управителят и свидетелят Д., поради следното: тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото като работещи във фирмата- жалбоподател и е логично да поддържат неговата защитна версия; твърдените обстоятелства не са подкрепени от нито едно друго доказателство по делото, а напротив както поименните графици, така и графиците за работа, платежната ведомост за месец декември 2019г. и ръкописните обяснения дадени от Н.Р., установяват, че на бензиностанцията работят само четирима души при 12- часов работен ден, а и самият З.Д. свидетелства, че той замества работещите в обекта, когато някой се разболее или излезе в отпуск, като по никакъв начин не установява това да се е случило през месец декември 2019г., както и да е работел там по няколко часа. Прочее обстоятелството кой и как се е работело е извън предмета на доказване по настоящото дело, поради което доказателствата в тази посока са ирелевантни.

Съдът не кредитира и представения втори Правилник за вътрешния трудов ред, в който има промяна досежно допълнителните разпоредби с работно време между 20.00ч. и 8.00ч. с вписани почивки от по един час между 22.00ч. и 24.00ч., както и между 04.00ч. и 06.00ч., като приема, че той е съставен за целите на настоящото производство. Това е така, защото този факт не се установява от нито едно друго доказателство по делото, а напротив дори свидетелят Н.Р. установява, че няма почивка по време на работа. Така също и З.Д. не установява да има такава, а напротив    свидетелства, че работещите в обекта са на разположение на работното си място през цялото работно време. Освен това дори да се приеме, че представения Правилник е валиден и актуален, то той се отнася само до нощната смяна от 20.00ч. до 08.00ч., в която са вписани две почивки от по 1 час, с което за работещи от 08.00ч. до 20.00ч. отново са нарушени правилата за изготвяне на поименен график за месец декември 2019г. досежно нормативно установени 152 часа месечно труд.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

С процесното наказателно постановление е наложено административно наказание на „АПИД-2000”ООД- Пловдив на основание чл.414 ал.1 от КТ за нарушение на чл.9а, ал.3 вр.чл.9б, ал.1 и чл.9а, ал.3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. Цитираната разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000лв. Чл.9а, ал.3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските е разписано задължение поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б, според който текст при сумирано изчисляване на работното време по чл.142 ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода- нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. От Правилника за вътрешния трудов ред е видно, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа и петдневна работна седмица. Това означава, че при 19 работни дни за месец декември 2019г., то нормата съгласно чл.9а, ал.3 вр.чл.9б, ал.1 от Наредбата е 152 часа. От доказателствата по делото се установява, че работодателят е утвърдил поименни графици за работа за проверявания период- месец декември 2019г.,с продължителност на работното време за четиримата работници в обекта по-голяма от нормата за продължителност определена по чл.9б, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. По този начин той е осъществил вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В случая „АПИД-2000”ООД- Пловдив е бил задължен да изготви поименни графици за работа така, че сборът от работните часове по графика на работника за периода не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, което не е сторил. Законосъобразно е било определено, че „АПИД-2000”ООД- Пловдив е субект на нарушението, тъй като именно той е работодател по смисъла на § 1 т.1. от ДР на КТ. Наложената санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Неоснователен е довода на жалбоподателя, че не било взето предвид реално отработеното, а наказанието е наложено само  на съставения поименен график, тъй като е без значение по делото какво е реално отработеното, тъй като нарушението е именно за изготвен такъв график в нарушение на разписаното задължение в чл.9а, ал.3 вр.чл.9б, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. С оглед на всичко изложено настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които процесуалният представител на наказващия орган е взел участие само в първото по което са разпитани двама свидетели, както и е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09/ 002371 от 28.02.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което е наложено административно наказание имуществена санкция на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от КТ в размер на 1500лв. на „Апид-2000”ООД- Пловдив, за нарушение на чл.9а, ал.3 вр.чл.9б, ал.1 и чл.9а, ал.3 от Наредба за работно време, почивките и отпуските, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Апид-2000”ООД- Пловдив с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив район Южен ул.Скопие № 14 ет.1, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                                                               

 

                                                                         Районен съдия: