№ 160
гр. С.З., 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Росица Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20255501000090 по описа за 2025 година
Обжалвано е решение № 4/10.01.2025г., постановено по гр. д. №533/2024 г. по
описа на Районен съд – Г., с което е отхвърлен предявеният от А. И. Ц. против
„П.К.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК
за установяване, че А. И. Ц. не дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 615,71 лв.,
която представлявала главница по изп.д. № 20178480401218 по описа на ЧСИ
Р.А. с рег. №848 на Камарата на ЧСИ, с район на действие – СГС, поради
изтекла погасителна давност и А. И. Ц. е осъден да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП разноските за
производството в общ размер на 150 лв.
Въззивникът А. И. Ц. излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанциинното решение. Направено е искане
същото да бъде отменено. Въззивникът не е направил доказателствени
искания в настоящото производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
„П.К.Б.“ ЕООД от , с който въззиваемият оспорва същата. Счита
постановеното съдебно решение за правилно и обосновано, като излага
съображения в тази връзка. Няма доказателствени искания. Претендира
1
присъждане на разноските в настоящото производство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
124, ал.1, вр. с чл.439 ГПК.
Ищецът А. И. Ц. моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо „П.К.Б.“ ЕООД, че не му дължи сумата от 615,71 лв.,
представляваща главница по изпълнителен лист от 11.05.2017 г. по изп.д. №
20178480401218 при ЧСИ Р.А. с рег.№ 848 на Камарата на ЧСИ, с район на
действие – СГС. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„П.К.Б.“ ЕООД, в който оспорва предявеният иск като неоснователен.
Претендира разноски.
Видно от изпратеното за послужване копие на изпълнително дело №
1218/2017 г. по описа на ЧСИ Р.А., рег.№ 848, същото е образувано по молба
от 21.08.2017 г. на кредитора „П.К.Б.“ ЕООД, въз основа на издаден
изпълнителен лист от 11.05.2017 г. по ч.гр.д. № 169/2017 г. по описа на
Районен съд - Г., с който А. И. Ц. е осъден да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД
сумата от 615,71 лв. главница, 175 лв. неустойка, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 28.03.2017 г. до
окончателното му изплащане, като и разноски от 75 лв. С молбата взискателят
е възложил на ЧСИ всички действия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. В тази връзка
ЧСИ е изпратил Уведомление с изх.№ 10406/24.08.2017 г. на известния адрес
на длъжника, като е посочено, че ЧСИ е наложил запор върху банковите му
сметки. Пратката се е върнала с отбелязване – непотърсена.
По горепосоченото изпълнително дела са извършени следните
изпълнителни действия: на 24.08.2017 г. е изпратено запорно съобщение до
„А.“ АД; на 24.08.2017г. е изпратено запорно съобщение до „О.“ АД; на
24.08.2017г. е изпратено запорно съобщение до „Б.“ ЕАД; на 30.03.2020г. е
изпратено запорно съобщение до „П.“ АД; на 31.10.2023г. е изпратено запорно
съобщение до „И.“ АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
2
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да
е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да
оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на
факти настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на
твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което
обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК
предпоставки.
В настоящия случай правото на принудително изпълнение на вземането
на кредитора спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение № 133/30.03.2017 г. по ч.гр.д.№169/2017 г. по описа на Районен
съд – Г.. В случая е приложима общата петгодишна давност по отношение на
всички вземания по процесната заповед за изпълнение. Това е така, защото
вземанията, чието изпълнение се оспорва, са установени с влязла в сила
заповед за изпълнение и приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба срокът на новата давност е винаги пет
години, ако вземането е установено със съдебно решение. Издадената
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК има всички последици на
съдебно решение установително действие и преклудиране на обхванатите
от обективните и субективните предели факти, стабилитет и
изпълнителна сила. В този смисъл Решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д.
№ 4063/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д.
№ 1722/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, в които е прието, че разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено
по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така в
настоящия случай влизане в сила на заповедта за изпълнение, е започнала да
тече петгодишна давност за вземанията по заповедта за изпълнение по
силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
3
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В същото тълкувателно
решение е дадено разяснение, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В настоящия случай от данните по горепосоченото изпълнително дело е
видно, че са извършвани редица изпълнителни действия, които са прекъсвали
давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД. Действително от 24.08.2017г.,
когато е изпратено запорно съобщение до „Б.“ ЕАД до 30.03.2020г., когато е
изпратено запорно съобщение до „П.“ АД, в период повече от две години не са
предприети по възлагане на взискателя валидни изпълнителни действия,
поради което по отношение на ищеца - длъжник изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т.8
от ГПК. Същият извод важи и за периода 30.03.2020г., когато е изпратено
запорно съобщение до „П.“ АД до 31.10.2023г., когато е изпратено запорно
съобщение до „И.“ АД.
Въззивният съд в отговор на възраженията на ищеца, поддържани и във
въззивното производство, следва да посочи, че в т. 3 от мотивите на
Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на
ВКС е прието, че перемпцията и давността са различни правни институти, с
различни правни последици. Давността е институт на материалното право,
установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да
не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска
принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с
изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника
липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята
активност. Хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно прекъсването на
давността в принудителното изпълнение е уредена отделно, тъй като не е
идентична с правилата за спиране и отпадане ефекта на прекъсването в
4
исковия процес, предмет на уредба единствено в чл. 116, б. "б" ЗЗД.
Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда
възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите
изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива
реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД, не следва
да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да
се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни
действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл.
433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с
бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от
възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия
отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят
губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените
разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка,
постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи
неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален
институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално
правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска
принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния
изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна
дължи подчинение на изпълнителния лист.
В обобщение на възприетото от ВКС становище следва да се приеме, че
ако по изпълнителното дело е направено искане за предприемане на ново
изпълнително действие, въпреки настъпилата перемпция, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искането и дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува ново изпълнително дело, понеже старото е прекратено по
право. Новото искане на свой ред ще прекъсне давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не, понеже във
всички случаи той е длъжен да приложи поискания от взискателя
изпълнителен способ.
С оглед изложеното в настоящия случай всяко едно предприето
5
изпълнително действие /налагане на запори/ по изпълнително дело №
1218/2017 г. по описа на ЧСИ Р.А. е прекъсвало погасителната давност на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД и е започвала да тече нова погасителна
петгодишна давност, която не е изтекла към момента на подаване на исковата
молба на 25.09.2024 г., поради което вземането на „П.К.Б.“ ЕООД не е погА.о
по давност и следователно предявеният иск е неоснователен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото А. И. Ц. следва да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД
направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4/10.01.2025г., постановено по гр. д.
№533/2024 г. по описа на Районен съд – Г..
ОСЪЖДА А. И. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Г., ** да заплати на
„П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.**,
направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6