РЕШЕНИЕ
гр.София,16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осми февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 12302 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 01.10.2020 г. по гр.д. №15360/20 г., СРС, ГО, 61 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.К.К. ЕГН ********** срещу Висшия съдебен съвет кумулативно съединени
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищцата ,извършено със заповед № ВСС-1621/10.02.2020 г.
на и.д. Главен секретар на ВСС,с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ,с правно
основание чл.344 ал.1 т.3 КТ като
неоснователни.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно,постановено в нарушение на
материалния закон .Уволнението било
незаконосъобразно ,тъй като на ищцата не е връчвана длъжностна характеристика ;атестирането е
проведено извън срока;нарушен е принципът на равенство на страните при
установяване на истината-кредитирани са само показанията на свидетеля на
ответника;заповедта за уволнение е връчена по време на отпуск и следва да се
ползва със защитата по чл.333 ал.1 т.4 КТ ;заповедта за прекратяване на
трудовия договор била немотивирана,а съдът приел противното;потвърдилият
оценката нямал преки впечатления от работата на ищцата;от атестатиционния
формуляр не може да се направи извод кои са липсващите качества на ищцата ,в
него не е посочено конкретно действие или бездействие по дати ;налице са
противоречия в мотивите на атестационния формуляр ;в заповедта липсва основание
за прекратяване на трудовия договор-разпоредба по смисъла на КТ.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да се уважат исковете.Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,разгледана по същество е неоснователна.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща
към фактическите и правни изводи на СРС.За пълнота :Настоящият правен спор
касае прекратяване на трудовото правоотношение по специалния закон, уреждащ
статута на съдебните служители, чието систематично място е в глава осемнадесета
на ЗСВ - „Администрация на органите на съдебната власт”.
Уволнението е извършено в съответствие с предвидената специална норма на чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ /Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебния служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка/, в сила от 15.06.2018 г. В частта, в която ЗСВ регламентира трудовите правоотношения на съдебните служители в администрация на органите на съдебната власт, същият се явява специален закон по отношение на КТ, който е общ за трудовите правоотношения. В чл. 359 от ЗСВ е предвидено, че за неуредените в тази глава въпроси за съдебните служители се прилага КТ. Настоящият случай не може да се определи като неуреден.
Длъжността, на която е била назначена ищцата е „главен експерт - управление на собствеността“ дирекция „Управление на собствеността на съдебната власт“ в Администрацията на ВСС /АВСС/, съгласно трудов договор № 45-01-014/30.06.2016 г. , като длъжностната характеристика за заеманата длъжност й е връчена на 30.06.2016 г
Посочената по-горе длъжност е транформирана в длъжността „главен експерт“ в отдел „Управление на собствеността“, дирекция „Управление на собствеността на съдебната власт“ в АВСС, съгласно заповед № ВСС-5592/20.04.2017 г„ считано от 18.04.2017 г., връчена на ищцата на 27.04.2017 г.
Неоснователен е доводът в жалбата, че на ищцата не й била връчена длъжностна характеристика и че работодателят бил направил нарушение, като й е връчил „изготвената”/утвърдена от главния секретар на 25.04.2019 г./ длъжностната характеристика на дата 09.05.2019 г., като това правело уволнението незаконно само на това основание.
Длъжността, изпълнявана от ищцата от момента на назначаването й на 30.06.2016 г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение - 10.02.2020 г. е една и съща. През цялото времетраене на трудовите й правоотношения с главния секретар на ВСС, ищцата е осъществявала едни и същи трудови функции по длъжностна характеристика, първата от които й е връчена на 30.06.2016 г. Задълженията, описани в длъжностната характеристика при постъпването на работа и по трансформираната длъжност до момента на прекратяването на договора, са били идентични по вид, обем и по съдържание.
В раздел „А” от атестационния формуляр, съгласно чл. 19 от Вътрешните правила, съдебните служители се атестират по показатели, съобразно вида на заеманата длъжност по Класификатора. По отношение на ищцата Л.К.К., се прилага чл. 19, ал. 3, съгласно който показателите за атестиране на съдебните служители на експертни длъжности са следните: срочно и качествено изпълнение на задълженията, определени в длъжностната характеристика, аналитична компетентност и инициативност, спазване на професионалната етика, способност за самостоятелна работа, способност за работа в екип, комуникационни умения, способност за работа с нормативни актове и спазване на вътрешните правила в АВСС- 8 различни показателя, оценката е комплексна и атестирането на служителите се извършва въз основа на периодично оценяване изпълнението на длъжността, при което се отчитат професионалната компетентност и квалификация като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на служебните задължения, отработеното време на съответната длъжност и нивото- на отговорност. ..
Връчената на 09.05.2019 г. длъжностна характеристика не опорочава процедурата.Междинната среща е направена на 28.06.2019 г., а оценяването е завършено на
30.11.2019 г., т. е. повече от 6 месеца след връчването й.
Констатациите относно забавяне на изпълнението на 5 от общо 6-те преписки, описани в атестационния формуляр, са допуснати в период следващ датата на връчване на длъжностната характеристика, а именно: 02.09.2019 г. - 30.11.2019 г., което прави извода, относно „незнанието” на ищцата какви са били преките й задължения, изцяло неоснователен.
Цитираната във въззивната жалба съдебна практика на ВКС, е неотносима към настоящия казус, т. к. на първо място тя касае различно правно основание - чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, при което преценката относно липсата на качества на на работника или служителя действително следва да се преценява съгласно длъжностната характеристика, а както се вижда и от цитираното съдебно решение, става дума за липса на каквато и да било длъжностна характеристика, а не за такава, връчена на служителя през време на периода, в който е проведена атестационната процедура и при приложението на специалния закон - чл.340а, ал. 6 от ЗСВ.
Твърдението, че атестирането е проведено извън срока е неоснователно.
Правилно решаващият състав на СРС е приел, че при извършената атестационна процедура работодателят е спазил всички разписани във Вътрешните правила изисквания за реда за извършване на атестация на ищцата за периода от 01.12.2018г. до 30.11.2019 г„ като процедурата е започнала с назначаването на постоянно действаща комисия по атестирането от главния секретар на ВСС, в съответствие с чл. 18 от Вътрешните правила, назначена е комисия за извършване атестирането на съдебните служители в дирекция „УССВ”, които са извършили оценяването и са подписани атестационния формуляр за процесния период, обстоятелство, което не се оспорва от ищцата. Процедурата по оценяването е протекла в изискуемите се съгласно чл. 17, ал. 6 от Вътрешните правила етапи: провеждане на междинна среща от първи до тридесети юни и изготвяне на оценка от съответната комисия по атестирането. Установено е, че при извършване на оценяването по относимите критерии от надлежно назначената комисия ищцата е получила 13 точки, на който сбор съответства най- ниската възможна оценка за изпълняваната от нея работа за периода от 01.12.2018 г. до
30.11.2019 г. - „слаб 5“, съответстваща на системно изпълнение на задълженията от атестирания под нивото на изискванията за длъжността.
Съгласно т. 1 от заповед № ВСС-14572/29.11.2019 г., издадена от и.д. главния секретар Н.Н., е наредено в срок до 13.12.2019 г. включително, да се проведе атестиране на съдебните служители в администрацията на ВСС за периода от 01.12.2018 г. -
30.11.2019 г. по реда на раздел I, глава трета от Вътрешните правила. В заповедта, съгласно т. 4, комисиите са задължени в срок до 20.12.2019 г. да предоставят атестационните формуляри на атестираните от тях служители, който срок е спазен. Ето защо не следва да се приема за просрочие или за нарушение на процедурата по атестирането, посочената на атестационния формуляр дата 16.12.2019 г. - 17.00 часа, на която същият е връчен на ищцата, чрез собственоръчно отбелязване върху него.
Видно от атестационния формуляр, окончателната оценка „5” - „неприемливо изпълнение”, е потвърдена, съгласно чл. 22, ал. 2 от Вътрешните правила от и. д. главен секретар Н.Н.на 06.01.2020 г., окончателната оценка е получена от Л.К. на
13.01.2020 г. чрез собственоръчно отбелязване върху атестационния формуляр с текст: „Запозната: о.м. подпис.13.01.2020 г.“, а не както се твърди във въззивната жалба - на 06.01.2020 г., когато е била в отпуск поради временна неработоспособност. Окончателната оценка е получена от служителя на 13.01.2020 г., заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 10.02.2020 г. и е надлежно връчена на 11.02.2020 г. - срокът по чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ е спазен, а възражението на ищцата в този смисъл е неоснователно.
Не е налице сочения от жалбоподателя порок за нарушаване на основни принципи на гражданския процес - принципа на равенство на страните и установяване на истината.
Въззивникът твърди, че съдът е приел, безкритично и едностранно единствено и само показанията на свидетеля на ответната страна И.Х., които били субективни /тъй като същата е участвала при поставяне на оценката и не е безпристрастна/ и не е кредитирал показанията на свидетеля А.Ц., с която ищцата се е замествала, работили са по общи задачи и се познавали отдавна.Изложеното оплакване е несъстоятно.С показанията на свидетеля И.С.Х.- на длъжност началник отдел „Управление на собствеността” в дирекция „Управление на собствеността на съдебната власт” и пряк ръководител на ищцата,се установяват показателите, съдържащи се в атестационния формуляр. Обективността им следва от прякото наблюдение върху работата на ищцата.В решението си съдът правилно е мотивирал защо показанията на свидетеля на ищцата не следва да се кредитират. Същите противоречат на показанията на св. Х., която е била пряк неин ръководител, като се установи, че не са възлагани общи преписки или други задължения на А.Ц. и ищцата, от което да се направи извод за безпристрастност в оценката на показанията й. Напротив - наличието на висящо съдебно производство на свидетеля с ВСС сочи на очевидна заинтересованост от хода на настоящия спор в полза на ищцата.
Неоснователно е възражението за неспазена закрила по чл. 333 от КТ, както правилно е приел първоинстанционният съд. Такава предварителна закрила по отношение на правното основание по чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ не е предвидена.
Обстоятелството, че уволнителната заповед е връчена по време на ползвания от ищцата болничен отпуск, не се отразява на нейната законосъобразност. По отношение на начина на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на съдебните служители, в ЗСВ липсва уредба, поради което и на основание чл. 359 от ЗСВ, за неуредените въпроси за съдебните служители, се прилага КТ. Съгласно чл. 335, ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено. Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на прекратяване настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна.
Ето защо, връчването на процесната заповед на ищцата Л.К.К. по време на действие на болничен отпуск, не се отразява на законосъобразността й и не води
до порок, водещ до нейната отмяна на това основание.
Правното основание за прекратяването на трудовия договор с ищцат е чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ, а не основание от предвидените в КТ, поради което в процесната заповед не следва да се посочва друго основание, цитирано в жалбата, като: “разпоредба от КТ“ за прекратяване на трудовото правоотношение сред лимитативно посочените в КТ.
Едностранното прекратяване на трудовия договор по специалната норма на чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ, изисква наличието на следните предпоставки, които като съвкупност следва да са били налице към момента на връчване на заповедта за прекратяване, а именно: получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността, прекратяването да бъде извършено в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка и законосъобразно проведена процедура по оценяване, които са налице в процесното уволнение. В заповед № ВСС-1621/10.02.2020 г. на главния секретар на ВСС са изложени мотиви, изпълняващи предпоставките на посочената норма, от които да се направи извод относно законосъобразността на уволнението.
По отношение на Л.К.К. е проведено производство по реда на глава девета, раздел III от Кодекса на труда, като със Заповед № ВСС - 7166/10.06.2019 г. й е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Същото не е оспорено в срока по чл. 358, т. 1 от КТ, поради което е влязло в сила .
Съгласно Вътрешните правила норми, относно наложени вече дисциплинарни
наказания, изрично е предвидено, че се
вземат предвид при изготвяне на атестационната оценка, същите се съдържат в т. 1 и т. 4 от атестационния
формуляр и имат значение за формиране на окончателната оценка.
Оценъчната дейност на комисията включва преценката относно нивото на професионалната компетентност, равнището на професионалната квалификация и компетентност на служителя, същата е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
В настоящето производство, както правилно е възприел и районния съд, се прави проверка за спазването на правилата на процедурата по атестиране, регламентирана във Вътрешните правила, но не и направената оценка при атестирането.
Не се доказаха
твърдяните пороци на обжалваното решение ,поради което то като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Възиваемата
страна има право на разноски и съдът присъжда такива в размер на 100 лв.за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 01.10.2020 г. по гр.д. №15360/20 г., СРС, ГО, 61 с-в
ОСЪЖДА Л.К.К. ЕГН ********** да заплати на Висшия съдебен съвет на основание чл.78 ал. 3
и ал.8 ГПК сумата 100 лв.за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
1.
2.