МОТИВИ по НОХД №20094410200014 по описа на
РС-гр.Левски
Срещу
подсъдимия В.А.М. ***, е повдигнато
и предявено обвинение за това, че на 01.08.2008 г., в с.Асеновци, обл.Плевен, в
съучастие с Б.Т.Н., М.Б.М. и Е.С.Д., като извършители, и подсъдимият М., като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, противозаконно унищожили чужди движими вещи: 1 бр.
предно обзорно стъкло, 1бр. огледало – външно, дясно, 1 бр. странично дясно
стъкло, 1 бр. стъкло на задна врата, лява и дясна врата и покрив на лек
автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ ЕН 5535 АР, собственост на Лета Миткова
Милева от гр.Левски, като всички щети са на обща стойност 528 лева.
Престъпление
по чл.216, ал.1, във вр. с чл.20, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.
По искане на подсъдимия и
упълномощеният му защитник, производството по делото е проведено по реда на
глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване
на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимият. Моли
съда за осъдителна присъда и предлага наказание пробация, определено при
задължителното приложение на чл.55 от НК, със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при
периодичност четири пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година.
Подсъдимият В.М. по време на
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитата на подсъдимия пледира същият
да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му бъде определено
наказание обществено порицание, при задължителното приложение на разпоредбата
на чл.55 ал.1, т.2, б.”б” от НК.
Съдът,
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият В.А.М. е роден на
24.01.1991 г. в гр.Левски, живее в с.Асеновци, обл.Плевен, на ул.”Александър
Стамболийски” №11, българин, български гражданин, със завършено основно
образование, не работи, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
На
31.07.2008 г., вечерта, на центъра в с.Асеновци, в района на пощата се събрала
младежка компания, в която били подсъдимите В.М., Е.Д., Б.Н., както и
свидетелите П.Н., Т.Н., Н.И., В.П. и други лица. По мобилния телефон на свидетелката
Н.И. се обадил свидетеля Ш.М., който провел разговор с нея. Същият преди това
бил излизал на кафе със свидетелката И., а неговия приятел Е.А. със
свидетелката В.П.. При проведения телефонен разговор свидетелят М. поискал
среща, която И. отказала. По време на разговора между двамата, подсъдимия В.М.
взел телефона от ръката на свидетелката И. и започнал да отправя обиди по адрес
на М..
Около
един час по – късно, от гр.Левски, с лек автомобил собственост на майка му –
Лета Милева – „Фолксваген Голф” с рег.№ ЕН 5535 АР, пристигнал в с.Асеновци
свидетеля Ш.М., заедно с приятеля си – Е.А. по прякор „Арго”. Свидетелят М.
спрял автомобила в близост до компанията от младежи и първоначално ги попитал
къде живее приятелят му Е. ***. Свидетелят П.Н. му обяснил къде точно живее
въпросното момче, след което М. потеглил с автомобила. Известно време след това
лекият автомобил управляван от свидетеля М. се върнал при компанията, слязъл,
провел разговор с младежите и отново потеглил. След полунощ, свидетелят М.,
заедно с приятелите си Е.А., Е. - „Графа” и свидетелката Н.И.,***. Свидетелят М.
се отправил към компанията на подсъдимите. Свидетелите П.Н. и Т.Н. нанесли
удари на М., който побягнал към лекия автомобил. През това време, един от
подсъдимите – Е.Д. взел пластмасова тръба от строеж, а подсъдимият В.М. взел
дърво и побягнали от автомобила на М.. Подсъдимият М.М., който се прибирал от
заведение видял останалите подсъдими и се присъединил към тях. Всички заедно
започнали да удрят с крака, с пластмасовата тръба и с камъни по лекия автомобил
на М., докато последния и останалите лица се намирали вътре в него. В резултат
на нанесените удари по колата се счупили предното обзорно стъкло, едното външно
дясно огледало, едното странично дясно стъкло, стъклата на двете задни врати –
лява и дясна, както и покрива на лекия автомобил. Свидетелят М. запалил
двигателя на лекия автомобил и потеглил, като по този начин деянието било
преустановено.
От изложеното е видно, че с деянието си
подсъдимият В.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление
по чл.216, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при условията
и по реда предвиден в НПК доказателства,
както и от самопризнанията на подсъдимия М., а именно – от протокол за оглед на
веществени доказателства от 01.08.2007 г. на лек автомобил марка „Фолксваген
Голф” с рег.№ ЕН 5535 АР – тъмносин на цвят, с установените по него увреждания,
ведно с приложен фотоалбум към него; от заключението на вещото лице по
назначената на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза, от
което се установява, че общата стойност на унищожените движими вещи по пазарни
цени към датата на извършване на деянието е в размер на 528 лева; от
протоколите за разпит на свидетелите, справка за съдимост на подсъдимия М.,
както и от направените от последния самопризнания.
Деянието е извършено от
подсъдимия В.М. умишлено - при форма на вина пряк умисъл, при общност на
умисъла с останалите трима подсъдими, спрямо които производството е приключило
с одобрено в съдебно заседание споразумение за решаване на делото.
Деянието извършено от
подсъдимия В.А.М., следва да се квалифицира, като престъпление по чл.216, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.2, чл.63, ал.1, т.4 от НК.
Съдът счита, че подсъдимият М.
следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, като
наказанието следва да се определи задължително при условията на чл.55 ал.1,
т.2, б.”б” от НК.
За извършеното престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.
Подсъдимият В.М. към момента
на извършване на деянието е бил непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което съдът на
основание чл.63, ал.1, т.4 от НК, е заменил по отношение на непълнолетният
подсъдим, предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание лишаване
от свобода до пет години, с наказанието лишаване от свобода до две години.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М., съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и мотивите за
неговото извършване, както и действителното наличие на многобройни смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, независимо от
задължителното определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1, т.2,
б.”б” от НК, дори и без да са налице такива обстоятелства.
Като
смекчаващи отговорността и вината обстоятелства следва да се отчетат: добро
процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина
по делото, пълното възстановяване на стойността на унищожените движими вещи на
собственика.
При
определяне на вида наказание, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
взе предвид и предишните осъждания на М. за престъпления от общ характер, за
които с влезли в законна сила присъди са му наложени наказания обществено
порицание и пробация. Това обстоятелство е мотивирало съда да приеме, че
налагане на подсъдимия на алтернативно предвиденото наказание обществено
порицания няма да съдейства за постигане целите на наказанието, поради което съдът
е определил на подсъдимия М. наказание пробация, само с двете задължителни пробационни
мерки, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца при периодичност четири пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца, като приема, че така наложеното му
наказание, както по вид, така и по размер /за минималния срок на пробационните
мерки, предвиден в закона/, ще способства за постигане на целите на наказанието
– на генералната и индивидуалната превенция.
При
този изход на делото съдът е осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият В.А.М. да заплати направените по делото разноски, които са в размер
на 32 лева.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: