Р Е Ш Е Н И Е
№
………………/ .02.2017г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Мариана
ХРИСТОВА
Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря Г.С., като
разгледа докладваното от съдия Наталия
НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №1936/2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на „Цем Комерс” ООД
срещу решение №2910/18.072016г.,
постановено по гр.д.№10002/2015г. по описа на ВРС, 7-ми състав, с което
са отхвърлени предявените от дружеството срещу „ХОЛДИНГ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ”
и „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД отрицателни установителни
искове. Жалбоподателят счита решението за неправилно поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до необоснованост и
нарушение на материалния закон поради което го обжалва изцяло. Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил, че имот ПИ 759 е
попълнен в кадастралния план на 7-ми подрайон на гр.
Варна, одобрен със заповед № РД-02-14-395/29.02.2000 г., изменен със заповед №
Р-225/22.05.2002г. на Зам. Кмета на Община Варна, като по този начин за първи път в този план е
установена границата между имот 759 собственост на Държавата и имота
предоставен за управление на БДЖ по АДС 1325/24.02.1992 г., като видно и от АДС № 4467/15.05.2003г. това е имот,
различен от имота на БДЖ по АДС
№1325/24.02.1992 г., доколкото този имот е посочен като граница на ПИ 759. На
следващо място излага, че двамата ответници не са
доказали идентичността на имота описан в АДС 1325/24.02.1992 г. и имот с
идентификатор 10135.65.34 за който са съставени КНА от 2006г. и 2015г. Освен
това, според жалбоподателя, съдът не е
съобразил, че имот ПИ 759 в настоящия момент е разположен в два различни
кадастрални района, за които кадастралните карти са изготвени по различно време
- за кадастрален район 65 -КК е одобрена със заповед от 30.05.2005г., а за
кадастрален район 1506 - КК е одобрена със заповед от 10.11.2008г. Твърди,
че нито ПИ 759, нито ПИ 726 са отразени с действителната им площ и
граници в КК на район 65 и в КК на район 1506. Т.е схемите по КК от 2005г. и
2008г. не отразяват действителното разположение на тези имоти по плана от 2000 година, изменен със Заповед №
Р-225/22.05.2002г. на Зам. Кмета на Община Варна. Позовава се на задължителната
съдебна практика според която административният акт за одобряване на
кадастралния план или кадастралната карта, няма вещно правно действие и не
рефлектира върху действително притежаваните вещни права, поради което и КНА от
2006 и от 2015 не легитимират ответните дружества като собственици на имот с
идентификатор 10135.65.34, в който имот неправилно е включена и процесната част от 250 кв. м., представляваща част от ПИ
759 по плана от 2000г, изменен през 2002 година и който план не е съобразен при
изготвяне на кадастралната карта от 2005 и 2008 година предвид липсата на
материализирана граница между двата имота. По изложените съображения моли
обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, поради посочените пороци,
като на негово място бъде постановено друго, с което да бъдат уважени
предявените искове. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата
страна „Холдинг БДЖ” ЕАД не е депозирала писмен отговор, но чрез писмено
становище, подадено преди о.с.з. излага съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на въззивната жалба. Моли същата
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано, законосъобразно и изцяло
съобразено със събраните по делото доказателства. На първо място излага
съображения, че така предявеният отрицателен установителen иск е недопустим,
тъй като ищецът би могъл да предяви осъдителен иск по чл. 108 ЗС. На следващо
място твърди, че от всички писмени доказателства по безспорен начин се
установява, че „БДЖ Пътнически превози” ЕООД е единствен собственик на 250
кв.м. м. от процесния имот, а действията на Община
Варна и Областна управа свързани със замяната на същия през 2007г. са недействителни, тъй като към този момент
имотът не е бил държавен, а никой не може да се разпорежда с чужди права. По
изложените съображения на първо място моли производството по делото да бъде
прекратено като недопустимо, а в условие на евентуалност -първоинстанционното
решене да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
1000 лв.
Въззиваемата
страна „БДЖ Пътнически превози” ЕООД не е депозирала писмен отговор. В о.с.з
чрез юрисконсулт И. и в писмената си защита изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Моли същата да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение –потвърдено като правилно и законосъобразно, като му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона и предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по иск на „ЦЕМ-КОМЕРС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, срещу „ХОЛДИНГ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.
„Иван Вазов" № 3, и „БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.Иван Вазов № 3, за приемане
за установено, че ответниците не са собственици
на недвижим имот, представляващ 250
кв.м. реална част от имот ПИ № 759 с площ за целия имот 789 кв.м., който не е
отбелязан в КК на гр.Варна, така както имота е показан на скица на лист 63-64
от делото. Ищецът излага, че е придобил имота по сключен договор за замяна с
областния управител на гр.Варна, но ответникът „ХОЛДИНГ БДЖ" ЕАД, ЕИК ********* е
предявил срещу него иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на
спорната част, като делото е разгледано от Софийски районен съд без да е
разрешено кой е собственик на спорната част от имота. Ищецът оспорва
твърдението на ответника, че именно последният е собственик на имота, което не
отговаря на действителността. С оглед изложеното, моли съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът не е собственик на процесните ид. части.
Ответникът „ХОЛДИНГ БДЖ" ЕАД, чрез подадения писмен отговор
оспорва предявения иск като твърди, че не е собственик на имота. Твърди, че
имотът е прехвърлен на другия ответник- „БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД с
договор за преобразуване от 24.01.2011г. С оглед на което моли производството
по отношение на него да бъде прекратено. Изложени са и съображения за
неоснователност на иска, като е посочено, че имотът е придобит от дружеството
по силата на закона и след това е прехвърлен на втория ответник, поради което е
невъзможно държавният имот собственост на дружеството да е бил придобит от
ищеца по силата на извършената от него замяна.
Ответникът „БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК
*********, чрез подадения писмен отговор оспорва предявения иск като твърди, че
е собственик на спорната част от имота, още повече, че в създадената
кадастрална карта, в която се отразява и собствеността на всеки имот, точно
тази спорна част е отразена в имот с идентификатор № 10135.65.34, който е негова
собственост. По изложените съображения счита, че предявеният иск е
неоснователен. Твърди, че ищецът е бил наемател на ответното дружество за
спорния имот, като договорът е бил прекратен на 24.09.2009г. Оспорва
твърдението на ищеца, че той е собственик, като излага, че имотът е бил
държавен и е прехвърлен на ответника на валидни правни основания от първия
ответник, като същият е бил собственик, а имотът е бил включен в капитала на
дружеството. В евентуалност навежда твърдения, че е придобил имота по давност
на основание чл.79 ЗС, като се присъединява владението на праводателя
считано от 2002г., повече от 5 години. Твърди се, че имотът дори е придобит по
давност и на основание повече от 10 години, считано от 2002г. Поради изложеното
се иска отхвърляне на предявения иск.
Във връзка с изложените в писменото
становище на въззиваемия „”Холдинг БДЖ” ЕАД възражение
за недопустимост на решението спрямо него, настоящият състав съобрази следното:
Допустимостта
на установителните искове за собственост като
самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес, който се преценява конкретно с оглед
естеството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен правен
спор. Такъв интерес е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на
вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост.
Разпореждането с вещ, извършено от несобственик, несъмнено представлява такова
действие, с което се засяга правото на собственост на действителния собственик.
В тази хипотеза той може да защити правото си на собственост като предяви иск
само против приобретателя, но дори и да бъде
установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят
му не е бил собственик, праводателят няма да е
обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото, а
мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо.
Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си на
собственост и срещу праводателя, който с действията
си фактически му оспорва това право. /в този см. решение № 289 от 10.03.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 3412/2013 г., I г. о., ГК, постановено на осн. чл. 290 ГПК./
С
оглед изразеното от този ответник становище по иска с отговора на исковата
молба и наведените твърдения, че ответникът „БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД той е придобил собствеността чрез
преобразуване на ТД и отделяне на имущество от „Холдинг БДЖ ЕАД, недвусмислено
сочат, че той отрича правото на собственост на ищеца върху недвижимия имот,
което само по себе си е достатъчно да обоснове правния интерес на ищеца от
насочването на установителния иск и против него.
Настоящото производство е въззивно, поради
което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено
следното:
Според
приетия по делото предварителен
договор от 25.05.2009г., Община Варна се задължава да прехвърли на купувача
„ЦЕМ-КОМЕРС" ООД собствеността върху 47 кв.м.ид.ч.
от имот ПИ№ 759, по план на 7-ми подрайон на
гр.Варна, целия с площ от 798 кв.м.
Видно
от приложеното копие, на 15.05.2003г., е съставен АДС №4467/15.05.2003г. за ПИ №759
целия с площ от 986 кв.м. в гр.Варна, като е посочено, че няма бивши
собственици, но е отбелязано, че в него е изграден незаконен склад, без
разрешителни за строеж, с инвеститор ищеца „ЦЕМ-КОМЕРС" ООД. В последствие върху акта е извършено
отбелязване, че съгласно Заповед №РД-1-7706/25.02.2004г. на областен управител,
площта на имота вместо 798кв.м. следва да се чете 798кв.м.
От
приетото копие се установява, че Министърът на МРРБ е дал съгласие на областен
управител на Обл.Варна да извърши замяна на имот ПИ№
759 с площ 798 кв.м. с имот на ищеца „ЦЕМ-КОМЕРС" ООД.
Представена
е Заповед №РИ-07-8500-27/ 06.07.2007г. на Обл.управител
на Обл.Варна, с която ПИ№ 759 –собственост на
Държавата е заменен за магазин собственост на ищцовото
дружество, както и копие на нотариално заверен договор № 3775-3/ 01.08.2007г.
за замяна на ПИ№ 759, и преминаване на собствеността за 798 кв.м. площ в ръцете
на ищцовото дружество и копие на скица на ПИ№ 759.
По делото е приет АДСНИ №1325/1992г., от който
е видно, че на осн. чл. 77 НДИ, държавата е
собственик на 49 200 кв.м. земя, която е предоставена за оперативно
управление на държавна организация „Локомотивно дело” гр. Варна
Видно
от приетото по делото копие на НА №80, дело №31223, вх.рег. № 39802/
29.12.2006г. на АВи-Сл.Вп.-Варна,
„БДЖ" ЕАД е признат за собственик на имот ПИ №10135.65.33 по КК на
гр.Варна, с площ от 41,298 дка ведно с построени в него сгради, върху ПИ
№10135.65.34 с площ 3,204 дка, ведно с
построени в имота сгради и върху ПИ №10135.65.35 с площ 2,507 дка ведно с
построената в имота сграда, като към нот. делото са
били представени АДС №2609/21.09.1995г., АДС№ 1325/24.02.1992г., извлечение от
баланса на дружеството и разпределителен протокол на ДМА; копие на решение от
22.01.2013г. постановено по ГД№ 47637/2010г. по опис на СРС, 1-во ГО, 51
състав; копие на Договор за преобразуване по чл.262д, ал.2 ТЗ във вр.чл.262в, ал.2, пр.1 ТЗ от 24.01.2011г. между „Холдинг
БДЖ" ЕАД и „БДЖ-ПП" ЕООД.
Видно от приетото
копие, на 04.05.2015г. /стр.99 от първ. дело/, с
КНА № 147, том. 1, рег. 6290, дело
123/2015г. „БДЖ Пътнически превози” ЕООД
е признато за собственик на ПИ с идентификатор 10135.65.34 целият с площ 3204
кв.м, на основание преобразуване на БДЖ
ЕАД в „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД и „БДЖ-Товарни превози” ЕООД и преразпределение
на имуществото, собственост на дружеството,
От
приетите пред ВРС СТЕ се установява, че ПИ
№10135.65.34 изцяло попада в АДС №1325/24.02.1992г., както и че имотът по АДЧС
№4467/ 15.05.2003г. с площ от 986 кв.м. също изцяло попада в площта на имота
описан в АДС № 1325/24.02.1992г.
Видно от изготвената
скица /стр. 250 от първ. дело/, имот с идентификатор
10135.65.34 целият с площ 3204 кв.м, за който е съставен КНА № 147, том 1, рег. 6290, дело 123/2015г., с
който „БДЖ Пътнически превози” е признат са собственик включва част от имота № 759
с площ 798кв.м, който „Цем Комерс” ООД е
придобило по замяна с държавата.
От допълнителното
заключение на СТЕ, изслушано в о.с.з, проведено на 23.06.2016г. е видно, че
препокриващата се част от двата имота /оцветена в червено на скицата на стр.
670 от първ. дело/ е 250 кв.м. В.л. дава заключение
че към момента на извършване на замяната – 01.08.2007г., е действаща КК на
гарата, одобрена със заповед №РД-18-03-2/30.05.2005г. на Началника на СККК
–Варна, но двата имота на страните по делото не са нанесени в същата
кадастрална карта, респективно и границата между тях. Според в.л. ПИ №759 с
площ 798 кв.м., предмет на договора за замяна съвпада по три граници, т.е. е
идентичен с имота по АДС №4467/15.05.2003г. Така описаните граници на имота с
площ 49 200 кв.м. в АДС №1325/24.02.1992г. обособяват целия район на ЖП
Управление –Варна, поради което според в.л. в границите на този имот попада и
имот №759, описан в АДС №4467/15.05.2003г.
Според
заключението на 3та СТЕ, изслушана в хода на въззивното
производство, в о.с.з, проведено на 18.01.2017., действащият план за ПИ №759
към датата на сключване договора за замяна е кадастрален план, попълнен със
заповед от 2002г., тъй като действащата КК към 2005г не обхваща границите на целия
имот. Също така според в.л. имот ПИ №759 попада в два кадастрални района – процесната част от 250 кв.м., попада в район 65 по КК от
2005г., а останалата по-голяма и безспорна част с площ 548 кв., в кадастрален
район 1506 по КК от 2008г. В.л. при справка, извършена в съхраняваните в Община Варна планове са
установили, че няма кадастрален или регулационен план в който да е отразена
територията на Локомотивното депо. По КП от 2000г., изменен със заповед от
2002г., не е отразен имот целият с площ от 49 200кв.м при границите описани в
АДС №1325/24.02.1992г. При справката в Областна администрация Варна се
установило, че не се съхранява скица на целия терен, актуван с АДС
№1325/24.02.1992г. В.л. прилагат Приложение №1 /стр. 57 от наст. Дело/- копие от извадка съхранявана в Областна
администрация към писмо от Община Варна от 18.12.2002г., с което е искано
актуване /деактуване/ на ПИ 759, 7-ми м.р., гр.
Варна, върху която със син контур са посочили границите по
АДС№1325/24.02.1992г. и с жълт контур - границите на ПИ 759 (схематично), така
както са отразени върху скицата, съхранявана в Областна администрация Варна.
Според в.л., площта, заключена между границите на ПИ 759 (зелен контур) и
Границата на АДС №1325/24.02.1992г. по приложението съхранявано в областна администрация
(син контур) е в размер на 122 кв.м (по графични данни), посочени с червени
щрихи върху комбинираната скица/стр.56/.
Във връзка с изложените във въззивната жалба възражения за недопустимост на решението,
настоящият състав съобрази следното:
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като правният интерес от
решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които
спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга
правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на
необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Правният
интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието
съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би
било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. В
конкретния случай, ищецът твърди, че е собственик на имота по силата на договор
за замяна, сключен с областния управител, а ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт. С
оглед изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Достатъчно е да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. Видно от разясненият, дадени
в т.2 от Тълкувателно решение №31.10.2013г., постановено по т. дело № 8/2012г.,
ищецът има правен интерес със сила на пресъдено нещо
да бъде отречено правото на собственост на ответника, с което ще се сложи край
на правния спор, предизвикан от последния чрез снабдяването му с констативен
нотариален акт.
Във връзка
с допустимостта на иска следва да бъде отбелязано още, че иск положителен или
отрицателен установителен- за собственост на реална
част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния
план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е
заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена
административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, тъй като одобрените по
реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие. От тях не произтичат промени във вещноправния
статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта
законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция
за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до
пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за
носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция
съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за
собственост
По изложените съображения, съдът
намира предявеният иск за допустим, а за да се произнесе по неговата
основателност, съобрази следното:
Ответниците се легитимират като собственици въз
основа на констативен нотариален акт и преобразуване на ТД, а ищецът – въз
основа на договор за замяна.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение
№11/2012. от 21.03.2013г., когато и двете страни в правния спор легитимират с
нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или
такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената
тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК
като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическият състав на
своето придобивно основание.
Доколкото обаче предявеният иск е
отрицателен установителен, то в тежест на ответниците е да установят по пътя на пълното и главно
доказване, че са придобили собствеността на твърдяното от тях придобивно основание.
С оглед заключенията по изслушаните
СТЕ, съдът намира, че по делото безспорно се установява, че процесната
част от 250 кв.м. реални части от имот № 759, придобит от ищеца по замяна, обективирана в нотариално
заверен договор № 3775-3/ 01.08.2007г. попада в границите на имот с идент. 10135.65.34, за който ответното дружество.
„БДЖ-Пътнически превози” ЕАД на 04.05.2015г. се е снабдило с КНА №147/2015г.
Предвид тяхната липса по делото и
ненамирането им от вещите лица при проверките, извършени в Община Варна и
Областна управа, съдът намира за установено, че към никой от двата АДС- към АДС №4467/15.05.2003г.
/за имота а ищеца/, нито към АДС №1325/24.02.1992г.
/включващ имота на ответника/ не
са били съставени, нито прилагани скици.
За установяване точните граници на
имотите, съдът кредитира заключението на Тройната СТЕ, изслушана пред
настоящата инстанция, според което границата между двата имота, собственост на
двете страни по делото е тази, посочена върху извадката, съхранявана в
Областна администрация към писмо от Община Варна от 18.12.2002г., с което е
искано актуване /деактуване/ на ПИ 759, 7-ми м.р.,
гр. Варна и посочена със син контур на
Приложение №1 към СТЕ /стр. 57 от наст. Дело/.
С оглед на така
установената граница на имот ПИ №759 и имот по АДС №1325/92г. за „Локомотивно
депо”-Варна, съдът счита, че в границите на имота по този попадат само 122
кв.м. /защриховани с червено на скицата на стр. 56/, т.е. за 122 реални част от
процесните 250 части ответното дружество се
легитимира като собственик въз основа на преобразуване на ТД преразпределение на имущество, собственост на
преобразуващото се дружество.
След като ответниците
„Холдинг Български Държавни железници” и „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД не
установяват по пътя на пълното и главно доказване правото си на собственост по
отношение на останалите 128 кв.м. реални. части от процесния
имот защриховани с оранжево, и обозначени от съда с точките ABCD/, на твърдяното от тях придобивно основание, то и предявеният срещу тях иск за
приемане за установено, че не са собственици, е основателен и следва да бъде
уважен за тази част, съответно отхвърлен за 122 кв. реални части.
Границата между двата съседни имота,
собственост на ищеца и втория ответник,
следва да се определи по скицата към 3-та СТЕ, находяща
се на стр. 56 от настоящото дело, която преподписана
от настоящия състав става неразделна част от решението.
Предвид частично несъвпадащите изводи
на настоящата инстанция с тези на първата, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в частта, с която отрицателният установителен иск е отхвърлен за 122 реални части от имота,
съответно отменено – в останалата част.
Предвид
частичната основателност на въззивната жалба, съдът намира, че въззивникът
има право да му бъдат присъдени направените разноски, които съдът, с оглед
представения списък и доказателства за заплащането им, определя в общ размер на
1874.21 лв. включващ половината от направените в първоинстанционното
/1836.18 лв. / и въззивното
/1912.24 лв./ производство разноски. Предвид
частичната неоснователност на въззивната жалба, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите суми както следва: на „Холдинг БДЖ” ЕАД сумата
от 1000лв., представляваща половината от направените пред двете инстанции
разноски, и на „БДЖ Пътнически превози” ЕАД –сумата от 1225 лв., представляваща
половината от направените пред двете инстанции разноски.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2910/18.07.2016г.,
постановено по гражданско дело №10002/2015г.
по описа на ВРС, 7-ми състав, в ЧАСТТА, с която предявеният от „ЦЕМ-КОМЕРС"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев,
бул. Симеоновско шосе-гара Пионер, СРЕЩУ ответници „ХОЛДИНГ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.
„Иван Вазов" № 3, и „БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.Иван Вазов № 3, иск
по чл.124, ал.1 ГПК за ПРИЗНАВАНЕ в отношенията между страните за УСТАНОВЕНО,
че ответниците не са собственици на 128 кв.м. реална
част от имот ПИ № 759 с площ за целия имот 789 кв.м., от ПИ с идентификатор №
10135.65.34 по КК на гр.Варна, е ОТХВЪРЛЕН, както и в ЧАСТТА за разноските КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
за установено, че ответниците „ХОЛДИНГ БЪЛГАРСКИ
ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Средец, ул. „Иван Вазов" № 3, и „БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Средец, ул.Иван Вазов № 3, НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на 128 кв.м. реална част от имот ПИ № 759 с площ за целия имот 789 кв.м.,
заключена между буквите ABCD, защрихована в
оранжево на скицата, находяща се на стр. 56 от гр.
дело № 1936/16г. ВОС, ГО, която преподписана от съда
става неразделна част от решението, представляващ част от ПИ с идентификатор № 10135.65.34 по КК на
гр.Варна, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№2910/18.07.2016г., постановено по гражданско дело №10002/2015г. по описа на ВРС, 7-ми състав, в ЧАСТТА, с
която предявеният от „ЦЕМ-КОМЕРС" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. Симеоновско шосе-гара Пионер, СРЕЩУ ответници
„ХОЛДИНГ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Средец, ул. „Иван Вазов" № 3, и „БДЖ
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Средец, ул.Иван Вазов № 3, иск по чл.124, ал.1 ГПК
за ПРИЗНАВАНЕ в отношенията между страните за УСТАНОВЕНО, че ответниците не са собственици на 122 кв.м. реална част от
имот ПИ № 759, защрихована в червено на скицата, находяща
се на стр. 56 от гр. дело № 1936/16г. ВОС, ГО, с площ за целия имот 789 кв.м.,
от ПИ с идентификатор № 10135.65.34 по КК на гр.Варна, е ОТХВЪРЛЕН.
ОСЪЖДА „ХОЛДИНГ
БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Средец, ул. „Иван Вазов" № 3, и „БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Средец, ул.Иван Вазов № 3 ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „ЦЕМ-КОМЕРС"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев,
бул. Симеоновско шосе-гара Пионер сумата от 1874.21
/хиляда осемстотин седемдесет и четири лв. и 21 ст./ лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„ЦЕМ-КОМЕРС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, бул. Симеоновско шосе-гара
Пионер ДА ЗАПЛАТИ на „ХОЛДИНГ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ
ЖЕЛЕЗНИЦИ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Средец, ул. „Иван Вазов" № 3, сумата от 1000.00 /хиляда/
лв. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
„ЦЕМ-КОМЕРС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, бул. Симеоновско шосе-гара
Пионер ДА ЗАПЛАТИ на БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул. „Иван
Вазов" № 3, сумата от 1225 /хиляда двеста двадесет и пет/ лв. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от датата на обявяването му, при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.