№ 621
гр. Разград, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330100938 по описа за 2023 година
за да се произнесе, Съдът взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 от ГПК във вр. с
чл.110 и чл.111 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от М. В. П., ЕГН:**********, с която са
предявени обективно съединени искове срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, че
ищцата не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д.№1289 /2012 г. по описа на Разградски PC и образувано изп.д.
№252/2022 г. по описа на ЧСИ Д. Д. рег.№762 с р.д. ОС Разград, а именно:
сумата 14 057,38 лева, от които главница 5 427,42 лева, законна лихва 5
965,33 лева за периода 24.08.2012 Г.-30.05.2023 г, 677,26 лева неолихвяеми
вземания, 509,90 лева присъдени разноски, 100 лева разноски по
изпълнителното дело, 1 377,47 лева такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими
към 30.05.2023 г., поради погасено по давност право на принудително
изпълнение. Твърди, че е наследник на В. Е. В., че срещу същият е
Образувано ч.гр.д.№1289/2021 г. по описа на РС – Разград, че по същия е
издаден изпълнителен лист, че въз основа на същия е образувано изп.д.
№587/2012 г. по описа на ЧСИ Д.Д., че е наложен запор, въз основа на който
последното плащане е от 18.03.2014 г. и след тази дата не са извършвани
изпълнителни действия. Също така сочи, че прехвърлянето на вземането, за
което е приложен договор по изпълнителното дело не е съобщено на В. Е. В.,
че на 30.03.2022 г. по ново изпълнително дело въз основа на същия
изпълнителен лист на наследодателя е изпратено съобщение за задължението,
а след неговата смърт на ищцата е изпратена призовка за доброволно
изпълнение, връчена й на 29.05.2023 г. Счита, че към датата на образуване на
изпълнителното дело е изтекла 5 годишната погасителна давност. Претендира
за заплащане на направените по делото разноски
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че по
изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия, с които е
прекъсната погасителната давност. Конкретно сочи, че на 09.05.2017 г. е
1
наложен запор върху банковата сметка на длъжника, че през 2019 г.
ответникът е поискал извършване на изпълнителни действия, вкл. и налагане
на запор на трудово възнаграждение. Твърди, че не е посочена банкова сметка
на ищеца в исковата молба, а по отношение на разноските в условията на
евентуалност прави искане същите да бъдат присъдени в минимален размер.
Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна следното: Въз основа на заявление
на „Обединена българска банка“АД Районен съд – Разград е образувал
ч.гр.д. № 21289/2012 г и по реда на чл. 417 от ГПК е издал Заповед № 1935 от
28.08.2012 г., реси. ИЛ /л.10/, с който В. Е. В. следва да заплати 5 427,42 лв.
просрочена главница, ведно със законната лихва от 24.08.2012 г., сумата
331,29 лв договорна лихва за периода 22.09.2011 г. – 23.08.2012 г., сумата
345,97 лв. наказателна лихва за просрочени главници за периода 22.09.2011 г.
– 23.08.2012 г., както и 122,11 лв. съдебни разноски и 387,79 лв. адвокатско
възнаграждение по делото.
На 25.09.2012 г. с молба вх. № 6248 „Обединена българска банка“АД е
поискал и съответно ЧСИ Д. Д., peг. № 762 на КЧСИ образувал ИД №
400/2012 г. С тази молба кредиторът е поискал от ЧСИ да наложи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, както и да извърши конкретни
справки за имотното състояние на същия. Със запорно съобщение от
01.10.2012 г. /л.195/ до „Строймонтаж“ЕАД ЧСИ е разпоредил налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. Е. В., което не е
изпълнено поради това, че длъжникъ е напуснал работа към датата на
уведомяване на третото лице – 02.10.2012 г.
На 01.10.2012 г. да длъжника е изпратена ПДИ заедно със съобщение, че е
наложен запор върху трудовото възнаграждение. Тази покана е връчена на
длъжника при условията на чл.47 от ГПК на 26.10.2012 г. Същата е връчена и
лично на 27.05.2013 г. на посочен от кредитора адрес в с.Дряновец.
На 17.10.2013 г. банката кредитор е поискала от ЧСИ налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника /л.209/ и със запорно съобщение от
01.11.2013 г. , адресирано до Община Разград като работодател ЧСИ и
получено на 04.11.2013 г. /л.212/е наложил такъв. С писмо от 06.11.2013 г.
/л.213/ работодателят е отговорил на въпросите на ЧСИ и е заявил готовност
да направи нормативно разрешените удръжки от трудовото възнаграждение,
дължимо за м.октомври, платимо през м. ноември .
На 12.11.2013 г. банката кредитор е поискала от ЧСИ опис на движими вещи
на длъжника /л.214/
Ново запорно съобщение от 22.11.2013 г. /л.226/ е адресирано до Община
Разград като работодател. Същото е връчено на адресата на 25.11.2013 г. В
отговор /л.230/ работодателя е уведомил ЧСИ, че е превел сумата 34,92 лв. в
изпълнение на запорното съобщение и е приложил платежното нареждане от
31.10.2013 г. /л.231/. Работодателят е продължил ежемесечно да превежда
такава сума на ЧСИ, която впоследствие е превеждана на кредитора за
изпълнение на задълженията до прекратяването на трудовото
правоотношение на 01.03.2014 г. /л.261/ - последно на 17.03.2014 г. /л.262/
На 18.12.2013 г. ЧСИ е извършил опис на движими вещи /л.234/, в който е
записал, че на адреса на длъжника не са открити живущите. Това е
констатирано и при следващия опит за опис на движими вещи /л.254/ на
18.02.2014 г. За това действие длъжникът е уведомен чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47 ГПК /л.256/
2
На 10.06.2014 г. със запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“АД /л.288/
ЧСИ е наложил запор върху всички сметки на В. Е. В.. Съобщението е
получено на 24.06.2014 г. /л.290/. В отговор /л.291/ банката е признала
вземането и е заявила, че е блокирала сметката.
След нова справка /л.298/ и по молба на кредитора /л.303/ ЧСИ е наложил
запор върху трудово възнаграждение в „Холидей-Н.Ю.С.“ООД, като
запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 22.07.2015 г.
/чл.302/ и отново на 16.09.2015 г. /л.324/
уведомил длъжника В. Е. В., че налага запор върху трудово му
възнаграждение в „Холидей-Н.Ю.С.“ООД. Това уведомление е връчено на
22.07.2015 г. /л.300/. В отговор на същото работодателят е уведомил ЧСИ, че
възнаграждението на длъжника е под минимума от 300 лв., поради което не
могат да направят удръжки от заплатата /л.332/.
С молба от 03.09.2015 г. /л.307/ „Обединена българска банка“АД е поискала
насрочване на опис на движими вещи, както и налагане на запор на банкови
сметки. На 10.09.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху всички сметки на В. Е. В.
в „Уникредит Булбанк“АД /л.309 – получено на 11.09.2015 г./, върху всички
сметки на В. Е. В. в „Сибанк“ЕАД /л.311, пол. на 12.09.2015 г./, в „Банка
ДСК“ЕАД /л.313, пол. на 12.09.2015 г./. За тези запори на длъжника е
съобщено с призовка за принудително изпълнение /л.325/, връчена на
длъжника на 16.09.2015 г.
В отговор на тези запорни съобщения „Уникредит Булбанк“АД е признала
вземането, но е посочила, че няма свободен авоар, за да бъдат преведени
исканите суми. В последващо писмо – от 21.07.2017 г. /л.392/ съответното
длъжностно лице е уведомило ЧСИ, че сметката е закрита.
С ново запорно съобщение от 09.05.2017 г. /л.373/ ЧСИ е наложил запор
върху банкова сметка на длъжника в „Обединена българска банка“АД /пол.
На 15.05.2017 г. – л.385/, до „Централна кооперативна банка“АД /л.375, пол.
На 10.05.2017 г. – л.389//, като за наложените запори е уведомен и длъжника
/л.377/. „Обединена българска банка“АД е признала вземането, но е посочила,
че /л.386/, че дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на
авоари. „Централна кооперативна банка“АД /л.391/ също е признала
вземането, като е посочила, че сметката е блокирана, но същата е без авоар.
С молба от 19.06.2018 г. ответникът„ЕОС Матрикс” ЕООД е поискал да бъде
конституиран като взискател /л.398/, като се е позовал на сключен с
първоначалния кредитор договор за цесия /л.402 и сл. /. В тази молба същият
е поискал в случай, че по делото не постъпват суми от принудително
изпълнение или от доброволни вноски, ЧСИ да извърши справка за наличие
на банкови сметки на длъжниците по изпълнителното дело и да го уведоми
за резултата от извършената проверка. С разпореждане от 27.06.2018 г. ЧСИ
го е конституирал като такъв / л.413/ и е оправил искане за справка от НАП, в
регистъра на банковите сметки /л.414/.
С постановление от 15.04.2021 г. /л.416/ ЧСИ е прекратил изп.д. поради това,
че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия. С писма от 11.06.2021 г. /л.418 и сл./ ЧСИ е вдигнал
наложените запори.
След като е получил изпълнителния лист на 22.03.2022 г. ответникът е
поискал и ЧСИ е образувал ново изп. д. №252/2022 г. Със същата молба /л.52/
взискателят „ЕОС Матрикс” ЕООД е поискал налагане на запор на банкови
сметки на длъжника.Тъй като до В. Е. В. по предходното изп. Дело вече е
изпратена покана за доброволно изпълнение за сумата 8249,87 лв., от които 5
3
427,42 лв. главница, законна лихва 422,93 лв. за периода 24.08.2012 г. –
29.05.2013 г., 677,26 лв. неолихвяеми вземания, 509,90 лв. присъдени
разноски, 428,75 лв. разноски по изпълнително дело, 783,61 лв. такси по
Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 29.05.2013 г. /л.55/ ЧСИ е пристъпил към
извършване на справки за имотното състояние на длъжника. С разпореждане
от 10.02.2023 г. изпълнителното производство е спряно поради смърт на
длъжника /л.95/. С разпореждане от 01.03.2023 г. /л.107/ е наложена възбрана
по отношение на недвижим имот на длъжника, която е вписана на 06.03.2023
г. /л.107/. Като наследник на В. Е. В. на ищцата М. В. П. е връчено
съобщение, пол. на 02.05.2023 г., с което ЧСИ я кани да изпълни
задължението, като междувременно законната лихва е вече 5 920,57 лв. , а
такси по Тарифа към ЗЧСИ, 1374,23 лв. /л.144/, но частта от задължението на
ищцата е ½ от задължението на първоначалния длъжник. Със заявление от
15.05.2023 г. ищцата М. В. П. е заявила , че е единствен наследник на брат си
В. Е. В. и е поискала заличаване на останалите роднини, конституирани като
длъжници /л.148/, като е приложила и удостоверение за наследници /л.149/.
Длъжникът В. Е. В. е починал на 01.11.2022 г. и е оставил за свой законен
наследник ищцата по настоящото дело М. В. П..
Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Влизането в сила на издадената заповед за изпълнение срещу наследодателя
на ищеца води до преклудиране на възможността той и неговия
правоприемник да оспори съществуването на вземанията, за които е издадена,
като се позове на фактите, съществували до стабилизирането й, съответно до
снабдяването й с изпълнителна сила. /Така Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Борислав Белазелков, приема, че „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила,
че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване
на възражение. Затова заповедното производство може да бъде
възобновено при наличието на предпоставките на чл.423 от ГПК, а иск за
оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на
срока за подаване възражение може да бъде предявен само при наличието на
предпоставките на чл.424 от ГПК. Съгласно чл.439 от ГПК няма пречка да
бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на
основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на
възражение“/. Така съществуването на тези вземания може да бъде предмет
на предявен пред съда иск само в изрично предвидените в закона случаи, а
именно при предпоставките на чл.424 и чл.439 от ГПК. Вторият от двата
текста урежда специален иск, който може да се основава само на факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл.416
от ГПК т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. В случая ищецът основава своя
отрицателен установителен иск именно на такъв твърдян нововъзникнал факт
- изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение погасителна
давност.
Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД началото на давностния срок е
деня, в който вземането е станало изискуемо. Започналата давност се счита
прекъсната с предприемане на действия за принудително изпълнение – арг. от
чл.116, б“в“ от ЗЗД, като времето, изтекло до прекъсване на давността се
заличава и по силата на чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването започва да тече
4
нов срок. Конкретните действия, които водят до прекъсване на давността са
подробно разгледани в Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено
по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкувателно решение изяснява,
че изпълнителните действия, които прекъсват давността са такива по
насочване на изпълнението – запор, възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за събиране вместо плащане и др., както и че
давностният срок не се прекъсва с образуване на изпълнително дело, с
изпращането на покана за доброволно изпълнение, както и с възложеното от
ответника и извършено от съдебния изпълнител проучване на имущественото
състояние.
Тъй като в случая изп. д. №587 /2012 г. е образувано преди постановяването
на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, възниква въпроса от кой момент поражда действие отмяната
на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и в тази връзка
дали даденото с т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези,
които са приключили преди това. В това отношение Решение № 170 от
17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Димитър Димитров приема, че: “Когато се касае до първоначално приети
тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е.
счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е
било посочено в тълкувателните актове". Когато обаче се постановява нов
тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото тълкуване и се възприема
ново такова, горепосоченото решение се приема, че „последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се
постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях
се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за
загубил сила предшестващия тълкувателен акт. Втората част поражда
действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от
този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага.
Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може
да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по
случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен
за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които
са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към
момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде
същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно
чл.14 от ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична
разпоредба за това“.
С оглед горното, Съдът следва да приеме, че по отношение на действията по
изп.д.№587/2012 г., осъществени до 26.06.2015 г. следва да се приложи
даденото с ППВС №3/18.11.1980 г. тълкуване, като се приеме, че
5
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по
време на изпълнителното производство давност не тече, но само за тази част
от изпълнително производство, която е осъществена преди приемането на ТР
№2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, /в. т. смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2382/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров: " Поради
даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната
норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато
спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани
за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се
прилага от този момент за в бъдеще"/.
Следователно в настоящия случай давността е прекъсната не с първото
изпълнително действие – налагането на запор на трудовото възнаграждение
на 04.11.2013 г., когато запорното съобщение е връчено на Община Разград
като трето задължено лице /чл.450, ал.3 от ГПК, а с образуването на изп.д.
№587/2012 г. на 25.09.2012 г.
След приемането на ТР №2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва само с извършване на
съответното изпълнително действие. Последното, извършено по това дело
действие е запорното съобщение от 09.05.2017 г. /л.373/, с което ЧСИ е
наложил запор върху банкова сметка на длъжника в „Обединена българска
банка“АД /пол. На 15.05.2017 г. – л.385/. Установената по делото липса на
достатъчна наличност по банковите сметки не влияе на валидността на
наложените запори, които са породили действие от получаването на
запорното съобщение от съответната банка, т.к. Тълкувателно решение № 3
от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, докладчик съдията
Димитър Димитров изрично сочи, че „ Изпращането на запорно съобщение
до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на
основание чл.508, ал.1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но
длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за
сметка на взискателя.“
Твърдението на ответника, че през 2019 г. е искал извършване на
изпълнителни действия не е доказано по делото. С молбата за
присъединяване, която е от 2018 г. същият е поискал единствено извършване
на справки за имуществото на длъжника, което искане не води до прекъсване
на давността.
Следователно от 15.05.2017 г. е започнала да тече нова давност за вземанията,
която обаче е прекъсната с искането от 22.03.2022 г. за образуване на ново
изпълнително дело и за налагане на запор на най-новите банкови сметки на
длъжника /т.5 от молбата на л.52/. За да стигне до този извод, Съдът взе
предвид, че същинско действие за принудително изпълнение може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то
прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора и не
се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
Следователно предявеният иск за установяване, че претендираното вземане е
погасено по давност е неоснователен.
6
Неотносим към предмета на настоящия спор съдът счита аргумента на ищеца,
че при липса на уведомяване на длъжника за осъществена цесия, то
цесионерът няма право да бъде конституиран като взискател по
изпълнителното дело, респективно да претендира цедираното му вземане. За
осъществяване на правните последици на договора за цесия е достатъчно
постигането на съгласие между цедента и цесионера и със сключването му
вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера. С оглед на
това цесионерът се явява кредитор на лицата по изпълнителния лист от датата
на сключването на договора за цесия. За да възникне това качество за
цесионера не е необходимо да се извърши уведомяване на длъжниците по
чл.99, ал.3 от ЗЗД. По силата на чл.429, ал.1 от ГПК частното
правоприемство се установява с писмени доказателства. Достатъчно е
представянето на цесионния договор, на приложенията, в които са описани
прехвърлените от Банката вземания, за да възникне в полза на цесионера
правото да иска извършването на изпълнителни действия по отношение на
длъжниците по изпълнителния лист. Законосъобразно съдебният изпълнител
конституира цесионера като взискател и предприема исканите от него
изпълнителни действия. Уведомяването на длъжниците не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване на
противопоставимостта на цесията на длъжника /и на третите лица/, който
може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди
уведомяването.
В частта относно искането на ищеца за установяване на недължимост на
разноските и такси в изпълнителното производство, съдът счита
производството за недопустимо. Това е така, тъй като чрез иск длъжникът
може да оспори изпълнението на вземането, за събирането на което е
образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските в изпълнителното
производство не са установени по съдебен ред / както изисква разпоредбата
на чл.439 от ГПК /, същите се определят едностранно от съдебният
изпълнител, а действията по незаконосъобразното им определяне подлежат на
обжалване пред съответния окръжен съд и следователно липсва правен
интерес от защита по исков път. Отговорността за разноските в
изпълнителното производство следва да се разпредели от съдебния
изпълнител с изрично постановление, което е обжалваемо от длъжника по
реда на чл.435, ал.2 от ГПК , а взискателят може да защити правата си чрез
обжалване по реда на чл.435, ал.1 от ГПК , евентуалното прекратяване на
изпълнителното производство, ако счита, че не е събрана дължимата за
разноски по изпълнението сума или отказа на съдебния изпълнител да
предприеме действия по принудително събиране на суми за сторени от
взискателя разноски. Дължимостта и окончателния размер на разноските се
определят от съдебния изпълнител в самото изпълнително производство и е в
зависимост от неговия изход, като визираното изп. дело не е приключило и
съответно неговите действия по определяне и събиране на разноските
подлежат на съдебен контрол по реда на обжалването и а не по реда на
общото исково производство. И доколкото те не са част от изпълняемото
право, което подлежи на установяване в настоящото производство, то
производството по делото следва да се прекрати като недопустимо в тази му
част.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЯ ИСКА, предявен от М. В. П., ЕГН ********** от гр. Р.******* за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище гр. София и адрес на управление квартал
„Малинова долина“, ул.“Рачо Петров – Казанджията“№6, сграда Матрикс
Тауър , ет.6, че същата не дължи на ответника сумата 14 057,38 лева, от
които главница 5 427,42 лева, законна лихва 5 965,33 лева за периода
24.08.2012 Г.-30.05.2023 г, 677,26 лева неолихвяеми вземания, 509,90 лева
присъдени разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1289/2012 г. по описа на Районен съд –
Разград срещу наследодателя на ищцата – В. Е. В., ЕГН**********.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от М. В. П., ЕГН
********** от гр. Р.******* срещу “ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище гр. София и адрес на управление квартал „Малинова долина“,
ул.“Рачо Петров – Казанджията“№6, сграда Матрикс Тауър , ет.6 за
установяване, че М. В. П., ЕГН ********** не дължи на “ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК ********* 100 лева разноски по изпълнителното делои 1 377,47
лева такси по тарифата към ЗЧСИ поради НЕДОПОСТИМОСТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8