О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____________
гр. Варна, 2021г.
Варненският административен съд – двадесет и втори състав, в закрито заседание на 5 марти две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:ЯНКА ГАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 466 по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 6 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образовано е по жалба на „Блексий Проджект“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“
№ 128, ет.3, чрез адв. И. срещу
Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед №
Т-РД-16-39/16.02.2021 г. издадена от министъра на туризма, с която е определен
за спечелил участника „Винъс консулт“ ЕООД в проведена тръжна процедура на
23.06.2020 г. за отдаване под наем на морски плаж „Крапец – север“, община
Шабла.
В жалбата се сочи, че със заповедта „Блексий Проджект“ ЕООД не е допуснато да
търга, като едновременно с това е допуснато предварително изпълнение на
заповедта. Поддържа, че разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение
на заповедта е нищожно, издадено от некомпетентен орган, същото е немотивирано
и несъответстващо на целта на закона.
Процесната заповед, вкл. разпореждането за
предварително изпълнение са издадени въз основа на решение № 1792/2020 г.
постановено по адм.д. № 13372/20 г. на ВАС, с което е потвърдено решение
постановено по адм.д. № 1830/2020 г. по описа на АС – Варна, с което е обявена
за нищожна заповед № Т-РД-16-201/30.09.2020 г., издадена от министъра на
туризма, с което е определен за спечелил участника „Винъс консулт“ ЕООД. По
същата заповед е налице и друго образувано адм.д. № 19216/2020 г., по описа
на АС – София град. Делото към настоящия
момент не е приключило, поради което е недопустимо издаването на нов
административен акт, още по-малко е допустимо разпореждане за предварителното
му изпълнение. По изложените доводи
счита, че издаденото разпореждане за предварително изпълнение е недопустимо, поради недопустимост на самата
заповед, счита, че същата е преждевременно издадена, поради наличие на висящо
производство по адм.д. № 10216/2020 г. по описа на АС – София – град. Счита, че
разпореждането е и нищожно, тъй като министъра изпълнява несъвместими, съгласно
чл. 5 ал.2 от Устройствения правилник на МС функции. Счита, че издаденото
разпореждане е немотивирано и противоречи на целта на закона, счита, че
изложените мотиви са бланкетни. Административния орган не е посочил, нито са
налице доказателства, които да индекират вреди, поради които счита, че от
закъснение на изпълнението вероятно на нищожна заповед, може да последва
труднопоправима вреда, имуществена загуба изразяваща се в неполучаване на
наемна цена при несключване на договор за наем. Счита, че при несключване на
договор за ответника е налице възможност за обявяване на неохраняеми зони в
района.
Ответникът не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ намира искането за процесуално
допустимо. Жалбоподателят е участвал в тръжната
процедура за отдаване под наем на имот, което
се установява от заповедта, чието
предварително изпълнение е допуснато. Дружеството жалбоподател не е било допуснато до търга. Ето защо,
предвид недопускане на дружеството до
търга, следва да се признае в полза на жалбоподателя и правен интерес от
оспорване допуснатото предварително изпълнение. В заповедта не е посочен
3-дневният срок за обжалване на разпореждането за допускане на предварително
изпълнение, установен със специалната разпоредба на чл. 60, ал. 5 от АПК, а е указан само срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорване на заповедта. Искането е подадено в рамките
на указания срок. По аргумент от чл. 140, ал. 1 от АПК съдът приема жалбата за подадена в срок. Искането е
процесуално допустимо като подадено от лице, адресат на административен акт,
засягащ го неблагоприятно, който подлежи на съдебен контрол.
По същество искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение е неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК
административният орган разпорежда предварителното изпълнение на
административния акт, когато това се налага, за да се осигури животът или
здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда.
В тежест на административния орган, който
издава разпореждането, е да мотивира преценката си за наличието на някоя от
горепосочените предпоставки, както и да я подкрепи с доказателства.
Съгласно мотивите, изложени от
административния орган, допускането на предварително изпълнение е с цел
осигуряване защита на живота и здравето на гражданите – посетители на морския
плаж, чрез осигуряване на задължителните дейности на плажа, съгласно ЗУЧУК а
именно: водно спасяване, обезопасяване на прилежащата акватория, здравно и
медицинско обслужване и санитарно-хигиенно поддържане на плажа, както и поради
факта, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или
трудно поправима вреда – имуществена загуба за държавата от неполучаването на
наемната цена при сключване на договора за наем на плажа.
Настоящият състав счита, че се установява
наличието на посочените по-горе предпоставки за допускане на предварително
изпълнение.
Не е спорно, че по смисъла на закона морският
плаж е държавна собственост. Не е спорно обстоятелството, че към настоящия
момент обектът не е отдаден под наем. Следователно, за периода на оспорване на
процесната заповед, ако не се допусне предварителното изпълнение, държавата би
се лишила от преки приходи от наем, които видно от представения договор за наем
и посочената в заповедта минимална наемна цена са в значителен размер.
Установява се и другата още по съществена
предпоставка -защита на обществения интерес. В случая отдавания обект е морски
плаж и във връзка с настъпващия летен сезон следва да се предприемат различни по вид дейности за обезопасяването
му, почистването му и др. В случая интересите на държавата и обществото са
надделяващи спрямо интереса на дружеството жалбоподател.
За спиране на допуснатото предварително
изпълнение жалбоподателят следва да противопостави свой интерес, който по
степен на важност е от категорията на защитения с предварителното изпълнение
интерес. Доказателствената тежест е за жалбоподателя съгласно чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, приложим във връзка с чл. 144 от АПК.
Изложените от жалбоподателя доводи са единствено в защита на неговия частен
финансов интерес, който не може да се противопостави на защитения интерес.
Всички останали доводи посочени в заповедта
касаят законосъобразността на административния акт, а не допуснатото
предварително изпълнение. Съдът не споделя довода, че оспорения акт,
респективно разпореждането за предварително изпълнение е нищожно. Факта, че е
налице висящо адм.д. № 10216/2020 г. по описа на АС – София – град, с предмет
оспорване на заповед от 30.09.2020 г., при наличие на влязъл в сила акт,
поставя въпроса за допустимостта на второто съдебно производство, а не за
допустимостта на издадената заповед на 16.02.2021 г.
Изложеното мотивира съда да отхвърли искането
за спиране на предварителното изпълнение.
Така мотивиран и на основание чл. 60, ал. 6 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба
от „Блексий Проджект“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 128, ет.3, чрез адв. И. срещу Разпореждане
за допускане на предварително изпълнение на Заповед № Т-РД-16-39/16.02.2021 г.
издадена от министъра на туризма, с която е определен за спечелил участника
„Винъс консулт“ ЕООД в проведена тръжна процедура на 23.06.2020 г. за отдаване
под наем на морски плаж „Крапец – север“, община Шабла, с искане за обявяване
на неговата нищожност или отмяна.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: