МОТИВИ по НЧХД №387/2014 г. по
описа на РС - А.:
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилата в съда тъжба
от Г.С.Х., с ЕГН **********,***, против Х.А.Й., ЕГН **********,***, с обвинение
ЗА ТОВА, че
На
18.05.2014 г. около 16.00 часа в гр.А., ул. *** №12, унищожил чужди движими
вещи, а именно пет броя стъклопакети – алуминиевата дограма, собственост на Г.С.Х.,
находящи се на жилището й в гр.А., ул. *** №12, на обща стойност от 127, 65
лева, както следва: 1 бр. стъклопакети с размери 40 х 130 см, изработени от
бяло стъкло, 1 бр. стъклопакети с размери 60 х 120 см, изработени от бяло и
зелено стъкло, 1 бр. стъклопакети с размери 70 х 132 см, изработени от бяло и
зелено стъкло, 1 бр. стъклопакети 60 х 123 см, изработени от бяло и зелено
стъкло и 1 бр. стъклопакети с размери 62 х 132 см, изработени от бяло и зелено
стъкло, като случаят е маловажен – престъпление по чл.216, ал.4 от НК.
Първоначално
обвинението е за причинена щета от 133, 05 лева, но след изслушване на вещото
лице стойността на щетата е сведена от страна на частното обвинение до размера
на 127, 65 лева.
В
съдебно заседание тъжителката Х., лично и чрез повереника си, поддържа
повдигнатото с тъжбата обвинение против подсъдимия Й.. Представя писмени и
ангажира гласни доказателства. Излага подробни аргументи, установяващи
фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние. Аргументира изводите
относно правната квалификация на същото.
Подсъдимият
Й., чрез защитника си, оспорва фактическите констатации, изложени в тъжбата,
както и правните изводи, изложени от частното обвинение, като се иска
оправдателна присъда.
СЛЕД
ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият
Х.А.Й. е с ЕГН **********,***, не е осъждан, безработен, женен, с две деца.
Тъжителката
Х. и подсъдимият Й. ***, като къщите, които обитават страните, се намират в
непосредствено съседство на ул. ***. Заедно с дъщеря си Н. Б. и малкото си
внуче тъжителката Х. обитава къща, находяща се на административен адрес гр.А.,
ул. *** №12, която е нейна собственост. Къщата се състои от два етажа, като
долният етаж е пригоден за магазин, в който тъжителката осъществява търговска
дейност с помощта на дъщеря си. Горният етаж има тераса, която се намира на
70-80 сантиметра от покрива на къщата, която обитава подсъдимият Й..
Отношенията
между страните са влошени по повод междусъседски дразги, които започнали от
момента, в който страните станали съседи, след като деверът на тъжителката Х.
продал на подсъдимия своята къща – обстоятелство, което се потвърждава от
показанията на както на тъжителката, така и от останалите свидетели, между
които Н. Б., Е. Т. и С. А.. От показанията на тъжителката се установява, че
дразгите се дължат на малкото разстояние, което имало между дворните места, при
което къщите били почти долепени, а подсъдимият и неговите роднини имали
претенции да построят още етажи, но малкото разстояние между двете къщи не
позволявало извършването на строителна дейност. Това довело до влошаване на
отношенията, при което скандалите между двете семейства зачестили. От
показанията на свидетелката С. А. се установява, че присъствала на инцидент
след закупуване на къщата от страна на подсъдимия, при който тъжителката
изразила недоволството си, че къщата е продадена от нейните близки на
подсъдимия без предварително изразено от нейна страна одобрение. Свидетелства
също, че активно участие в този скандал взели и двете страни, отправяйки си
една на друга обидни и нецензурни думи, а след този инцидент отношенията се
влошили и те започнали непрекъснато да се карат.
Отношенията
още повече се изострили след скандал, възникнал на 05.05.2014 г., при който
подсъдимият Й. нахлул в двора на тъжителката, за да се саморазправя с нея, а тя
на свой ред подала жалба в РУП-А., заведена с вх. №М-115. На подсъдимия бил
съставен протокол по чл.56 от ЗМВР, но това не довело до стихване на конфликта
между страните.
Поредният
скандал между страните възникнал на 18.05.2014 г., когато подсъдимият Й. влетял
в двора на тъжителката Х.. Влязъл в магазина, намиращ се на първия етаж, където
по това време се намирала свидетелката Н. Б.. Изглеждал много ядосан, като
започнал да крещи, отправяйки обидни и заплашителни думи срещу свидетелката. По
това време тъжителката Х. се къпела, но чувайки шума бързо се облякла и също
излязла навън. Подсъдимият Й. излязъл от двора им, върнал се у тях, взел
желязна брадва, като преминавайки през покрива на своята къща в терасата на
втория етаж на къщата на тъжителката Х., започнал да чупи прозорците. След като
ги счупил се върнал обратно от терасата в своята къща, но отново не се
успокоил, а продължил да крещи. Заедно с брат си отново влезли в дворното място
на тъжителката, като счупил и един от прозорците на магазина с брадвата. Брат
му държал тухла, която хвърлил вътре в магазина. Очевидец на инцидента станала
и свидетелката Е. Т., която тъкмо пристигала в дома на майка си, за да пият
кафе.
По
повод инцидента било образувано ДП №06-139/2014 г. на РУП-А., което било
прекратено от РП-А. с влязло в сила Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 06.08.2014 г., след като е установено, че с оглед
нанесената щета се касае до престъпление по чл.216, ал.4 от НК, което на
основание чл.218в от НК се преследва по тъжба на пострадалия. Така се стигнало
до предявяване на настоящата тъжба. Материалите по досъдебното производство са
приобщени, като от протокола за оглед на местопроизшествие се установяват
вредите, нанесени вследствие гореописания инцидент. Унищожени са пет броя
стъклопакети – монтираните на магазина 1 бр. стъклопакети с размери 40 х 130
см, изработени от бяло стъкло и монтираните на стаята откъм терасата 4 броя
стъклопакети, изработени от бяло и зелено стъкло с размери, както следва: 1 бр.
стъклопакети с размери 60 х 120 см, 1 бр. стъклопакети с размери 70 х 132 см, 1
бр. стъклопакети 60 х 123 см, 1 бр. стъклопакети с размери 62 х 132 см. Тези
обстоятелства, установени с протокола за оглед, извършен непосредствено след
инцидента на 18.05.2014 г., кореспондират с данните по показанията на
свидетелите Е. Т. и Н. Борисов, които са очевидци на случилото се в дома на
тъжителката Х.. От показанията на свидетелите се установява също, че вредите са
възстановени, тъй като само няколко дни след инцидента подсъдимият Й. изпратил
майстор, който огледал вредите и на мястото на счупените прозорци поставил
нови, за което му било заплатено от подсъдимия. Следва да се отбележи, че по
този факт спор между страните не съществува, както от страна на частното
обвинение, така и от страна на защитата на подсъдимия.
От
заключението на съдебно оценъчната експертиза, изслушано в съдебно заседание от
24.11.2014 г., се установява, че вредите възлизат на обща стойност от 127, 65
лева, както следва: 15, 65 лева за 1 бр. стъклопакети с размери 40 х 130 см,
изработени от бяло стъкло, 25, 20 лева за 1 бр. стъклопакети с размери 60 х 120
см, изработени от бяло и зелено стъкло, 32, 34 лева за 1 бр. стъклопакети с
размери 70 х 132 см, изработени от бяло и зелено стъкло, 25, 83 лева за 1 бр.
стъклопакети 60 х 123 см, изработени от бяло и зелено стъкло и 28, 63 лева за 1
бр. стъклопакети с размери 62 х 132 см, изработени от бяло и зелено стъкло.
Горепосочената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, между които показанията на свидетелите Н. Б. и Е. Т., подкрепени
от писмените доказателства - протокола за оглед на местопроизшествието и
заключението на съдебно оценъчната експертиза. Свидетелката С. А. не излага
релевантни за конкретния инцидент факти, но потвърждава данните, изнесени от
останалите свидетели, за влошени отношения между страните. С нейните показания
същата установява, че е присъствала на словесното пререкание между тъжителката
и подсъдимия, което поставило началото на конфликтните отношения между тях,
като и двете страни при описания от нея инцидент си отправили една на друга
обидни и нецензурни думи. Съдът няма основание да не приеме показанията на
свидетелката А. за достоверни, тъй като с тях само се потвърждава изнесеното от
тъжителката, че отношенията между страните са влошени от доста време.
С
оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка и съобразно
събраните в хода на съдебното производство доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото се доказа по несъмнен и
категоричен начин повдигнатото в тъжбата обвинение против подсъдимия Й. за
извършено от него престъпление по чл.216, ал.4 от НК. За да стигне до този
извод, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н. Б. и Е. Т.,
подкрепени от писмените доказателства, включващи протокола за оглед на
местопроизшествието от 18.05.2014 г., извършен от органите на досъдебното
производство по прекратеното наказателно производство и неоспореното от
страните заключение на съдебно оценъчната експертиза, изслушано в хода на
съдебното следствие по настоящото наказателно производство. Установи се, че
след възникналото противоречие в отношенията между страните подсъдимият Й. е
счупил пет броя стъклопакети, монтирани върху къщата, собственост на
тъжителката, като при осъществяване на деянието използвал брадва. С тези си
действия подсъдимият осъществил състава на престъплението по чл.216, ал.4 от НК
- унищожил имущество, принадлежащо на тъжителката Х., възлизащо на обща
стойност от 127, 65 лева, като с оглед ниската стойност на вредите, които са
под една минимална работна заплата към датата на деянието – 18.05.2014 г.,
случаят се явява маловажен.
Не
е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, за приложението на което пледира
защитата, тъй като с оглед механизма на осъществяване – с изпозване на брадва чрез
нахлуване от страна на подсъдимия в чуждото дворно място, собственост на
тъжителката, нито деянието може да се определи като малозначително, че да бъде
лишено изобщо от обществена опасност, нито неговата обществената опасност може
да се определи като явно незначителна.
От
субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
Предвид
гореизложеното, съдът призна подсъдимия Й. за виновен по повдигнатото срещу
него обвинение за извършено престъпление по чл.216, ал.4 от НК. Тъй като
подсъдимият не е осъждан за престъпления от общ характер, както и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, както и непосредствено след инцидента е възстановил съставомерните
имуществени вреди, то съдът прие, че са налице условията на чл.78 А от НК,
поради което и освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба. При определяне размера на глобата следва да се
съобрази имотното състояние на дееца, доходите му, както и семейните му
задължения. С оглед на така заложените критерии съдът отчете, че подсъдимият е
с чисто съдебно минало, безработен, който се грижи за семейство, в което се
отглеждат две деца, а случилото се е инцидентна проява, провокирана от
междусъседски отношения, претърпяли изостряне вследствие многобройни кавги
между страните. При тези обстоятелства съдът прие, че адекватно като размер на
това наказание е минималният такъв от 1 000 лева, с което ще се постигнат
целите на наказанието и най - вече за превъзпитаване на подсъдимия за спазване
законите в страната.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: