Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 13.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на дванадесети декември през две
хиляди и деветнадесети година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1455 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен
иск с правно основание чл.405 от КЗ.
В
исковата молба се излагат твърдения, че на 29.08.2016 г. между ищеца и ответното
застрахователно дружество е сключен застрахователен договор „Пожар и природни
бедствия”,действаща за
периода 29.08.2016 г. - 28.08.2017 г. Сочи се, че
на 31.05.2017 г. във фабриката на ищеца,
намираща се в гр. В. Търново, при работа на фабричен тъкачен
стан, собственост на ищеца, възникнал
пожар, след късо съединение, като пожарът бил
погасен от работника, който работил със
стана. Сочи се, че вследствие на пожара са нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждания на тъкачния стан 4, марка „Dornie”, а именно шест
броя дефектирали електронни платки и тотална щета на Галеровката на стана,
поради което станът не функционирал. Ищецът заявява, че за настъпилото застрахователно
събитие уведомил незабавно ответника, за което била образувана щета и
ответникът изпратил свои представители, които съставили констативен протокол и изготвили опис на увредените и
погиналите имущества. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител ищецът уточнява, че в
деня на пожара не е сезирана пожарната предвид на това, че пожарът е бил
погасен с помощта на работниците в цеха. Събитието не е посещавано от служители
на пожарната, като впоследствие ищецът уведомил пожарната за настъпилото
събитие. Ищецът сочи, че
представил на застрахователя по щетата всички относими писмени доказателства,
но ответникът отказал изплащане на обезщетение за настъпилите имуществени
вреди. Ищецът счита, че отказът на застрахователя е неоснователен, тъй като не
е налице някоя от хипотезите на чл.408 от КЗ. Отправя искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в увреждания по
тъкачен стан 4, марка „D” в резултат на пожар, настъпил на 31.05.2017 г. във фабриката на ищеца в гр. ****, представляваща покрит застрахователен
риск по имуществена застраховка пожар и природни бедствия, по полица № 0110/7002016 00038/29.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017 г. (15
работни дни след представяне пред застрахователя на
всички документи на 24.08.2017 г.) до окончателното изплащате. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, в който искът е оспорен като неоснователен. Ответникът излага
твърдения, че е налице непокрит риск, като сочи, че ищецът не е представил документ, от който да е видно, че е уведомена пожарната за
настъпилото събитие и няма данни събитието да е посетено от компетентни органи,
които да са установили причината за настъпване на пожара. Ответникът оспорва и
датата, на която ищецът твърди, че е настъпило
събитието. Ответникът оспорва и причинно-следствената връзка между
претендираните щети и процесното събитие. Счита, че процесното събитие представлява изключен риск съгласно
действащите към момента на настъпването му Общи условия по застраховка „Пожар и
природни бедствия”, секция 1 -„Индустриален
пожар”. Ответникът твърди, че към момента на настъпване на събитието процесният стан не отговаря на установените стандарти за
експлоатация и не е бил използван, съгласно производствените си характеристики.
В условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Оспорва иска и по размер, като счита, че
средствата необходими за отстраняване на щетата е значително по-малък от
претендирания. Счита, че следва да се приложи и коефициент на овехтяване, тъй
като станът е бил в експлоатация 12 години, а обезщетението се определя по
действителната стойност. Ответникът оспорва и акцесорната претенция за лихва за
забава. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно и от представената по
делото в заверен препис застрахователна полица се установява, че на 29.08.2016г.
между ищцовото дружество и ответника е сключен застрахователен договор №******* „Пожар и природни
бедствия”-секция I
„индустриален пожар”, валидна от 29.08.2016г.-28.08.2017г. Видно от
представения опис на машините, застраховани с полица №*******, в описа е включен тъкачен стан
на ищеца**********.
На 31.05.2017г., в 9,30ч., във
фабриката на ищцовото дружество, намираща се в гр.*******в цех „Тъкачен” и при работа с
тъкачен стан 4, марка Dr , марка AIVE*****,
собственост на ищцовото дружество възниква пожар, който е погасен от служителя
на ищцовото дружество, работещ с машината, с помощта на намиращите се в цеха
пожарогасители. При пожара са нанесени имуществени вреди по тъкачен стан 4,
изразяващи се в шест броя дефектирали
електронни платки и тотална щета
на галировката на стана.
По делото е представен
констативен протокол от 31.05.2017г., видно от който лицата, участвали при
огледа са констатирали, че станът с фабричен
номер 77286 не функционира в резултат на запалването му от късо съединение.
Съставен е опис на увредени имущества от същата дата, в който е включен процесния тъкачен стан, като е посочено, че е за ремонт.
Видно от представения по делото
протокол от 01.06.2017г. е извършена диагностика на авариралия тъкачен стан,
като е установено, че увредените части са: дефектирали общо шест броя
електронни платки, описани в протокола,
като е записано, че същите подлежат на
ремонт и тотално увредена галеровка на стана, която следва да се подмени с
нова. В протокола е посочено, че вероятна причина за увреждането е късо
съединение.
По делото е представен протокол
от 31.05.2017г., в който е отразено, че на 31.05.2017г е възникнал пожар в цеха
на производство „Тъкане” в ищцовото дружество, който пожар е потушен от
служителя Е Е Б с намиращи се в цеха пожарогасители.
Видно от протокол от 02.05.2017г.
е извършен абонаментен сервиз на пожароизвестителна инсталация в обекта на „А”
АД в гр*****, като заключението е, че
инсталацията работи нормално и се предава в пълна изправност за експлоатация.
Представено е извлечение от дневник относно състоянието на пожароизвестителната
инсталация за периода 31.03.2017г.-11.07.2017г., в която е посочено състоянието
на инсталацията като „изправно”.
По делото е представено
удостоверение от 21.08.2017г. от Началника на РСПБЗН гр.В.Търново, в което е
отразено, че РС „Пожарна безопасност и
защита на населението” гр.**** не е участвала в ликвидиране на пожар на 31.05.2017г. в тъкачен цех за
хавлиени изделия гр.********.
Представена е документация по
закупуване и доставка на процесния тъкачен стан.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Р Л Н, Е Е Б, С.Г.С. и Г.Г.Д.. Свидетелката
Н, разпитана каза, че през месец май 2017г. когато отишла на работа в „А”,
където работи като организатор производство в цех „Тъкане”, по време на
работния процес, сутринта, една от тъкачните машини се запалила вследствие на
късо съединение на лампите, които се намират в машината, разположени в близост
до галировката, която изгоряла. Пожарът бил потушен с пожарогасители намиращи
се в цеха. Не се обадили на пожарната, защото успели сами да потушат пожара.
Уведомили управителя на дружеството за възникналия инцидент. Свидетелят Б,
разпитан каза, че работи в ищцовото дружество като оператор тъкачен стан. Той
бил на смяна, когато станал пожара в края на м.май 2017г., сутринта. Станът се
запалил изведнъж и работниците започнали да гасят пожара с наличните
пожарогасители. Имало пламъци,но успели да овладеят пожара, поради което не се обадили на пожарната. След пожара станът
не функционирал, но след това бил отремонтиран. Свидетелят С., разпитан каза,че
е посетил цеха на ищцовото дружество, където заедно със свидетелката Д.
извършили оглед.В цеха имало тъкачни станове, като единия от тях, в единия му
край имало обгоряла прежда и станът не работел. Свидетелят каза, че не е правил
оценка на щетите в конкретния случай, тъй като не е от специалността му.
Свидетелката Д., служител в ответното дружество на длъжност регионален
застрахователен представител, заяви, че ищцовото дружество завело щета пред
ответника, преди около две години. На място посетили тъкачен цех на „А” в гр.**** и направили снимки, оглед,
съставили протокол. Свидетелката каза, че няма спомен за следи от пожар, а на
място отишли, защото имало заведена щета за увреден вследствие на късо
съединение стан. Свидетелката каза, че тя
е съставила констативния протокол от огледа.
По делото е допусната
съдебно-оценъчна експертиза, от заключението на която се установява, че
функционалните увреждания нанесени на процесния тъкачен стан от настъпило на
31.05.2017г застрахователно събитие са увредени до степен ремонт 6
бр.ел.платки, описани в протокол от 01.06.2017г. за извършена диагностика на
стана и увредена Галеровка на процесния тъкачен стан. Вещото лице е направило
извод, че между щетите и процесното застрахователно събитие пожар вследствие на
късо съединение е налице
причинно-следствена връзка. Вещото лице е посочило, че вследствие на
увреждането тъкачния стан не е било възможно да работи по предназначение.
Действителната стойност на настъпилите вреди към момента на увреждането вещото
лице е оценило на 11 797,64лв., която сума видно от изложеното в
констативно-съобразителната част е стойност без ДДС. Вещото лице е посочило, че
преди пожара станът е бил в експлоатация. Вещото лице е посочило, че причини за
възникване на пожара е възпламеняване на осветителни тела/лампи/ монтирани във
вътрешното спрямо габаритите на процесния стан пространство и в непосредствена
близост до галерните канали на Галеровката, като вероятна причина за това
възпламеняване е късо съединение.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск от застрахован
против застраховател за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие по застраховка "Пожар и природни бедствия”, с
правно основание чл.405 ал.1 от КЗ е допустим съгласно разпоредбите на чл.498
ал.1 и ал.3 от КЗ, тъй като ищцовото дружество е изпълнило задължението си по
чл.380 от КЗ да уведоми застрахователя с искане да му се изплати обезщетение по
заведената щета. Разгледан по същество искът се явява частично основателен и
доказан по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който съгласно чл.108 ал.1 от КЗ е до 15 работни дни от представяне от застрахования на доказателства по чл.106 от КЗ. За да възникне субективното материално право за получаване на застрахователно обезщетение е необходимо да са осъществени следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки-наличие на договор за имуществено застраховане с предмет, по отношение на който се твърди настъпване на застрахователно събитие и осъщетвяване на договорения застрахователен риск в срока на действие на договора, а именно настъпване на застрахователното събитие, което в случая е пожар; изпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие; установяване размера на щетите, настъпили в следствие на това застрахователно събитие; установяване на причинната връзка между щетите и застрахователното събитие.
По делото не е
спорно и от събраните доказателства се установява, че между страните е налице сключена застраховка “ Пожар и природни
бедствия»-секция І «Индустриален пожар», по договор от 29.08.2016г., сключен за
срок от 29.08.2016г.-28.08.2017. Установи се, че с посочения застрахователен
договор, ищецът е застраховал оборудване-машини и съоръжения, негова собственост,
съгласно опис, неразделна част от застрахователната полица, като в представения
по делото опис е включен и процесния тъкачен стан-***********.
Първият спорен момент е настъпването на застрахователното събитие, което е
оспорено от ответната страна. Съдът намира, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и заключението на допуснатата техническа и оценъчна
експертиза се установява настъпването на застрахователното събитие и
причинените върху процесния тъкачен стан вреди. По делото се установи, че на
31.05.2017г., сутринта, възниква пожар във фабриката на ищцовото дружество,
намираща се в гр********в цех „Тъкане”, при който
са причинени увреждания по процесния тъкачен стан-повредени 6 бр.електронни
платки и напълно унищожена галировка на стана, намираща се в близост до
възпламенените в резултат от късо съединение осветителни тела/лампи/. Възникването
на соченото от ищеца застрахователно събитие на посочената в исковата молба
дата се установява от показанията на свидетелите Б и Н. Съдът кредитира
показанията на двама свидетели-служители
в ищцовото дружество, тъй като същите са показания на очевидци, които
непосредствено са възприели възникналия пожар. Свидетелят Б е работел с тъкачната
машината към момента, когато възниква пожара и самият той е участвал в
загасяването му с помощта на намиращите се в цеха пожарогасители. Свидетелката
Н също изложи обстоятелства относно възникване на пожара, при който една от
машините в цеха се запалила вследствие на късо съединение на лампите, намиращи
се в близост до галеровката на стана. Свидетелят Б разпитан каза, че огънят не
бил голям, реагирали на място и успели да го потушат, без да се налага да викат
пожарната. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели Б и Н и защото
същите кореспондират и с другите събрани по делото доказателства. Видно от
показанията на свидетеля С., който е бил на оглед от страна на ответното
дружество, в посетения тъкачен цех имало
тъкачна машина, по която свидетелят забелязал следи от пожар-изгоряла
прежда в единия край и машината към момента на огледа не работела. Действително
свидетелката Д.-служителка в ответното дружество, при разпита заяви, че не си
спомня да е имало следи от пожар в цеха, който посетили, но съдът приема, че
възникването на застрахователното събитие се установява от останалите гласни
доказателства, както и от писмените-констативен протокол и опис, съставени при
оглед, проведен на 31.05.2017г. в тъкачния цех на ищцовото дружество, като
последните документи съдържат и подписа на свидетелката Д.. Във връзка с
доказване на възникване на застрахователното събитие и вредите от него, съдът
по искане на ищеца задължи по реда на чл.190 от ГПК ответното дружество да
представи по делото намиращата се при него преписката по застрахователната
щета, заведена пред него, но същата не бе представена по делото. Освен
събраните доказателства следва и с оглед разпоредбата на чл.190 ал.2 от ГПК
съдът следва да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на доказателства, доколкото от страна на ответника не бяха
изложени обстоятелства относно причините за неизпълнение на задължението за
представяне на документите по застрахователната преписка по щетата, а именно
фактите относно възникване на посоченото застрахователно събитие-пожар на
31.05.2017г. в тъкачния цех на ищцовото дружество в гр.В.Търново и настъпилите
вследствие на пожара вреди по процесния тъкачен стан, които се претендират за
обезщетяване.
От приложените писмени документи и заключението на назначената по делото
експертиза се установиха и вредите по тъкачния стан-повредените шест броя ел.
платки и унижощена галеровка на стана. От заключението на експертизата се
установи, че е налице причинно-следствена
връзка между застрахователното събитие „пожар” и щетите по процесния
тъкачен стан. Съдът кредитира заключението на вещото лице, неоспорено от
страните, компетентно и обосновано изготвено.
Съгласно чл.386 ал.2
от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действителнито претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност. В разпоредбата на чл.400
ал.1 от КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна
стойност и това е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество. Възстановителната стойност е
дифинирана с разпоредбата на чл.400 ал.2 от КЗ като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в т.ч. всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на
обезценка. Съгласно чл.400 ал.3 от КЗ, ако не е уговорено друго, се приема, че
застрахоателната сума по договора е определена съгласно действителната сума на
имуществото, както е и в настоящия случай. Видно от заключението на вещото лице
действителната стойност на настъпилите вреди на процесния тъкачен стан към
момента на увреждането възлиза на общо 11 797,64лв., която сума е без ДДС.
С начисление на ДДС сумата възлиза на 14 157,17лв. Това е размера на дължимото обезщетение за нанесените от
застрахователното събитие щети по процесния стан, като иска следва да се уважи
до размер на сумата 14 157,17лв., а за разликата над 14 157,17лв. до пълния претендиран размер
от 15 000 лв. искът за обезщетение следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан в тази част.
Неоснователно е възражението
на ответника, че е налице непокрит и изключен риск съгласно действащите към
момента на настъпването му ОУ по застраховка „Пожар и природни бедствия”. Действително
в ОУ, в чл.3 т.8 е посочено, че застрахователят не покрива преки или косвени
загуби и вреди при повреда на тези части от електрооборудването, които са
предизвикали пожар вследствие на самозапалване, пренатоварване, късо съединение
или протичане на електричество по корпуса на машините, но в същата разпоредба е
посочено, че вредите от пожара върху останалата част от оборудването се
покриват, поради което в настоящия случай не е налице изключен риск, предвид на
щетите, които се претендират за обезщетяване. Неоснователно е и възражението на
ответника за съпричиняване на вредите. Ответникът не наведе конкретни твърдения
и не ангажира доказателства относно действия на служители на ищеца, които да са
довели до съпричиняване на вредоносния резултат. Нещо повече, събраните гласни
доказателства сочат, че служителите на ищеца са реагирили адекватно при
възникналия пожар и са успели да го потушат своевременно, като по този начин са
ограничили вредите върху имуществото и са възпрепятствали разпространението на
пожара.
По претенцията за
лихва за забава. Съгласно чл.497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на обезщетението, ако не го е определел и изплатил в срок,
считано от изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106 ал.3. В случая ищецът е представил всички документи по
щетата с писмо до ответника на 24.08.2017г., като петнадесет работни дни срок е
до 15.09.2017г. Това е датата, от която се дължи и законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение за имуществени вреди.
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 600лв., депозит за свидетели-40лв., депозит за
възнаграждение за вещо лице в размер на 150лв. Ищецът е претендирал и
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., срещу
който размер ответникът в своя молба е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
възражение съдът намира за основателно. В случая, с оглед материалния интерес
по делото, минималния размер на адвокатското възнаграждение се определя по реда
на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на
делото намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до
сумата 1300лв. Общият размер на разноските на ищеца, след редуциране на размера
на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 2090лв., от които ответникът
следва да заплати на ищеца сумата 1972,56лв. за разноски в настоящото
производство, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
Ответникът също е претендирал
присъждане на разноски. В настоящото производство ответникът е направил
разноски в размер на 150лв. за възнаграждение за вещо лице и е заявил претенция
за определяне и присъждане на юрисконсулско възнаграждение. По отношение
претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство, съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското
възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента редакция на
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство в размер на 150 лв. Общият размер
на разноските на ответника възлиза на 300лв., от които ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата 16,86лв. за разноски, съразмерно на
отхвърлената част на иска.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД
„О З”АД, ЕИК*****,
със седалище *********да заплати на „А” АД ЕИК ***, със седалище гр.****** сумата от 14 157,17лв. /четиринадесет
хиляди сто петдесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ с ДДС, представляваща
дължимо обезщетение
по застрахователна полица №*****по застраховка „Пожар и природни бедствия”-секция I „индустриален пожар” за
причинени имуществени вреди на тъкачен стан*****, от настъпило на 31.05.2017г. застрахователно събитие- пожар, възникнал във
фабриката на ищеца, намираща се в гр.********, в цех „Тъкане”, ведно
със законната лихва, считано от 15.09.2017г до окончателното изплащане, както и сумата от 1972,56 лв./хиляда
деветстотин седемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото от ищеца разноски за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.405 ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди в частта за разликата над 14 157,17лв.
до пълния претендиран размер от 15 000лв., като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА „А” АД ЕИК ****,
със седалище ****ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „О-З”АД, ЕИК *****, ******сумата 16,86лв./шестнадесет
лева и осемдесет и шест стотинки/, представляващи разноски на ответника за
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част на иска.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: