Р Е Ш Е
Н И Е
№ _________/ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, ІХ-ти касационен състав
На дванадесети ноември
две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Борислав Милачков
Членове:
Кремена Данаилова
М.Иванова-Даскалова
Секретар: Деница
Кръстева
Прокурор:
Александър Атанасов
като разгледа докладваното от
административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2158 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Община Варна против Решение №1152/03.08.2020г. постановено по
НАХД №1423/2020г. на РС-Варна, с
което е отменено НП №29/26.02.2020г. на Зам. кмета на Община Варна,
с което на Р.И.К. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.33 ал.3 вр. чл.67 ал.3 от Наредбата
за обществения ред на Община Варна и са му присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 150лева.
В касационната жалба се твърди, че Решението на ВРС е неправилно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалните
разпоредби. Подробно са изложените доводите, поради които считат НП и АУАН за
издадени в съответствие с изискванията на ЗАНН. Правилно била ангажирана
административно-наказателната отговорност на водача, на който МПС било
предоставено за управление, съобразно чл.188 ал.1 от ЗДвП. В качеството на
такъв Р.К. следвало да е запознат с правилата за движение и изискванията на
ЗДвП и Наредбата за обществения ред на Община Варна и да ги спазва. При липсата
дори на един от изискуемите в чл.33 ал.3 от Наредбата за обществения ред на
Община Варна документи се осъществявало нарушение на същата. След като водачът
не представил изискуемите документи, правилно било преценено, че нарушението е
осъществено от обективна и субективна страна и издаденото за него НП, вкл. в
частта на наложена глоба в минималния размер от 50лв., предвидена в чл.67, ал.3
от Наредбата се явявала законосъобразно наложена и съответна на целите на превенцията.
Молят Решението на ВРС да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено. Претендират
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Р.И.К. *** се представлява от пълномощник, който в писмено възражение
оспорва касационната жалба. Излага
съображенията, поради които счита за правилни изводите в Решението на ВРС за неяснота на
описаното нарушение и несъответствие на НП и на АУАН на изискванията в чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, за допуснато нарушение на
чл.52, ал.4 от ЗАНН. Правилно ВРС отменил НП, а оплакванията в
касационната жалба намира за неоснователни и моли да бъде
отхвърлена. Моли Решението на ВРС да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание явилият се пълномощник оспорва жалбата, поддържа доводите в писмените бележки и моли Решението на ВРС да бъде оставено в сила. Представя
доказателства за заплатени от ответника разноски за адвокатски хонорар в размер
на 360лв., които моли да му бъдат присъдени.
Представителят на Окръжна прокуратура–гр.Варна изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита Решението на РС-Варна за правилно
и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1
от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на
касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно чл.218
от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци, а за валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон на решението, следи и служебно.
В жалба се твърди неправилно приложение на закона от ВРС и съществено
нарушение на процесуалните правила.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решението на ВРС е валидно и допустимо. При проверката
му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Въззивният съд е призовал страните с възможност за искания по
доказателствата и становище по представените. В откритите съдебни заседания след становище на присъстващите представители на страните са приети административно- наказателната преписка и доказателствата,
представени в съдебната фаза и са разпитани актосъставителя и свидетеля по
съставяне на акта. При спазване на процесуалните
правила ВРС отчел
липсата на доказателствени искания от страните и като намерил делото за изяснено от фактическа страна със събраните
доказателства
дал ход на съдебните прения и обявил делото за
решаване.
Въззивният съд формирал
установяванията си за релевантните факти и обстоятелства и изводите си в
решението въз основа на събраните по делото доказателства, които преценил по
отделно, но и в съвкупност. Поради това не е
допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане
на делото и при постановяване на съдебният акт. В него са изложени фактическите
установявания свързани с нарушението и с проведеното производство пред АНО, мотивирано и в съответствие с приложимите правни
разпоредби са направени изводи за правилността и законосъобразността на НП.
Съгласно чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено,
когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на
другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за
съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от
незаконен състав. В конкретното производство ВРС не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на
мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е
постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав, поради което
неоснователно в касационната жалба се твърди наличие основание за отмяна по чл.348, ал.1,
т.2 от НПК.
Неоснователно в касационната жалба се твърди неправилно приложение
на материалния закон при формиране на извода в Решението на ВРС, че НП е
неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушение на
процедурните правила. Правилно ВРС отчел, че с НП на Р.И.К. е наложена 50лв.
глоба за нарушение на задължението в чл.33, ал.3 от Наредбата за обществения
ред на Община Варна /НОРОВ/ водачът на МПС, което превозва строителни
материали, отпадъци или насипни товари да притежава заверен пътен лист и копие
от заверения маршрут. Основателно в съдебният акт е посочено, че правото на
защита на привлеченото към отговорност лице се осъществява по отношение на
фактите и обстоятелствата свързани с нарушението, които трябва да са описани в
акта и в НП, а в издадените такива на К. описанието на нарушението е схематично
и неясно. Правилно констатирал, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП е
отразено, че проверяващите са спрели за проверка специализиран автомобил, но за
какво е специализиран – не е посочено. Не е посочено да е установено конкретния
курс с МПС да е бил свързан с превоз на строителни материали, на отпадъци или на
насипни товари, а това е обстоятелство, което е от значение за съставомерността
на извършеното. Правилно ВРС намерил описаното в АУАН и в НП „…водача не
притежава заверено копие на маршрутния лист“ за създаващо неяснота за липса на
кой документ е наказан водача – че не е имал заверен пътен лист, че не е имал копие
от заверения маршрут или не е имал и двата. В АУАН е посочено, че автомобила е
собственост на „КУЛ“ООД, а в НП е посочено, че е собственост на „КУЛ“ЕООД, но е
изписан булстат №***, който в публичния регистър е отразено, че е на „Булвекс“ЕООД.
Това кореспондира изцяло с изложените в Решението мотиви на ВРС, че описанието
на нарушението в АУАН и в НП е схематично, неясно и непълно и те не отговарят
на изискванията съответно в чл.42, ал.1 т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което
ограничава правото на защита на привлеченото към отговорност лице и препятства
съдебната проверка. Правилно в Решението е заключено, че наказващият орган не е
изпълнил задължението в чл.52 , ал.4 от ЗАНН да провери АУАН с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и събраните доказателства, преди да
се произнесе по преписката, а безкритично е пресъздал в НП непълното и неясно
описание на нарушението. Правилно ВРС като въззивна
инстанция отчел, че няма правомощия да допълва или
да замества факти и обстоятелства в описанието на нарушението в НП. По тези
съображения касационният състав споделя крайния извод в Решението,
че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснато съществено
нарушение на правилата. Тъй като НП е
правораздавателен акт, с който се налага наказание на физическо лице, за него
както и за присъдата на първоинстанционния съд са приложими
основните изисквания в чл.303 ал.1 и ал.2
от НПК: че не може да почива на предположения и когато обвинението не е
доказано по несъмнен начин, привлеченото към отговорност лице да се оправдава и
да не се ангажира отговорността му. Поради това отмяната на НП е
постановена при правилно приложение на закона и не е налице основание по
чл.348, ал.1 т.1 от НПК за отмяна на Решението на ВРС.
Касационната жалба се явява неоснователна и Решението
на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора своевременно направено искане
от представителят на ответника
за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени от другата страна разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, ако е ползвала такъв. Община Варна следва
да заплати на Р.И.К. сумата в размер на 360лв., представляваща заплатеното от
него адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63
ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1152/03.08.2020г. постановено
по НАХД №1423/2020г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Р.И.К. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 360/триста и шестдесет/лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: