№ /18.02.2019 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ІV състав, в публично
заседание на тридесети януари през две
хиляди и деветнадесета година година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 3479 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 226, вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалбата на „Милки Груп Био“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София
срещу Решение № 32-5004 от 05.04.2018 година към MRN
17BG002002Н0089518/18.07.2017 година на началника на Митница – Варна, с което
на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 година, вр. чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС)
№ 2015/2447, вр.чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година, вр. чл. 77,
пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 година, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) е: отказано приемането на митническата стойност на
декларираната стока; определена е митническа стойност на внасяната стока, както
следва: стока – калиев сорбат, 520 колета, 13 000 килограма с произход
Китай, ТАРИК код 29161995 – 5,16 лева/килограм, установено по данни от
„Системата за определяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни
документи „МИСЗА“ за стоки с произход с Китай и е разпоредено коригиране на
декларацията, както следва: в 43 „Код – МО“ вместо 1 да се чете 3 и в кл. 46
„Статистическа стойност“ вместо 35 170,56 лева да се чете 67 080 лева;
клетка 47 „Изчисляване на вземанията“ да се чете: А00 – основа за изчисляване
67 080, ставка 6,50 %, сума 4 360,20 лева; В00 – основа за изчисляване
71 440,20 лева, ставка 20%, сума 14 288,03 лева, както и да се вземе
под отчет начисления размер на държавните вземания, както следва: мито А00
2 286,09 лева и данък върху добавената стойност – 7 562,87 лева и са
определени дължимите за доплащане суми, както следва : мито – 2 074,11
лева и данък върху добавената стойност – 6 725,16 лева. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен,
като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че органът неправилно е пристъпил към
определяне на митническата стойност по чл. 74, пар. 2, буква „б“ от МК. Твърди,
че своевременно е представил договор за покупко-продажба, платежни документи за
заплащане цената на стоките, фактура за транспортни разходи, писмено съгласие
за разкриване на банкова тайна, с които е доказана декларираната митническа
стойност, която е договорната стойност на стоките. Твърди, че органът
неправилно е определил митническата стойност. Позовава се на Решение С-291/15
на СЕС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт.
Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата. В писмено становище от 01.02.2019 година излага подробните си съображения.
Ответникът
– началникът на Митница гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Твърди, че оспореният акт е издаден при спазване на процесуалните
правила и при правилно приложение на материалния закон. Твърди, че
декларираната от жалбоподателя митническа стойност е занижена, което се
установява от вносните документи за други извършени през същия период вносове.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна и правна страна следното:
С
Решение № 32-5004 от 05.04.2018 година началникът на Митница Варна е отказал да
приеме митническата стойност на декларираната от жалбоподателя стока и е
определил митническа стойност в размер на 67 080 лева. За да постанови този
резултат органът е приел, че от представените писмени документи не може да се
установи начина и срока на разплащане между страните. Приел е, че не е
представен договор № GDC17050418. Приел е, след справка в системата МИС3А, че
за периода на вноса са декларирани
вносове от Китай на сходни стоки с цена от 5,16 до 7,70 лева за килограм.
Позовал се е на Решение на СЕС от 16 юни 2016 година по дело С-291/15 година и
е определил митническа стойност в размер на 5,16 лева за килограм.
Оспореното
решение е връчено на жалбоподателя на 10.01.2018 година (л. 1 от преписката).
Жалбата е депозирана на 22.01.2018 година (л. 4 от делото) и от адресата на
акта, поради което съдът намира, че е допустима.
На
18.07.2017 година в Митнически пунк „Варна Запад“ при Митница гр. Варна е
представена MRN 17BG002002Н0089518 (стр. 58 от административната преписката) за поставяне под
режим „допускане за свободно обращение на стоки, предмет на освободена доставка
по ДДС за друга държава членка“ на стока – калиев сорбат, 520 колета по 25
килограма – 13 000 килограма нето тегло, с произход Китай, ТАРИК код 29181985.
В кл. 22 от митническата декларация е посочена обща фактурна стойност 18 720 щ.д., при валутен курс за
митнически цели 1,75458 лева за 1 щ.д.
С писмо
рег. № 32-213653/02.08.2017 година (стр.45) на началника на Митница гр. Варна, за
нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация и на основание
чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447, от жалбоподателя са изискани
писмени документи за установяване начина на формиране на стойността на стоката.
С писмо
вх.№ 32-220186/08.08.2017 година (стр.40) „Милки Груп Био“ ЕАД е
представило банков суифт за плащане по фактура № *********/20.06.2017 година и
писмено съгласие за извършване на проверка в обслужващата банка за превода.
С писмо
от 20.10.2017 година (стр. 19 от административната преписка) началникът на
Митница гр. Варна е уведомил жалбоподателя, че не приема декларираната
митническа стойност, поради съмнения за занижена дакларирана стойност.
Дружеството е уведомено, че определената към момента нова митническа стойност
на основание 74, пар. 1 и пар. 2 от МК е в размер на 5,16 лева за килограм,
като му е дадена възможност да представи документи в 5-дневен срок.
От
заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, като обективно и компетентно дадено се установява, че реално
платената и подлежаща на плащане цена за стоката по декларацията е в размер на
32 819,16 лева. За да приеме, че плащането е в този размер вещото лице се
е позовало на счетоводни отразявания (сметка 401/2 „Доставчици“, както и на
банков суифт по фактура № *********/20.06.2017 година.
В с.з.
на 30.01.2019 година са приети като доказателства документите, придружаващи
митническата декларация от 17.05.2017 година на „“Сафик-Алкан Химснаб“ ЕАД гр.
Русе (л.20-45 от делото).
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март
2009 година, Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, EU:C:2008:580, т.
20; Решение от 15 юли 2010 година, Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439.
По
правило и съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при
необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК.
Освен
това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност - Решение от 16 ноември 2006 година, Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.
Когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при
последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато
се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
Когато
митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, пар. 1,
митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, пар. 3 от МК - въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на:
Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял ІІ на МК.
Така
предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на
субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
Макар
при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната
стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за
прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК, да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази
допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно
чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната
цена.
При
липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната
стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи
е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки – Решение № 14635/21.11.2012 година по адм.д.
№ 4902/2012 година на Върховния административен съд.
Съгласно
чл. 141, пар. 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата
стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от МК се
използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба
на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките,
чиято стойност се определя.
Когато
не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като
се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламента
за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
Понятията
„идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, пар. 2, т.
4) и т. 14) и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се
разбира следното: „идентични стоки“
са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение,
включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им.
Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в
същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във
всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност,
в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане,
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в
отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в
търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, пар. 1 от МК предвижда, че
лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно
искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в
подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези
формалности или контрол.
На това
принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламента
за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008 година, Carboni,
С-263/06, EU:C:2008:128, т. 52.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент
за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото
правило на чл. 22, пар. 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират
всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на
защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се
прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме
акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2018 година,
Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т. 36.
По силата
на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от
Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на
декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по
надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които
административният орган възнамерява да основе своето решение.
Доколкото
производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели
преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в
пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да
е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 година,
Г. Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т. 49.
Това
императивно изискване в случая формално е спазено, т.к. в писмото от 20.10.2017
година, началникът на Митница гр. Варна е изложил подробно обстоятелствата, с
които обосновава съмненията в достоверността на декларираната митническа
стойност.
От друга
страна, дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи
декларираната митническа стойност.
Видно от
представения договор (л.71 от адм.д. № 303/2018 година), същият е за продажба
на 13 000 килограма на стойност на стойност 1 440 щ.д.. Корелативно
свързани са договора, фактурата и установените от вещото лице счетоводни
записи. Т.е. между декларираната и реално платена цена не е установена разлика,
както и не са налице несъответствия, които да предизвикат основателни съмнения
у митническите органи.
По така
изложените съображения съдът приема, че митническите органи неправилно са
приложили чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, пар. 2,
буква б) от МК, поради което като не е приел декларираната договорна стойност
на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице,
началникът на Митница гр. Варна е постановил незаконосъобразен административен
акт, който следва да се отмени.
При този
изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в
размер на 2 303 лева, от които 50 лева – държавна такса за образуване на
делото; 400 лева – възнаграждение на вещото лице по приетите Съдебно-счетоводни
експертизи, 5 лева – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 1
848 лева – изплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции.
Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
т.к. същото е определено към минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание § 2а от Допълнителните разпоредби Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
32-5004 от 05.04.2018 година към MRN 17BG002002Н0089518/18.07.2017 година на началника на Митница – Варна, с
което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 година, вр. чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС)
№ 2015/2447, вр.чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година, вр. чл. 77,
пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 година, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) е: отказано приемането на митническата стойност на
декларираната стока; определена е митническа стойност на внасяната стока, както
следва: стока – калиев сорбат 13 000 килограма с произход Китай, , ТАРИК
код 29161995 – 5,16 лева/килограм, установено по данни от „Системата за
определяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи
„МИСЗА“ за стоки с произход с Китай и е разпоредено коригиране на декларацията,
както следва: в 43 „Код – МО“ вместо 1 да се чете 3 и в кл. 46 „Статистическа
стойност“ вместо 35 170,56 лева да се чете 67 080 лева; клетка 47
„Изчисляване на вземанията“ да се чете: А00 – основа за изчисляване 67 080 лева, ставка 6,50 %, сума
4 360,20 лева; В00 – основа за изчисляване 71 440,20 лева, ставка
20%, сума 14 288,03 лева, както и да се вземе под отчет начисления размер
на държавните вземания, както следва: мито А00 2 286,09 лева и данък върху
добавената стойност – 7 562,87 лева и са определени дължимите за доплащане
суми, както следва : мито – 2 074,11 лева и данък върху добавената
стойност – 6 725,16 лева.
ОСЪЖДА
Агенция Митници – Митница гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Милки Груп Био“ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Методи Попов“ 22А, ЕИК ********* сумата от 2 303 (две хиляди триста и три) лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалбо в 14-дневен срот от получаване на съобщението от страните пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ :