№ 37042
гр. София, 18.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от Д. СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело №
20221110113294 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на К. Х. П. да заплати
на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ сумата от
10 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на търговската репутация на предприятието и в създаване на правна
несигурност у клиентите и персонала му в резултат от заявено от ответника искане за
спиране на регистърното производство по заявление за вписване на освобождаването му
като генерален директор на предприятието и избора на нов такъв, както и от предявяването
на иск за прогласяване нищожността на решенията, обективирани в Заповед № ПД-
268//23.12.2021г. на министъра на транспорта и съобщенията, за освобождаването му от
длъжност и прекратяването на сключените с него договори за управление, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
14.03.2022г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 23.12.2021г. министърът на транспорта и съобщенията в
качеството си на орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на
капитала на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“
издал Заповед № ПД-268//23.12.2021г., с която освободил К. Х. П. като член на
управителния съвет и като генерален директор на предприятието и назначил друго лице за
генерален директор, за което било подадено заявление А9 за вписване в Търговския
регистър. С определение от 30.12.2021г. на СГС, ТО, постановено по частно търговско дело
№ 2858/2021г., регистърното производство по това заявление било спряно по искане на К.
П., доколкото същият бил предявил иск за установяване нищожността на решенията на
министъра на транспорта и съобщенията, обективирани в заповедта му от 23.12.2021г. Тези
действия на ответника ищецът счита за противоправни, доколкото били предприети с
единствената цел да се осуети вписването на новия директор и дейността на предприятието,
да бъдат увредени правата и законните му интереси и при ясното съзнание у К. П., че
предявеният иск е недопустим, а доводите за предявяването му- несъстоятелни, поради което
ищецът счита, че в случая се касае за злоупотреба с правото на иск, което било упражнено
превратно- в противоречие с добрите нрави и не в защита на конкретни субективни
материални права на ответника, а с цел забавяне или препятстване вписването в Търговския
регистър на новия изпълнителен директор. С това ответникът внесъл правна несигурност у
съконтрахентите на предприятието, вкл. в хода на възлагане на значими за същото, а и за
обществения интерес обществени поръчки, откриването на които било забавено. Такава
несигурност била създадена и у обслужващите ищеца банки, доколкото съществувала
1
неяснота относно представителната власт на новия генерален директор, което довело до
допълнително напрежение между работниците и служителите. Наред с това, били подадени
две жалби до КЗК срещу издадени на 04.01.2022г. от новия изпълнителен директор
разяснения по две обществени поръчки, като в жалбите се поддържало, че са издадени от
лице без представителна власт, а подаването на тези жалби създавало предпоставки за
отмяна на разясненията и водело до забавяне на процедурите по двете обществени поръчки,
тъй като същите били спрени до произнасянето на КЗК. Забавянето на вписването в ТР на
новия генерален директор довело до забавяне и на някои от плащанията по сключени от
ищеца договори, което създавало възможност за предявяване от кредиторите на ищеца на
претенции за обезщетения за забава. По изложените съображения ищецът счита, че
предприятието е претърпяло неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на
търговската му репутация, в създаване на правна несигурност у клиентите и персонала му,
за които претендира да бъде обезщетен от ответника чрез присъждане на процесната сума от
10 000.00 лева. Претендира законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения срещу него иск, поддържайки, че е
депозирал искане за спиране на регистърното производство и е предявил иск за
прогласяване нищожността на решението за освобождаването му от длъжност в защита на
собствените си права и с цел да бъде възстановен на длъжността „генерален директор“ в
предприятието с всички произтичащи от това негови права и задължения. С оглед на това
оспорва предявяването на иска да е в противоречие с добрите нарви и добросъвестността,
респ. да се касае за злоупотреба с право. Тъврди, че със заповед от 05.01.2022г. на министъра
на транспорта и съобщенията процесната оспорена от него заповед от 23.12.2021г. била
отменена, с което отпаднал правният интерес на ищеца от вписването на обстоятелствата,
заявени за вписване със заявлението, по което регистърното производство било спряно по
негово искане. Счита за недоказани накърняването на търговската репутация на ищеца,
както и наличието на причинна връзка между сочените в исковата молба вреди и евентуално
негово противоправно поведение. Изяснява, че обществените поръчки, за които се твърди,
че са били забавени поради забавеното вписване на новия изпълнителен директор, са
обявени след вписването на 12.01.2022г. в Търговския регистър на новия представляващ въз
основа на решението на министъра от 05.01.2022г., с което била отменена заповедта му от
23.12.2021г., като същото важало и за падежите на по- голямата част от задълженията, за
които в исковата молба се твърди да са заплатени със закъснение, както и за падежите на
задълженията за заплати, които се изплащали в края на съответния месец, т.е. след вписване
на 12.01.2022г. на нов изпълнителен директор. Поддържа в тази връзка, че евентуалното
забавяне на регистърното производство обективно не би могло да доведе до неточно
изпълнение на задълженията на ищеца по посочените правоотнощения с трети лица. Наред
с това, ответникът твърди, че жалбите на „Стройгруп“ ЕООД до КЗК били отхвърлени като
неоснователни, като подчертава освен това, че акцент в същите била материалната
незаконосъобразност на обжалваните разяснения, а не липсата на процесуална легитимация
на предприятието. В условията на евентуалност счита размерът на претендираното
обезщетение за прекомерен. Претендира разноски.
С исковата молба ищецът е заявил искане за привличане като трето лице- негов
помагач на министъра на транспорта и съобщенията, като както в исковата молба, така и в
уточнението от 01.07.2022г., депозирано в изпълнение указанията на съда, се твърди, че
интересът от привличането на министъра произтича от обстоятелството, че последният
упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на предприятието,
поради което за него е налице правен интерес от постановяване на благоприятно за
Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ решение по
спора. Настоящият съдебен състав намира, че изложеното в последния смисъл не обосновава
наличието на правен интерес у ищеца да иска привличането на министъра, доколкото не се
2
твърди помежду им да съществуват материални правоотношения, за които от значение би
била задължителната сила на мотивите на решението по настоящото дело. А
конституирането на трето лице - помагач има за цел да обвърже третото лице - помагач в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, със задължителната
сила на мотивите на решението /чл. 223, ал. 2 ГПК/. Тук следва да се изясни, че интересът на
министъра в качеството му на упражняващ правата на едноличния собственик на капитала
на предприятието, т. е. житейският и икономически интерес от благоприятно развитие на
спора в полза на ищеца, не е равнозначен на правния интерес от встъпването или
привличането му, обусловен от евентуално съществуващи материални отношения между
подпомагана и подпомагаща страна, които да бъдат регулирани и повлияни от
установителното действие на мотивите на решението. По изложените съображения искането
с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
По предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД ищецът следва при условията
на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи
осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1/ осъществено от ответника противоправно поведение, изразяващо се
в описаното в исковата молба поведение по подаване на искане за спиране на регистърното
производство, както и в предявяване на иск за установяване нищожността на решенията на
министъра на транспорта и съобщенията в негова Заповед № ПД-268//23.12.2021г.; 2/
предприемане на това поведение с единствената цел да се навреди на дейността на
предприятието на ищеца, като се забави или осуети вписването на новия генерален директор
в Търговския регистър; 3/ претърпени от ищеца в причинна връзка с това противоправно
поведение вреди, изразяващи се в сочените от него неблагоприятни последици за дейността
и отношенията му с други правни субекти, в т. ч. изпълнители по обществени поръчки, по
които ищецът е възложител.
Процесуално задължение на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че
е погасил претендираното вземане, за което в случая не се излагат твърдения.
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи следва да
бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват
относими към спорния предмет на делото и необходими за изясняването му.
На ответника следва да бъде указано да уточни доказателственото си искане за
прилагане към настоящото дело на ч.т.д. № 2858/2021г. по описа на СГС, ТО, като посочи
обстоятелствата, които се домогва да установи чрез това свое искане.
Без уважение следва да бъдат оставени исканията на ответника за задължаване на
ищеца да представи болничните листове на К. П. за периода от 30.12.2021г. до 11.01.2022г.,
всички актове, издавани от новия изпълнителен директор през същия период, както и
справка за режима на достъп в сградата на държавното предприятие, доколкото същите са
насочени към установяване на обстоятелства, които не са релевантни за настоящия правен
спор. По идентични съображения без уважение следва да бъде оставено и искането за
събиране на гласни доказателства чрез обяснения на представителя на ищеца по
формулирания от ответника в отговора по чл. 131 ГПК въпрос.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за привличане по реда на чл. 219, ал.
1 ГПК като трето лице- негов помагач на министъра на транспорта и съобщенията.
3
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените с
исковата молба и отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни доказателственото си искане за прилагане към настоящото дело на
ч.т.д. № 2858/2021г. по описа на СГС, ТО, като посочи обстоятелствата, които се домогва да
установи чрез това свое искане, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в
срок искането ще бъде оставено без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за задължаване на ищеца да
представи болничните листове на К. П. за периода от 30.12.2021г. до 11.01.2022г., всички
актове, издавани от новия изпълнителен директор през същия период, както и справка за
режима на достъп в сградата на държавното предприятие, както и искането за събиране на
гласни доказателства чрез обяснения на представителя на ищеца по формулирания от
ответника в отговора по чл. 131 ГПК въпрос.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.12.2023г. от
10:50 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4