Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 28.12.2016г., град Дупница
IV
Районен съд – Дупница състав
29.11. 2016
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 487 2016
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от КОНСУЛТАНТСКА КЪЩА „М.“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. *** 1000, ул. „Позитано“ № 8, ет. 4, офис 411Б, представлявано от управителя С.Д.М. срещу Ф.И. ***, ЕГН: **********, с адрес: ***, с която искова молба са предявени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
05.12.2014г. около 13, 50 часа, в посока от с.
Ваклиново към гр. Гоце Делчев е настъпило пътнотранспортно произшествие между
лек автомобил марка „Опел“, модел: „Астра”, с рег. № Е 5602 АМ, управляван
от Алил Елмиев Спахиев и лек автомобил марка „Хюндай“,
модел: „Теракан”, с per.
№ Е 2532
КР, управляван от Венцислав Емилов Незиров, в резултат на което е причинена
смъртта на *** *** ***, която е майка на ответника Ф.И. ***. На 04.03.2015г. ответникът сключила договор за консултантски услуги с „Консултантска къща М.“ ЕООД относно настъпилото
ПТП по силата на който, дружеството се задължило да предостави консултантски
услуги на същата във връзка с получаване на застрахователно обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
като дружеството се задължило да извърши всички правно допустими и необходими
действия във връзка със същото. Консугантска
къща „М.“ ЕООД изпълнила всички поети задължения по сключения договор за
консултантски услуги с Ф.И. ***. Чрез свой
доверен адвокат, а именно адв. Р.И.М. от САК /с която дружеството има сключен
договор за абонаментно правно обслужване/, дружеството осигурило юридически
услуги на *** относно настъпилото произшествие, както и процесуално представителство
по образуваното досъдебно производство, предприело необходимите действия чрез
същия доверен адвокат за образуване на гражданско дело от името на ***
срещу застраахователя на виновния водач за ПТП на
основание чл. 226, ал. 1, във вр. с чл. 223 от КЗ. На 24.04.2015г в Софийски
градски съд била депозирана искова молба с вх. № 52968 от името на Ф.И.М. чрез
адв. Р.М. и било образувано гр. дело № 5374/2015г., ГО 1 – 6
състав. По делото била извършена двойна размяна на книжа, същото било за
насрочване в открито съдебно заседание. За всички тези действия *** била
уведомявана своевременно и незабавно както от ищеца, така и от адв. М., която
същевременно по искане на ответника започнала преговори с ответника по цитираното
гр. дело № 5374/2015г., ГО 1 – 6 състав по описа на СГС – ЗД „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на обезщетение по доброволен ред. Твърди,
че ответникът в настоящото производство неправомерно и без да спазва задълженията
си по договор за консултантски услуги от 04.03.2015г. и без да уведоми
дружеството и адвоката е предприела действия по подписване на споразумение със
застрахователя и получила обезщетение в размер на 70000 (седемдесет хиляди)
лева. По силата на чл. 6 от сключения договор за консултантски услуги между
страните в производството *** следвало да заплати на ищеца сумата от
14 000 лева седем дни след като получи сумите по своя банкова сметка, ***,
че е неизпълнение на поетите
договорни задължения от нейна страна. При това на основание чл. 410 ищецът инициирал заповедно
производство – образувано било ч.гр.д. № 87/2016г. по описа на РС – Дупница,
била издадена заповед за изпълнение, ответникът в настоящото производство
възразил, поради което ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 14 000
лева, представляваща неизплатено договорено възнаграждение по договор за
консултантски услуги от 04.03.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 в съда до окончателното
изплащане на вземането.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника, в който отговор ответникът оспорва твърдението, че между нея и „Консултантска къща М.“ ЕООД е подписван договор за консултантски услуги. Оспорва съдържанието, подписите и автентичността на приложения договор за консултантски услуги от 04.03.2015 г., както и на приложеното пълномощно от 04.03.2015 г. Оспорва твърдението, че е подписвала споразумение със застрахователя и че е получила сумата от 70 000, 00 лв. от застрахователя. В условията на евентуалност твърди следното: на основание чл. 26 от ЗЗД, договорът за консултански услуги от 04.03.2015 г. е нищожен, поради противоречие с чл. 41 от Закона за адвокатурата, чл. 32 от ГПК и чл. 100, ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 91, 92 и 93, както и доколкото видно от от чл. 1 от текста на договора за консултански услуги, е че консултантът се е задължил да осъществи посреднически услуги между възложителя и адвокат, което противоречи на закона и е нищожно - чл. 41 от ЗА. Консултантът се е задължил да осигури процесуално представителство на възложителя от свои доверени адвокати, както и да образува гражданско дело. Всички тези поети задължения, противоречат на редица императивни разпоредби на действащото българско законодателство, което ги прави нищожни и неизпълними. В чл. 41 от ЗА е налице изрична забрана за осъществяване на контакт между адвокат и клиент, чрез посредници, каквото всъщност е направил ищецът. Твърди, че консултантът не може да образува гражданско дело, доколкото в чл. 32 от ГПК, изрично са посочени лицата, които могат да осъществяват процесуално представителство, като „Консултанска къща М.“ ЕООД не попада в този кръг лица. Твърди, че договорът е нищожен и поради невъзможен предмет - консултантът не може и няма право да изпълни задълженията си по чл. 3 от договора - по чл. 3 буква, „б“ поетите задължения са неизпълними, поради което и нищожни поради противоречие с чл. 32 от ГПК. По чл. 3, т. 3 и 4, също не са изпълнени задълженията още повече, че същите отново противоречат на императивните разпоредби на ЗА, ГПК и НПК. Сочи, че в чл. 5 от консултантския договор са посочени задълженията на Възложителя, които отново са нищожни и противоречат на ЗА, ГПК, ЗЗД и НПК, като например забраната за даване на инструкции, забраната за извършване на правни и фактически действия лично, забраната за ангажиране на други консултанти или адвокати, а съгласно чл. 35 от ГПК, доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощията си. Това негово право не може да бъде ограничавано нито чрез договор, нито по друг начин. Адвокатската професия и отношенията между клиента и адвоката се градят на взаимно доверие и най-малкото разколебаване в доверието и способностите между клиента и адвоката е основание за прекратяване на отношенията и оттегляне на пълномощията. Целият договор се явява нищожен, поради обстоятелството, че описаните от консултанта услуги, по закон не могат да бъдат извършени от него и същия няма право да ги извършва-посредничество между адвокат и клиент; осъществяване на процесуално представителство, ангажиране на адвокати. Освен това консултантът е юридическо лице и същият, не може чрез лични действия да изпълни задълженията си. За това са необходими служители или законни представители. В случая няма данни служители да са извършвали някакви действия. Законният представител на дружеството, също с лични действия не е способствал за изпълнение на задълженията. Алтернативно твърди, че приложеното пълномощно от 04.03.2015 г. същото е нищожно поради нарушение на чл. 41 от Закона за адвокатурата, както и че никога не е срещала адв. М. и не се е виждала с нея, за да я упълномощи, като и не е търсила услугите й. Видно от представените документи, е че адв. М. има договор за абонаметно правно обслужване с „Консултантска къща М. ЕООД“, но не и с ответника. Именно затова и депозирала изрична молба за оттегляне на привидните пълномощия, с които е заведено гр.д.№ 5374/2015 г. на СГС, 1-6 с-в, след което делото било прекратено. Твърди, че предприетите от адв. М. действия, са предприети без да е учредена редовна представителна власт. От чл. 9 от текста на договора от 04.03.2015 г., категорично става ясно, че адвокатът, който е завел гражданското дело е ангажиран от консултанта, а не от ответника, което противоречи на чл. от 41 ЗА. Към делото не е приложен договор за правна защита и съдействие между ответника и адв. М.. В случай, че съдът приеме, че договорът и пълномощните не са нищожни, счита, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора именно, защото не е имало как да ги изпълни поради нормативните ограничения и описаните по – горе доводи на ответника. Твърди, че ищецът не е извършвал никакви действия и съдействие за постигане на споразумение със застрахователя - нито е подал молба по доброволен ред, нито е образувал гражданско дело, т. е същият не изпълнил задълженията си по договора, поради което и за нея не е възникнало задължение за заплащане на сумата от 14 000, 00 лв. Предвид горното моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Съдът като взе предвид твърденията на страните и ангажираните от тях доказателства, след преценката им, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за консултантски услуги от 04.03.2015г.; договор за абонаментно правно обслужване от 01.02.2015г.; искова молба вх. № 52968/24.04.2015г.; съобщение от 22.05.2015г. до Ф. ***; молба вх. № 77814/15.06.2015г.; съобщение от 25.08.2015г. до Ф. ***, отговор на искова молба от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, допълнителна искова молба вх. № 117509 от 01.10.2015г.; пълномощно от *** *** от 04.03.2015г.; пълномощно от Ф. *** от 04.03.2015г., на 04.03.2015г. ответникът в настоящото производство е сключила договор за консултантски услуги с „Консултантска къща М.“ ЕООД относно настъпилото ПТП по силата на който договор, дружеството - ищец се задължило да предостави консултантски услуги на същата във връзка с получаване на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като дружеството се задължило да извърши всички правно допустими и необходими действия във връзка със същото, като чрез свой доверен адвокат, а именно адв. Р.И.М. от САК дружеството осъществило процесуално представителство по образуваното досъдебно производство, предприело необходимите действия чрез същия доверен адвокат за образуване на гражданско дело от името на *** срещу застрахователя на виновния водач за ПТП на основание чл. 226, ал. 1, във вр. с чл. 223 от КЗ, на 24.04.2015г. в Софийски градски съд била депозирана искова молба с вх. № 52968 от името на Ф.И.М. чрез адв. Р.М. и било образувано гр. дело № 5374/2015г., ГО 1 – 6 състав, по делото е била извършена двойна размяна на книжа, същото било за насрочване в открито съдебно заседание.
След служебна справка във връзка с твърденията на ищеца, че е било образувано ч.гр.д. № 87/2016г. по описа на РС – Дупница и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която заповед ответникът в настоящото производство възразил, съдът е установил, че на основание чл. 410 ищецът е инициирал заповедно производство – образувано е ч.гр.д. № 87/2016г. по описа на РС – Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 28.01.2016г., срещу която ответникът в настоящото производство е възразил и по която заповед за изпълнение е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 14 000 лева, представляваща неизплатено договорено възнаграждение по договор за консултантски услуги от 04.03.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 в съда до окончателното изплащане на вземането.
Прието е по делото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. В., съгласно което заключение няма постъпила сума в размер на 14 000 лева, наредена от Ф.И. *** за периода от 04.03.2015 г. до 25.01.2016 г. по сметка с IBAN: ***, BIC: *** „Консултантска къща М.” ЕООД.
Видно от приетото заключение по назначената
съдебно – графическа експертиза няма извършвани подправки в договорите за
„консултантски услуги“ „правна защита и
съдействие“, подписите за „възложител“ и под страниците в договора и за „клиент“ в „договора за правна защита“ са
изписани от Ф.И. ***, ръкописният текст „Ф.
***“ е изписан от Ф.И. ***“, подписът
за „адвокат“ в „договор за правна защита“ е изписан от адвокат
Р.М..
От приетото по делото заключение на
назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Р.Х. се
установява, че размерът на застрахователното обезщетение по застраховка „ГО” полица
№ 06114000168210, валидна до
31.12.2014г., изплатено от „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е 295 302, 26 лв. в
т. ч. по две щети, с получатели и размери, както следва: - щета 43080121500009
– 5 302, 26 лв. - на 13.05.2016 г. - 5 302, 26 лв. на *** *** ***,;
по щета 43072951500152 – 290 000 лева, от които – на 22.12.2015г. на Ф.И. *** с текст споразумение
„по гр. дело 5374/2015г. СГС” – 70 000 лева, на 22.12.2015г. 70 000
лева на *** И. *** с текст „споразумение по гр. дело 5374/2015 г. СГС”, на 18.08.2016
г. - 70 000 лв. на *** *** ***; на 18.08.2016 г. - 80 000 лв. на *** *** ***,
като застрахователното обезщетение, изплатено на лицето Ф.И. *** с ЕГН **********
в размер на 70 000 лв. е извършено на 22.12.2015 г. в банка „ДСК“ по банкова
сметка ***. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 29.11.2016г.
вещото лице Р.Х. допълва, че ДЗИ „Общо застраховане“ е наредил сумата по
електронен път, има референтен номер на платежен документ, на статуса пише ок,
което означава, че трансфера на пари е извършен, платежното
за кредитен кредит, с който ДЗИ „Общо
застраховане” ЕАД извършва трансфер към лицето Ф. ***, изписано е
генерира, № и референция на
документ, което значи, че документа е приет в банката и плащането е
осъществено.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Ответникът прави възражение за нищожност на процесния договор за консултантски услуги на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието
на валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по
него - че през исковия период се е намирал в облигационно правоотношение по
описания договор за консултантски услуги с ответника.
Ответникът от своя страна следва да докаже
онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи,
правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе
си правни последици.
Ищецът в рамките на настоящото производство чрез събраните по делото
писмени доказателства и заключения на назначените по делото съдебни експертизи доказва наличието на
валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него -
че през исковия период се е намирал в облигационно правоотношение по описания
договор за консултантски услуги с ответника, по който договор е изпълнил
поетите задължения към ответника, описани в договора. Ищецът доказва и
твърдението му, че ответникът е получил от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД сумата в
размер на 70 000 лева, представляваща доброволно заплащане на претендирано
обезщетение на ответника за нанесени й вреди от описаното в исковата молба ПТП.
Съдът в настоящия си състав обаче намира правоизключващото възражение на ответника, касаещо недължимост на претендираната от ищеца сума, поради нищожност на сключения между страните договор за консултантски услуги, поради противоречие на закона за основателно, по следните съображения:
Нищожната
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ЗЗД сделка не произвежда правно
действие, когато е сключена в нарушение на императивна правна норма, т.е.
сделката противоречи на закона, когато нейният резултат (приложението на
правните й последици) противоречи на закона. Упражняването на адвокатската
професия е регламентирано в чл. 134, ал.
1 от Конституцията на Република България като дейност за правно
съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и
юридическите лица. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1
от Закона за адвокатурата възпроизвежда конституционното право
на защита по чл. 56, като прогласява и принципите, в съответствие с които
се осъществява адвокатската професия - независимост, изключителност,
самоуправление и самоиздръжка. Посочените принципи са намерили отражение при
регламентиране на правата и задълженията на адвоката, организацията и
управлението на адвокатурата и отговорността на адвоката. По силата на чл. 3, ал. 1
ЗА адвокатската професия може да се упражнява само от адвокат,
практикуващ самостоятелно или в сдружение по закона. Отделни дейности - правна
работа или съвместна работа по дела, могат да се възлагат по договор за
сътрудничество с друг адвокат - чл. 76 ЗА или
да се сключи договор за постоянна работа с друг адвокат или адвокатско
дружество - чл. 77 ЗА. Законът въвежда забрана адвокатът да привлича
клиенти чрез посредници - чл. 41 ЗА,
както и да рекламира своята дейност - чл. 42 ЗА.
Следователно адвокатската професия, независимо от установения принцип на
самоиздръжка, по който същата се доближава до стопанската дейност в най-общ
смисъл, има специфична регламентация от гледна точка на управление и на
предметен обхват. Законът въвежда изрични правила за конфиденциалност - чл. 45 ЗА и
за отговорност на адвоката - чл. 51 ЗА,
както и включва широк кръг от дейности, осъществяването на които представлява
упражняване на адвокатска професия по смисъла на чл. 24 ЗА.
Дейностите по чл. 24, ал. 1 ЗА са разделени в три групи: 1. устни и
писмени консултации и становища по въпроси на правото, 2. изготвяне на всякакви
книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от
клиента работа и 3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на
правото и законните им интереси пред органите на съдебната власт,
административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
Съпоставката на очертания от законодателя предметен обхват на адвокатската
дейност с други професии, при упражняването на които се изискват правни
познания, както и с регламентацията на договора за поръчка в ЗЗД, разкрива
спецификата, т. е изключителността по чл. 2 ЗА на
адвокатурата. Дейността по чл. 24, ал.
1, т. 2 ЗА - изготвянето на книжа, е обвързано с възложената
работа и следователно със защитата на правата и интересите на клиента.
Представителството, включено в чл. 24, ал.
1, т. 3 ЗА, когато същото се осъществява пред физически и юридически
лица или административни органи и служби, не би могло да се определи като
дейност, за извършването на която всякога е необходимо прилагането на правни
знания. Договорът за поръчка по ЗЗД, както и правилата за представителството по гражданското и
търговското право не въвеждат ограничения относно личността или качеството на
упълномощения. Притежаването на правоспособност на адвокат се изисква само
относно процесуалното представителство пред съд и за същата Законът за
адвокатурата съдържа детайлна регламентация - чл. 25 ЗА.
Представителството по пълномощие пред съд е уредено в чл. 32 ГПК и
същото е допустимо да се извършва от други лица, извън вписаните адвокати, но
само ако те са сред кръга на лицата, посочени в тази норма или в друг закон. В
този смисъл, процесуалното представителство пред съд представлява типична и
едновременно с това изключителна дейност, характеризираща упражняването на
адвокатската професия. Консултациите и становищата по въпроси на правото - чл. 24, ал.
1, т. 1 ЗА предполагат ползването на правни познания, но за
извършването й от друго лице, което не е адвокат, законодателят не е въвел
изрична забрана - например нотариусът
може да изготвя документи и да дава устни и писмени консултации - чл. 22 ЗННД,
частният съдебен изпълнител има право да прави справки, да набавя документи, да
определя начина на изпълнение - чл. 18 ЗЧСИ,
т.е. консултациите и становищата по правни въпроси, представляват дейности,
включени в адвокатската професия, но без да е въведена законова забрана те да
бъдат осъществявани и от други лица, които не са вписани в регистъра на
адвокатската колегия. Нормата на чл. 24 ЗА не
следва да се тълкува като ограничаваща предоставянето на правни консултации от
други лица, различни от адвокатите, освен ако такава забрана не е наложена от
друг закон - като ЗСВ по отношение на съдиите, прокурорите и следователите
и ЗМ -
за медиаторите. Сключеният с търговско дружество договор за правни консултации,
ако същият включва дейности, за осъществяването на които са необходими и се
прилагат правни познания, но без да е възложено процесуално представителство
пред съд, не е нищожен на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, независимо че довереникът не е адвокат или адвокатско
съдружие по ЗА.
В настоящия случай доколкото договорът, сключен между страните включва и
процесуално представителство пред съд – чл. 1 от сключения между страните на
04.03.2015г. договор за консултантски услуги, като уговорената между страните
сума в чл. 6 от договора представляваща 20 % от стойността на одобреното и
изплатено обезщетение не е разграничена от страните в договора – каква част от
нея за кой вид услуги, описани в чл. 1 от договора между тях от 04.03.2015г. и
извършени от ищеца е дължима от страна на ответника, съдът намира, че следва да
отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл. с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като неоснователен,
поради нищожността на договора, от който ищецът черпи правата си, доколкото
приема, че този договор за консултантски услуги противоречи на закона –
посочената по – горе правна норма от ЗА, а не сочената от ответника в отговора
на исковата молба такава – 41 ЗА. В този
смисъл е и решение № 140 от 3.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 90/2010 г., I т. о.,
ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
съгласно което сключеният с търговско дружество
договор за правни консултации, ако същият включва дейности, за осъществяването
на които са необходими и се прилагат правни познания, но без да е възложено процесуално представителство пред съд, не е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, независимо че довереникът не е
адвокат или адвокатско съдружие по ЗАдв,
а в настоящия процесен договор за консултантски услуги е възложено и е възложено процесуално представителство
пред съд.
Предвид основателността
на направеното от ответника в отговора на исковата молба правоизключващото възражение
на ответника за недължимост на претенцията, предявена срещу него, поради
нищожност на сключения между страните договор, от който ищецът черпи правата
си, поради противоречието му със закона, съдът намира за ненужно да обсъжда
другото направено от ответника в отговора на исковата молба правоизключващото
възражение за недължимост на претенцията, предявена срещу него, поради
нищожност на сключения между страните договор, от който ищецът черпи правата
си, поради невъзможен предмет на процесния сключен между страните договор за
консултантски услуги.
Предвид изхода от делото, на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват сторените по делото разноски в размер на
100, 00 лева за възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от КОНСУЛТАНТСКА КЪЩА „М.“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. *** 1000, ул. „Позитано“ № 8, ет. 4, офис 411Б,
представлявано от управителя С.Д.М. срещу Ф.И. ***, ЕГН: **********, с адрес: ***,
искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 14
000 лева, представляваща неизплатено договорено възнаграждение по договор за
консултантски услуги от 04.03.2015г., сключен между КОНСУЛТАНТСКА КЪЩА „М.“
ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. *** 1000, ул.
„Позитано“ № 8, ет. 4, офис 411Б, представлявано от управителя С.Д.М. и Ф.И. ***,
ЕГН: **********, с адрес: ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – по ч.гр.д. № 87/2016г. по описа на РС - Дупница, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
КОНСУЛТАНТСКА КЪЩА „М.“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. *** 1000, ул. „Позитано“ № 8, ет. 4, офис 411Б, представлявано от
управителя С.Д.М. да заплати на Ф.И. ***, ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
в размер на 100, 00 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС – Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: