Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 280 20.02.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на пети февруари две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 1735 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.118 от КСО и е образувано по повод жалбата
на Д.И.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение № 1019-02-510#1 от
01.07.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас. С обжалваното
решение е потвърдено разпореждане № 21 от 28.05.2019 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас, с което на основание чл.99, ал.1, т.
2, б. „д“ от КСО, вр. чл. 10, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС), е определена в действителен размер личната пенсия за осигурителен стаж
и възраст на жалбоподателя.
В жалбата са
наведени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради
противоречие с материалноправни разпоредби. Жалбоподателят счита, че неправилно
не е зачетено от административния орган времето от 2004 г. до 2009 г. като
трудов и осигурителен стаж, респ. не е определена в правилен размер отпуснатата
лична пенсия за осигуртелен стаж и възраст. Моли за отмяна на решението и
връщане преписката на административния орган за ново произнасяне, при зачитане
на придобития стаж през посочения период.
В съдебното
заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа
жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспореното решение.
Процесуалният
представител на ответника заявява становище за неоснователност на жалбата и
моли за нейното отхвърляне. Счита, че не са налице законоустановените
предпоставки за зачитане на процесния период като осигурителен и трудов стаж на
жалбоподателя. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 118, ал.1 от КСО и е насочена
против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът
намира за установено следното:
С разпореждане № 7/18.04.2019
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ- Бургас, издадено на
основание чл. 68, ал.1 и 2 от КСО, е отпусната на жалбоподателя Д.И.И. лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 23.02.2019 г., пожизнено. На
28.05.2019 г. е издадено атакуваното разпореждане № 21 на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ- Бургас, с което на основание чл. 99, ал.
1, т. 2, б. „д“ от КСО вр. чл. 10, ал. 2 НПОС пенсията е определена в
действителен размер 324.64 лева. С разпореждането е прието, че е придобито от И.
право на пенсия, при осигурителен стаж от първа категория труд 5 години, 8 месеца
и 10 дни; от втора категория труд- 6 години, 1 месец и 18 дни.; от трета
категория труд- 26 години, 2 месеца и 15 дни, като общият трудов стаж, превърнат
в трета категория труд на основание чл.104 от КСО, възлиза на 43 години, 4 месеца
и 12 дни.
На 12.06.2019 г. е
депозирано от жалбоподателя заявление с вх. № 1019-02-510 до директора на ТП на
НОИ- Бургас, с искане да бъде преизчислена пенсията му, при зачитане за
осигурителен стаж за периода от 2004 г. - 2009 г. Въведени са твърдения, че
през посочения период са внасяни осигурителни вноски. Приложени са копия на
платежни нареждания.
С обжалваното
решение № 1019-02-510#1 от 01.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ- Бургас е
оставено в сила разпореждане № 21/28.05.2019 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ- Бургас. В мотивите на решението е посочено, че в
трудовата книжка на И. е вписан трудов и осигурителен стаж от 01.02.1993 г. до
31.01.2009 г. с работодател Първа евангелска съборна църква, но през периода 2004
г. - 2009 г. е подавана за същия информация като самоосигуряващо се лице и внесените
осигурителни вноски са в размерите за самоосигуряващо се лице. Отбелязано е, че
е извършена проверка на осигурителя, приключила със задължителни предписания за
заличаване на некоректно подадената информация за периода 2004 г. - 2009 г. (на
л. 94), дадени на основание чл. 108, ал. 1 и 3 от КСО, за което е съставен констативен
протокол № 01/20.03.2012 г. (на л. 95 от делото). В решението е посочено също,
че в Съюза на евангелските съборни църкви в България, към който принадлежи
Първа евангелска съборна църква, не може да има лица, упражняващи дейност като
самоосигуряващи се лица. При тези данни е формиран извод, че процесният период
не следва да се зачита при определяне стажа на жалбоподателя, въпреки че е
отразен в трудовата му книжка.
В хода на
съдебното производство е извършена съдебно-икономическа експертиза, която дава
заключение относно размера на полагащата се пенсия на жалбоподателя. В
заключението се сочи, че през периода от месец януари 2004 г. до 01.02.2009 г.
информацията за осигурителен доход на И. е подавана на хартиен носител чрез
продаване на декларации обр. 1 и придружителни писма. Констатирано е от вещото
лице, че в декларациите обр. 1 е попълнен код 12- за самоосигуряващо се лице, а
придружителните писма са подавани лично от И. или от негов пълномощник. Отбелязано
е в заключението, че в платежните нареждания е вписано плащане по параграф
550441, който също се отнася за самоосигуряващи се лица, а сумите, посочени в
декларациите обр. 1 и внесени с представените платежни нареждания, съответстват
на дължимите осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице и са изчислени на
база минималния осигурителен доход за периода. Констатирано е, че този стаж не
е заверен в осигурителна книжка. Формиран
е извод, че размерът на пенсията е определен правилно от административния орган,
с оглед продължителността на зачетения трудов и осигурителен стаж на
жалбоподателя.
В хода на
съдебното производство е извършена и съдебно-графическа експертиза, която дава
заключение, че подписите за работодател в колони 6 и 9 на страници 7 и 9, както
и подписите, положени в отпечатъка на правоъгълния печат на стр. 9 от трудовата
книжка на Д.И., не са извършени от пастора на Първа евангелска съборна църква. Според
заключението на експертизата, подписът в дясно в отпечатъка на правоъгълния
печат на стр. 9 от същата трудова книжка е положен от Д.И..
От показанията на
разпитания в хода на съдебното производство свидетел Р. К. се установява, че същият
е пастор в Първа евангелска съборна църква и представлява същата, считано от
1996 г., когато жалбоподателят Д.И. е отлъчен от църквата. Свидетелят сочи, че Първа
евангелска съборна църква и Първа евангелска църква представляват едно и също
юридическо лице, което е част от Съюза на евангелските съборни църкви с едно
общо ръководство. Наред с това сочи, че представляваната от него църква се е
помещавала в две църковни сгради- на ул. „Сливница“ № 36 и бул. „***, където до
1996 г. пастор бил и Д.И.. По-късно църквата се помещавала временно и на адрес:
бул. „***, тъй като И. отказал да освободи църковната сграда на бул. „***, след
отлъчването му. С влязло в сила съдебно решение последният бил осъден да
предаде на владението на имота. Свидетелят заявява, че не е подписвал трудова
книжка на Д.И. и разяснява, че ведомостите за работна заплата се водят в Съюза
на евангелските съборни църкви, както и че трудови договори не са сключвани от Първа
евангелска съборна църква през периода, през който той ръководи същата.
При тези
фактически данни съдът намира от правна страна следното:
Оспореното решение е издадено
от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Издадено е в
писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни
основания. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени
правила.
Според настоящия съдебен
състав решението е издадено в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби.
Страните не спорят относно
придобитото от жалбоподателя И. право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Спорът е досежно продължителността на осигурителния стаж на
жалбоподателя, като последният счита, че следва да бъде зачетен и периодът от
2004 г. до 2009 г., в който е заплащал осигурителни вноски.
Жалбоподателят Д.И. е бил
назначен за пастор в Първа евангелска църква- Бургас със заповед № 3 от
01.02.1993 г. (приложена на л. 8 от делото). През 1996 г. същият е бил отлъчен
от църквата, но е отказал да предаде владението на църковна сграда на Първа
евангелска църква- Бургас, находяща се в гр. Бургас, бул. „***. В този смисъл
са показанията на свидетеля К. и мотивите на представеното по делото решение №
339/02.06.2009 г. по гр.д. № 1925/2008 г. на ВКС (на л. 212 от делото). Със
съдебното решение И. е бил осъден да предаде на Първа Евангелска църква- Бургас
владението на описаната сграда. В мотивите на решението съдът е посочил, че
Бургаска Евангелска църква, Първа Евангелска църква- Бургас и Първа Евангелска
Съборна църква- Бургас са наименования на едно и също юридическо лице, което е
местно поделение на официално регистрираното в Министерския съвет
вероизповедание- Съюз на евангелските съборни църкви в България. Посочил е
също, че след промяната в ръководството на църквата от 1997 г. фактическата
власт върху имота е упражнявана от И. без основание.
По делото няма данни след
отлъчването му Д.И. да е осъществявал трудова дейност в Първа евангелска
съборна църква. Въпреки това, през периода 2004 г. - 2009 г. същият е заплащал
осигурителни вноски с посочен осигурител Първа евангелска църква с ЕИК
********* (ЕИК е идентичен с този на Първа евангелска съборна църква). Представени
са декларации обр. 1, подписани от И. като представител на осигурителя, макар
същият да не е разполагал с правомощия да представлява църквата през този
период, според данните от приложените удостоверения за регистрация на
църковното учреждение (на л. 185 и сл.). В декларациите е попълнен код 12 за
самоосигуряващо се лице, което според заключението на съдебно-икономическата
експертиза кореспондира с данните от регистъра на осигуреното лице.
Осигурителните вноски са в установения размер за самоосигуряващо се лице, като
вещото лице К. сочи, че в платежните нареждания, приложени по делото, ясно личи
размерът на процента на осигурителната вноска, осигурителният доход, върху
който е внасяна, както и параграф 550441, който се отнася за самоосигуряващо се
лице.
Според дефиницията, дадена с
нормата на чл. 5, ал. 2 от КСО, самоосигуряващ се е физическо лице, което е
длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. По смисъла на КСО такива са
лицата, упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност; лицата,
упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или
съдружници в търговски дружества и физическите лица- членове на
неперсонифицирани дружества; лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7
от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; земеделските стопани
и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред (чл. 4, ал. 3, т. 1, т.
2, т. 4 от КСО). По делото няма данни, нито дори твърдения някоя от посочените
дейности да е осъществявана от жалбоподателя през процесния период, поради
което и не би могло да се приеме, че същият притежава качеството
самоосигуряващо се лице. Следователно, осигурителните вноски за процесния
период са заплатени без основание (понастоящем вписаните в Персоналния регистър
на осигурените лица данни за процесния период са заличени от НАП, видно от
представената справка).
Съгласно нормата на чл. 41,
ал. 1 от НПОС осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите
се лица се установяват с осигурителни книжки, в които е посочено времето, през
което лицата са осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски, а за времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се
лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на
данните за внесените дължими
осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ.
В случая осигурителна книжка не е издадена, респ. твърденият осигурителен стаж
за времето до 31.12.2006 г. не е заверен по надлежния ред. Осигурителният стаж
не е доказан и за периода след тази дата, въпреки данните за заплащане на осигурителни
вноски, доколкото те не са дължими- както се посочи, жалбоподателят няма
качеството самоосигуряващо се лице.
По делото е представено копие
от трудова книжка, в която е отразен трудов стаж на Д.И. в Първа Евангелска
църква- Бургас през периода 2004 г. - 2009 г. Съгласно нормата на чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства. Тя е сред документите, посочени в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, с които се установява осигурителният стаж на
работника или служителя. Представената от жалбоподателя трудова книжка обаче не
е съставена съобразно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж. Видно от заключението на извършената по делото съдебно-графическа
експертиза, в нея не е положен подпис на Р. К.- пастор в Първа Евангелска
съборна църква, а според показанията на последния други служители в тази църква
не са назначавани през периода. Подписът за работодател в графа 9 на трудовата
книжка е положен от неизвестно по делото лице, а подписът за ръководител в
дясно в отпечатъка на правоъгълния печат е положен от жалбоподателя И., който
не е служител на църквата и не може да я представлява. Следователно, тя
представлява неистински документ и не би могло да се приеме, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление, са осъществени така, както е отразено в
нея. Спазен е процесуалният ред за разкриване на нейната неистинност, като тя
изрично е оспорена от ответната страна в проведеното на 09.10.2019 г. съдебно
заседание и е открито производство по чл. 193, ал.1 от ГПК. С оглед на това, съдържащите
се в трудовата книжка данни не могат да бъдат съобразени от съда при формиране
на изводите по съществото на спора. Не е установен с допустимите
доказателствени средства твърденият трудов и осигурителен стаж на жалбоподателя
за периода 2004 г. - 2009 г., поради което законосъобразно този стаж не е
зачетен при определяне размера на пенсията. Ето защо, жалбата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед
формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното
искане, на основание чл. 143, ал.4 от АПК следва да се присъдят на ответната
страна разноски по делото в размер на 200 лева- заплатен депозит са съдебна
експертиза, съгласно представения списък на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.И.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение № 1019-02-510#1 от
01.07.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е потвърдено
разпореждане № 21 от 28.05.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в
ТП на НОИ- Бургас.
ОСЪЖДА Д.И.И. с ЕГН ********** да заплати на ТП на
НОИ- Бургас сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: