ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 559
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500520 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 4405/19.01.2022 г. от „УниКредит
Булбанк“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Света Неделя“№ 7, чрез адвокат И.Г., против разпореждане № 26188/21.12.2021 г.,
постановено по ч. г. д. № 19976/2021г. по описа на РС Пловдив, с което е прекратено
производството по същото дело.
С жалбата са релевирани подробни съображения за недопустимост,
евентуално неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Оплакванията са за
нарушение на разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, довело до недопустимо
произнасяне от РС Пловдив, извън рамките на местната компетентност. Поддържа се
на следващо място неправилно приложение и на разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 3 и т.
4 от ГПК, доколкото визираните с тях отрицателни предпоставки за издаване на
заповед за изпълнение не подлежат на проверка преди връчване на вече издадената в
заповедното производство такава. Излага се, че доводи относно основателността на
искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и наличие на
предпоставките за това. Отправено е искане обжалваното разпореждане да бъде
обезсилено, като вместо това делото бъде изпратено по компетентност на РС Бургас, а
в условията на евентуалност отменено, като вместо това искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, да бъде уважено.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по ч. г. д. № 19976/2021 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по подадено от „УниКредит Булбанк“АД, заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу А. З. Х., ЕГН **********, за следните суми: 1
879,61 лева /хиляда осемстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща дължими суми по предсрочно изискуем кредит по договор за кредитна
карта № CCIR-410-00110-2019/21.06.2019 г. и анекс № 1/20.02.2020 г.; 259,11 лева –
договорна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 16.12.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и
разноски по производството в размер на 42,77 лева – държавна такса и 132,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
За да постанови сега обжалваното разпореждане, с което производството по
посоченото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е
прекратено, първостепенният съд е приел, че предвид данните за регистриран настоящ
адрес на длъжника в Турция, неговото обичайно местопребиваване не е в Република
България. Посочил е, че това представлява пречка за издаване на исканата заповед за
изпълнение по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК и поради това искането следва да
бъде оставено без разглеждане.
Изводът на съда, че искането за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде оставено без разглеждане, е неправилен.
Длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от Закон за потребителския кредит. В този случай, съгласно чл. 411, ал. 1
от ГПК заявлението се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а
при липса на настоящ адрес – по постоянния. За спазване на указаната местна
подсъдност съдът следи служебно.
Такава служебна проверка е извършена, като от изготвената справка от
Национална база данни „Население“ /л. 56 от делото на РС/ се установява, че считано
от 07.10.2005 г. длъжникът в заповедното производство е с регистрирани: 1/ постоянен
адрес област Б., община С., село С., ул. „Ч.“№ .. и ../ настоящ адрес – Турция.
При това положение правилно заповедният съд е констатирал, че длъжникът
няма регистриран настоящ адрес в страната. Вместо обаче да предприеме съответни
действия за спазване на предписаната в чл. 411, ал. 1 от ГПК местна компетентност,
като изпрати делото на компетентния съд, с оглед липсата на регистриран в страната
настоящ адрес на длъжника по заявлението и наличието на данни за регистриран
постоянен такъв, неправилно първостепенния съд е стигнал до извод, че като
последица следва да остави без разглеждане така подаденото заявление и да прекрати
заповедното производство. На този етап от производството последицата от липсата на
2
регистриран в страната настоящ адрес на длъжника обосновава единствено определяне
на местната подсъдност за разглеждане на депозираното заявление по постоянния
такъв. (разяснения към т.3б на тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Като не е съобразил изложеното
първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт.
Поради така изложените съображения частната жалба се явява основателна,
а обжалваното с нея определение следва да бъде отменено, като вместо това да бъде
постановено продължаване на съдопроизводствените действия с приложение на чл.
411, ал. 1 от ГПК относно компетентния да разгледа така депозираното заявление за
издаване на заповед за изпълнение съд.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 26188/21.12.2021 г., постановено по ч. г. д. №
19976/2021г. по описа на Районен съд Пловдив и връща делото за продължаване на
съдопроизводствените действия, съгласно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3