РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 09.03.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІІ
състав, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 49
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Т.И.Г. ***
срещу Решение № 1040-17-76/20.12.2019 г. на Директора н Териториално поделение
на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Русе, с което е
отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане № 171-00-2327-3/27.11.2019 г.
на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане
на парично обезщетение за безработица (неправилно посочено в решението като
разпореждане за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение
за безработица). В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
оспореното решение поради издаването му в противоречие с материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Наведени са възражения, че упражняваната от
жалбоподателя дейност като член на управителния орган на МБАЛ – Разград съществено се различава по характер от
работата по трудово правоотношение, поради което не може да бъде квалифицирана
като трудова дейност, а от там и да се изведе извод, че Г. не отговаря на
изискванията за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал.
1, т. 3 от КСО, както е било прието от административния орган. В жалбата се
прави детайлна съпоставка между характеристиките на трудовото правоотношение,
възникнало по реда на Кодекса на труда, и правоотношението между търговското
дружество и членовете на неговия управителен или контролен орган, възникнало по
силата на Търговския закон. Отделно от това се навеждат доводи за забавено произнасяне
като се твърди, че административният орган необосновано дълго е извършвал
проверки на обстоятелства, които са били надлежно декларирани от жалбоподателя.
Сочи се още, че дори и след извършените проверки са налице погрешни констатации
относно социално-осигурителния статус на жалбоподателя за релевантния за случая
период. По тези съображения е отправено искане за отмяна на атакуваното решение
на директора на ТП на НОИ – Русе и преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне, при което на жалбоподателя да бъде
отпуснато исканото парично обезщетение за безработица.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Ивелина
Карамфилова, застъпва становище за законосъобразност на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена,
като неоснователна, както и на ответника да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със заявление №
171-00-2327/16.09.2019 г. (л. 21-22 от преписката) Т.Г. е поискал отпускане на
парично обезщетение за безработица като е декларирал, че правоотношението му с
Министерство на здравеопазването е прекратено, считано от 05.09.2019 г. на
основание чл. 105, ал. 1 от Закона за държавния служител. В заявлението е инкорпорирано
и изявление на лицето, че не упражнява трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по Кодекса за социално осигуряване или по
законодателството на друга държава.
Във връзка с подаденото заявление е
извършена справка в Търговския регистър (л. 18 от преписката), при която е
установено, че Г. е вписан като член на съвета на директорите на Многопрофилна
болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград. Датата на
вписването е 14.06.2019 г. По повод на това обстоятелство със Сигнал №
1043-17-385/27.09.2019 г. (л. 16 от преписката) е инициирано извършването на
проверка в осигурителя МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр.Разград, при която да се
установи има ли основание за осигуряване по чл. 4 от КСО на лицето Т.Г. след
09.09.2019 г. (датата на прекратяване на правоотношението на жалбоподателя с
МЗ). Сигналът бил изпратен до ТП на НОИ – Разград, на чиято територия се намира
осигурителя, като едновременно с това било издадено Разпореждане №
171-00-2327-1/27.09.2019 г. (л. 7 от преписката), с което производството по
отпускане на паричното обезщетение за безработица по заявлението на
жалбоподателя било спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, именно във връзка
с извършваната в МБАЛ – Разград проверка от контролните органи на ТП на НОИ –
Разград. Проверката била извършена в периода 07-13.11.2019 г. и при нея били
установени следните обстоятелства, описани в констативен протокол №
КП-5-16-00677620/13.11.2019 г. (л. 13 от преписката): Г. е вписан в Търговския
регистър като член на съвета на директорите на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Разград
от 14.06.2019 г. и като такъв попада в кръга на лицата, които подлежат на
задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За тази си
дейност на Г. е начислено и изплатено възнаграждение за месец септември 2019 г.
за 15 отработени дни, касаещи периода от 09.09.2019 г. до 30.09.2019 г. За този
период били подадени и съответстващите данни в Регистъра на осигурените лица
(РОЛ). За периода от 14.06.2019 г. до 08.09.2019 г. на Г. не било начислявано и
изплащано възнаграждение за дейността му като член на съвета на директорите на
търговското дружество, тъй като в този периода същият е бил държавен служител и
съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за държавния служител не може да получава
възнаграждение за тази дейност. Именно по тази причина изплащането на
възнаграждение на Г. като член на съвета на директорите на МБАЛ – гр.Разград е
започнало едва след прекратяването на служебното му правоотношение.
Констативният протокол бил получен в
ТП на НОИ – Русе на 20.11.2019 г. (л. 12 от преписката) и описан в справка да
приети, върнати или липсващи документи по преписката на Т.Г. (л. 11 от
преписката) на 27.11.2019 г., на която дата било издадено и Разпореждане №
171-00-2327-2/27.11.2019 г., с което производството по заявлението на
жалбоподателя за отпускане на парично обезщетение за безработица било възобновено
(л. 6 от преписката). Незабавно (в същия ден) била извършена справка в РОЛ
относно осигуряването на жалбоподателя (л. 9-10 от преписката), от която е
видно, че за месеците септември и октомври 2019 г. за Г. са налице подадени
данни за осигуряване с код 10, определен „за
управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на
техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на
съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на
търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по
договори за управление на неперсонифицирани дружества, и лицата, на които е
възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по
глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица,
създадени със закон“, съгласно приложение № 1 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.), но действала в процесния
период. Данните били подадени съответно на 24.10.2019 г. – за месец септември и
на 22.11.2019 г. – за месец октомври.
Въз основа на всички събрани по
преписката данни ръководителят на осигуряването за безработица издал
Разпореждане № 171-00-2327-3/27.11.2019 г. (л. 8 от преписката), с което
отказал отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя с
аргумент, че същият не отговаря на условията за отпускане на такова обезщетение
и в частност на изискването на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО – да не упражнява
трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО. В
случая административният орган е установил, че към датата на заявлението Г.
упражнява дейност като член на съвета на директорите на търговско дружество, за
която дейност подлежи на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т.
7 от КСО. Разпореждането е връчено на жалбоподателя в деня на издаването му по
електронен път чрез системата eDelivery
на Държавна агенция „Електронно управление“. На 29.11.2019 г. Г. оспорил това
разпореждане по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Русе,
който с Решение № 1040-17-76/20.12.2019 г. (л. 1-2 от преписката) отхвърлил
жалбата и потвърдил оспореното разпореждане, излагайки подробно хронологията на
извършените в хода на административното производство действия от страна на
административния орган, установените обстоятелства, по които междувпрочем не е
налице спор между страните, както и анализ на приложимите правни норми.
Решението на директора е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата на
02.01.2020 г. (л. 2 от преписката).
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е
административен акт – Решение № 1040-17-76/20.12.2019 г., за който изрично е
предвидена възможност за съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна страна
с право и интерес от обжалване. Оспорваният административен акт е съобщен на
жалбоподателя на 02.01.2020 г., при което жалбата, подадена на 14.01.2020 г., е
в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решение № 1040-17-76/20.12.2019 г.
постановено в производство по обжалване на разпореждане №
171-00-2327-3/27.11.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с
което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица (неправилно посочено в решението като разпореждане за спиране на
производството по изплащане на парично обезщетение за безработица). Решението е
издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, който е компетентния орган да
разгледа жалби за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на
обезщетенията за безработица, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
Решението е в писмена форма и съдържа
подробни мотиви както от фактическа, така и от правна страна.
Съдът не установи в хода на
административното производство при постановяване както на Разпореждане №
171-00-2327-3/27.11.2019 г., така и на Решение № 1040-17-76/20.12.2019 г. да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърденията на
жалбоподателя за забавяне при произнасянето на административните органи е
необосновано с оглед на относимите правни норми. Така съгласно чл. 5 от
Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
(НОИПОБ) тези обезщетения се отпускат с разпореждане на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на осигуряването за безработица, като това
длъжностно лице следва да се произнесе в 14-дневен срок от подаване на
заявлението-декларация, или от настъпването на съответните обстоятелства,
свързани с изменение, спиране или прекратяване на обезщетението. В случая
заявлението на Г. е подадено на 16.09.2019 г., след което в рамките на
посочения по-горе срок административното производство по отпускане на исканото
обезщетение за безработица е спряно на 27.09.2019 г. Спирането е извършено
незабавно след иницииране на проверката, резултатите от която имат пряко
отношение към преценката на правото на парично обезщетение на жалбоподателя.
След получаване на резултатите от проверката производството е възобновено
своевременно и е последвало незабавно произнасяне по същество с постановения
отказ. Всички актове в хода на производството са били надлежно съобщени на жалбоподателя. Обстоятелството, че
решението на директора на ТП на НОИ – Русе е било съобщено на Г. чрез изпращане
по пощата (един от правнорегламентираните начини за съобщаване), а не по
избрания от жалбоподателя начин за извършване на съобщения, е ирелевантен за
законосъобразността на оспорения административен акт.
В конкретния случай правилно е
приложен и материалния закон.
Предпоставките
за придобиване на право на парично обезщетение за безработица от осигурените
лица е уредено в чл. 54а, ал. 1 от КСО. Съгласно тази разпоредба право на
парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Изброените предпоставки следва да са
налице кумулативно, т.е. едновременно и липсата на която и да е от тях води до
липса и на право на парично обезщетение за безработица. В случая не е спорно,
че жалбоподателят притежава минимално изискуемия осигурителен стаж (с
осигуряване за безработица), регистриран е в Агенцията по заетостта и то
своевременно, както и че те е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Спорен е единствено въпросът дали след прекратяването на служебното му
правоотношение с Министерството на здравеопазването е упражнявал трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по реда на КСО. Доколкото
не е спорно, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че
жалбоподателят е упражнявал дейност като член на съвета на директорите на МБАЛ
– Разград от 14.06.2019 (и към месец октомври 2019 г.) като е получавал
възнаграждение за тази си дейност от момента на прекратяване на служебното му
правоотношение с МЗ – 09.09.2019 г., то спорен всъщност е въпросът дали тази
дейност представлява трудова дейност, за която същият подлежи на задължително
осигуряване по КСО, каквато е отрицателната предпоставка на чл. 54а, ал. 1, т.
3 от КСО. Данните по делото сочат, че на този въпрос следва да се даде
положителен отговор. За периода след 09.09.2019 г. Г. е лице, което упражнява
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО. Полагането
на труд срещу заплащане като член на управителен орган на търговско дружество е
основание за задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО,
според която норма задължително осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и
прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове
и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на
директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски
дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори
за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено
управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета
от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени
със закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и
за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. Съвкупният анализ на двете норми сочи, че Кодексът за
социално осигуряване използва понятието „трудова дейност“ в по-широк смисъл
като не го свързва единствено с полагането на труд по трудово правоотношение.
Изразът „трудова дейност по чл. 4“,
доколкото включва всички алинеи на чл. 4 КСО, обхваща въобще случаите на
полагане на труд в изброените в тази норма хипотези. Така по смисъла на КСО и
дейността на членовете на управителните органи на търговски дружества също се
явява трудова дейност и доколкото за тази дейност лицата подлежат на
задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, то в случай че
такава се извършва е налице пречка за отпускане на парично обезщетение за
безработица, тъй като няма да е налице отрицателната предпоставка на чл. 54а,
ал. 1, т. 3 от КСО за придобиване на право на парично обезщетение за
безработица. Действително жалбоподателят е започнал да упражнява трудова
дейност като член на съвета на директорите на МБАЛ – Разград още от 14.06.2019
г., но доколкото към този момент и до 09.09.2019 г. е бил държавен служител за
него е била налице нормативна забрана за получаване на възнаграждение за тази
му дейност, поради което и не е бил в кръга на осигурените лица на основание
чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, поради това, че заплащането на осигурителните вноски
се извършва въз основа на дължими или изплатени възнаграждения за положения
труд. Едва след 09.09.2019 г. за Г. е отпаднало ограничението за получаване на
възнаграждение за положения от него труд като член на съвета на директорите на
търговското дружество и е започнало изплащането на такова възнаграждение, при
което е възникнало и основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО,
т.е. както към 09.09.2019 г. , а така и към 16.09.2019 г. (датата на
заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица) и към
27.11.2019 г. (датата на постановяване на разпореждането за отказ) Г. упражнява
дейност за която подлежи на задължително осигуряване. С оглед на това правилно
ответният административен орган е потвърдил отказа на ръководителя на
осигуряването за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица
на Т.Г., тъй като лицето не отговаря на условията за отпускането му.
С оглед изхода на делото искането на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради
което в полза на юридическото лице, в чиято структура е ответният
административен орган следва да се присъди сума в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение определено от съда на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по
жалбата на Т.И.Г. *** против Решение № 1040-17-76/20.12.2019 г. на Директора на
ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане
№ 171-00-2327-3/27.11.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
за отказ да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица (неправилно
посочено в решението като разпореждане за спиране на производството по
изплащане на парично обезщетение за безработица).
ОСЪЖДА Т.И.Г. ***, ЕГН **********, да
заплати на Националния осигурителен институт гр. София сумата от 100,00 (сто)
лева - разноски по делото.
Решението е окончателно на
основание чл. 119 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
СЪДИЯ: