№ 131
гр. Пазарджик , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20205220103613 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 СК.
Ищцата К. Б. И. с ЕГН ****, непълнолетна, род. на ***., действаща
лично и със съгласието на своя баща Б.И. Г. с ЕГН ********** и двамата от
гр.***, твърди, че ответницата М. С. И. с ЕГН ********** от гр.П*** е нейна
майка. Поддържа, че родителите й са разделени, а със съдебно решение от
04.02.2015г. по в.гр.д. №909/2014г. на ОС – Пазарджик майката е осъдена да й
два месечна издръжка в размер на 90лв. Твърди, че са настъпили
обстоятелства, налагащи увеличаване на издръжката – пораснала, животът
поскъпнал, увеличили се разходите й за храна, облекло, образование и
извънучилищни занимания. Увеличил се нормативно заложеният минимален
размер на издръжката. Твърди още, че баща й не може да задоволи нейните
финансови потребности, понеже работи сезонно като земеделски
производител. Затова иска се от съда да постанови решение, с което да
увеличи присъдената издръжка от 90 лв. на 300лв. месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 21.12.2020г. Твърди, че ответницата
може да дава поисканата издръжка, тъй като има добре платена работа като
1
продавач-консултант в магазин за климатици, от която получава месечен
доход в размер на 1200лв. Сочи доказателства. Претендира разноски.
Ответницата М. С. И. частично признава иска до размера на 152лв. За
разликата до 300лв. издръжка оспорва иска при твърдение, че не може да дава
повече, тъй като няма имущество и достатъчно доходи. Отрича да получава
месечна заплата от 1200лв. Твърди, че в периода м. май – м. юни, 2020г. е
работила едновременно на две места и е получавала съответно по 610лв. и по
152лв. на месец, а от 20.07.2020г. е освободена по основното трудово
правоотношение и в момента получава единствено дохода от допълнителното
трудово правоотношение в размер на 152лв. Оспорва твърденията на ищцата,
че баща й работи сезонно. Твърди, че той има постоянни доходи от земеделие
и ресторантьорство. Моли иска да бъде отхвърлен за разликата над 152лв.
Районният съд, като прецени твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, прие от фактическа и правна страна
следното:
Искът по чл.150 СК е допустим, тъй като е предявен от лице по чл.143,
ал.2 СК, имащо право на издръжка, срещу задълженият да я дава родител.
За основателността на иска в тежест на ищцата е да установи, че
ответницата е неин родител, който е осъден да я издържа, наличието на
промяна в обстоятелствата, налагаща увеличение на вече присъдената
издръжката, както и способността на ответницата да я заплаща в
претендирания размер.
В тежест на ответницата е да установи положителния факт на
изпълнение на задължението за даване на необходимата издръжка в пари и в
натура, евентуално наличието на обстоятелства, които й пречат да плаща
поисканата издръжка.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
частично основателен.
По своето правно естество задължението за издръжка е установено от
закона строго лично и безвъзмездно задължение, основано на семейна връзка,
по силата на което членове от семейството доставят средства за съществуване
2
на други нуждаещи се членове на същото семейство. Едно от основните
задължения за издръжка е задължението за издръжка на децата от техните
родители. Същото в основата си е морално задължение, което следва да се
изпълнява доброволно и което законът е уредил в чл.143, ал.2 СК. Съгласно
цитираната разпоредба, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл.142, ал.1 от
СК предвижда размерът на издръжката да се определя в зависимост от
нуждата на децата и възможностите на родителите.
По делото няма спор, че ответницата М. С. И. е майка на детето К. Б. И.,
както и че по силата на съдебно решение от 04.02.2015г. по в.гр.д.
№909/2014г. на ОС – Пазарджик, тя е осъдена да заплаща месечна издръжка
на детето Кристияна в размер на 90лв. Вярно е твърдението в исковата молба,
че датата на решението до настоящия момент е изминал дълъг период от
време, през който съществено са се променили социално-икономическите
условия на живот в страната. Основен критерий за това е обстоятелството, че
минималната работна заплата е нараснала от 360лв. на 650лв. Последното
представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.150 от СК, тъй като пряко
влия върху минималния размер на издръжката за едно дете, предвиден в
чл.142, ал.2 СК.
Безспорно е, че през тези години ищцата е пораснала, което обективно е
довело до увеличаване на необходимите средства за храна, облекло и
задоволяване на нейните културни и социални потребности.
Видно от показанията на св.А.А.Ш., ищцата е ученичка в ПГИМ -
гр.Пазарджик. Живее при своя баща и той покрива разходите й за храна,
облекло, лечение, обучение и социално-културни потребности. Доходите на
бащата са от земеделие. Има и заведение за обществено хранене, което не
работи поради въведената забрана по време на пандемията от „Ковид -19.
От представената от ТД на НАП - Пловдив справка за осигурителния
доход на бащата Б. Г. И. се установява, че за периода 01.01.2020г. –
31.12.2020г. същият е бил в минималния размер от 610лв.
От показанията на св.Е.Б. И., която е по-голямата дъщеря на родителите,
3
се установява, че макар и пълнолетна тя все още живее при майка си М. И. и е
на нейна издръжка. Майка й е работила на две места до месец юли, 2020г., но
е била съкратена от едната работа и в момента работи не непълен работен ден
с месечен доход от 152лв. Тези обстоятелства се установяват и от
представените от ответницата писмени доказателства – трудов договор и
трудова книжка.
От горните обстоятелства е видно, че нуждите на ищцата от издръжка са
нараснали значително в сравнение с тези, при които е определен размерът на
издръжката по в.гр.д. №909/2014г. на ОС – Пазарджик. Съдът намира, че за
тяхното задоволяване са необходими минимум 400лв. на месец. За
осигуряването на средствата следва да се ангажира адекватна отговорност и
от двамата родители, съобразно с техните възможности. Установи се, че
доходите на бащата в момента са по-високи, поради което той следва да
осигури 220лв., а майката следва да заплаща 180лв.
При така направените изводи съдът намира, че искът за увеличение на
издръжката, която се дължи от ответницата, се явява основателен до размера
на 180лв. /увеличение с 90лв./. За разликата до предявения размер от 300лв.
/увеличение от 210лв./ искът следва да се отхвърлен като неоснователен
поради липсата на доказателства, че ответницата разполага с възможност да
плаща издръжка в такъв размер. Увеличената с 90лв. издръжка се дължи от
предявяването на иска до настъпването на обстоятелства, налагащи
изменяване или прекратяване на издръжката.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има
право на разноски съразмерно с уважената част от иска. Представила е
доказателства за направени разноски в размер на 400лв. – платено
възнаграждение за един адвокат. От тях следва да получи 171,43лв.
Възражението на ответницата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не превишава
чувствително минималния размер по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за МРАВ.
Ответницата не претендира съдебни разноски.
На основание чл.78, ал.6 вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК вр. т.1 от Тарифата за
ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, ответницата дължи ДТ върху
4
увеличението на издръжката с 90лв., която възлиза на 129.60лв.
С оглед императивната разпоредба на чл.242, ал.1 ГПК следва да се
допусне предварително изпълнение на решението.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
УВЕЛИЧАВА издръжката, определената с решение от 04.02.2015г. по
в.гр.д. №909/2014г. на ОС – Пазарджик, от 90лв. на 180лв. и ОСЪЖДА
ответницата М. С. И. с ЕГН ********** от гр.П*** да заплаща на ищцата К.
Б. И. с ЕГН ****, непълнолетна, род. на ***., действаща лично и със
съгласието на своя баща Б.И. Г. с ЕГН ********** и двамата от гр.***,
месечна издръжка по чл.143, ал.2 СК в размер на 180лв., считано от
18.12.2020г. до настъпването на причини за изменяването или прекратяването
на издръжката, като за разликата до 300лв. претендирана издръжка
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ответницата М. С. И. с ЕГН ********** да заплати на
ищцата К. Б. И. с ЕГН **** съдебни разноски в размер на 171.43лв.
ОСЪЖДА ответницата М. С. И. с ЕГН ********** да заплати по
сметка на Районен съд – гр.Пазарджик държавна такса в размер на 129.60лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
2-седмичен срок, считано от 04.03.2021г.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5