Решение по дело №2162/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1610
Дата: 18 октомври 2018 г. (в сила от 8 ноември 2018 г.)
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20184520102162
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

    

   гр.Русе, 18.10.2018 г.

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Дарина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2162 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

        Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Русе твърди, че в периода от 13.08.2014 г. до 12.04.2015 г. доставял питейна вода и отвеждал отпадъчните води от недвижимия имот на ответника К.К.М.,***, с абонатен № 2003085, по партида № 985/62. Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо 104,44 лева по издадените за посочения период 8 бр. фактури. Поради забавата в плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 28,24 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до  датата на депозиране на заявлението в съда. Поддържа, че за посочените суми се снабдил със заповед № 4703/31.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7822/ 2017 г. по описа на РРС, която била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира деловодните разноски в заповедното и  исковото производства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК особеният представител, назначен на ответника К.К.М., е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Сочи, че от събраните доказателства се установява, че представляваният от него ответник живее в чужбина, поради което няма как той да ползва питейна вода, за която да дължи и заплащането на претендираната от ищеца цена. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

 

        Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

        От доказателствата по делото се установява, че през процесния период страните са били обвързани от облигационни отношения по доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на канализационните води от имота на ответника. Щом партидата е открита и се води на негово име, то последният се явява и задължено лице по отношение на заплащането на цената на потребената в имота питейна вода. Без значение в отношенията с ВиК оператора е обстоятелството кой фактически е консумирал водата – дали самият потребител, членовете на неговото семейство или трети лица, които той е допуснал на някакво договорно основание да обитават жилището. Това следва и от тълкуването на разпоредбата на чл.9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която предвижда, че промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Следователно, по-аргумент от по-силното основание, щом дори промяната в собствеността върху имота, в който се ползва питейната вода, не води автоматично до отпадане занапред на задължението на потребителя за заплащане на нейната цена, ако тази промяна не е отразена по неговата партида, то фактическото преустановяване на ползването на ВиК услугите от потребителя и ползването им от друго лице също не води до отпадане на това задължение за последния.  Аргументи в подкрепа на този извод могат да се черпят и от съображенията, развити в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, във връзка с продажбата на топлинна енергия. По изложените съображения предявените искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство в размер на 75 лева - държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 150 лева – заплатено възнаграждение за особения представител на ответника. Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Направените в това производство разноски за държавна такса и такса за връчване на книжата чрез частен съдебен изпълнител възлизат общо на 49 лева. Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 374 лева.

Мотивиран така, съдът

                                         Р   Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.К.М., с ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, представлявано от управителя Сава Иванов Савов, сумата от общо 104,44 лева, представляваща неплатената цена на доставената питейна вода и такса за отвеждане и пречистване на отпадъчни води по 8 бр. фактури за периода от 13.08.2014 г. до 12.04.2015 г. по партида № 985/62, както и сумата от общо 28,24 лева – мораторна лихва за периода от 01.11.2014 г. до 29.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за които  вземания по ч.гр.д. № 7822/2017 г. по описа на Русенския районен съд е издадена заповед № 4703/ 31.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

        ОСЪЖДА К.К.М., с ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК *********, сумата от 374 лева – деловодни разноски в исковото и заповедното производства.

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/