Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
30.01.2017г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
деветнадесети януари
две хиляди и седемнадесета
година
в
публично заседание в състав:
Председател:
Йорданка Майска-И.
секретар
Д.Г.
като
разгледа докладваното от съдия Й.Майска
Гражданско дело № 886 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод постъпила искова молба подадена от С.В.М., гражданин на Руска Федерация, род. на
***г. в СССР, Д.Д.М., гражданин на Руска Федерация, род. на ***г. в РФ и Д.Б.Н.,
гражданин на Руска Федерация, род. На ***г., тримата чрез пълномощник адв.Н.И. ***,
съдебен адрес ***.**********************
Ищците,
в качеството си на етажни собственици са предявили претенция по чл.40, ал.1 от ЗУЕС против собствениците на Етажна собственост в жилищна сграда „**************”,
с адрес в с. Равда, ул. „**********, с идентификатор № ************** по
кадастралната карта на с. Равда, представлявани от председателя на управителния
съвет на етажната собственост Л.И.С., за отмяна на решенията, взети от общото
събрание на етажната собственост, проведено на 25.08.2016г.. За твърдяната
незаконосъобразност се излагат доводи в обстоятелствената
част на исковата молба за нарушения на процедурата по свикване по чл.13 ЗУЕС-липса на отправена нарочна покана, залепена на видно място на входа на
сградата минимум седем дни преди датата на провеждане на ОС; липса на данни по
чия инициатива е свикано ОС; на събранието са избрани за председател и
протоколчик руски граждани, които не владеят български език, без да са налице
данни за присъствието на преводач; в този смисъл се оспорва коректното
отразяване в протокола на случилото се по време на събранието и вярното
записване на волеизявленията на присъстващите; сочи се липса на присъствен
списък с отразяване на притежаваните идеални чести за всеки един от обектите с
оглед изчисляване на кворума на събранието; в нарушение на чл.19, ал.8 от ЗУЕС
при липса на специален кворум от 67%ид.ч. от общите части е взето решение за
делегиране на правомощия по поддръжка и управление на общите части на сградата
на трето лице-несобственик. Представят
писмени доказателства. Отправено е искане ответникът да бъде задължен да
представи документите, отнасящи се до свикването и провеждането на оспореното
ОС на ЕС.
Искът е с правно основание чл.40, ал.1
от ЗУЕС.
В месечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна е депозирала писмен отговор, с който фактическите твърдения и правни
изводи за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС изложени в исковата
молба се оспорват като неправилни и се моли за тяхното отхвърляне. Твърди се, че поканата за общото
събрание е залепена на специалното табло на входа на жилищната сграда на
15.08.2016г., като за поставянето й е съставен и нарочен протокол. С оглед
оспорването се сочи, че общото събрание е свикано по надлежен ред – чл. 12, ал.
6, изр. 2 от ЗУЕС. Твърди се, че протоколът от общото събрание не е оспорен в
предвидените за това срокове, поради което възраженията срещу съдържанието му
са неоснователни, като се посочва, че списъкът на присъстващите лица е
неразделна част от протокола от общото събрание, поради което също не може да
бъде оспорван самостоятелно.. Навежда се, че в закона не е предвидено изискване
за присъствие на преводач при провеждане на общото събрание. Излага се, че
съдът не може да извършва преценка на целесъобразността на взетото решение за
приемане на бюджет, а възраженията в исковата молба касаят именно неговата
целесъобразност. Твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС се оспорва с
довода, че на събранието не е взето решение, с което да се делегират правомощия
на лица, които не са собственици. Представя писмени доказателства. Направено е искане
за допущане на гласни доказателства-двама свидетели, с показанията на които
страната ще установява залепването на поканата за ОС на видно място в
законоустановения срок. Претендират се разноски.
Съдът след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск, предмет на разглеждане на
настоящото дело, черпи правното си основание от разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, според която всеки
собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, и има за
предмет установяване законосъобразността или незаконосъобразността на проведено
Общо събрание на етажна собственост. Според
чл.40, ал.2 от ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на
етажната собственост в 30-дневен срок от получаване на съобщението по чл.16,
ал.7 от ЗУЕС. Както е посочено по-горе съдът приема молбата за допустима, тъй
като е подадена видно от представените писмени доказателства в законовия срок.
Искът
за отмяна на решенията на Общото
събрание на етажната
собственост е предявен от легитимирано
лице – ищецът е собственик на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост, за което са представени съответните доказателства- за тези
обстоятелства не се и спори между страните по делото.
Видно от протокол/л.33 по
дело/ за поставяне на покана за Общо събрание на етажната собственост, намираща
се на адрес: „**************” – с. Равда, ул. „********** на 15.08.2016г. в
11:00 часа от Л. С. (собственик на апартамент 11 и инициатор за свикване на
общо събрание) и А.П. (собственик на апартамент 21) на таблото във входа на
етажната собственост била поставена „покана за общо събрание”, което се свиква
на основание чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС. В поканата е посочено, че събранието следва
да се проведе на 25.08.2016г. във фоайето на входа. В протокола фигурира и
определеният дневен ред за събранието. С. и П. подписали така съставения
протокол. Видно от поканата/л.32 по дело/, обявен е дневен ред, който е инкорпориран в съставения протокол.
От протокол от Общо
събрание на собствениците на етажната собственост „**************” – с Равда,
ул. „********** /л. 8 – 13 по дело/ се установява, че към 18:00 часа на
25.08.2016г. на събранието присъствали лично и чрез пълномощници, собственици
на 66,228 процента идеални части от общите части. Към 19:00 часа кворумът бил
същият и събранието се открило. По т. 1 от дневния ред било взето решение да се
регистрира комплексът в режим на управление на етажна собственост в
съответствие със ЗУЕС. По т. 2 от дневния ред се приело форма на управление на
комплекса да е общо събрание на собствениците. По т. 3 от дневния ред общото
събрание решило управителният и контролният съвет да се състоят от по трима
човека, като били избрани и членове на УС и КС. Управителният и контролният
орган били избрани за срок от 2 години, а УС избрал за свой председател Л. С..
По т. 4 от дневния ред общото събрание приело решение да не се разглежда
въпроса с предходната управляваща компания „****” ЕООД. По т. 5 се приело
решение да бъде упълномощен управляващият комплекса да реши въпроса с
инвеститора за ползването на земята под басейна, паркоместата и др. По т. 6 от
дневния ред от Л. С. било направено предложение за приемане на оферта и бюджет
за администриране и поддръжка на комплекса за 2017г. на „***********” ЕООД на
стойност 19 522,87 лв. Предложението било прието с мнозинство 79,146 % от
присъстващите. При така определения бюджет със същото мнозинство общото
събрание приело вноската, дължима от собствениците, ползвателите и обитателите
за управление на общите части на комплекса да бъде 115 евро годишно на човек,
обитаващ апартамент – при 88 собственика и обитателя. По т. 6.2.2 общото събрание
приело вноската за фонд „Ремонт и обновяване” да бъде 15 евро на процент
идеална част на година, като се приело тези вноски да се внасят в отделна
банкова сметка ***. По т. 6.2.4 общото събрание приело собственици, отдаващи
апартаменти под наем или извършващи друга търговска дейност, да плащат такса
поддръжка в троен размер. По т. 6.3. от общото събрание възложило дейностите по
поддържането на общите части на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 и чл. 19, ал. 8
от ЗУЕС на „***********” ЕООД, а по т. 6.4. се приело решение договорът да се
сключи за 1 година. Л. С. била упълномощена да сключи договора. С т. 6.6. и т.
6.7. се приело вноската за управление и поддръжка за 2017г. да се заплаща на „***********”
ЕООД за периода 01.10.2016г. – 30.09.2017г. от всеки собственик, ползвател или
обитател, авансово с 1 вноска в срок не по-късно от 30.09.2016г. в брой или по
банкова сметка. ***. 6.8 се взело решение ОС на ЕС да се проведе в средата на
август 2017г. В съставения протокол от общото събрание е отбелязано, че всички
разисквания, коментари и гласувания са преведени и обяснени на майчиния език на
присъстващи чужденци. Отбелязано е, че неразделна част от протокола е списъкът
на всички собственици на самостоятелни обекти, присъствали на ОС. Между
страните не се спори, а видно и от съобщение (на л. 14 от делото) протоколът от
общото събрание бил изготвен и предоставен на разположение на собствениците,
ползвателите и обитателите от етажната собственост, като съобщението било
залепено на 01.09.2016г. По делото е представен и списъкът на лицата,
присъствали на събранието (на л. 27 – л. 30 от делото), който е неразделна част
от съставения протокол. В списъка са отразени притежаваните идеални части от
всеки един от самостоятелните обекти в сграда, процентното им изражение, както
и имената на лицата от съответните апартаменти, които са присъствали на
събранието. Всяко едно от присъствалите лица е положило и подпис в съставения
списък.
Следва да се има предвид,
че съдът възприема така описаната фактическа обстановка въз основа на
представените по делото писмени доказателства, както и въз основа на
показанията на разпитания по делото свидетел. В тази връзка в откритото съдебно
заседание, проведено на 19.01.2017г., процесуалният представител на ищеца е
оспорил датата на съставяне на представената с отговора на исковата молба
покана за свикване на Общото събрание. Възраженията на ищеца са в насока, че
същата не е съставена на посочената в нея дата, а на друга – по късна дата,
като в с.з. от 19.01.2017г. се добавя твърдение, че поканата е поставена след
изготвяне на протокола и е изготвена единствено с цел да послужи при съдебно
производство по чл.40 от ЗУЕС. В тази връзка следва да се има предвид, че
съставената покана за общо събрание представлява частен свидетелстващ документ,
който няма обвързваща материална доказателствена сила. С разпоредбата на чл.
181 от ГПК е предвидено, че частният
документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от
деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. Безспорно поканата за общото събрание е представена с отговора на
исковата молба, поради което датата на подаване на отговора е и датата, към
която този документ със сигурност е бил съставен (арг. от чл. 181 от ГПК). Няма
пречка обаче с всички доказателствени средства по делото да се установи, че
документът е съставен и на по-ранна дата. В случая освен поканата за общо
събрание от Л. С. е съставен и протокол за поставяне на покана, съставен по
реда на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Протоколът е съставен при спазване на
изискванията на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС и в него още едно лице (освен Л. С.) е
удостоверило с подписа си поставянето на покана за свикване на общото събрание
на 15.08.2016г. Подписите положени в протокола не са оспорени от ищеца. Ето
защо съдът намира за доказано по делото, че още едно лице (освен Л. С.) е
удостоверило поставянето на поканата на 15.08.2016г. В същата насока са и
показанията на свидетелят Върбанов. В тази връзка съдът намира, че показанията
на този свидетел следва да бъдат преценявани по реда на чл. 172 от ГПК, тъй
като се установява, че същият живее на съпружески начала с Л. С. (председател
на управителния съвет на етажната собственост), поради което е налице възможна
негова заинтересованост от изхода на делото. Въпреки това обаче съдът кредитира
показанията на този свидетел, тъй като същите съответстват на съставените по
делото писмени доказателства, вкл. и в частта им, в която трето
незаинтересовано от изхода на делото лице е удостоверило с подписа си, че
поканата за общото събрание е поставена на видно място на 15.08.2016г.
Допълнителен аргумент в тази насока може да се изведе от протокола от
проведеното общо събрание. В началото на протокола е отбелязано, че на 25.08.2016г.
се провежда общо събрание при дневен ред, който съответства на дневния ред,
посочен в поканата. Освен това в протокола е отбелязано, че събранието се
провежда при спазване на ЗУЕС. Същевременно всички присъствали на събранието
лица са се подписали в изготвения списък, неразделна част от протокола, без да
оспорят твърдението, че е спазен редът на ЗУЕС за свикване на общото събрание.
Следователно е налице изявление и на други лица (освен посочените по-горе), от
което може да се направи извод, че поканата е залепена на посочената в
съставения протокол дата. Всички описани доказателства са еднопосочни и водят
до извод, че оспорването от страна на ищеца на достоверната дата на съставяне
на поканата е неоснователно. По делото са налице достатъчно доказателства,
които са в насока, че към 15.08.2016г. същата е била съставена и залепена на
видно място в етажната собственост.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Както
бе посочено по-горе предявеният иск, предмет на
разглеждане на настоящото дело, черпи правното си основание от разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗУЕС, според която всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на
общото събрание, и има за предмет установяване законосъобразността
или незаконосъобразността на проведено Общо събрание на етажна собственост.
Претенцията е заявена в преклузивния срок по чл.40 ЗУЕС и е предявена от
надлежна страна-собственик на самостоятелен обект в етажната собственост.
Ищците молят да бъдат
отменени като незаконосъобразни решенията,
приети от общото събрание на
Етажна собственост в жилищна сграда „**************”, с адрес в с. Равда, ул. „**********,
с идентификатор № ************** по кадастралната карта на с. Равда, проведено
на 25.08.2016г., на основание заявените и посочени по-горе основания, които за да се
избегне тафтология се резюмират от съдебния състав като незаконосъобразно
свикване и провеждане на общото събрание, вземане на решения при липса на
кворум.
Съобразно разпределението
на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи, че
е етажен собстевник и че действително е проведено общото събрание, чиито
решения се оспорват с исковата молба, за които обстоятелства се сочат
доказаталства с исковата молба, а ответникът следва да установи, че правилно и
законосъобразно са били свикани собствениците за провеждане на общо събрание, за
което са съставени съответните покани и протоколи за залепването им, при спазване на предвидения в ЗУЕС
ред за свикване на общото събрание, в това число и на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС,
при определен дневен ред, съобразно с изискването на закона, с приемане на
решенията при спазване на изискуемия кворумреспективно че взетите решения са били законосъобразни и по конкретно
при спазване на разпоредбите на чл.17, ал.6, л.16, ал.5, чл.17, ал.2, т.7 от ЗУЕС досежно регистрация на присъствалите
лично и чрез пълномощник етажни собственици на самостоятелни обекти, определяне
на съответните ид.части от общите части, които представляват присъстващите и
правилно определяне на кворума на събранието, съответно вземане на решения.
С оглед оспорване законосъобразността на
свикването, твърденията за разминаване между поканата за ОС и редът по който е
преминало събранието, неправилното изчисляване в протокола на ид.ч. от общите
части на сградата за собствениците и нарушаване на изискванията на специален
кворум, съдът намира, че е необходимо с оглед изясняване на делото от обективна
страна и аккуратна преценка за наличието или липсата на обстоятелствата по
какъв начин е свикано събранието, спазен ли е редът за неговото свикване и
провеждане е съответно необходимостта от специален кворум, да бъдат изискани от
ответника всички документи съпровождащи свикването и
провеждането на събранието на ЕС, за което в изпълнение на дадените указания
ответникът представи доказателства, посочени по горе.
Така с оглед изложеното
съдът намира за доказано по делото, че общото събрание е свикано при спазване
на изискванията на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Както вече се посочи съдът приема за
доказано по делото, че събранието е свикано по инициатива на Л. С., в
качеството й на собственик на самостоятелен обект в сградата, като за целта тя
е изготвила покана за общо събрание, поставена на видно място на 15.08.2016г.
За поставянето й е съставен и протокол по надлежния ред. Т.е. не по-късно от 7
дни преди датата на събранието (25.08.2016г.) от страна на С. е поставена
покана на видно и общодостъпно място, с което са спазени изискванията на чл.
13, ал. 1 от ЗУЕС. В поканата изрично е посочено, че събранието се свиква на
основание чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС. Съгласно тази норма при нововъзникнала етажна собственост първото общо събрание се свиква в
6-месечен срок от възникването й от собственици на самостоятелни обекти, които
имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части. Когато общото събрание
не е свикано в посочения срок, то може да се свика от всеки собственик или
ползвател. В случая безспорно от възникването на етажната собственост са изминали
повече от 6 месеца (сградата е въведена в експлоатация през 2007г., а ищцата е
придобила право на собственост върху апартамент в нея през 2014г.), поради
което не е имало пречка общото събрание да се свиква по инициатива на всеки
собственик. Ето защо общото събрание свикано по предвидения в закона ред и при
спазване на изискванията на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС.
По възражението, че избраните председател на събранието и
протоколчик са руски граждани, които не владеят български език, а няма данни на
събранието да е присъствал преводач, поради което не е ясно дали отразеното в
протокола е реално случилото се на събранието:
По отношение водения
протокол от атакуваното общо събрание съдът намира уместно да посочи на
страните, че редът и случилото се при провеждане на ОС се отразява в протокол
съобразно разпоредбата на чл.16, ал.4 от ЗУЕС и чрез него се установява
процедурата и начина на провеждане на събранието. В този смисъл редовно
съставеният протокол съставлява съобразно разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС
доказателство за отразените в него дата и място на провеждането на общото
събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната
собственост, които те представляват, същността на изявленията, направените
предложения и приетите решения. В своята същност така оформеното
възражение на практика представлява възражение срещу съдържанието на изготвения
протокол. Според задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, напр. Решение
№ 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК, протоколът от общото събрание е свидетелстващ документ, установяващ извършените
от общото събрание действия и взетите решения.
Законодателят е
предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол - съставя
се в 7-дневен срок, подписва се от председателя и
протоколчика. Те удостоверяват верността на вписаните обстоятелства. Изготвянето
на протокола се съобщава на етажните собственици чрез обявление на видно место
в етажната собственост, за поставянето на което също се изготвя протокол. Смисълът
на тази процедура е да се провери още веднъж съдържанието на протокола освен от подписалия го председател и от етажните собственици. Предвиден е и
7-дневен срок
от оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите,
в който етажен собственик, ползвател, или обитател може да оспори съдържанието
на протокола, респективно достоверността на взетите решения. Наличието
на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола,
удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен
начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават
доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока за
оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има
обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. За да е допустимо оспорването на протокола в съдебното производство е
необходимо етажният собственик на докаже, че е оспорил същия по надлежния ред
на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Съдът намира, че изготвеният по делото протокол е
обвързал с доказателствената си сила ищцата, поради което възраженията й срещу
съдържанието му са неоснователни. По делото са представени доказателства за
оповестяване на протокола на 01.09.2016г. За целта е изготвен протокол, който е
представен от ищцата и не е оспорен от нея. В чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС е
предвидено, че председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя
на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на
протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на
управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в
който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. При това положение съдът намира, че по делото са налице достатъчно
доказателства, от които може да се направи извод, че протоколът от проведеното
общо събрание от 25.08.2016г. е оповестен и съдържанието му е достигнало до
ищцата. От своя страна тя не твърди (и не ангажира доказателства) да е
отправила възражения срещу него по надлежния ред, предвиден в чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. Ето защо съдът приема оспорването на съдържанието на протокола, направено
с исковата молба, за неоснователно, тъй като след като същият не е оспорен по
предвидения ред, то не може за първи път в хода на съдебната фаза съдържанието
му да се оспорва. Още повече, че в самия протокол е посочено, че всички разисквания,
коментари и гласувания са преведени и обяснени на майчиния език на присъстващи
чужденци.
По възражението, че в приложения към протокола списък с присъстващите
лица са отразени идеални части
от общите части на сградата към всеки самостоятелен обект, без да е посочено на
каква база е направено това:
Между страните не е спорно,
че неразделна част от съставения протокол за проведеното общо събрание е списък
на собственици на имоти в комплекса/вж.л. 28 –31 от дело/. Посоченият списък е
под формата на таблица, която съдържа следните графи: етаж, апартамент, площ на
апартамента, площ на идеалните части, процент на идеалните части, име на
собственик, телефон, електронна поща, пълномощно, подпис. В таблицата са
описани самостоятелните обекти в комплекса и идеалните части от общите части в
сградата, които се притежават към съответния самостоятелен обект, като е
посочено и процентното съотношение на тези идеални части от всички общи части в
сградата. При това положение не могат да се възприемат за основателни възраженията
на ищцата, че не е ясно на каква база са изчислени идеалните части от общите
части в сградата. От съставения списък на присъстващите е очевидно, че общите
части са посочени първо като абсолютна стойност – т.е. посочено какъв е
размерът на притежаваните от всеки собственик идеални части в зависимост от
това кой е притежаваният от него апартамент. Впоследствие общите части са
посочени и като процентно съотношение – т.е. като идеални части от общите части
в сградата. Такова изчисляване на общите части е в пълно съответствие с нормата
на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, според която дяловете на отделните съсобственици в
общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните
помещения, които те притежава, изчислени при учредяването на етажната
собственост. От приложения списък може да се направи извод, че именно на тази
база са посочени съответните идеални части към всеки притежаван от
собствениците апартамент. Ето защо базата за изчисляването им не е неясна
(както е посочено в исковата молба). Наред с това списъкът е неразделна част от
протокола от проведеното общо събрание, като същият не е оспорен от ищцата в
предвидения за това срок. Следователно относно самото съдържание на списъка (в
това число и относно посочените в него идеални части от общите части,
притежавани от всеки собственик) важи всичко изложено по-горе във връзка с
протокола от проведеното общо събрание. След като списъкът не е оспорен от
ищцата в предвидените за това срокове, то тя не може да оспорва съдържанието му
пред съда. Впрочем в исковата молба липсва изрично оспорване на съдържанието на
този списък, като единствено се твърди, че от същия не става ясна базата, въз
основа на която са изчислени общите части. Базата на изчисляване е ясна, а
съдържанието на списъка не може да се оспори, поради което съдът намира тази
група възражения за неоснователни.
По възражението, че на събранието е приет бюджет без наличието на
обосновка и е мотивиран с предложение на една единствена фирма:
Следва да се има предвид,
че по т. 6 от дневния ред са приети няколко решения (обективирани в точки т. 6.1, т. 6.2.1, т. 6.2.2, т. 6.2.3, т. 6.2.4, т.
6.3, т. 6.4, т. 6.5, т. 6.6, т. 6.7, 6.8 от протокола), но с исковата
молба се излагат конкретни доводи единствено срещу решението по т. 6.1 за
приемане на бюджет в размер на 19 522,87 лв. Ето защо по това възражение преценката за законосъобразност, която дължи
съдът, е ограничена само до нарушенията,
изложени в исковата молба за отмяна на решението по т. 6.1. Видно от протокола
от проведеното общо събрание преди приемането на бюджет в този размер е
направено изказване от избрания председател на управителния съвет – С., в което
тя е посочила, че по технически данни, предоставени от група собственици на ЕС,
фирма „***********” предлага обем на услуги и конкретен бюджет на стойност от
19 522,87 лв. Заявила е, че управителният съвет на ЕС окончателно се е
спрял на тази фирма за обслужване на общите части на комплекса. Офертата за
бюджет, дадена от посочена дружество, е подложена на гласуване и е приета с
мнозинство 79,146 % от присъстващите на общото събрание. Съгласно чл. 11, ал.
1, т. 4 от ЗУЕС Общото събрание на етажната собственост приема годишен бюджет
за приходите и разходите. Видно от чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС управителният съвет
изготвя годишния бюджет за управлението,
поддържането и ползването на общите части на етажната собственост.
Безспорно разходите за управление и поддържане на общите части са част от
разходната част на бюджета на дадена етажна собственост (арг. от чл. 51 от ЗУЕС). Като се вземат предвид цитираните норми се налага извод, че бюджетът за
2017г. е приет от общото събрание при спазването им. Направено е предложение от
управителния съвет в рамките на правомощията му по чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС,
което е прието от общото събрание в рамките на неговите правомощия. В ЗУЕС не
се съдържат други изисквания във връзка с приемането на бюджета, като органите
на всяка една етажна собственост (в рамките на предоставените им от закона
правомощия) имат свободата да вземат решения във връзка с това по какъв начин
да се формира бюджетът и дали поддържането и управлението на общите части да се
възложи на определено юридическо лице. В случая общото събрание е решило, че
дейностите по управление и поддържане на общите части следва да се възложат на
определено дружество – „***********”. Няма изискване за приемането на
предложения от това дружество бюджет да са обсъждани и предложения на други
дружества. Няма и изискване за конкретна обосновка на бюджета, като в протокола
от общото събрание изрично е записано, че той се определя за администриране и
поддръжка на комплекса за 2017г. Всичко изложено до тук е достатъчно, за да се
приеме, че решението по т. 6.1 е взето при спазване на предвидените в ЗУЕС
изисквания. Конкретните възражения на ищцата са насочени по-скоро към
практическите параметри на това решение, но съдът следи единствено за
спазването на разпоредбите на ЗУЕС при приемане на решения, а не и за тяхната
целесъобразност. Ето защо съдът приема и тези възражения за неоснователни.
По възражението, че е взето решение за
делегирането на правомощия по поддръжката на общите части на сградата на трето
лице – несобственик, но без спазване на предвидения в чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС
кворум:
На практика това възражение е насочено срещу решенията по т. 6.3, т. 6.4, т. 6.5, т. 6.6, т. 6.7 от протокола, с които се възлагат дейности
на трето юридическо лице и е прието да се сключи договор с това лице, както и
паричните вноски на собствениците да се плащат на него. Безспорно по аргумент
от чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС общото събрание може
да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на
сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и
конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат
възложени за изпълнение на тези лица. Посочените решения са именно в такава насока. В
същото време разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС предвижда, че за възлагане правомощията или на част от тях на управителния съвет
(управителя), както и за възлагане на дейности по поддържането на общите части
на сградата на юридически или физически лица, които не са собственици общото събрание следва да
приеме решението си с мнозинство повече от 67 на сто идеални
части от общите части на етажната собственост. Текстът е изричен и предвижда тези решения
да се вземат с мнозинство, изчислено на база всички идеални части от общите
части на етажната собственост (а не само от представените на общото събрание).
В случая видно от протокола на проведеното общо събрание решението по т. 6.3. е
прието за мнозинство 55,247 % идеални части от общите части на сградата, а
всички останали решения (от т. 6.4. до т. 6.7.) са приети с мнозинство 62,324 %
идеални части от общите части на сградата. Ето защо всички тези решения не са
приети с необходимото мнозинство, поради което са незаконосъобразни и само на
това основание следва да бъдат отменени.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че
предявеният иск е основателен само в частта му, в която се атакуват решенията по т.
6.3, т. 6.4, т. 6.5, т. 6.6, т. 6.7, обективирани в протокола от проведеното общо
събрание. Останалите атакувани решения са взети по законосъобразен начин и
относно тях предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на спора на страните следва да се присъдят разноски съразмерно на
уважената, респ. отхвърлената част от предявения иск. В тази връзка от ищеца е
представен списък на разноските (на л. 42 от делото), видно от който той
претендира присъждането на сумата от 300 лв. – адвокатски хонорар по делото,
сумата от 100 лв. – за изготвяне на частна жалба по делото, сумата от 50 лв. –
за държавна такса и сумата от 15 лв. – за държавна такса по частната жалба.
Следва да се има предвид, че във връзка с частната жалба на ищеца не следва да
се присъждат никакви разноски, тъй като видно от Определение № III-2426 от 30.11.2016г. по ч.гр.д. № 1924/2016г.
по описа на Окръжен съд Бургас жалбата е приета за неоснователна и атакуваното
от ищеца определение е потвърдено в обжалваните части. Що се отнася до заплатения
адвокатски хонорар по настоящото дело, съдът намира, че представената разписка
(на л. 43 от делото) е достатъчно доказателство за заплащането му. В тази
връзка съдът приема за неоснователни възраженията на ответника, че с разписката
не може да бъде доказано заплащането на възнаграждението. Няма пречка плащането
на адвокатски хонорар да бъде доказано именно по този начин. Както е посочено в
т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г.
по описа на ОСГКТ на ВКС доказването на заплатено в брой адвокатско
възнаграждение става чрез разписка, като договорът за правна помощ има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. По арг. на по силното основание
представянето на разписка само по себе си също следва да се цени като
доказателство за заплащане на сумата. Т.е. от направените от ищеца разноски по
настоящото дело в общ размер от 350 лв. следва да му се присъдят 134,61 лв. –
съразмерно на уважената част от предявения иск.
От страна
на ответника е доказано извършването на разноски в размер на 400 лв. – заплатен
адвокатски хонорар (видно от договор за правна защита и съдействие на л. 38 от
делото). Липсата на представен списък за разноските от страна на ответника не
изключва правото да му се присъдят такива. Обстоятелството, че списък не е
представен рефлектира единствено върху възможността на страната впоследствие да
иска изменение на решението в частта за разноските – арг. от чл. 80, изр. 2 от ГПК. В такава насока са и задължителните указания, дадени в т. 8 и т. 9 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. по описа
на ОСГКТ на ВКС. Съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 246,15 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от
Закона за управление на етажната собственост, предявен от С.В.М., гражданин на Руска Федерация,
род. на ***г. в СССР, Д.Д.М., гражданин на Руска Федерация, род. на ***г. в РФ
и Д.Б.Н., гражданин на Руска Федерация, род. На ***г., тримата с пълномощник
адв.Н.И. от БАК, решенията от 25.08.2016г. взети на Общо събрание на Етажна собственост в жилищна сграда „**************”,
с адрес в с. Равда, ул. „**********, с идентификатор № ************** по
кадастралната карта на с. Равда, обективирани в т. 6.3, т.
6.4, т. 6.5, т. 6.6, т. 6.7 от изготвения протокол от общото събрание от
25.08.2016г., като незаконосъобразни.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от С.В.М., гражданин на Руска Федерация, род. на ***г. в
СССР, Д.Д.М., гражданин на Руска Федерация, род. на ***г. в РФ и Д.Б.Н.,
гражданин на Руска Федерация, род. На ***г., за отмяна на ОСТАНАЛИТЕ решения
25.08.2016г. на Общо събрание на
Етажна собственост в жилищна сграда „**************”, с адрес в с. Равда, ул. „**********,
с идентификатор № ************** по кадастралната карта на с. Равда, приети с Протокол за проведено общо събрание от 25.08.2016г., като ОСТАВЯ В СИЛА на основание
чл. 42, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост
посочените решения.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1
от ГПК собствениците от Етажна
собственост в жилищна сграда „**************”, с адрес в с. Равда, ул. „**********,
с идентификатор № ************** по кадастралната карта на с. Равда, да
заплатят на С.В.М.,
гражданин на Руска Федерация, род. на ***г. в СССР, Д.Д.М., гражданин на Руска
Федерация, род. на ***г. в РФ и Д.Б.Н., гражданин на Руска Федерация, род. На ***г.,
сумата 134,61лв., представляваща направени по делото разноски за
заплатени адвокатски хонорар и държавна такса, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3
от ГПК С.В.М., гражданин
на Руска Федерация, род. на ***г. в СССР, Д.Д.М., гражданин на Руска Федерация,
род. на ***г. в РФ и Д.Б.Н., гражданин на Руска Федерация, род. На ***г., да заплатят
на собствениците от Етажна собственост в
жилищна сграда „**************”, с адрес в с. Равда, ул. „**********, с
идентификатор № ************** по кадастралната карта на с. Равда, сумата от
246,15 лв., представляваща направени по делото разноски за заплатен адвокатски
хонорар, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: