Решение по дело №542/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

174

Година

18.10.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.21

Година

2011

Председател:

Секретар:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 105 от 19.05.2011 година по НОХД № 589/2011 година по описа на Районен съд - град В. Т.:

Подсъдимият Р. П. С. е признат за виновен в това, че за времето от 05.03.2008г. до 10.04.2008г. в град В. Т., от склад, находящ се във фабрика „М.”, ул. „К.” № *, в немаловажен случай, при условията на повторност, след предварителен сговор с И. В. В., Р. Т. Р. и Н. С. Н., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защитата на имот – счупване на прозорец на складово помещение и чрез използване на моторни превозни средства – л.а. „Р. К.” с ДКН *, собственост на Р. С. и л.а. „Х.”с ДКН *, отнел от владението на Д. Х. К. – управител на „Д.” ООД – град В. Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи – ролки кабел със следното количество и сечение: 3800м. СВТ 3х1.5; 700м. СВТ 3х2.5; 20м. СВТ 4х2.5; 620м. СВТ 4х2.5 NYY; 140м. СВТ 3х4; 500м. СВТ 5х4 NYY; 2000м. J-Y /ST/Y 1х2х0.8; 1300м. СВТ 5х1.5; 350м. СВТ 4х1.5; 115м. СВТ 3х6; 30м. СВТ 5х50; 700м. FTP KATB 4х2х0.24; 1600м. РК 75-5-341 А; 50м. СВТ 5х4 NYY; 207м. СВТ 5х10; 10м. СВТ 4х6; 50м. СВТ 3х16, собственост на „Д.” ООД, на обща стойност 15 541.33 лева, което е в големи размери, поради което и на основание чл. 195, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3, вр. чл. 2, ал. 2 НК на същия е наложÕно наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. На основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ПЕТ години. На основание чл. 67, ал. 3 НК е постановено по време на изпитателния срок подсъдимият Р. П. С. да изтърпява и пробационна мярка по чл. 42А, ал. 2, т. 1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, изразяваща се в задължение за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.

Подсъдимият И. В. В. е признат за виновен в това, че за времето от 05.03.2008г. до 10.04.2008г. в град В. Т., от склад, находящ се във фабрика „М.”, ул. „К.” № *, в немаловажен случай, при условията на повторност, след предварителен сговор с Р. П. С., Р.Т. Р. и Н. С. Н., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защитата на имот – счупване на прозорец на складово помещение и чрез използване на моторни превозни средства – л.а. „Р. К.” с ДКН*, собственост на Р. С. и л.а. „Х.”с ДКН *, отнел от владението на Д. Х. К. – управител на „Д.” ООД – град В. Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи – ролки кабел със следното количество и сечение: 3800м. СВТ 3х1.5; 700м. СВТ 3х2.5; 20м. СВТ 4х2.5; 620м. СВТ 4х2.5 NYY; 140м. СВТ 3х4; 500м. СВТ 5х4 NYY; 2000м. J-Y /ST/Y 1х2х0.8; 1300м. СВТ 5х1.5; 350м. СВТ 4х1.5; 115м. СВТ 3х6; 30м. СВТ 5х50; 700м. FTP KATB 4х2х0.24; 1600м. РК 75-5-341 А; 50м. СВТ 5х4 NYY; 207м. СВТ 5х10; 10м. СВТ 4х6; 50м. СВТ 3х16, собственост на „Д.” ООД, на обща стойност 15 541.33 лева, което е в големи размери, поради което и на основание чл. 195, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3, вр. чл. 2, ал. 2 НК на същия е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.

Подсъдимият Н. С. Н. е признат за виновен в това, че за времето от 05.03.2008г. до 10.04.2008г. в град В. Т., от склад, находящ се във фабрика „М.”, ул. „К.” № *, в немаловажен случай, след предварителен сговор с И. В. В., Р. Т. Р. и Н. С. Н., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защитата на имот – счупване на прозорец на складово помещение и чрез използване на моторни превозни средства – л.а. „Р. К.” с ДКН *, собственост на Р. С. и л.а. „Х.”с ДКН *, отнел от владението на Д. Х. К.– управител на „Д.” ООД – град В. Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи – ролки кабел със следното количество и сечение: 3800м. СВТ 3х1.5; 700м. СВТ 3х2.5; 20м. СВТ 4х2.5; 620м. СВТ 4х2.5 NYY; 140м. СВТ 3х4; 500м. СВТ 5х4 NYY; 2000м. J-Y /ST/Y 1х2х0.8; 1300м. СВТ 5х1.5; 350м. СВТ 4х1.5; 115м. СВТ 3х6; 30м. СВТ 5х50; 700м. FTP KATB 4х2х0.24; 1600м. РК 75-5-341 А; 50м. СВТ 5х4 NYY; 207м. СВТ 5х10; 10м. СВТ 4х6; 50м. СВТ 3х16, собственост на „Д.” ООД, на обща стойност 15 541.33 лева, което е в големи размери, поради което и на основание чл. 195, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3, вр. чл. 2, ал. 2 НК на същия е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. На основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ПЕТ години.

Подсъдимият Н. С. Н. е признат за виновен в това, че на 20.01.2010г. в град В. Т., по ДП № ЗМ-310/2008г. по описа на РУ „Полиция” – град В. Т., пред разследващ полицай К.Т., съзнателно се ползвал от неистински частни документи, а именно: Заповед № 123 от дата 05.03.2008г., на която е придаден вид, че е издадена от В. С. Б., в качеството му на „В.– 13 – В.Б.” – град В. Т.; Заповед № 134 от дата 04.04.2008г., на която е придаден вид, че е издадена от В.С. Б., в качеството му на „В. – 13 – В. Б.” – град В. Т.; Заповед № 152 от дата 14.04.2008г., на която е придаден вид, че е издадена от В. С. Б., в качеството му на „В.– 13 – В. Б.” – град В. Т., като за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б „Б”, вр. чл. 2, ал. 2 НК на същия е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА, изразяваща се в задължение за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Подсъдимият Н. С. Н. е признат за виновен в това, че през периода 01.02.2010г. - 28.02.2010г. в град К. община В. Т., от дворно място, находящо се на ул. „М. М.” № 4, чрез използване на техническо средство – кран, и на МПС – трактор, отнел от владението на Д. М. Н., П. П. Н. и М. П. Н., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи – 1 брой двуосно ремарке „Елена”; 1 брой едноосно самосвално ремарке; 1 брой едноосно ремарке за дърва; 1 брой ремарке за животни; 1 брой бензинов двигател за т.а. „ГАЗ 53”; 1 брой цистерна от неръждаема ламарина с вместимост 2750л.; 2 броя ламаринени цистерни с вместимост 300л., на обща стойност 3205.00 лева, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК на същия е наложено наказание ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. На основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ТРИ години.

На основание чл. 23 НК на подсъдимия Н. С. Н. е определено общо наказание, измежду наложените му по-горе наказания, а именно ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. На основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ПЕТ години. На основание чл. 67, ал. 3 НК е постановено по време на изпитателния срок подсъдимият Н. С. Н. да изтърпява и пробационна мярка по чл. 42А, ал. 2, т. 1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, изразяваща се в задължение за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.

Подсъдимият Н. е осъден да заплати на гражданските ищци Д. М. Н., П. П. Н. И М. П. Н. сумата в размер на 2840.00 лева, представляващи обезщетение за причинените им в резултат на извършеното от него престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.02.2010г. до окончателното й изплащане.

Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимите Р. П. С., И. В. В. и Н. С. Н., съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия И. В. В.. Посочва, че така определеното наказание е незаконосъобразно, необосновано и несправедливо. Моли наложеното му наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода да бъде намалено.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемите С. и Н. не желаят да бъдат присъединени към подадената от В. въззивна жалба и заявяват, че са доволни от постановената присъда.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Великотърновска окръжна прокуратура счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен, а наказанието за съобразено с обществената опасност на деянията и на дееца.

Защитникът на подсъдимия В. поддържа депозираната жалба и пледира същата да бъде уважена, като излага аргументи, сочещи на нейната основателност. Посочва, че целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК биха били постигнати и с налагане на едно по-леко наказание. Твърди, че наказание в размер на една година лишаване от свобода ще бъде достатъчно справедливо.

Подсъдимият В. в хода на съдебните прения моли за по-малко наказание.

В предоставената му последна дума жалбоподателят И. В. В. моли съда да намали наложеното му наказание.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното:

Подадената въззивна жалба е неоснователна. При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е протекло и обжалваната присъда е постановена по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК.

Съдът намира, че направеното от подсъдимия при условията на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели; писмени доказателства; писмени доказателствени средства - протоколи за доброволно предаване, протоколи за изземване на сравнителни образци; протоколи за оглед на местопроизшествие; заключенията на назначените и изготвени на досъдебното производство съдебно - графически експертизи и съдебно –оценъчни експертизи. От тези доказателства и доказателствени средства първоинстанционният съд правилно е приел и установил следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. П. С. ероден на * година в град В. Т., българин, български гражданин, с адрес град В. Т., със средно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН *.

Подсъдимият Н. С. Н. е роден на *г. в град В. Т., българин, български гражданин, с адрес град К. със средно образование, неженен, работи, осъждан, с ЕГН *.

Подсъдимият И. В. В. е роден на * година в град Л., област Л., българин, български гражданин, с адрес град В. Т., със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН *.

Подсъдимите Р. П. С., И. В. В., Н. С. Н. и починалият Р. Т. Р. се познавали. През пролетта на 2008 година Р. използвал под наем помещения, намиращи се в град В. Т., в двора на фабрика „М.” на ул. „К. № * и имал достъп до имота. По това време Р. с разрешение на пазача на предприятието ползвал един от складовете на фабриката. Тогава той, заедно с подсъдимия С. се наложило да внесе в склада рекламна табела. Р. и подсъдимия С. забелязали, че там има и ролки кабел, които били собственост на „Д.” ООД - град В. Т.. В периода от 05.03.2008г. до 10.04.2008г. Р., подсъдимият С., подсъдимият В. и подсъдимият Н., след като разговаряли помежду си за посочените по-горе ролки с кабел, решили да ги откраднат. В същия период четиримата отишли до фабрика „М..” с два леки автомобила - л.а. „Р. К.” с peг. № *, собственост на подсъдимия Р. С. и л.а. „Х.” с peг. № *, ползван от подсъдимия В.. Четиримата проникнали в двора на предприятието и отишли до склада с кабелите, където счупили един от прозорците и проникнали в складовото помещение. От него подсъдимите взели и изнесли следните ролки с кабел: 3800 м. СВТ 3x1,5; 700 м. СВТ 3x2,5; 20 м. СВТ 4x2,5; 620 м. СВТ 4x2,5 NYY; 140 м. СВТ 3x4; 500 м. СВТ 5x4 NYY; 2000 м. J-Y /ST/Y 1 х2х0,8; 1300 м. СВТ 5x1,5; 350 м. СВТ 4x1,5; 115 м. СВТ 3x6; 30 м. СВТ 5x50; 700 м. FTP КАТВ 4x2x0,24; 1600 м. РК 75 - 5 - 341 А; 50 м. СВТ 5x4 NYY; 207м. СВТ 5х10; 10м. СВТ 4х6; 50 м. СВТ 3x16, собственост на „Д.” ООД – град В. Т., на обща стойност 15 541.33 лева /петнадесет хиляди петстотин четиридесет и един лева и тридесет и три стотинки. Подсъдимите изнесли и натоварили вещите в посочените по-горе леки автомобили, след което ги откарали в град Д..

Впоследствие подсъдимите обгорили кабела, а метала продали в пункт за изкупуване на вторични суровини.

Видно от заключението на назначената по делото СОЕ, стойността на вещите, предмет на престъплението възлиза на 15 541.33 лв., което е в големи размери.

При така установената фактическа обстановка следва да бъде направен единствения възможен извод от правна страна, а именно че подсъдимите С. и В. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК за всеки един от тях, а подсъдимият Н. - престъпния състав на чл. 195, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

От обективна страна за времето от 05.03.2008г. до 10.04.2008г. в град В. Т. след предварителен сговор помежду им и с починалия Р. Р. отнели чужда движими вещи на стойност 15 541.33 лева от владението и без съгласието на собственика й – „Д.” ООД и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено в немаловажен случай и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС, а предметът на престъпното посегателство е в големи размери. Подсъдимите С. и В. са действали и при условията на повторност.

От субективна страна деянието е извършено от Р. П. С., И. В. В. и Н. С. Н. при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, а именно, че отнемат чужди движими вещи от владението и без съгласието на собственика им, предвиждали са техните общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици, именно противозаконното присвояване на вещите е била непосредствената цел на подсъдимите.

По повод описаното по-горе деяние, било образувано ДП № ЗМ 310/2008 г. по описана РУ ”Полиция” - град В. Т.. На 20.01.2010 година подсъдимият Н. С. Н. се явил при разследващия полицай К. Т., пред която той заявил, че в периода от 05.03.2008 г. до 10.04.2008 г. е бил в чужбина – Р. Г. и Р. Ф., тъй като бил командирован като шофьор на ТИР от „В.” – град В. Т.. За доказване на това обстоятелство подсъдимият Н. представил на Т. неистински частни документи, както следва: Заповед № 123/05.03.2008 г., на която е придаден вид, че е издадена от В. С. Б., в качеството му на „В.” – град В. Т., Заповед № 134/04.04.2008 г., на която е придаден вид, че е издадена от В. С. Б., в качеството му на „В.” – град В. Т. и Заповед № 152/14.04.2008 г., на която е придаден вид, че е издадена от В. С. Б., в качеството му на „В.” – град В. Т. и по този начин се ползвал от тези документи.

Видно от назначената по делото графическа експертиза, подписа срещу ръководител в изброените по-горе три заповеди не са положени от В. С. Б..

По делото са разпитани като свидетели Д. В.С., Ю.В. С.В. С. Б., които заявяват, че Н. е работил в „В.” – град В. Т. до 2004 година, след което е бил изгонен, заради констатирани нарушения.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилен извод от правна страна, а именно че подсъдимият Н. С. Н. е осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК.

От обективна страна на 20.01.2010г., пред разследващ полицай К. Т., Н. съзнателно се ползвал от неистински частни документи, като за самото им съставяне не може да му се търси наказателна отговорност.

От субективна страна деянието е извършено от Н. при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че използва неистински частни документи, предвиждал е общественоопасните последици и е искали настъпването на тези последици.

Пострадалите Д. М. Н., П. П. Н. и М. П. Н. притежават дворно място в град К. на ул. „М. М.” № 4, където съхранявали техни съсобствени вещи, получени по наследство от техния наследодател П. Н. Н., който бил чичо на подсъдимия Н..

В периода от 01.02. до 28.02.2010 година подсъдимия Н. решил да извърши кражба на сьсобствените вещи на пострадалите, намиращи се в дворното място в град К.. Подсъдимият Н. наел неустановено лице с камион с кран и отишъл до дворното място. От там подсъдимият, с помощта на крана, натоварил на трактор и откарал с него на няколко пъти 1 брой двуосно ремарке „Елена”, 1 брой едноосно самосвално ремарке, 1 брой едноосно ремарке за дърва, 1 брой ремарке за животни, 1 брой бензинов двигател за т.а. „Газ 53”, 1 брой цистерна от неръждаема ламарина с вместимост 2750 л., 2 броя ламаринени цистерни с вместимост 300 литра. Вещите подсъдимият Н. продал в пункт за изкупуване на вторични суровини.

Видно от заключението на назначената по делото СОЕ общата стойност на тези вещи възлиза на 3 205.00 лв.

На пострадалите е върнат единствено бензиновият двигател за т.а. „Газ 53”, чиято стойност е 365.00 лева.

При така установената фактическа обстановка следва да бъде направен единствения възможен извод от правна страна, а именно че подсъдимият Н. С. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. НК.

От обективна страна, за времето от 01.02. до 28.02.2010 година в град К. подсъдимият отнел чужди движими вещи на стойност 3 205.00 лв. от владението и без съгласието на собствениците им – Д. М. Н., П. П. Н. Þ М. П. Н. и с намерение противозаконно да ги присвои, като за деянието е използвал МПС и техническо средство.

От субективна страна деянието е извършено от Н. С. Н. при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че отнема чужди движими вещи от владението и без съгласието на собствениците им, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, именно противозаконното присвояване на вещите е била непосредствената цел на подсъдимия.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираните деяния. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатите срещу Р. П. С., И. В. В., Н. С. Н. обвинение, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на престъпленията.

Въз основа на възприетата фактология и след логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, в съответствие с повдигнатото обвинение, степента на обществена опасност на деянието и личността на извършителите, и с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, Великотърновският районен съд е индивидуализирал наказателната отговорност на Р. П. С., И. В. В., Н. С. Н..

Обществената опасност на извършеното от подсъдимия В. деяние е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения свързани с нормалното упражняване правото на собственост, като се отличава с особена дързост.

Обществената опасност на И. В. В. следва да се преценява с оглед предишните му осъждания и недобрите му характеристични данни. Подсъдимият дава обяснения в досъдебното производство, съдейства за разкриване на обективната истина, както и проявява критично отношение към извършеното деяние.

Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК. Съдът е обсъдил обществената опасност както на деянието, така и на подсъдимия В., мотивите и подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Минимално предвиденото в НК наказание за извършеното от него престъпление е три година лишаване от свобода. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно прилагането на чл. 55 НК, което се явява по-благоприятно за дееца в сравнение с определянето на наказанието по реда на чл. 58а НК. Именно по тази причина Районен съд – град В. Т. правилно и законосъобразно е определил наказанието на подсъдимия на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3, вр. чл. 2, ал. 2 НК в размер на две години лишаване от свобода, като не е наложил кумулативно предвиденото в чл. 195, ал. 2 НК наказание конфискация. Извършеното деяние е с висока обществена опасност, както и са налице квалифициращи елементи при осъществяването му. Подсъдимият е осъждан за извършени престъпления, сред които и за други против собствеността, както и е с недобри характеристични данни. С поведението си съдейства за разкриване на обективната истина, като прави самопризнания, както и проявява критично отношение към извършеното деяние. Първоинстанционният съд е обсъдил посочените обстоятелства. Наложеното наказание е съответно по вид с оглед предвиденото такова за извършеното престъпление. Размерът на същото е под минималния такъв, предвиден в санкцията на чл.195, ал. 2 НК, като е определен съобразно чл. 55, ал. 1 НК. Въззивният съд счита, че липсват основания за намаляването на така определеното наказание. Наведеното в жалбата на подсъдимия оплакване се явява неоснователно. Освен това първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е определил както мястото за изтърпяване на определеното наказание, така и първоначалния му режим, съобразно изискванията на чл. 60 и чл. 61 ЗИНЗС. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че наложеното на подсъдимия И. В. В. наказание се явява справедливо определено.

По тези съображения атакуваната присъда се явява постановена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, обо±нована е, като наложеното наказание се явява справедливо. Подадената жалба следва да се остави без уважение, а постановената присъда следва да се потвърди.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 105/19.05.2011г. на Районен съд – град В. Т. по НОХД № 589/2011 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: