Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………………..2022 г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито
заседание, проведено на тринадесети
октомври 2022г., в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Членове: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина
Владимирова и с участието на прокурор Силвиян И. от Варненска окръжна
прокуратура, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело № 890 по описа за 2022 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63а ал.3 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано въз основа на
касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Варна срещу решение №298/25.02.2022 г. на Варненския районен
съд (ВРС), постановено по НАХД № 20213110205343/2021г. /за
краткост 5343/2021 г./, с което е отменено наказателното постановление (НП) №
23-0001349 от 09.09.2021 г. на главен
инспектор в отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
гр.Варна, с което на основание чл.104 ал.7 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/ на „Зиб Строй Груп“ ЕООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева,
за нарушение на чл.91в т.2 предл.2 от
ЗАвПр.
Касаторът оспорва решението като
неправилно при нарушение на материалния закон. Изтъква, че в разпоредбата на
чл.104 ал.7 от ЗАвПр двете изпълнителни деяния са предвидени алтернативно и извършването на което и да е от тях е
основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност по този
текст. Подчертава, че описаното в акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/ и в наказателното постановление /НП/ изпълнително деяние е
обективирано в непредставяне за проверка от контролните органи информация на
магнитен носител извлечена от паметта на дигиталната карта на водача. Уточнява,
че приложената санкционна норма не предвижда, че отказът за предоставяне трябва
да е непременно изричен, от което следва, че може да се изрази и в мълчаливо
бездействие на превозвача да предостави поисканите от контролните органи данни.
Смята, че административно-наказващият орган не дължи изследване и доказване на
причините на отказа – дали се дължат на несъхраняване на тахографските листи
или са от друго естество. Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на
наказателното постановление заедно с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съобразно чл.37 от Закона за правната помощ. Направено е
възражение за съобразяване на адвокатското възнаграждение на насрещната страна
с нормата на чл.63д ал.2 от ЗАНН.
Ответникът „Зиб Строй Груп“ ЕООД,
представляван от управителя Б.И.Я. чрез адв.Нели Димитрова оспорва касационната жалба като неоснователна.
Намира решението за правилно. Смята, че посоченото изпълнително деяние „не
представя за проверка“ не е сред възможните форми на изпълнение в приложената
като нарушена разпоредба. Излага довод за грешна дата на извършване на
нарушението, тъй като документи от същия вид са били предадени на 31.05.2021г.
и на 01.06.2021г. видно от приемо-предавателните протоколи. Отделно от това,
показаната за подготвяне на документите е била получена от дружеството на
17.05.2021г. и 7-дневния срок за изпълнение е изтекъл на 24.05.2021г. и е
следвало да се приеме, че нарушението е извършено на 25.05.2021г. /работен
ден/, а не както е вписано в НП – 31.05.2021г. Подчертава се, че погрешно
посочената дата на нарушението е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. Иска оставяне в сила на решението на ВРС и
присъждане на адвокатско възнаграждение според представения договор за правна защита
и съдействие.
Представителят на контролиращата страна –
ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е
правилно, и не са налице претендираните в жалбата основания за отмяната му.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в
административно-наказателното производство, за които решението е неблагоприятно
и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима
и се дължи нейното разглеждане по
същество.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Административен съд-Варна, като разгледа
делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание
чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в
касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството-превозвач е наказано за това,
че не е предоставило на служителите на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна за проверка изисканите с покана изх.№
82-00-51-801/05.05.2021г. в седемдневен срок от получаването ѝ на
17.05.2021г. информация на магнитен носител извлечена от паметта на дигиталната
карта на водача.
Варненският районен съд е отменил
наказателното постановление като е приел, че
в акта за установяване на административно нарушение, в наказателното
постановление липсва описание на нарушението съобразно изискванията на чл.42
т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и не са посочени обстоятелствата, при
които е било извършено, което възпрепятства проверката по същество относно
изпълнението на задължението по чл.91в т.2 от ЗАвПр. Въззивната инстанция е
направила заключението, че изпълнителното деяние „не представя за проверка
информация“ не е сред формите на нарушение, посочени в чл.104 ал.7 от ЗАвПр. От
друга страна, няма изложени в НП констатации, че превозвачът не е съхранявал
поисканата от него информация. Районният съд е посочил, че за да е налице отказ
трябва да са изложени факти и обстоятелства, че процесната информация е
съществувала и е била съхранявана от превозвача, което липсва в НП. Пълната
неяснота в какво се състои бездействието на наказаното юридическо лице е пречка
съдът да прецени дали то е съставомерно
на посоченото нарушение и е възпрепятствало нарушителя да осъществи правото си
на защита в пълен обем.
Решението е постановено при правилно
приложение на материалния закон, като касационната инстанция излага
допълнително следните съображения:
Посочената
като нарушена разпоредбата на 91в т.2 от ЗАвПр, гласи: „Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата
на водача.“
Изпълнителните деяния според
приложената санкционна норма на чл.104 ал.7 от ЗАвПр са превозвач, който не съхранява извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка от контролните органи.
Действително, в АУАН и в НП е описано, че превозвачът не е представил в
определения с поканата 7-дневен срок поисканите документи в т.ч. и информация
от магнитен носител извлечена от паметта на дигиталната карта на водача. При
внимателен прочит на разпоредбата на чл.91в
т.1 от ЗАвПр е видно, че законодателят е изброил в логична
последователност действията за съхраняване и представяне за проверка от
контролните органи на информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф
и от картата на водача, което обосновава извода, че за да е налице отказ за
представяне на документи, контролните органи трябва да са установили тяхното
съхранение, което не е сторено видно от констатациите в АУАН и НП.
Посоченото изпълнително деяние „не е
предоставил“ се явява несъставомерно съгласно чл.104 ал.7 от ЗАвПр, което
обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление, което правилно е
било отменено. Ако органите на „Автомобилна администрация“ бяха установили, че
превозвача „не съхранява“ най-малко една година или „отказва да предостави за проверка“ информацията извлечена от паметта на
дигиталния тахограф и от картата на водача, тогава за неизпълнение на
задължението му по чл.91в т.2 от ЗАвПр можеха да го накажат по чл.104 ал.7 от ЗАвПр.
Непредставянето в срока, посочен в поканата на поисканата информацията, извлечена от
паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача е нарушение на задължението
на превозвачите по чл.91б т.1 от ЗАвПр,
за чието неспазване органите на „Автомобилната администрация“ могат да налагат
наказание по чл.97 ал.1 от ЗАвПр. В допълнение, непредоставянето на информация
предполага наличието на причини, стоящи извън несъхранението или отказа за
предоставянето ѝ, защото ако беше обратното, то законодателят би
използвал сборното понятие „не предоставя“, а не би си послужил с разграничението „не съхранява“ или
“отказва“.
Неосигуряването на фактическото извличане на данни от
дигиталния тахограф или от картата на водача представлява отделен
административно-наказателен състав – този на чл. 93г ал. 2 ЗАвП, според който
на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена
сметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от
картата на водача, се налага имуществена санкция 3000 лв.
Легално определение на понятието „извличане“ е дадено
в чл. 2 т. 2 б. „н“ от Регламент № 165/2014 г. на Европейския парламент от
04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
/ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт. По смисъла на тази разпоредба извличането представлява копиране заедно с електронния подпис на част или
на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото
устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие, че при този
процес не се изменят или изтриват записани данни. Съгласно чл.38 от Наредба №
Н-3/07.04.2009 г. на МТ извличането се извършва от превозвачите и от лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, като по отношение на данните от
паметта на дигиталния тахограф то се извършва най-малко един път на 90 дни,
докато по отношение на данните от картата на водача – най-малко един път на 28
дни.
От горното става ясно, че „не представя“, „не извлича“, „не съхранява“
и „отказва да предостави“ са различни изпълнителни деяния, които са съставомерни и се квалифицират по
отделни разпоредби от ЗАвПр. Неточно използваната терминология от наказващия орган
при индивидуализацията на изпълнителното деяние има за последица
незаконосъобразността на наказателното постановление. Липсата на точно и ясно посочване чрез кое
от тях е извършено нарушението поставя в затруднение наказаното лице да е
напълно наясно за
неизпълнението на какво точно нормативно вменено му задължение се подвежда под
административно-наказателна отговорност, за да може ползотворно да организира защитата си, което представлява съществено
нарушение на административно-производствените правила, извършено от наказващия
орган, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.
Изложеното сочи в съвкупността си на неоснователност на
касационната жалба, поради което атакуваното с нея решение на ВРС следва да се
остави в сила.
С оглед изхода на делото, ответникът има
право да му бъдат присъдени, сторените в касационното производство съдебни
разноски на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.143 ал.4 от АПК,
представляващи платено адвокатско възнаграждение от 370 лева, според приложения договор за
правна защита и съдействие. Неговият размер е минималния съгласно чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба
№ 1/9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет и няма основание да бъде намален по реда на чл.63д
ал.2 от ЗАНН.
По изложените съображения, на основание
чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63а ал.4 от ЗАНН, Шести касационен състав на
Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №298/25.02.2022
г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 20213110205343/2021г.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Варна да заплати на „Зиб Строй Груп“ ЕООД с БУЛСТАТ *********,
представлявано от управителя Б.И.Я. адвокатско възнаграждение в размер на 370
/триста и седемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.