РЕШЕНИЕ
№ 743
гр. Враца, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420102186 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба и допълнителна искова молба от Д. А.
А., ЕГН **********, чрез адвокат Л. А., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, и „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че между ищеца като кредитополучател и „Кредисимо“
ЕАД, като заемодател бил сключен договор за потребителски кредит № ****/**.**.*** г. за
сумата от 3 000 лева за срок от 24 месеца. Сочи, че в същия ден сключил с втория ответник
„Ай Тръст“ ЕООД договор а предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение в размер
на 3 483,06 лева. Твърди, че е заплатил общата сума по двата договора в размер на 6 828,93
лева.
Счита, че двата сключени договора – за потребителски кредит и за поръчителство са
нищожни, като излага следните доводи:
- Счита, че в договора за кредит е налице неяснота относно начина на формиране на
ГПР и включените в него компоненти;
- Заплащането на възнаграждението към поръчителя не е включено в ГПР, а ако беше
включено, ГПР ще надвиши посочения в приложение 1 към договора ГПР от 20,77%, както и
максимално допустимия от 50%;
- Счита, че възнаграждението за поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР,
защото договорът за кредит и договорът за поръчителство са свързани, тъй като двете
дружества имат един и същи собственик, а събирането на възнаграждението за поръчителя е
възложено на кредитора по заемния договор, поради ;
- След като договорът са кредит е нищожен на горните основания, то счита, че и
свързаният с него акцесорен договор за поръчителство също е нищожен;
- Отделно сочи, че договорът за поръчителство е сключен в нарушение на чл. 143 ЗЗП,
като уговорката за сключването му е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването
1
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
потребителя и на търговеца; сключването на договора за поръчителство е условие,
благоприятстващо отпускането на кредита, което води до възлагане на допълнителни
разноски за потребителя;
- Счита, че възнаграждението за поръчителя представлява скрита лихва, която не е
включена в размера на ГПР и по този начин се заобикаля чл. 19 ЗПК и се нарушават добрите
нрави;
- Ако кредитополучателят можеше да представи исканите обезпечения, то същият би
могъл да получи кредитиране при много по-изгодни условия;
- Посоченият в договора ГПР очевидно не отговаря на реалния размер, който би се
получил, ако всички възнаградителни плащания бяха включени при изчисляването му;
- ГЛП и ГПР по заема са посочени само като абсолютни стойности; липсва ясно
разписана методика за формиране на ГПР /кои компоненти са включени в него и как се
формира/; липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР; посочен е лихвеният процент и годишно оскъпяване на заема, но не се изяснява как
тези стойности се съотнасят към ГПР;
- Сочи, че договорът за поръчителство е следвало да бъде сключен между кредитора и
поръчителя, а не между последния и потребителя и при липса на такъв договор, платеното
от ищеца възнаграждение за поръчителя подлежи на връщане като платено без основание;
- Счита, че параметрите на договора противоречат на добрите нрави, клаузите са
неравноправни, налице е нееквивалентност на престациите;
При всички тези съображения счита, че целият договор за кредит е нищожен и се
дължи плащане само на чистата стойност на кредита – главницата, а не и на лихвата.
Счита още, че е налице нееквивалентност на престациите по договор, което
противоречи на добрите нрави. Счита, че липсата на индивидуално договаряне на
параметрите в договора, както и неконкретизиране на начина на формиране на ГПР и ГЛП
водят неравноправност на клаузите по чл. 143 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същите
са нищожни.
След като договорът за кредит е нищожен, счита, че нищожен е и договорът за
поръчителства.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия
договор за потребителски кредит № ****/**.**.** г., сключен между ищеца и „Кредисимо“
ЕАД, поради противоречие със ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, поради накърняване на добрите нрави и
поради заобикаляне на закона, както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумата от 345,87 лева, представляваща платена без основание сума за лихва, ведно
със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното погасяване на
вземането. Иска се още постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността
на целия договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 13.06.2023 г. между ищеца
и „Ай Тръст“ ЕООД, както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 3 483,06 лева, представляваща платена без основание сума за възнаграждение по
договора, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното
погасяване на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва,
че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № ***/**.**.** г., както
и че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за поръчителство от 13.06.2023 г.
Не оспорва, че ищецът е усвоил заемната сума от 3 000 лева при сочените от него параметри
на договора, както и че е изплатил предсрочно всички дължими по договора суми.
2
Оспорва твърденията, че договорът за кредит нарушава изискванията на ЗПК и че е
нищожен. Сочи, че договорът съдържа погасителен план с посочена фиксиран лихвен
процент. Твърди, че погасителният план има изискуемото се по ЗПК съдържание, с посочени
брой на погасителни вноски, размер на всяка една от тях, от какви компоненти е съставена -
части от главницата и от договорната лихва, както и съдържа информация за ГПР и обща
сума дължима от потребителя. Също така в приложение №1, представляващо неразделна
част от договора, е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му,
посочени са броят, размерът и датите на плащане на погасителните вноски, като табличен
вид е представен и размерът на компонентите на вноската - главница и възнаградителна
лихва.
Оспорва, че за ищеца било задължително сключването на договор за предоставяне на
поръчителство с другия ответник. Заявява, че съгласно раздел III, чл. 12 от ОУ,
кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.
Видовете обезпечение, които „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател приема са посочени в
цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и
(2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение,
като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на
кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си
правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити не се
отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не
са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му.
Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла
на чл. 280 и сл. от ЗЗД. По силата на този договор „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да
извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно: да
отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички
негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението
на задълженията по кредита. Сочи, че вземанията за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на
кредитодателя, който не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.
Оспорва, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26 ал.1
пр. 3 от ЗЗД, вр. и чл.19, ал.4 от ЗПК. Оспорва, че сключването на договора за предоставяне
на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е „задължително условие за получаване на кредита“.
На следващо място „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и
формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, за да го включи в ГПР.
Действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД,
въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на
дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл
„Кредисимо“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно
няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.
Оспорва като неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за
добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави
при договора за предоставяне на поръчителство. Иска се отхвърляне на предявените срещу
дружеството искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Ай
Тръст“ ЕАД, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва, че на 13.06.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит №
***/**.***** г., във връзка с обезпечаването на който е сключен Договори за предоставяне
на поръчителство с поръчител „Ай Тръст" ЕООД.
3
Сочи, че „Ай Тръст“ ЕАД е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по
силата на който се е задължил да гарантира като поръчител горепосоченото задължение на
ищеца. За тази услуга му е дължимо възнаграждение в размер на 2 791,39 лева, което е
разсрочено на 24 месечни вноски съгласно погасителния план към договора за предоставяне
на поръчителство. Сочи, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е
гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя (както е по процесното правоотношение), същият не дължи
възнаграждение на поръчителя за периода след пълно изплащане на кредита. Посочва, че
възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице,
което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност,
която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който доверителят
ми поема
Подробно описва механизма на сключване на договора за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, както и механизма на оценка на кредитоспособността и
формирането на параметрите на договорите. „Кредисимо“ ЕАД предоставя потребителски
кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези
условия е обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл.
4, ал. 3 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви
кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в
лицето на „Ай Тръст“ ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за
кредитополучателя. Предвид изложеното счита, че възнаграждението за поръчител не
следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Освен това заявява, че
договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва
след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД.
„Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се
уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя, по който „Кредисимо“
ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор
не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от
кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ
разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Заявява, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита. „Кредисимо“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. „Ай Тръст“ ЕООД е отделно юридическо лице
със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност
(гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране
(факторинг, форфетинг и други).
Иска се отхвърляне на предявените срещу дружеството искове и присъждане на
сторените разноски.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, с постановеното по реда на чл.140 ГПК
определение, съдът е признал за безспорни между страните обстоятелствата, че: 1. между
ищеца и „Кредисимо“ ЕАД са били налице облигационни правоотношения по валидно
сключен договор за потребителски кредит № ***/**.**** г., за сумата от 3 000 лева, която
ищецът е усвоил; 2. между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД са били налице облигационни
правоотношения по валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство от
**.***.** г. с уговорено възнаграждение в размер на 3 483,06 лева; 3. Че ищецът е заплатил в
пълен размер всички дължими суми по двата договора.
В проведеното на 05.11.2024 година открито съдебно заседание по делото,съдът е
4
допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на предявения иск срещу „Кредисимо“ ЕАД,
касаещ възнаградителна лихва по договор за кредит, чрез неговото намаляване, а именно от
345,87 лева същият да се счита предявен за сумата от 306,34 лева. Допуснал е на основание
чл. 214 ГПК изменение на предявения срещу „Ай тръст“ иск за връщане на недължимо
платена от Д. А. сума за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, чрез
неговото намаляване, а именно от 3483,06 лева, същият да се счита предявен за сумата от
1286,72 лева.
За горницата до пълния предявен размер производството по делото е прекратено,
поради оттегляне на исковите претенции в тези им части.Определението за прекратяване не
е атакувано от страните по делото и е влязло в законна сила.
Установява се, че на 13.06.2023 г. между Д. А. А. и „ КРЕДИСИМО” ЕАД е сключен
Договор за потребителски кредит № **, при следните параметри: Общ размер на
предоставения Кредит: 3 000.00 лева, Срок на Кредита - 24 месеца: Брой погасителни
вноски - 24 броя: Фиксиран ГЛП по Кредита - 19.25 %, а ГПР по Кредита е отразено, че
възлиза на 21.04%. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР са
посочени в ОУ.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил, в случай, че
кредитополучателя е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, в
зависимост от посоченото обезпечение, следва да предостави банкова гаранция или да
сключи договор за поръчителство.
Видно от договора за предоставяне на поръчителство е, че същият е сключен във
връзка с договора за паричен заем № ***/**.**.** г. между „ КРЕДИСИМО” ЕАД и
ответника Д. А.. Ответникът по договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“
ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да сключи договор за поръчителство с
кредитодателя, по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя –
ищец в настоящото производство за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за кредит, както и за всимчки последици от неизпълнението
на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.
За поемане на задължението по договора, в полза на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД
ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 3483,06 лева, платима от
потребителя разсрочено, на уговорените в договорите падежни дати. „ КРЕДИСИМО” ЕАД
било овластено да приема плащания и за поръчителя – ответник по делото.
За установяване на обстоятелствата по делото е допусната и назначена съдебно –
счетоводна експертиза. Вещото лице посочва, че по Договор за потребителски кредит № ***
от **.**** г Д. А. на **.**.** г. е погасил следните задължения:
За главница - сума в размер на 3 000.00 лева; За договорна лихва - сума в размер на 306.34
лева; За лихва за забава - сума в размер на 5.75 лева; За извън съдебно събиране на
просрочени вземания - сума в размер на 75.00 лева, като общият размер на погасените
задължения възлиза на сума от 3 387.08 лева
По Договор за предоставяне на гаранция от **.****.** г Д. А. е погасил сума в размер
на 1 286.72 лева.
Общият размер на внесената сума за погасяване на задължения по двата договора е
сума в размер на 4 673.80 лева.
Вещото лице пояснява също, че при изчисляването на ГПР в универсалния калкулатор
за изчисляване на ГПР, процента на годишните разходи се получава 21.04%. Реалния ГПР, с
включена сума по договора за поръчителство, в проценти възлиза на 57.45 %.
Съдът кредитира експертното заключение като обективно изготвено и не оспорено от
страните по делото.
5
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11) .
Съдът счита за неоснователни доводите на ищеца за недействителност на договора,
поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е
приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено,
че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът съдържа и необходимата
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване
към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една погасителна
вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е
и даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е задължително за
националните съдилища на основание чл.633 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на
разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не
съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения.
Действително възнаграждението за предоставеното поръчителство не възниква от
договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с
договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена
като изискване за предоставяне на заема, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за заем. То
представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума,
което е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения. Изложеното се подкрепя и от факта, че кредитодателят и
поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, предвид това, че „
КРЕДИСИМО” ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД.
Поради това независимо, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за
същото са пряко свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл.
19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в годишния
процент на разходите по договора е включена само лихвата по кредита.Сумата за гаранция
не е включена в ГПР и размер на ГПР, ако в него са включени и възнаграждението за
6
договора за поръчителство е 57.45%.
В резултат последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налице е заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Посоченото поведение на заемодателя цели
единствено неговото обогатяване за сметка на длъжника, като му осигури скрито
възнаграждение, забранено от императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този 9
смисъл е и практиката на СЕС, като в Решение от 16.07.2020 по дело C-686/19 на СЕС се
приема, че Понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в член 3,
буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща разходите за евентуалното удължаване
на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точните условия за
евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и
условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от
друга страна, тези разходи са известни на кредитора. Решението касае разходи за
удължаване на срока на договора, но е относимо и към настоящия случай, доколкото
разходите за обезпечение на задълженията по договора чрез сключване на договор за
предоставяне на поръчителство са известни на кредитора към датата на сключване на
договора за кредит.
Отделно от това, в договора за заем е посочено, че размера на седмичната вноска
възлиза на определена сума, която ищеца се е задължил да заплати на 24 равни вноски. В
същото време обаче, видно от погасителния план към месечната сума е включено и
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, платимо на падежа на
съответната погасителна вноска, с която сума се оскъпява последната. Именно в тази връзка
двата договора –за кредит и за гаранция не само, че са свързани, но възнаграждението по
единия (за услугата), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (заема).
Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият
договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и
оттук за договора за услуга също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се
отчитат и договорките по договора за услуга. Казано по друг начин, в договора за кредит
има вписана уговорка за обезпечаване на кредита и такса за допълнителна услуга, която
макар и формално да е дължима (да произтича) от друг договор, се явява част от договора за
кредит, като включена в съдържанието и в погасителния план. В този смисъл са абсолютно
несъстоятелни аргументите в отговора на ответника за това, че двата договора не били
свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение към другия, защото именно от
описанието на дължимите по кредита суми се установява точно обратното. Предвид
горното, съдът намира, че с уговорката за заплащане на допълнителна услуга, предвидена в
договора за поръчителство, но включена във вноските по погасителния план на кредита, се
нарушава императивната норма на чл. 10а от ЗПК. Формално в договора за кредит не е
вписана такса за действия, свързани с усвояване или управление на кредита, но реално тази
допълнителна услуга по естеството си представлява именно заплащане на разходи, свързани
с отпускането и управлението на кредита. По договора за поръчителство е предвидено
заплащането.
В допълнение следва да се посочи, че клаузата на чл. 4,ал.1 от договора за кредит,
съгласно която заемателят се задължава за предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки, също противоречи на добрите нрави. В случая това „одобрено от
заемателя“ дружество – поръчител е едно – единствено, а именно "Ай Тръст" ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала е заемодателят „ Кредисимо” ЕАД. Освен това е налице
нееквивалентност между престациите по договора за поръчителство – главницата по
7
договора за заем е 3000 лева, а възнаграждението за поръчителството надвишава тази сума –
3483,06 лева.
По предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от
306,34 лева, представляваща недължимо платена лихва по заемния договор съдът приема
следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на сумата в размер на 306,34 лева по
договора в полза на ответника „Кредисимо“ ЕАД, като част от общо платените суми по
договора за кредит, а в тежест на ответното дружество е да докаже наличието на основание
за плащане на сумата, а именно: 1. че между страните са били налице облигационни
правоотношения по валидно сключен договор за потребителски кредит № **/**.**.** г.; 2.
реално предоставяне на ищеца на заемната сума по сключения договор, както и основание за
задържане на сумата в своя патримониум.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респ. да докаже връщане на сумата. Съдът достигна до извод за основателност на
предявения иск за прогласяване нищожност на процесния договор за паричен № **/*.**.** г.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че с извършените от ищеца плащания по договора е погасена
сумата от 306,34 лева - лихва. Поради недействителността на процесния договор за паричен
заем, се налага извод, че на основание чл. 23 ЗПК сумата от 306,34 лева, представляваща
договорна лихва, е платена при начална липса на основание за това, поради което ответникът
дължи нейното връщане. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен
размер, ведно със законната лихва от момента на завеждане на иска - 04.07.2024 г. до
окончателното погасяване.
По отношение на предявения иск за прогласяване на недействителен на договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата против „Ай Тръст“ ЕООД, то съдът счита
същият за основателен и доказан. Същият е недействителен, тъй като е сключен за
обезпечаване на вземане по недействителен договор, но и на собствено основание. При
извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД.
Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната.
Следва да се посочи, че печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД, от извършената от него търговска
дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Кредисимо“
ЕАД, който е и кредитор по договора за заем на ищеца. В случая със сключване на договора
за кредит се цели заобикаляне на закона чрез предвиждане на допълнително
възнаграждение, което формално не следва да се включва в ГПР, съгласно цитираните
законови разпоредби, но всъщност представлява разход по договора, който следва да се
плати на юридическо лице - поръчител, чийто собственик на капитала е юридическото лице -
заемодател. Тоест, цената по договора за поръчителство следва да бъде включена в ГПР,
разглеждайки двата договора като единно цяло. Налице е нарушение на добрите нрави и
неравноправност. Предвид изложеното искът за прогласяване на нищожността на договора
за предоставяне на поръчителство се явява основателен и следва да се уважи.
По предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от
1286.72 лева, представляваща недължимо платена от ищеца сума по договор за
поръчителство, съдът приема следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже факта на плащане на сумата в размер на 1286.72 лева по договора в
8
полза на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, а в тежест на ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД
е да докаже наличието на основание за плащане на сумата, а именно: че между страните са
били налице облигационни правоотношения по валидно сключен договор за предоставяне
на поръчителство от 13.06.2023 г. с уговорено възнаграждение, по който „Ай Тръст“ ЕООД е
изпълнил задълженията си и е изправна страна.
Установи се, от заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че ищецът е заплатил сумата от 1286.72 лева по договора за поръчителство, без
да е имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респективно да докаже връщане на сумата. Съдът стигна до извод за основателност на
предявения иск за прогласяване нищожност на процесния договор за паричен заем №
**/**.**** г. Договорът за поръчителство изисква обезпечаване на задължения по
действителен договор за кредит, какъвто в случая не е налице. Поради недействителността и
на договор за предоставяне на поръчителство, се налага извод, че сумата от 1286.72 лева
заплатена за поръчителство е платена при начална липса на основание за това, поради което
ответникът дължи нейното връщане. Предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен в пълен размер / с оглед извършеното в първото по делото съдебно заседание
изменение на иска от ищеца, чрез намаляване на неговия размер/, ведно със законната лихва
от момента на завеждане на иска - 04.07.2024 г. до окончателното погасяване.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски възникват както за ищеца,
така и за двамата ответника, с оглед изменение на исковете с правно основание чл. 55, ал.1
ЗЗД, чрез намаляване на техния размер.
Ищецът е заплатил държавна такса в общ размер от 448.64 лева, от които 170.00 лева за
предявените искове срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД, както и сумата 278.64 лева за
предявените искове срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Ищецът е доказал и разноски за
депозит за вещо лице в размер на 400.00 лева. Така, съобразно намалената част от исковите
претенции по чл.55, ал.1 ЗЗД, ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 156.28 лева – държавна такса и 177.18 лева – депозит за вещо
лице, или общо сума в размер на 333.18 лева, а ответника „Ай Тръст“ ЕООД сумата от
190.78 лева – държавна такса и 136.94 лева – депозит за вещо лице, или сума в общ размер
от 327.72 лева.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева за всеки
ответник. На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден, съобразно
намалената част от исковите претнции, да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 8.55 лева
– юрисконсултско възнаграждение, а на „Ай Тръст“ ЕООД сумата от 47.29 лева.
С оглед обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца е осъществявал
безплатна адвокатска защита, то следва на основание чл. 38, ал.1, т.1 ЗА да му се определи
възнаграждение за процесуално представителство по всеки от предявените искове. С оглед
това в полза на процесуалния представител следва да се определи възнаграждение за
представителство в размер от по 400.00 лв. платим от всеки от ответниците.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.26, ал.1, ал.2 и ал.3, вр. чл.22 ЗПК
9
в отношенията между Д. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр.***, ул** №** ет.** и
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, че договор за заем № **/**.**.** г., сключен между Д.
А. А. с ЕГН: ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* е недействителен, като
противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД и ЗПК, а също и противоречащ на
добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на Д. А. А. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.** № **, ет.** сумата от 306,34
лева, представляваща договорна лихва договор за заем № **/**.**.** г., която е платена от
Д. А. А., ЕГН ********** при начална липса на основание за това, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 04.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати
на Д. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр.**, ул.** №**, ет.** съдебно-деловодни разноски в
размер на 333.18 лева - държавна такса и възнаграждение за вещо лице по предявените
срещу дружеството искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр.**, ул.**
№*, ет.** да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* съдебно-деловодни разноски в
размер на 8.55 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Л. И. А.-САК,
ЕГН: **********, личен номер на адвокат **********, адрес гр.София, ул.21 век № 9,
партер, офис Б-7 адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 400.00
лева на основание чл. 38, ал.1,т.1 Закона за адвокатурата за оказано процесуално
представителство на Д. А. А., ЕГН: ********** – ищец по гр.д. № 2186/24 г. по описа на РС
– гр.Враца.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. А. А. с ЕГН **********, с
адрес гр.**, ул.*** №**, ет.** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, че договор за
предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с договор за заем № **/**.**.*** г.
сключен между Д. А. А.,ЕГН: ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, е
недействителен като лишен от правно основание, поради противоречие с добрите нрави и
като обезпечаващ недействителен договор.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ********* да
заплати на Д. А. А. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.** №**, ет.** сумата от 1286.72
лева заплатена за поръчителство по договор за поръчителство, сключен във връзка с договор
за заем № **/**.**** г. сключен между Д. А. А. с ЕГН: ********** и „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК *********, която е платена от Д. А. А. с ЕГН ********** при начална липса на
основание за това, ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.07.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати
на Д. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр.**, ул*** №**, ет.* съдебно-деловодни разноски в
размер на 327.72 лева - държавна такса и възнаграждение за вещо лице по предявените
срещу дружеството искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр.**, ул.**
№**, ет.** да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ********* съдебно-деловодни разноски в
размер на 47.29 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат Л. И. А.-САК,
ЕГН: **********, личен номер на адвокат **********, адрес гр.София, ул.21 век № 9,
партер, офис Б-7 адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 400.00
лева на основание чл. 38, ал.1,т.1 Закона за адвокатурата за оказано процесуално
представителство на Д. А. А., ЕГН: ********** – ищец по гр.д. № 2186/24 г. по описа на РС
– гр.Враца.
10
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11