Р Е Ш Е Н И Е № 260089
ПЛОВДИВ 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при
секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 33 по
описа за 2019 година и констатира следното:
Предявени са
обективно съединени искове от Д.П.Д., ЕГН **********,***, *против „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, София, площад „Позитано“ 5 с правна
квалификация чл.226 КЗ – отм.
Твърди се, че на
23.06.2009г. в С-В.А. е нарушил правилата за движение, като не е пропуснал Д.
като пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека, от което за Д. са настъпили
следните увреждания: средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
костите на дясна подбедрица, което е довело до трайно затруднение на движението
на десния долен крайник, както и контузия и охлузване на дясна челна област на
главата, довело до временно разстройство на здравето. В резултат на ПТП ищецът
е изпитвал силни физически болки и страдания от травмите и затруднения в
движението, силен стрес и уплаха в момента на настъпване на произшествието и
след него, ужас, че ако не е реагирал чрез стягане на мускулите в момента на
настъпване на инцидента, е имало възможност да не оцелее, чувствал се е
неудобно, че планирана почивка за семейството се е провалила, притеснение от
видими белези по тялото, стрес от невъзможността да спортува активно, смущаване
на спокойното общуване с близки, приятели и роднини и затрудняване поради
невъзможност да се придвижва свободно и сам, сериозно психическо натоварване,
наложило трайна промяна на начина на живот, чувство на малоценност пред
обществото и пред близките, загуба на самочувствие и невъзможност за
професионална изява, невъзможност за прилагане на процедура **.
Ищецът е направил и
разходи за лечението си в размер на 1 187.90 лева, както и за периода
23.06.2009 г. – 18.04.2010 г., 01.06.2010 г. – 07.07.2010 г. и 18.11.2010 г. –
06.12.2010 г. е получавал обезщетение за временна нетрудоспособност в по-нисък
размер от трудовото възнаграждение, като разликата е в размер на 2 414.37
лв.
Към момента на
настъпване на ПТП от 23.06.2009 г. собственикът на автомобил „Хюндай Соната“ С
**** НХ е сключил с ответника договор по риска „Гражданска отговорност“,
обективиран в Застрахователна полица № 035092212144019.
С Решение № П-1 от
06.02.2014г. по АНД 1/2014 г. по описа на ** В.А.А.е признат за виновен в това,
че на 23.06.2009г., управлявайки лек автомобил „Хюндай Соната“ С **** НХ,
собственост на **, е нарушил правилата за движение чл.120 ал.1 т.2 ЗДвП, като в лентата за десен завой
не е пропуснал пресичащия на пешеходната пътека Д.Д. и по непредпазливост му е
причинил средна телесна повреда, като след това е оказал помощ на пострадалия –
престъпление по чл. 343а ал.1 б.а във връзка с чл.343 ал.1 б.б предл.2 във
връзка с чл.342 ал.1 предл.3 НК, като го е освободил от наказателна отговорност
и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Оспорва направеното
от ответника възражение за изтекла погасителна давност, като твърди, че
погасителната давност започва да тече от откриване на дееца – чл.114, ал.3 ЗЗД,
а в конкретния случай деецът е открит с влизането в сила на решението по АНД
П-1/2014г на **.
Оспорва
възражението на ответника за липса на елемент от фактически състав, а именно
вина, възражението за съпричиняване, както и възражението за изтекла
погасителна давност по отношение обезщетението за забава.
Иска се да се
постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на Д.Д. сумата
50 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
настъпили в резултат от ПТП от 23.06.2009 г., причинено от В.А. при управление
на лек автомобил „Хюндай Соната“ С **** НХ, собственост на **, за който
собственик е сключил с „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД договор по риска
„Гражданска отговорност“, изразяващи се във физически болки и страдания, страх,
безпокойство, ограничаване на движенията и възможността да се придвижва
свободно, промяна в начина на живот и сумата 3 602.27 лв, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП от
23.06.2009 г., причинено от В.А. при управление на лек автомобил „Хюндай
Соната“ С **** НХ, собственост на **, за който собственик е сключил с „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД договор по риска „Гражданска отговорност“, от които
сумата от 1187.90 лв, представляваща разходи за лечение и сумата 2 414.37
лв, представляваща разлика между получаваното обезщетение за временна
нетрудоспособност и полагащото се трудово възнаграждение за периода 23.06.2009
г. – 18.04.2010 г., 01.06.2010 г. – 07.07.2010 г. и 18.11.2010 г. – 06.12.2010
г., ведно с обезщетение за забава от датата на настъпване на увреждането.
Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се прави възражение за
изтекла погасителна давност, като се твърди, че давностният срок не може да
бъде прекъснат, след като вече е изтекъл. Заявява също, че ищецът е обезщетен
по реда на**, тъй като увреждането е настъпило по време на изпълнение на
служебните задължения на ищеца.
Твърди се, че не е
налице елементът вина, което освобождава ответника от ангажиране на
отговорността му, като се оспорва описаният механизъм на настъпване на ПТП и
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тъй като е нарушил чл.113, 114 и 115 ЗДвП. Оспорва исковете по
размер, оспорва иска за заплащане на имуществени вреди по основание и размер,
като твърди, че разходите не са направени или не са били наложително
необходими.
Прави се възражение
за погасяване на обезщетението за забава поради изтичане на тригодишен
давностен срок.
Не се оспорва
обстоятелството, че между собственика на лекия автомобил и ответника е налице
застрахователно правооотношение, обективирано в Застрахователна полица №
035092212144019.
Оспорва наличието
на причинна връзка между направените от ищеца разходи за лечение и настъпилото
увреждане при ПТП от 23.06.2009 г. Прави възражение за погасяването поради
изтичане на тригодишен давностен срок по отношение вземането за разлика между
заплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност и полагащото му се
трудово възнаграждение. Претендира разноски.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
Разпоредбата на чл.226, ал.1 КЗ (отм.) регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от
застрахователя по риска "Гражданска отговорност". За да възникне
субективното право по чл. 226, ал.1 КЗ – (отм.), е необходимо наличието на валидно
сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за МПС към датата на
настъпване на ПТП и наличието на деликт с всичките кумулативно изискуеми
елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като
последната се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал.2 ЗЗД/. Разпоредбата на чл.257,
ал.2 КЗ – отм. определя кръга на застрахованите лица - това са собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание.
Не се оспорва, че
към момента на настъпване на ПТП от 23.06.2009 г. собственикът на автомобил
„Хюндай Соната“ С **** НХ е сключил с ответника договор по риска „Гражданска
отговорност, обективиран в Застрахователна полица № 035092212144019, т.е., Съдът приема, че за посочения период ответникът
е приел да носи риска от настъпването на вреди при управлението на МПС „Хюндай Соната“ С **** НХ, причинени от
собственика на това МПС, както и от всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание, поради което Съдът счита, че ответникът е
пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.
От приложения препис от Решение №
П-1/06.02.2014 г., постановено по АНД № П-1/2014 г. по описа на **, се
установява, че В.А. е признат за виновен в това, че на 23.06.2009 г. в
гр.София, при управление на МПС „Хюндай
Соната“ С **** НХ, собственост на **, е нарушил правилата за движение – чл.120,
ал.1,т.2 ЗДвП, като в лентата за десен завой не е пропуснал пресичащия по
пешеходната пътека на бул.“Ген. Е. И. Тотлебен“ пешеходец Д.Д. и по
непредпазливост му е причинил средна телесна повреда, с което е осъществил
състава на престъпление по чл.343а, ал.1, б.А във връзка с чл.343, ал.1,б.Б,
предл.2 във връзка с чл.342, ал.1, предл.3 НК,
като го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно
наказание.
Въпреки че решението на наказателния съд освобождава дееца от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, няма характер на
присъда и не е посочено в актовете в чл.300 от ГПК, които имат задължителна
сила за гражданския съд, Съдът приема, че с този съдебен акт може да се направи
извод относно дееца, противоправността
на деянието и вината на дееца, тъй като за гражданския съд, който разглежда
последиците от деянието, реализирането
на наказателната отговорност е ирелевантно и в същото време с влязло в сила
решение на наказателния съд, което по смисъла на чл.413, ал.2 НПК е
задължително за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани
се разрешават въпросите по чл.413, ал.2 НПК.
От заключението на СМЕ с в.л. Д-р Б., което Съдът кредитира, се
установява, че при ПТП на 23.06.2009 г. на Д. е причинено счупване на голяма и
малка пищялна кост на дясна подбедрица, което е довело до трайно затрудняване
движенията на долния десен крайник.Непосредствено след инцидента е било
необходимо извършването на няколко оперативни интервенции€ Вещото лице е
извършило личен преглед на Д. и констатира, че ищецът се придвижва без помощни
средства, както и без накуцване с десния крак, както и че е налице пълен обем
на движенията в дясна подбедрица.
Към момента на изготвяне на експертизата няма ограничение във
възможността за движение, затруднение в извършването на ежедневни битови
дейности като чистене, лична хигиена, обличане, пазаруване, готвене, управление
на МПС и други.
От показанията на свидетелите Р.П.и В.Д., които съдът кредитира като
непосредствени и незаинтересовани, се установява, че през 2009 г. Д. е
претърпял ПТП. Св. П.е посетил ищеца на следващия ден след настъпването на ПТП
в болницата и след проведения с него разговор се убедил, че пострадалият е загубил
всякакво чувство за живот. След всяка от претърпените операции св.П.го е
посещавал, за да му дава кураж, да повдига духа му. След инцидента Д. се е
страхувал да проходи, да стъпва с патериците. Св.Д. е срещнала ищеца след
период от три месеца след настъпването на инцидента, като и направило
впечатление, че той е по-затворен. Претърпяното ПТП се е отразило върху
кариерното израстване, тъй като той не е успял да се издигне **, притеснявал се
е за работата си и поради това се е стремял да не ползва болнични. Провел е
санаториално лечение. С много упоритост се е възстановил след инцидента.
Предвид
доказателствата Съдът приема, че на 23.06.2009 г. през време на действието на
застрахователния договор, сключен между собственика на лек
автомобил МПС „Хюндай Соната“ С **** НХ и „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, е настъпило ПТП, виновно причинено от водача на
МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. По делото се
установява, че в резултат от виновното поведение на застрахования при ответника
водач е причинена средна телесна повреда на Д.Д., като ищецът търпи
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, затруднение
в обслужването, безпокойство.
Преди
Съдът да разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца и да определи размера на дължимото се
обезщетение за причинените неимуществени вреди, счита, че следва да разгледа
направеното от ответника възражение за погасяване на вземането поради
изтичането на петгодишен давностен срок.
На основание чл. 197 КЗ (отм.) правата по застрахователното правоотношение
се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок от датата на настъпването
на застрахователното събитие. Застрахователно събитие по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на КЗ (отм.) е
настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното
покритие, като причиняването на телесна повреда е покрит риск по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на КЗ (отм.). В случая в патримониума на ищеца са настъпили
увреждания при ПТП от 23.06.2009 г. и от този момент започва да тече
давностният срок по смисъла на чл.197 КЗ (отм.)
и същият изтича на 23.06.2014 г., т.е., преди подаването на исковата молба /исковата молба е подадена на 19.12.2018 г./.
Съдът намира, че дори и да се приложи разпоредбата на чл.114, ал.3 ЗЗД,
регламентираща, че за вземания от
непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца,
давностният срок отново започва да тече от 23.06.2009 г., тъй като деецът е известен още към момента на
настъпването на ПТП - 23.06.2009 г., а приключването
на наказателното производство има значение не за откриването на дееца, а за
установяване наличието на виновно и противоправно деяние.
В
чл.116 ЗЗД се посочва при наличието на какви предпоставки давностният срок се
прекъсва, като в случая нито се твърди наличието на някоя от хипотезите на
чл.116 ЗЗД, нито се ангажират доказателства, за конкретен период от време
давностният срок да е прекъснат, поради което Съдът приема това обстоятелство
за недоказано.
Изложеното
обосновава извода, че вземането на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от ПТП от 23.06.2009 г., изразяващи се във физически болки и
страдания и неудобства, е погасено към момента на подаването на исковата молба
поради изтичането на петгодишния давностен срок от настъпването на
застрахователното събитие, поради което искът е неоснователен и следва да се
отхвърли. Неоснователността на иска обосновава неоснователността на претенцията
за заплащане на обезщетение за забава от момента на настъпването на събитието –
23.06.2009 г. до окончателното изплащане.
Твърди се от ищеца, че е заплатил разходите си за балнеолечение и
лечение на получените травми при ПТП от 23.06.2009 г. в общ размер от 1187.90
лв. С исковата молба се представят Фактура **********/09.11.2009 г., издадена
от „ПРО“ ЕАД – клон Пловдив на стойност 286, 20 лв , представляваща стойността
на престой в Балнеохотел „РОЗА“ – гр.Стрелча, Фактура от 09.08.2012 г.,
издадена от „ПРО“ ЕАД – клон Бургас – БХ „СВ. МИНА“ на стойност 174.65 лв,
представляваща стойността на престой в БХ“СВ. МИНА“, Фактура от 19.08.2013 г. ,
издадена от „ПРО“ ЕАД – клон Бургас – БХ „СВ. МИНА“ на стойност 176.40 лв,
представляваща стойността на престой в БХ“СВ. МИНА“, Фактура 78516/18.11.2010
г. на стойност 14.40 лв, Фактура 78867/26.11.2010 г. на стойност 19.20 лв,
издадени от ВМА МББАЛ София, представляваща потребителска такса – КП, Фактура
32785/06.12.2010 г. на стойност 2.40 лв, Фактура 23692/15.10.2009 г. на
стойност 2.40 лв, Фактура 22296/17.08.2009 г. на стойност 2.40 лв, издадени от
МБАЛ „Д-р К. Попов“ – Карлово, удостоверяващи заплащането на потребителска
такса, Фактури **********/18.05.2010 г. на стойност 33 лв,
**********/04.06.2010 г. на стойност 28.80 лв, **********/15.02.2010 г. на
стойност 33 лв, **********/02.12.2009 г. на стойност 33 лв, Фактура
0169801/14.10.2009 г. на стойност 33 лв, Фактура **********/10.07.2009 г. на
стойност 48 лв, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, представляващи стойността
на преглед и скелетно рентгеново изследване, потребителска такса, фискални
бонове от 11.08.2009, 09.09.2009 г., 12.10.2009, 26.11.2009 г., 10.12.2009 г.,
16.02.2010 г., 17.02.2010 г., 18.02.2010 г. , 24.02.2010 г., 11.07.2009 г,.
18.07.2009, 09.09.2009 г., 29.10.2009 г., 14.09.2009 г., 16.10.2009 г. Твръди
се също, че за
периода 23.06.2009 г. – 18.04.2010 г., 01.06.2010 г. – 07.07.2010 г. и
18.11.2010 г. – 06.12.2010 г. е получавал обезщетение за временна
нетрудоспособност в по-нисък размер от трудовото възнаграждение, като разликата
е в размер на 2 414.37 лв.
На основание чл. 197 КЗ (отм.) правата по застрахователното правоотношение
се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок от датата на настъпването
на застрахователното събитие. Застрахователно събитие по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на КЗ (отм.) е
настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното
покритие, като причиняването на телесна повреда е покрит риск по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на КЗ (отм.). В случая в ищецът е правил разходи за лечение под
формата на изследвания, прегледи, санаториално лечение и закупуване на
лекарства, като разходите са направени в периода 23.06.2009 г. -19.08.2013
г. и петгодишният давностен срок изтича на 19.08.2018 г., т.е., преди подаването на исковата
молба /исковата молба е подадена на
19.12.2018 г./.
От
представените болнични листове се установява, че в периода 23.06.2009 г. – 18.04.2010
г., 01.06.2010 г. – 07.07.2010 г. и 18.11.2010 г. – 06.12.2010 г. е бил в
отпуск поради временна нетрудоспособност и е получавал обезщетение за временна
нетрудоспособност в по-нисък размер от трудовото възнаграждение, като разликата
е в размер на 2 414.37 лв /Удостоверение № 15-00083558/12.06.2019 г.,
издадено от НОИ – ТП Пловдив, Служебна бележка 67603-217/11.06.2019 г.,
издадена от ** и Служебна бележка 67603-218/11.06.2019 г., издадена от **/.
Петгодишният давностен срок по отношение
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност и
дължимото се трудово възнаграждение изтича в периода 23.06.2014 г. – 18.04.2015 г., 01.06.2015 г.
– 07.07.2015 г. и 18.11.2015 г. – 06.12.2015 г., т.е., преди подаването на
исковата молба /исковата молба е подадена на 18.12.2018 г./.
Съдът намира, че дори и да се
приложи разпоредбата на чл.114, ал.3 ЗЗД, регламентиращ, че за вземания от непозволено увреждане
давността почва да тече от откриването на дееца, то давностният срок отново
тече от 23.06.2009 г., тъй като деецът е известен още към момента на
настъпването на ПТП - 23.06.2009 г., а
приключването на наказателното производство има значение не за откриването на
дееца, а за установяване наличието на виновно и противоправно деяние.
В
чл.116 ЗЗД се посочва при наличието на какви предпоставки давностният срок се
прекъсва, като в случая нито се твърди наличието на някоя от хипотезите на
чл.116 ЗЗД, нито се ангажират доказателства за конкретен период от време
давностният срок да е прекъснат, поради което Съдът приема това обстоятелство
за недоказано.
Изложеното обосновава
извода, че вземането на ищеца в размер на 3 602.27 лв, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП от 23.06.2009 г., от
които сумата от 1187.90 лв, представляваща разходи за лечение и сумата
2 414.37 лв, представляваща разлика между получаваното обезщетение за
временна нетрудоспособност и полагащото се трудово възнаграждение за периода
23.06.2009 г. – 18.04.2010 г., 01.06.2010 г. – 07.07.2010 г. и 18.11.2010 г. –
06.12.2010 г., е погасено поради
изтичането на петгодишния давностен срок от момента на направата на съответните
разходи и от изтичането на периода, в който ищецът е получавал обезщетение
поради временна нетрудоспособност, поради което исковете са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Предвид
възприетата неоснователност на предявените искове поради погасяването на
вземанията поради изтичане на петгодишен давностен срок се явява неоснователно
искането за присъждане на обезщетение за забава от момента на настъпването на
ПТП до окончателното изплащане. Предвид неоснователността на исковете Съдът не
обсъжда и останалите доказателства по делото.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 905 лв.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
предявените от Д.П.Д., ЕГН **********,***,
*против „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, София, площад
„Позитано“ 5 искове за заплащане на:
-сумата 50 000
лв /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП от 23.06.2009 г., причинено от
В.А. при управление на лек автомобил „Хюндай Соната“ С **** НХ, собственост на
**, за който собственик е сключил с „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД договор
по риска „Гражданска отговорност“, изразяващи се във физически болки и
страдания, страх, безпокойство, ограничаване на движенията и възможността да се
придвижва свободно, промяна в начина на живот, ведно с обезщетение за забава от
настъпването на увреждането до окончателното изплащане
-сумата
3 602.27 лв /три хиляди шестстотин и два лева и 27 ст/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП от
23.06.2009 г., причинено от В.А. при управление на лек автомобил „Хюндай
Соната“ С **** НХ, собственост на **, за който собственик е сключил с „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД договор по риска „Гражданска отговорност“, от които
сумата от 1187.90 лв /хиляда сто осемдесет и седем лева и 90 ст/,
представляваща разходи за лечение и сумата 2 414.37 лв /две хиляди
четиристотин и четиринадесет лева и 37 ст/, представляваща разлика между
получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност и полагащото се трудово
възнаграждение за периода 23.06.2009 г. – 18.04.2010 г., 01.06.2010 г. –
07.07.2010 г. и 18.11.2010 г. – 06.12.2010 г., ведно с обезщетение за забава от
датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане
Осъжда Д.П.Д., ЕГН
**********,***, *да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
*********, София, площад „Позитано“ 5 сумата 905 лв /деветстотин и пет лева/
разноски по делото
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните
СЪДИЯ: