О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр.Русе, 20.01.2021 г.
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на петнадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
като разгледа докладваното от
съдия Агуш ч.к.а.н.д. № 430 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.229 и сл. от АПК вр.чл.63, ал.2 от ЗАНН.
Образувано е по
частна жалба на „Сирма Приста“ АД, със седалище в гр.София, против разпореждане от 24.07.2020 г., постановено по АНД № 1264/2020 г. по описа на
Районен съд – Русе, с което жалбата на „Сирма Приста“ АД против
наказателно постановление № 1054/24.04.2020 г., издадено от председателя на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“, е върната и производството по делото е прекратено. В частната жалба се развиват доводи
за неправилност на определението. Твърди се, че срокът за обжалване на
наказателното постановление не е започвал да тече, респ. е бил спрян по силата
на ЗМДВИППП. Твърди, че не е налице
хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, както са приели административнонаказващият
орган и районният съд. Иска се отмяната на обжалваното разпореждане и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по
частната жалба - Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез процесуалния си
представител, е депозирал възражение, в което изразява становище за нейната
неоснователност. Моли касационната инстанция да постанови определение, с което
да остави в сила обжалваното разпореждане на районния съд.
Съдът, като взе предвид доводите в
частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Частната жалба е подадена от
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Същата е
депозирана в срока по чл.63, ал.2 от ЗАНН вр.чл.230 от АПК, който е 7-дневен срок от съобщаване на определението, поради което частната
жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да върне жалбата на „Сирма Приста“ АД и
да прекрати производството по делото районният съд е приел, че наказателното
постановление се счита връчено на наказаното дружество, на основание чл.58,
ал.2 от ЗАНН, на 29.04.2020 г., считано от деня на извършеното от
административнонаказващия орган отбелязване, откогато започнал да тече и
7-дневният срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалването на този санкционен акт.
Посочил е, че към датата на подаване на жалбата – 23.06.2020 г., този срок бил
изтекъл, поради което подадената след изтичането му жалба била недопустима,
поради което е върната, а образуваното по нея съдебно производство е прекратено.
Разпореждането на РРС е правилно като краен резултат.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, по следните
съображения:
Фингираното връчване на наказателното постановление по реда на чл.58, ал.2
от ЗАНН, чрез отбелязването от административнонаказващия орган, е извършено на 29.04.2020 г.
Предмет на оспорване пред РРС е наказателно постановление № 1054/24.04.2020 г., издадено от
председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, по
реда на ЗАНН.
Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по
производствата и делата съгласно приложението.
С случая производството по делото не попада в обхвата на делата по
приложението.
Наказателното постановление е вречено, по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, чрез
отбелязването от административнонаказващия орган, на 29.04.2020 г., към който
момент е в сила извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето – ДВ бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г. сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Д. вестник" или от 21.05.2020г. Следователно срокът за оспорване на наказателното
постановление започва да тече от 21.05.2020 г. и изтича на 28.05.2020 г.
Жалбата е подадена
по пощата на 22.06.2020 г., поради което е подадена след изтичане на законоустановения преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
В случая, противно на поддържаното от частния жалбоподател,
са били налице предпоставките, обуславящи приложението на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Жалбоподателят е
търговско дружество, поради което наказателното постановление правилно е било
изпратено за връчване на адреса му на управление, обявен в търговския регистър.
Видно от отбелязването в известието за доставяне, на този адрес не е намерено
лице, което да приеме наказателното постановление, поради което пратката била
оставена в пощенската станция. Тъй като тя не била потърсена от своя адресат,
на 29.04.2020 г. същата била върната на подателя си. Последният, в лицето на
административнонаказващия орган, с отбелязване на гърба на наказателното
постановление, приел, на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, същото за връчено на
посочената дата – 29.04.2020 г.
Както правилно е отбелязал и районният съд, до фингирано
връчване на санкционния акт се е стигнало поради напълно дезинтересираното
процесуално поведение на законния представител на търговското дружество-частен
жалбоподател, видно и от обясненията на същия на л.16 от въззивното дело, а
именно предходния изпълнителен директор Красимир Любенов Любенов.
Частният жалбоподател, като търговско дружество, е обвързан
от процесуалните действия и бездействия на своя представителен орган, поради
което промяната в персоналния състав на същия (смяната на изпълнителния
директор) не е обстоятелство, което да опорочава връчването на наказателното
постановление или да налага повторното му връчване на новия законен
представител на дружеството.
По изложените
съображения съдът намира, че разпореждането на районния съд не представлява
„отказ от правосъдие“, както твърди частният жалбоподател.
Както приема и
ЕСПЧ, правото на достъп до съд не е абсолютно и може
да бъде подлагано на определени ограничения (вж. решенията на ЕСПЧ по делата Golder
v. the United Kingdom, § 38; Stanev v. Bulgaria [GC], §§ 230). Това
се отнася особено до условията за допустимост на жалбите, тъй като по самата си
природа тези условия се нуждаят от регулиране от държавата, която има
определена свобода на преценка в това отношение (решение на ЕСПЧ по делото Luordo
v. Italy, § 85). Така например, правото на достъп до съд може, при
определени условия, да бъде обект на легитимни ограничения, като например
преклузивни срокове за упражняване на някои права (вж. решение на ЕСПЧ по
делото Stubbings and Others v. the United Kingdom, §§ 51-52).
След като търговското
дружество-частен жалбоподател не е осигурило на адреса на управление лице,
което да получава кореспонденцията, предназначена за него, поради което наказващият
орган е приложил предвидена в националния закон процедура по фингираното връчване
на санкционния акт, то следва да се приеме, че неблагоприятните правни
последици (изтичане на преклузивния срок за обжалването му) са резултат от
поведението на самото дружество, а не на допуснати от административнонаказващия
орган или от въззивната инстанция нарушения на правото му на достъп до съд.
В обобщение касационната инстанция намира, че обжалваното разпореждане е правилно –
постановено е при спазване на процесуалните правила, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 24.07.2020
г., постановено по АНД № 1264/2020 г. по описа на Районен съд – Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: