Р Е
Ш Е Н
И Е
N 265
гр.Русе, 20.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание
на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА гражданско
дело N811
по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
В производството са
субективно съединени преки искове за заплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди с правно основание
чл.432 от КЗ.
Ищците Н.В.Д., В.П.Д. и Т.Н.П.
твърдят, че на 02.06.2018 г. в гр.Русе на кръстовището между бул.“Христо Ботев“
и бул.“Васил Левски“ Г.А.- водач на лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ Р8237, отнел
предимството и виновно реализирал ПТП с мотоциклет „ЦБР“ с рег.№ РА0739К,
управляван от П. Н. В.. За МПС- лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ Р 8237 имало
сключена застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗД „Бул
инс“ АД, за която била издадена застрахователна полица № BG/02/117001880214, валидна към датата на ПТП.
Вследствие на настъпилото ПТП на П. В. били причинени множество тежки телесни
повреди: тежка черепно- мозъчна травма; отстраняване на ляво око; множество
лицеви фрактури; множество фрактури на челюстта; множество фрактури на носа,
няколко избити зъба, фрактура на ръката, две фрактури на крака, невъзвратимо и
постоянно загрозяване, множество други фрактури, били му направени няколко
животоспасяващи операции. На 02.06.2018 г. П. Н. В. постъпил по спешност в УМБАЛ
„Канев“ АД-Русе, отделение по неврохирургия, в тежко общо състояние, с опасност
за живота, изпаднал в кома, имал тежка лицева травма- разкъсно- контузни рани. При извършени образни изследвания бил
диагностициран с фрактура на интеркондиларна еминенция на лява табия, фрактура
2,3,4 метакарпални кости на лява длан и пръсти, фрактура на лява пета кост,
фрактура на костите на лицев череп, фрактура на фронтална кост, хиподенснии
лезии двустранно, фронтално и в лявоокципитално, фрактура на мадибулата
максиларни и носни кости, ляво око- клепачи с едемна и кръвонаседнала кожа,
долен клепач назално- лацероконтузна рана, изразена смесена инекция на булба,
перфоративно нараняване с проалапс на увея темпорално и по лимба централ п.к-
изпълнена със стъкловидно тяло и хемо. Освет н посочените травми бил
диагностициран и с множество други фрактури, детайлно описани в издадената му
епикриза. Бил опериран веднага след приемането му като по спешност била
извършена краниектомия регио фронталис синистра- повдигане и премахване на костни
фрагменти от импресионна фрактура на черепа. Оперативно били премахнати
множество костни фрагменти от челната кост, включително и челен синус, които
проникнали в дълбочина в мозъчното вещество, разкъсвайки твърдата мозъчна
обвивка. Направена било хемостаза на кървящите участъци на мозъка и промивка на
попадналите в него чужди тела. На 04.06.2018 г. била извършена временна
трахеостомия с вертикален разрез на кожата на шията по тъп начин се скелетирала
трахеята му, направен бил трахеотомен отвор с поставена канюла. След проведена
консултация със специалист във ВМА- гр.София било взето решение за
хоспитализирането му и приемането му по спешност в ъв ВМА-София. На 13.06.2018
г. П. В. бил изписан от медицинското заведение в гр.Русе и приет по спешност
във ВМА- гр.София, където му било извършено изследване с компютърна томография,
при което били констатирани множество полиграгмени фрактури, както и
състоянието му след тежката ЧМТ. Във ВМА-София били извършени две тежки
животоспасяващи операции- на 15.06.2018 г. било извадено лявото око, отворен
бил черепа и била извадена част от мозъка. На 18.06.2018 г. П. В. бил преместен
в лицево-челюстна хирургия и на същата дата бил опериран- операция на горна и
долна челюсти, поставена трахеостома и на 13.07.2018 г. бил изписан на същата
дата П. В. бил приет в клиника по неврохирургия ВА-София като му била направена
животоспасяваща операция- поставяне на вентрикуло-перитонеален шънт. На
01.08.2018 г. му била направена нова операция- свалена фиксация на челюстите,
на 06.08.2018 г. постъпил на отделение УНГ, където на 10.08.2018 г. отново е
опериран-била извършена трахеопластика. На 17.08.2018 г. бил приет в болницата
в гр.Русе за рехабилитация на ляво коляно и ляв глезен. Към 26.09.2018 г. бил
извършен преглед при невролог, където били констатирани травматична амблиопия
вляво, коматозно състояние, тежка лицева травма с липсващи костни фракметни и
мозъчна тъкан, изгубена при травмата. Същият се предвижвал с бастун, походката
му била нестабилна- със залитане, не можел да пази равновесие, имал
световъртеж, тежест в главата. Била констатирана ЧМН- мавроза вляво, гълтателни
смущения, квадрипирамиден синдром и му била назначена тераия: профилактика на
посттравматична епилепсия. На 06.01.2018 г. П. В. отново постъпил във ВМА за
извършване на поредната операция- ревизия на вентрикуло- перитонеален шънт с
препозициониране на дисталния катетър в дясното предсърдие чрез пунктиране на
горната празна вена в областта на шията под ехографски контрол. На 12.01.2019
г. пак във ВМА-София му била извършено операция- експлантация на вентрикуло-
артериален шънт. Ендоскопска ревизия. П. В. бил опериран също на **.01.2019 г.,
на 30.01.2019 г., на 31.01.2019 г. като след тази дата му били направени още
десет операции. На *******след продължително и мъчително лечение за него и за
неговите близки, П. В. починал. Причината за неговата смърт била полиорганна
недостатъчност, което състояние настъпило като усложнение на причинената при
ПТП тежка множествена травма и била в пряка причинна връзка с ПТП. След своята
смърт П. В. оставили родителите си- първите двама от ищците във вечна скръб.
Със смъртта му загубили своя най- близък човек, изживели най- лошото- да
надживееш детето си. Смъртта на сина им предизвикала невъзвратима скръб. Като
всеки родител мечтаели да видят детето като преуспял човек, как създава
семейство и да се радват на внуци, която надежда крепи родителите през целият
им живот и им дава сили. При тях тази надежда вече не съществувала, не виждали
смисъл в живота си, останала им несигурността за техния живот, за загубата на
опора и материална подкрепа от страна на сина им в по- напреднала възраст. Смъртта на сина им прекъснала връзката на
обич, разбирателство и взаимни грижи. Загубили постоянната му подкрепа, която
им давал и изживявали тежката съдба на родители, които трябва да се научат да
живеят без детето си, без неговата обич и помощ. От загубата изпитвали огромна
болка, която не можели да преодолеят и която щяло да бъде техен спътник в
живота. Били съкрушени, отчаяни, затворели се и се отчуждили, ограничили
социалните си контакти, нямали желание да се срещат с приятели. Всяка сбирка им
напомняла за щастливите семейни тържества, което допълнително ги натъжавало.
Третата ищца била сестра
на починалия П. В. и с неговата смърт тя загубила своя брат. Помежду им била
установена особена силна връзка, надхвърляща по интензитет обикновената връзка
между брат и сестра. Били неразделни, подкрепяли се един друг както морално,
така и финансово. Много тежко преживяла новината за неговата смърт. Била
съкрушена, нямала желание да се вижда с близки и приятели, всички й напомняли
за нелепата загуба на брат й, който никога вече нямала да види и който
погребала твърде млад. Смъртта му прекъсната връзката им на обич,
разбирателство и взаимни грижи. Смъртта на сина им и брат на третата от тях
била причинена от получените от нето увреждания от ПТП, което било виновно
причинено от водач на МПС, който притежавал валидна застраховка „ГОА“ при
ответното дружество. В изпълнение на задължението си по чл.380 от КЗ предявили
доброволна претенция до застрахователя като посочили и банкова сметка. ***ателно обезщетение, което обуславяло правният им интерес от
иска. Претендират съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на Н.В.Д. сумата в размер на 160 000 лв., частично от
200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на сина му П. Н. В., ведно със законната лихва, считано от
03.06.2019 г. до окончателното плащане, на В.П.Д. сумата в размер на
160 000 лв., частично от 200 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й П. Н. В., ведно със
законната лихва, считано от 03.06.2019 г. до окончателното плащане, както и Т.Н.П.
сумата в размер на 50 000 лв., частично от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й П. Н. В., ведно със законната лихва от
01.07.2019 г. до окончателното плащане. Претендират и направените разноски.
Ответникът ЗД „Бул инс“
АД-гр.София, ЕИК ********* счита предявените искове за допустими, по същество
оспорва основателността им.
Признава
обстоятелството, че на 02.06.2018 г. в гр.Русе на кръстовището между
бул.“Христо Ботев“ и бул.“Васил Левски“ е настъпил пътен инцидент между лек
автомобил „Ауди А3“ с рег.№ Р8237, управляван от Г.А. и мотоциклет „ЦБР“ с рег.№ РА0739К, управляван
от П. Н. В.. Признават и факта, че към датата на ПТП за МПС- лек автомобил
„Ауди А3“ с рег.№ Р 8237 имало сключена застраховка „ Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със ЗД „Бул инс“ АД, за която била издадена застрахователна
полица № BG/02/117001880214.. Не
оспорват обстоятелството, че на *******П. Н. В. е починал, както и родствената
връзка между него и ищците. Оспорва останалите твърдения на ищците по отношение
на механизма на ПТП, причинната връзка между ПТП и смъртта на водача на
мотоциклета, както наличието на особено близки отношения между третата ищца и
починалия й брат. В условията на
евентуалност правят възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД с твърдения, че вина за ПТП имал водачът на мотоциклета, който нарушил
правилата за движение по пътищата като управлявал превозното средство с
превишена скорост, не се съобразил с пътната обстановка, управлявал след
употреба на алкохол и техническо неизправно средство, без нужната
правоспособност, без каска и специална екипировка, както и че е налице
съпричиняване поради неправилно и несвоевременно лечение.
Оспорва претенциите и по
размер като несъобразени с понятието справедливост, визирано в чл.52 от ЗЗД, а
по отношение на Т.П. счита, че максималния размер на обезщетение следва да бъде
в размер на 5000 лв. съгласно пар.96 от ПЗР на КЗ.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените удостоверение
за наследници и удостоверение за родствени връзки, издадени от Община- Русе е
видно, че Н.В.Д. и В.П.Д. са родители на П. Н. В., починал на *******в
гр.София, а Т.Н.П. е негова сестра-
близнак.
С приетата по делото
комплексна експертиза се установява, че на 02.06.2018 г. около 00:50 ч, през
тъмната част от денонощието, в гр.Русе по бул.“Христо Ботев“ в посока към
гр.Варна се движил лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № Р 8237 ВМ, управляван от Г.С.А..
На кръстовището, образувано от бул.“Хр.Ботев“ и бул.“Васил Левски“ същият
предприел завой наляво като се движил с около 35,93 км/ч. В същият момент на
около 86.70 м. преди мястото на удара също по бул.“Хр.Ботев“ в посока от
гр.Варна към центъра на гр.Русе с около 119,59 кв./ч се движил мотоциклет „Хонда ЦРБ 1000 РР с
рег.№ РА 0739 К, управляван от П. Н. В.. При описаното движение на превозните
средства между тях настъпил удар- между предна дясна част на автомобила и
предна част на мотоциклета. След удара мотоциклетът изминал около 24.03 м
плъзгайки се по пътната настилка , напуснал пътното платно и изминал около **.30
м плъзгайки се по затревения банкет. Общото разстоянието, което изминал било
около 51.33 м. Вследствие от произшествието предното му колело заедно с
окачването и част от кормилната уредба се отделили от мотоциклета. След удара
водачът на мотоциклета се отделил от мотоциклета като изминал около 81 м от
мястото на удара. Автомобилът се завъртял по посока обратна на часовниковата
стрелка и изминал около 6 м по дъговидна траектория.
ПТП настъпило през
тъмната част на денонощието при работещо улично осветление. Кръстовището,
образувано от бул.“Хр.Ботев“ и бул.“ В.Левски“ било регулирано чрез светофарна
уредба, която към момента на инцидента работела с жълта мигаща светлина за
всички клонове на кръстовището. На бул.“Хр.Ботев“ на платното за движение в
посока от центъра на гр.Русе, от която навлязъл автомобилът вдясно преди
кръстовището имало пътен знак Б3- „Път с предимство“. По платното за движение,
в посоката, от която се движил мотоциклетът, преди кръстовището също имало
пътен знак Б3-„Път с предимство“.
В експертизата е
определена опасната зона на всяко от превозните средства като за автомобила
същата е 20.** м. От положението на автомобила в момента на навлизане в
кръстовището за водача на автомобила при конкретните условия имало видимост
около и над 200 м към посоката, от която се движил мотоциклетът. Водачът на
мотоциклета също е могъл да възприеме автомобила от около 200 м от мястото на
удара.
Посочено е също, че ако
се приеме, че опасността е възникнала от момента на навлизане на автомобила в
кръстовището, водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати
произшествието като спре преди мястото на удара. В случай, че се приеме, че
опасността е възникнала от момента на навлизане на автомобила в платното, по
което се движил мотоциклета, водачът на автомобила не е имал възможност да спре
преди мястото на удара.
Експертът е определил
скоростта на превозните средства чрез използване на два метода на изчисление,
подробно описани и е посочил, че ако мотоциклетът се е движил с нормативно
установената скорост от 50 км/ ч, удар между двете превозни средства не би
настъпил.
В резултат на произшествието П. Н. В. получил следните
увреждания: глава- тежка черепно- мозъчна и лицева травма – открито импресионно
многофрагмено счупване на черепа челно, с проникване в черепната кухина.
Счупване на основата на черепа; разкъсване на твърдата мозъчна обвивка,
субдурален хидром, контузии на мозъка, субарахноидален кръвоизли, многофрагмени
счупвания на всички лицеви кости- носни кости, двете зигоматични кости, горна
челюст и долна челюст, счупване на костите на лява орбита, с дислокация на лява
очна ябълка; перфорация на лява очна ябълка; избиване на зъби- първи, втори и
трети горе вляво и първи и втори долу в ляво, разкъсно- контузни рани на
лицето; гърди и корем- контузии на левия бял дроб, множество охлузвания
по гърдите и корема; крайници- счупване на първа, втора и четвърта
предкиткови кости на лявата ръка, счупване на интеркондиларната еминенция на
лява голямопищялна кост, открито счупване на лява петна кост.
След инцидента П. В. бил
откаран в УМБАЛ „Канев“ АД-Русе и бил
приет за лечение в отделение Неврохирургия в тежко общо състояние и кома, бил
веднага опериран, където били премахнати множество костни фрагменти от челната
кост включително и челен синус, проникнали в дълбочина в мозъчното вещество,
разкъсвайки твърдата мозъчна обвивка и след проведен консул с ВМА-София е
откарал за продължаване на лечението. На П. В. били извършени множество
операции, подробно описани в представената медицинска документация.
Лечението му се изразявало във
високоспециализирана медицинска помощ на травмата и нейните усложнения, било
оперативно и консервативно и се водело както за отстраняване на
непосредствените увреждания след травмата, застрашаваща живота, така и за
възникващите непрекъснато усложнения от тези увреждания като голяма част от
медицинските манипулации били животоспасяващи. Лечението на П. В. било както по
отношение на възстановяване на анатомичните структури, така и по отношение
отстраняване на увредени части от органи, а проведените операции са били за
възстановяване на нормалната физиология на мозъка, както и лечение за инфекциите
и нарушената физиология на други органи и системи извън мозъка.
На *******П. В. е
починал. Непосредствената причина за настъпването на смъртта му е полиорганна
недостатъчност. Касае се за тежки дистрофични и възпалителни промени ангажирани
всички вътрешни органи, с данни и за генерализиране на възпалителния процес.
Настъпилите усложнения били в резултат на получените травматични увреждания,
при които водеща била ЧМТ. Настъпването на смъртта на П. В. било в пряка
причинно следствена връзка с получените от ПТП травматични увреждания.
Вещите лица са посочили,
че след оглед на каската, иззета при огледа на произшествието по досъдебното
производство, не установили увреждания
на уплътнителя на лицевия отвор по каската, на счупвания, на счупвания на
предпазното стъкло на шлема, закопчаването било запазено, нямало деформации и
неравности, нито видими зацапвания с кръв. От вида на уврежданията по главата
на пострадалия и данните от огледа на намерената на произшествието каска,
вещите лица са заключили, че по време на контакта на главата на П. В. с
настилката в района на произшествието, каската не е била на главата му. Ако
каската е била на главата на пострадалия, не било възможно да се получат същите
травми, които са установени, както и че ако същата е поставена правилно и е
закопчана, няма причина тя да напусне тялото.
Съдът възприема и
кредитира изцяло заключението на приетата по делото експертиза. Заключението на
вещите лица е обосновано и компетентно дадено, същите са съобразили данните,
намиращи се в досъдебното производство, вкл. и показанията на прекия участник –
Г.А., както и показанията на св.В.К. и св.В.В. и са изградили заключенията си на база
обективните находки по делото, като въз основа на специалните си знания са
представили изводите си за тях.
По делото са разпитани
св.Г.А.- участникът в ПТП и св.В.К., които дават показания за самото
произшествие. Св. А. сочи, че с приближаването на кръстовището се пристроил в
лявата лента и подал сигнал, намалил скоростта, огледал се на всички страни
като имал видимост над 300 м, но невидял нито превозно средство, нито пешеходец
и предприел маневра завиване наляво. При навлизането в кръстовището усетил
силен удар, аербеците са отворили, в колата имало пушек. Нито той, нито сина
му, който бил в автомобила, разбрали какво се случило. След слизането от колата
установили, че предницата в лявата част е смачкана, но нищо нямало в близост.
По- късно пристигналите екипи на АSB
намерили моторист, който бил на тротоара, бил с къси панталони, с блуза с къс
ръкав, дишал тежко, помогнал да го качат в линейката. Моторът бил в тревните
площи.
Свидетелят сочи, че каската
била на главата на моториста, както и че с нея бил качен в линейката. В тази
част съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите не
кореспондират с обективните данни и са в противоречие с другите доказателства
по делото. Св. К. – очевидец на инцидента сочи, че видял лекият автомобил като
навлиза в кръстовището без да намали, че при удара П. В. прелетял над
автомобила и паднал на няколко метра, след което продължил да се търкаля
няколко метра. Същите сочи, че В. бил с дълги панталони, тениска с къс ръкав,
както и че бил с каска, която се изхлузила от главата му и била на няколко
метра от тялото. Видял, че по тялото на П. В. имало много кръв, много кръв имало
и от главата му, която била обезобразена,
а в областта на челото имало хлътнал участък. Свидетелят установява, че П. В. карал курсове
за придобиване на съответна категория и знаел, че има правоспособност на
управление на мотор. В тази част съдът не цени показанията, тъй като се градят
на предположения и се опровергават от удостовереното в съставения протокол за ПТП с пострадали е
посочено, в който е посочено че П. В. притежавал свидетелство за управление на
МПС, категория В.
За ПТП било образувано
ДП №3518/2019 г. по описа на ОП-Русе, което
до момента не е приключило.
Св.В. установява, че с П.
В. и неговата сестра близнак израснали заедно, били много близки и поддържали
непрекъсната връзка. Същият сочи, че родителите им живеели в *******, а П. и
сестра му живеели в къщата им в гр.Русе, но през почивните дни и поне през два
от работните дни ходели при родители си, за да им помагат, тъй като искали да
създадат ферма. Отглеждането на животни било семеен бизнес, в който двамата
помагали. Същият сочи, че семейството било сплотено, подкрепя ли се взаимно, не
са имали неразбирателства. П. имал много силна връзка със своята сестра, с
която били близнаци- заедно ходели на детска градина и на училище, били
неразделни. Дори и след като пораснали продължавали да живеят в една къща в
гр.Русе, искали заедно да я ремонтират, планирали да живеят със семействата си в нея. Свидетелят описва
състоянието на родителите и на сестрата след ПТП- същите били шокирани, силно
разтревожени, бащата вдигнал кръвно, майката си скубела косите, а Т. имала
силен сърбеж по цялото тяло. Родителите на П. В. и неговата сестра ежедневно били в болницата, не искали да се прибират, не
искали да приемат случилото се, надявали се, че всичко ще се оправи. Състоянието
на майката и на сестрата наложи те да потърсят специализирана психиатрична
помощ в ЦПЗ, където им били изписани медикаменти със зелена рецепта. Свидетелят
установява още, че те били неадекватни, а се налагало да се вземат важни
решение за лечението на П. В.. След преместването на П. В. в гр.София родителите и сестра му наели
квартира там, за да бъдат до него и да му помагат, тъй като той се нуждаел от
чужда помощ. Непосредствени грижи полагали майка му и сестра му- сменяли му
памперсите, измивали го, хранели го.
П. В. работел като
полицай, бил авторитет в семейството и те разчитали на него, той бил опора за
родители си и за сестра си. След като узнали за смъртта му, родителите и сестра
му станали отново неадекватни, не намирали смисъл да живеят повече, изчезнали
мечтите и надежди им, били разстроени, че тяхната опора я няма, разпродали
животните и се отказали от идеята за ферма, заминали да живеят в Германия, тъй
като всичко в България им напомняло за сина им, което било много болезнено за
тях. И до момента продължават да скърбят за загубата му, непрекъснато говорели
за него, всеки ден палели свещ пред снимката му.
Съдът цени показанията
на свидетеля, тъй като същите са логични, последователни, основани на
непосредствено възприети факти и не се опровергават от други доказателства по
делото.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с
правно основание чл. 432 от КЗ.
Първите двама от ищците
са родители на П. В. и в това си качество са активно легитимирани по иска.
Т.П. е предявила иска си
в качеството си на сестра на П. Н. В., поч. на *******като е навела твърдения,
че между двамата е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, както и че
от неговата смърт са настъпили сериозни като интензитет и продължителност
неимуществени вреди.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1 от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 на ОСНГТК на ВКС най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от ЗЗД. От гледна точка на чл. 52 от ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. от 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди /наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт/.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Създаването на трайна и дълбока емоционална
връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и
страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и
наподобяващи ги фактически отношения. При липса на нормативна уредба
рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност би било лишено от
законово основание, а примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на
породени от житейското многообразие случаи, в които ще е справедливо
получаването на обезщетение за неимуществени вреди. За да се избегне
накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне като правна
възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг
на починалия, но само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение
докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и
търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето. По този начин ще се достигне до разрешение, еднакво
справедливо за всички лица, които действително търпят неимуществени вреди от
смъртта на друго лице. Наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. от 52 ЗЗД.
С посоченото ТР по
същество се разшири кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на близък като това право е признато и на братя
/сестри при установяване в процеса на посочените в ТР предпоставки.
В настоящият случай,
ищците са установили, както родствена си връзка с починалия, така и
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка помежду им.
Със свидетелските
показания на св.В.В., който има трайни лични
впечатления и сочи непосредствено възприети факти, родителите и П. са били
много близки, имало разбирателство помежду им, подкрепяли се, синът им бил
тяхна опора. Т.П. и починалия й брат са били близнаци, които израснали заедно и
били неразделни. След като станали големи същите продължили да живеят съвместно
в семейната къща в гр.Русе, подкрепяли се, искали заедно да ремонтират къщата,
планирали да продължат да живеят в нея
със своите семейства. Двамата имали общи
приятели, общи интереси и живеели в общо домакинство.
Установените със
свидетелските показания факти сочат, че освен обичайното съдържание на
родствената връзка, между третата ищца и нейния брат е съществувала дълбока
емоционална връзка, която е обусловена както от факта, че същите са близнаци,
така и от фактите, че и след израстването им са продължили да живеят заедно,
подкрепяли се, заедно помагали на родителите си, имали общ стремеж да създадат
семейна ферма, да ремонтират къщата, както и да живеят и със семействата си в нея.
С оглед на установеното по делото съдът приема, че Т.П. и починалия са имали дълбока
и трайна емоционална връзка, поради което същата има право на обезщетение за
претърпените от нея вреди в резултат на неговата смърт, поради което е
процесуалноправно и материалноправно легитимирана по иска.
Налице са и другите изискуеми от закона процесуални предпоставки,
обуславящи допустимостта на предявените искове.
Безспорно е по делото,
че ищците съобразно изискването на чл.380 от КЗ са отправили писмена претенция
до ответното застрахователно дружество с представени документи, като
застрахователят е постановил отказ да им се изплати застрахователно обезщетение.
Наличието на специалните
процесуални предпоставки, визирани в КЗ и отказът на застрахователя са
обстоятелства, обуславящи правният интерес от исковете, същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл.432 от КЗ, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и водач на МПС, увреденото
трето лице има право да
предяви иск срещу застрахователя, който по силата
на договорната отговорност следва да го обезщети
за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба
сочи, че отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на
увреденото лице възниква субективното право на деликтно обезщетение, както и
прякото право на застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест
на ищцовата страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение
на водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се
установяват и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
основаващо се на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически
лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД
задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На обезщетение
подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се определят
от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на
който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина,
която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищеца.
Деянието, което трябва
да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната връзка е
обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени и имуществени вреди, в процеса следва да се установят
горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както
и да не е осъществено обратното доказване- т.е. оборването на
законоустановената презумпция за виновност.
В настоящият случай
съдът намира, че са установени горепосочените предпоставки, обуславящи
отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение.
По делото се установи,
че на 02.06.2018 г. около 00:50 ч, през тъмната част от денонощието, в гр.Русе на
кръстовището на бул.“Христо Ботев“ и бул.“ Васил Левски“ настъпило ПТП между
лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ Р8237 ВМ, управляван от Г.С.А. и мотоциклет „Хонда ЦРБ 1000 РР с рег.№ РА 0739 К, управляван от П. Н. В.,
поч. на *******В приетата по делото експертиза подробно е описан механизма на
ПТП- по бул.“Христо Ботев“ в посока към гр.Варна се движил лек автомобил „Ауди
А3“ с рег. № Р 8237 ВМ, управляван от Г.С.А.. На кръстовището, образувано от бул.“Хр.Ботев“
и бул.“Васил Левски“ същият предприел завой наляво като се движил с около 35,93
км/ч. В същият момент на около 86.70 м. преди мястото на удара също по
бул.“Хр.Ботев“ в посока от гр.Варна към центъра на гр.Русе с около 119,59 кв./ч се движил мотоциклет „Хонда ЦРБ 1000 РР с
рег.№ РА 0739 К, управляван от П. Н. В.. При описаното движение на превозните
средства между тях настъпил удар- между предна дясна част на автомобила и
предна част на мотоциклета. След удара мотоциклетът изминал около 24.03 м
плъзгайки се по пътната настилка , напуснал пътното платно и изминал около **.30
м плъзгайки се по затревения банкет. Общото разстоянието, което изминал било
около 51.33 м. Вследствие от произшествието предното му колело заедно с
окачването и част от кормилната уредба се отделили от мотоциклета. След удара
водачът на мотоциклета се отделил от мотоциклета като изминал около 81 м от
мястото на удара. Автомобилът се завъртял по посока обратна на часовниковата
стрелка и изминал около 6 м по дъговидна траектория.
ПТП настъпило през
тъмната част на денонощието при работещо улично осветление. Кръстовището,
образувано от бул.“Хр.Ботев“ и бул.“ В.Левски“ било регулирано чрез светофарна
уредба, която към момента на инцидента работела с жълта мигаща светлина за
всички клонове на кръстовището. Кръстовището било регулирано и с пътни знаци.
На бул.“Хр.Ботев“ на платното за движение в посока от центъра на гр.Русе, от
която навлязъл автомобилът вдясно преди кръстовището имало пътен знак Б3- „Път
с предимство“. По платното за движение, в посоката, от която се движил
мотоциклетът, преди кръстовището също имало пътен знак Б3-„Път с предимство“. И
двамата водача са имали видимост над 200 м.
Съгласно трайно установената съдебна практика опасността за движението възниква
тогава, когато водачът на ППС има обективна възможност
и е длъжен да я възприеме и съответно да реагира съобразно
с предписанията на закона за нейното
избягване.
В конкретния случай съдът приема, че опасността за движението е възникнала от момента на
навлизане на автомобилът в кръстовището, тъй като водачът е имал обективна
възможност и е бил длъжен да я възприеме и съответно да реагира съобразно с
предписанията на закона с цел да я избегни. За него е съществувала и техническа
възможност да предотврати произшествието като спре преди мястото на удара.
Водачът на лекия
автомобил обаче не е изпълнил предписанията на чл.20 от ЗДвП, чл.47 от ЗДвП и
чл.50, ал.2 във вр.чл.48 от с.з. При предприемането на маневра завой на ляво
същият е могъл да възприеме движещия се мотоциклет и е бил длъжен да спре и да
му даде предимство, каквото в случая не е сторено.
Изложеното дава
основание да се приеме, че ПТП е настъпило в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил.
Доводите на ответника за
липса на виновно поведение не се споделят от съда. Заявените от застрахователя
нарушения на правилата на движение от страна на другия участник не изключват
виновното поведение на водача на автомобила, а същите следва да преценяват при
определяне размера на дължимото обезщетение.
Установи се също, че в
резултат на произшествието П. Н. В. получил множество увреждания: глава-
тежка черепно- мозъчна и лицева травма –
открито импресионно многофрагмено счупване на черепа челно, с проникване в
черепната кухина. Счупване на основата на черепа; разкъсване на твърдата
мозъчна обвивка, субдурален хидром, контузии на мозъка, субарахноидален
кръвоизли, многофрагмени счупвания на всички лицеви кости- носни кости, двете
зигоматични кости, горна челюст и долна челюст, счупване на костите на лява
орбита, с дислокация на лява очна ябълка; перфорация на лява очна ябълка;
избиване на зъби- първи, втори и трети горе вляво и първи и втори долу в ляво,
разкъсно- контузни рани на лицето; гърди и корем- контузии на левия бял
дроб, множество охлузвания по гърдите и корема; крайници- счупване на
първа, втора и четвърта предкиткови кости на лявата ръка, счупване на
интеркондиларната еминенция на лява голямопищялна кост, открито счупване на
лява петна кост, което наложило извършването на високоспециализирана медицинска
помощ на травмата и нейните усложнения,
оперативно и консервативно лечение, което било насочено както за
отстраняване на непосредствените увреждания след травмата, застрашаваща живота,
така и за възникващите непрекъснато усложнения от тези увреждания като голяма
част от медицинските манипулации били животоспасяващи.
Независимо от
навременното и високоспециализирано лечение П. В. е починал на *******Съгласно
заключението на КАТСМЕ непосредствената причина за настъпването на смъртта му е
полиорганна недостатъчност. Касае се за тежки дистрофични и възпалителни
промени ангажирани всички вътрешни органи, с данни и за генерализиране на
възпалителния процес. Настъпилите усложнения били в резултат на получените
травматични увреждания, при които водеща била ЧМТ. ВЛ д-р С. е дал заключение,
че настъпването на смъртта на П. В. било в пряка причинно следствена връзка с
получените от ПТП травматични увреждания. В този смисъл е и заключението на СМЕ на труп,
извършена в Отделение „СМЕ“ на ВМА-София.
Съдът приема, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил на
П. В. са били причинени множество тежки телесни увреждания, в резултат на които
е настъпила и неговата смърт. Смъртта на П. В. е в пряка причинна връзка с
телесните увреждания съгласно заключението на експертизата, поради което
доводите на ответника за липсата на такава, както и за ненавременно и
неподходящо лечение са изцяло неоснователни.
Установи се, че родителите
на П. В. и неговата сестра са били неотлъчно до него по време на цялото му
лечение-както в гр.Русе, така и в гр.София, грижили се за него, независимо от
емоционалното разстройство, което преживявали, но с надеждата, че всичко ще се
оправи. Смъртта на П. В. отново предизвикала шок у тях, както е кризи- майката
си скубела косите, бащата вдигнал кръвно, сестрата припаднала. Родителите и
сестра му станали отново неадекватни, не намирали смисъл да живеят повече,
изчезнали мечтите и надежди им, били разстроени, че тяхната опора я няма,
разпродали животните и се отказали от идеята за ферма, заминали да живеят в
Германия, тъй като всичко в България им напомняло за сина им, което било много
болезнено за тях. И до момента продължавали да скърбят за загубата му,
непрекъснато говорели за него, всеки ден палели свещ пред снимката му.
Съдът приема, че със
смъртта на П. В. била завинаги прекъсната постоянната, дълбока и емоционална
връзка между него и ищците, заради съдържанието на
която връзка, те търпят морални болки и страдания от смъртта му. Смъртта
е довела до като загуба на смисъла на живота на родителите му, на надеждите и
на радостите им. Ищците са загубили своята опора в живота и се отказали от
продължаване на стремежа за изграждане на семейна ферма, за ремонт на къщата,
където братът и сестрата да живеят заедно със своите бъдещи семейства.
Изложеното дава
основание да се приеме, че от смъртта на П. В. ищците са претърпели
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
Безспорно е по делото,
че към момента на ПТП за лекият автомобил, управляван от Г.А., е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена ответното застрахователно
дружество
Този факт дава основание
да се приеме, че към момента на деликта виновният водач е имал качеството на
застраховано лице, както и че е настъпил застрахователния риск по сключената с
ответника застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на това съдът приема,
че за ищцовата страна е възникнало субективното право на застрахователно
обезщетение, регламентирано в чл.432 от КЗ.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер.
То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При
ангажиране на отговорността на застрахователя следва да се съобразят и
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за размера на
дължимите обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
/В този см. Решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК./
Съдът като съобразява,
че Н.В.Д. и В.П.Д. са родители на П. В., който е починал на ** години, като отчита
преживените от тях страдания по време на продължителното и високоспециализирано
медицинско лечение, изключително близките им отношения, фактът, че той е бил
опора в живота им и двигател на идеята за създаване на семеен бизнес, както и
вида, характера и интензитета на причинените
болки и страдания от загубата на любимото дете, настъпилата промяна в
начина им на живот, промяната в тяхното физическо и психично здраве,
икономическата конюнктура, приема, че справедливия размер на дължимото
обезщетение е в размер на 120 000 лв. за всеки от тях.
При определяне на
дължимото обезщетение по отношение на Т.П. съдът съобразява, че същата и
починалия са били близнаци, за които е присъща по-голяма близост. С оглед на
установената дълбока емоционална връзка, преживените от нея страдания по време
на лечението на починалия, както и вида, характера и интензитета на причинените
й болки и страдание от загубата на нейния брат, съдът приема, че справедливия
размер на обезщетението е в размер на 30 000 лв.
Ответното дружество е
направило възражение, че при определяне на размерите на обезщетенията съдът е
обвързан от ограниченията, въведени в пар.96 от ПР на КЗ.
Възражението е
неоснователно. Въведените в пар.96 от
ПР на КЗ лимити действат по отношение на застрахователя в случаите на
доброволно плащане, но същите не са обвързващи за съда. В общият исков процес размерът
на действителните вреди следва да се установи и определи от съда на база
събраните доказателства по делото, а не въз основа на методики, приложими за
застрахователя.
Отделно от това ограниченията по пар.96 от ПР на КЗ противоречат на Европейското право и в частност на 9, ал.1 от Директива
2009/103/ЕО, който посочва, че минималните застрахователни суми по тази разпоредба,
не могат да бъдат ограничавани
от държавите-членки под тези лимити.
Тази разпоредба на Европейското право да бъде приложена
директно от съда. Съдът на
ЕС допуска изключения от принципа, че
директивата поражда действие само когато
е транспонирана, като счита, че директивата,
може да произведе
директно някои ефекти, когато: транспонирането в националното законодателство не е извършено или е направено неправилно, разпоредбите на директивата са безусловни и достатъчно ясни и точни, разпоредбите
на директивата дават права на
физически лица. С въвеждането в националното
законодателство на лимити на отговорността
на застрахователя под тези определени
с чл.9, ал.1 от Директивата, разпоредбата на националното право влиза в противоречие с безусловни и достатъчно ясни разпоредби на Европейското право. Ето защо е налице изключение, при което директивата може да бъде
пряко приложена от съда. Поради приоритета на Европейското
право пред националното, съдът не следва да
прилага нормата на § 96, ал. 1 относно въведеното
ограничение за максимален размер на обезщетението на увредените лица,
тъй като този максимален размер е под минималния
размер на отговорността на застрахователя по чл. 9, ал.
1 от Директивата. Когато се отрича възможността
увредени лица /по смисъла на чл. 478, ал. 2/ да могат да получат обезщетение в по-висок размер от посочен в
закона лимит и той е под минималния размер на отговорността на застрахователя
по чл. 9, ал. 1 от
Директивата, понятието застрахователно обезщетение" и понятието
"минимална застрахователна сума" имат един
и същ смисъл. С т. 2 от
Решение на Съда (втори състав) от 24 октомври 2013 година
по дело C-**7/12
(Vitalijs Drozdovs срещу Baltikums AAS), е прието,
че Член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,
параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни
средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове
на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5.
Ответното дружество е
направило възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от
страна на починалия.
За да бъде намалено
обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият
трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен
- т.е. да се изразява в извършването
на определени действия или въздържането
от такива действия от страна
на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния
резултат ще е налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
Възражението на
ответника е основателно.
По делото се установи,
че починалият с поведението си е допринесъл както за настъпване на ПТП, така и
за получените от него множество тежки телесни травми, водещи от коята е тежката
ЧМТ, които са довели и до неговата смърт.
По делото се установи по
категоричен начин, че П. В. е управлявал мотоциклета без да притежава
необходимото свидетелство за правоуправление- категория „А“, с превишена
скорост- около 120 км/ч. при допустими от закона 50 км./ч. Експертът е
определил скоростта на превозните средства чрез използване на два метода на
изчисление, подробно описани в приетата по делото експертиза като е посочил, че
ако мотоциклетът се е движил с нормативно установената скорост от 50 км/ ч,
удар между двете превозни средства не би настъпил. Тези факти сочат на виновно
поведение от страна на починалия, с което същият е допринесъл за настъпването
на ПТП.
По делото се установи,
че към момента на удара П. В. не е бил с каска на главата. Независимо дали
същият е бил с неправилно поставена каска, която се е отделила от главата или е
бил без каска въобще, безспорно е
обстоятелството, че към момента на удара на главата му в терена същият е бил
без каска. Този извод се обуславя както от вида на телесните увреждания, които
същият не би получил, така и от обективните находки- липса на зацапвания с кръв
и деформации по шлема.
Именно липсата на
предпазна каска е довело до получаването на тежката ЧМТ, която е била водеща и
в резултат на която е настъпила и полиорганната травма- непосредствена причина
на неговата смърт.
Този факти дават
основание да приеме, че починалият е допринесъл както за настъпване на ПТП,
така и за тежестта на телесните увреждания и последвалата смърт като приносът
му е 70 %, с който процент следва да се
намали определеното обезщетение за всеки един от ищците.
С оглед на изложеното
съдът счита, че дължимото обезщетение за родителите е в размер на 36 000
лв. за всеки от тях, а дължимото обезщетение за неговата сестра възлиза на 9000
лв.
Предявените искове
следва да бъдат уважени в горепосочените размери, а в останалата част следва да
се отхвърлят като неоснователни.
Върху обезщетенията се дължи
законна лихва, считано от датата на заявяване на претенциите пред
застрахователя- 03.06.2019 г. по отношение на първите двама ищци и от
01.07.2019 г. -по отношение на третата ищца.
Разноските за производството
следва да се определят съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
По делото ищците са
представлявани от адвокат безплатно- по реда на чл.38 от ЗА, поради което в полза
на представляващия адвокат. следва да бъде присъдено адв. възнаграждение в
размер на 3330 лв. съобразно уважената част от исковете.
Ответното дружество е
направило разноски за производството в размер на 9575 лв. като с оглед
отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски в размер на 7359
лв., които ищците следва да понесат.
Ищците са били
освободени от заплащането на дължимата държавна такса за производството и от
разноските по реда на чл.83, ал.2 от ГПК. С оглед изхода от спора ответникът
следва да заплати дължимата държавна такса за производството в размер на 3240
лв., както и 200 лв., платени от БС.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр.София, ЕИК ********* да заплати на Н.В.Д.,
ЕГН ********** *** в размер на 36 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на П. Н. В., поч. на *******., ведно със
законната лихва, считано от 03.06.2019 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над сумата
от 36 000 лв. до размер на 160 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр.София, ЕИК ********* да заплати на В.П.Д.,
ЕГН ********** *** в размер на 36 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на П. Н. В., поч. на *******., ведно със
законната лихва, считано от 03.06.2019 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над сумата
от 36 000 лв. до размер на 160 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр.София, ЕИК ********* да заплати на Т.Н.П.,
ЕГН ********** *** в размер на 9 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на П. Н. В., поч. на *******., ведно със
законната лихва, считано от 01.07.2019 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над сумата
от 9 000 лв. до размер на 50 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр.София, ЕИК ********* да заплати на основание чл.38 от ЗА на адв.Т.Г.
*** сумата в размер на 3330 лв.- адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.В.Д., В.П.Д. И Т.Н.П. *** да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“
АД- гр.София, ЕИК ********* сумата в размер на 7359 лв. разноски за
производството.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр.София, ЕИК ********* да заплати на по
сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 3240 лв., както и
сумата в размер на 200 лв.- разноски, платени от БС.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: