ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21066
гр. София, 19.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110142419 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молби на адв. Николай Илчев Илчев и адв. Красимира Игнатова
Билева за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение от
19.07.2022г.
Молителите сочат, че с решението предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД иск
бил отхвърлен изцяло, но не им бил присъден пълният минимален размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ. Считат, че адвокатското
възнаграждение на предоставилия безплатна защита адвокат следвало да бъде определено в
размер съобразно Наредбата. В случая минималното адвокатско възнаграждение било по
300 лева за всеки от тях, поради което неправилно съдът им бил присъдил само по 71,42
лева на всеки. Молят съдът да допусне изменение на решението в частта за разноските, като
присъди на всеки от двамата адвокати по 300 лева възнаграждение в заповедното
производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът по делото „Топлофикация София“ ЕАД е подал
отговор на молбите, с който оспорва същите като неоснователни. Счита, че размерът на
адвокатското възнагржадение в заповедното производство бил определен правилно и не
подлежал на изменение. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.
Молбите за изменение на решението в частта за разноските са подадени в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица – адвокати с право на разноски
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв – които са представили списък по чл. 80 ГПК. Ето защо молбите
са процесуално допустими.
Разгледани по същество, молбите са неоснователни.
В заповедното производство срещу двамата длъжници С. ГР. П. и ЦВ. ИВ. П. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по силата на която
всеки един от двамата длъжници е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД по
1692,53 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 1.5.2016 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната лихва от 27.1.2020 г. до изплащане на
вземането, по 217,01 лв. представляваща мораторна лихва, за периода от 15.9.2017 г. до
17.1.2020 г., по 2,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
1
за периода от 1.2.2019 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната лихва от 27.1.2020 г. до
изплащане на вземането, и по 0,16 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.3.2019 г. до 17.1.2020 г.
Дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производство на всеки адвокат
върху половината от този материален интерес съгласно правилото на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т.
1 НМРАВ е по 300 лева.
С подадените възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжниците са оспорили частично
вземанията по заповедта за изпълнение, като всеки длъжник е възразил, че не дължи по 400
лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.11.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 2“, бл. 265, вх. В, ет. 2, ап. 51,
ведно със законната лихва от 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, по 55
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 17.01.2020 г. и по 0,16
лева, представляваща лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
31.03.2019 г. до 17.01.2020 г. За останалите вземания по заповедта за изпълнение липсва
възражение, а напротив – налице е признание, поради което заповедта е влязла в сила.
Предявените от ищеца искове по чл. 422, ал. 1 ГПК касаят само оспорените от двамата
длъжници части.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците /респ. техните адвокати
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв/ се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Тъй като предмет на исковете са само част от вземанията по заповедта за изпълнение,
длъжниците и техните адвокати могат да получат разноски в заповедното производство
единствено съразмерно на процесната по делото оспорена част. За останалите части
заповедта за изпълнение е влязла в сила, а при влизане в сила на заповедта липсва
основание за присъждане на разноски в полза на длъжниците и адвокатите им. Частта от
възнаграждението, дължимо на всеки от адвокатите в заповедното производство, съответна
на размера на процесните вземания в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, е по 71,42 лева.
Тъй като исковете за оспорените части са уважени изцяло, тези части от възнагражденията
са присъдени изцяло на адвокатите, без да бъдат намалявани.
Ето защо съдът намира, че липсва основание за изменение на решението в частта за
разноските, а подадените молби следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на адв. Н И И и адв. К И Б за изменение в
частта за разноските на Решение от 19.07.2022г., постановено по гр.д. № 42419/2021г. по
описа на СРС, 175-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2