Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 02.01.2020г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На пети декември две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№1445
по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Г.Ж., с ЕГН **********, с адрес *** против „ТЕ ТРАНС“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Петрич, ул.“28 септември“
№5, ет.2.Предявени са за разглеждане искове по чл.128 т.2 КТ и по чл.215 КТ.
Ответникът не е депозирал отговор по исковата молба,
като в съдебно заседание заяви, че вземанията на ищеца са изцяло изплатени.
Твърди се, че през периода 08.10.2018г. до
11.11.2018г.. ищецът е работил при ответника на длъжност „Шофьор на товарен
автомобил.Не му било предоставено копие от трудов договор.Ищецът изпълнявал
трудоавите се задължения като карал товарен автомобил марка „Ивеко“,
собственост на ответника.Договорено било трудово възнаграждение в размер на 75
евро на ден.Твърди, че през периода 24.10.2018г. до 11.11.2018г. не му е
изплатено трудово възнаграждение.Трудовите си задължение изпълнявал в Швеция,
като за посочения период дължимото му се трудово възнаграждение било в размер
на 1350 евро.За същия период му се дължали и командировъчни пари в размер на 50
евро на ден или сума в размер на 900 евро.
По делото са представени и приети като доказателства:
справка от НАП за трудови договори на Г.Ж..Като доказателства по делото са
приети и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Т. и
съдебно-техническа, изготвена от в.л.В..
От приетата като доказателство по делото
съдебно-счетоводна експертиза, по делото се установи, че Г.Ж. е бил назначен на
работа при ответника на длъжност „Шофьор“ на товарен автомобил с трудов договор
№3/08.10.2018г.В този договор било посочено, че е безсрочен, за пълно работно
време-8 часа, при основно трудово възнаграждение в размер на 510 лв.Този
договор носел подписа само на работодателя и липсвал подпис на ищеца.Било
изпратено уведомление по чл.621, ал.5 КТ.Със заповед №2 от 08.11.2018г. на
основание чл.325, ал.1 т.1 КТ било прекратено трудовото правоотношение, като
тази заповед отново била подписана само от работодателя и липсвал подпис за
работник.За периода 09.10.2018г. до 08.11.2018г. на ищеца били начислени и
изплатени следните суми: месец октомври 2018г.-17 дни-376.96 лв., месец ноември
2018г.-5дни -115.91 лв.Цялата сума на дължимо трудово възнаграждение за 22 дни
в размер на 387.47 лв.
Ответникът командировал ищеца за срок от 15 дни от
11.10.2018г. до 30.10.2018г. по маршрут в страни в ЕС със задача-превоз на
товари с право на дневни пари по 54 евро на ден.Със заповед №9 от 27.10.2018г.
бил командирован за срок от 5 дни от
01.11.2018г. до 07.11.2018г.В този смисъл ищецът е бил командирован за срок от
20 дни, а не за 22 както е било начислено трудовото възнаграждение.
Вещото лице е посочила, че видно от прибложение
№9-извлечение за период 01.10.2018-31.10.2018г на Банка ДСК с титуляр ТЕ Транс
под №4 фигурирало имета на Г.Ж. с основание РЗ и КОМ със сума в размер на
2 475 лв., които били преведни с дата 26.10.2018г.От приложение №10 било видно, че за периода
09.10.2018г. до 31.10.2018г. за 15 дни била преведена сума в размер на 810 евро
и за периода 01.11.2018г. до 07.11.2018г. за 5 дни -270 евро или всичко сума в
размер на 1080 евро при фиксинг на БНБ 1.95583 лв. в размер на 2 112.30
лв.
По ведомост за заплати и за изплатени командировъчни
пари на ищеца били изплатени 387.47 лв.-трудово възнаграждение и командировъчни
пари в размер на 2 112.30 лв. или всичко дължими суми в размер на
2 499.77 лв.Изплатената сума по ведомост за заплати и командировъчни по
банкова сметка ***, като в този смисъл неизплатена била сума в размер на 24.77
лв.
За периода 24.10.2018г. до 11.11.2018г., трудовото
възнаграждение в размер на 193.73 лв. за 11 работни дни било изплатено в периода 24.10.2018г. до
08.11.2018г.Същото било включено в общото трудово възнаграждение в размер на
387.47 лв.За периода 24.10.2018г. до 11.11.2018г. било налице разминаване между
заповед №8 за командироване, в която било записано: за срок от 15 дни от
11.10.2018г.до 30.10.2018т.-14 работни дни без събота и неделя, а във
ведомостта за изплатени командировъчни пари било записано: за периода
09.10.2018г. до 31.10.2018г.-15 дни, а работните дни в този период били 17 без
събота и неделя, от което е напревен извод, че работодателят дължи сума в
размер на 108 евро/2 дни по 54 евро/.За периода 01.11.2018г. до 07.11.2018г. ,
в заповед №9 било записано: срок от 5 дни от 01.11.2018г. до 07.11.2018г.
Като извод, вещото лице е посочило, че за периода
24.10.2018г. до 08.11.2018г./въведен като спорен с исковата молба/ са налице 11
работни дни, без събота и неделя.Дължимата сума за командировъчни пари е в
размер на 594 евро, от тях били изплатени 9 дни или сума в размер на 486 евро.
От приетата като доказателство по делото
съдебно-техническа експертиза, по делото се установи, че през периода
24.10.2019г. до 11.11.2018г. , според записите в дигиталната карта на ищеца, е
полагал труд през 12 дни, като 4 ог тях са отразени като „почивка“, като на
27.10.2018г.-събота е полагал труд.
От така описаната фактическа
обстановка, установена от съда на база събраните в хода на производството
доказателства, съдът формира следните правни изводи:
По делото не се доказа наличието на
валидно сключен трудов договор по правилата на чл.62 КТ.Видно от експертизата
на в.л.Т., договора не е подписан от страна на ищеца в производството.При липса
на възражения в тази насока и при въведените твърдения в исковата молба, съдът
намира че работникът-ищец в производството е бил добросъвестен и в този смисъл
отношенията между страните следва да се уредят като при валидно сключен
договор./ Решение № 467 от 31.01.2014 г. на ВКС/.
При горното, от заключението на
вещото лице Т., по делото се установи, че размера на договореното трудово
възнаграждение е бил 510 лв., като за исковия период 24.10.2018г. до
11.11.2018г. дължимото трудово възнаграждение в размер на 193.73 лв. е
изплатено от страна на ответника, включено в размера на общото изплатено
трудово възнаграждение.В този смисъл и доколкото е изплатено договореното между
страните трудово възнаграждение, то такова не се дължи от страна на ответника,
поради което предявения иск по чл.128 т.2 КТ е изцяло неоснователен и следва да
се отхвърли.
Предявения иск по чл.215 КТ за
неизплатени командировъчни пари за периода 25.10.2019г. до 11.11.2018г., съдът
намира, че е частично основателен.Видно от заключението на вещото лице Т. и
приложените към същото заповеди за командироване, ищецът е бил командирован за
периода 11.10.2018г. до 30.10.2018г. /заповед №8 с посочена в нея дата на
издаване 31.09.2019г./ за срок от 15 дни.В последствие, със заповед №9 от
27.10.2018г. е командирован за срок от 5 дни през периода 01.11.2018г. до
07.11.2018г.В исковата молба, сезирала съда, се претендират командировъчни за
сума в размер на 900 евро зе периода 24.10.2018г. до 11.11.2018г.
От заповедта заключението на вещото
лице и приложената заповед за командироване и при липса на други доказателства,
за съда се налага извод, че ищецът е бил командирован на 11.10.2018г., като в
заповедта за командироване е посочено- до 30.10.2018г. -15 дни, които 15 дни са
му изплатени.За периода 11.10.2018г. до 30.10.2018г. са налице 14 работни дни.В
този смисъл , изплатени са на ищеца и командировъчни пари за реално работен от
него 31.10.2018г.За м.11.2018г. са му изплатени командиров ъчни пари за работа
за 5 дни.През исковия период, видно от заключението на вещото лице В., ищецът е
работил и на 27.10.2018г.-събота, за който по делото не се проведе доказване от
страна на работодателя да му е изплатен.В този смисъл и от заключенията на
вещите лица, по делото се доказа, че ищецът в производството е изпълнявал
трудовите си задължения на 27.10.2018г. и във връзка със заповед за
командироване.По този начин дните на работа във връзка със заповед за
командироване са 16 работни дни, като в този смисъл му се дължат командировъчни
пари за още 1 ден в договорения между страните размер от 54 евро.Посочената
сума се дължи от страна на ответника ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Съразмерно с уважената част от иска
по чл.215 КТ, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер
на 12 лв.
Ответникът от своя страна дължи по
сметка на съда държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от Г.Ж., с ЕГН **********, с адрес *** против
„ТЕ ТРАНС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Петрич, ул.“28 септември“ №5, ет.2 иск с правно основание чл.128 т.2 КТ за
сумата от 1350 евро., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 24.10.2018г. до 11.11.2018г.
Осъжда „ТЕ ТРАНС“ ООД да заплати на Г.Ж.
сумата от 54 евро, представляваща неизплатени командировъчни пари на ищеца за
периода 24.10.2018г. до 11.11.2018г., ведно със законна лихва, считано от
12.07.2019г. до окончателното изплащане, като до пълния размер на този иск от
900 евро за същия период от време, отхвърля като неоснователен.
Осъжда „ТЕ ТРАНС“ ООД да заплати на Г.Ж.
деловодни разноски в размер на 12 лв.
Осъжда „ТЕ ТРАНС“ ООД да заплати по
сметка на съда държавна такса в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.
Районен
съдия: