№ 1612
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ц. З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от Ц. З. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110213405 по описа за 2024 година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Д. А., ЕГН **********, против наказателно
постановление (НП) № 26 от 21.08.2024 г., издадено от главния инспектор на
Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), с което на основание чл.
408а, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за
нарушение на чл. 175в, ал. 1, т. 2, вр. чл. 175а, ал. 1, т. 1, вр. чл. 408а, ал. 1 от
ЗСВ.
С жалбата се отправя искане за цялостна отмяна на процесното НП.
Развиват се доводи за маловажност на случая и приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Иска се присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалб. А., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Д. К.,
която оспорва жалбата, излага съображения за неприложимост на чл. 28 от
ЗАНН и моли за потвърждаване на оспореното НП като правилно и
законосъобразно. Не претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, както
1
и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 10.06.2024 г. била извършена проверка в базата данни на ИВСС от
експерт Ж.М., която съставила „Списък на съдии, прокурори и следователи,
неподали в ИВВС декларации за имущество и интереси по чл. 175а, ал. 1, т. 1
ЗСВ в срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 ЗСВ, разпределени за проверка от
инспектор Л.К.“, приложен към докладна записка от инспектор Крумов до
главния инспектор на ИВСС вх. № РЕГ-24-243/10.06.2024 г. по описа на
ИВСС. При извършената проверка било установено, че жалб. Р. Д. А. не е
подала в ИВСС ежегодна декларация за имущество и интереси по чл. 175а, ал.
1, т. 1 от ЗСВ за 2023 г. в срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от ЗСВ – до 15.05.2024 г.
(присъствен ден), а същата е била подадена по пощата на 28.05.2024 г.,
заведена с вх. № 11127/29.05.2024 г. –тринадесет дни след изтичане на
законоустановения срок.
Въз основа на установеното свид. Ц. Д., на длъжност „експерт“ в
специализираната администрация на ИВСС, съставила против Р. Д. А. акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 26/27.06.2024 г.
Същият бил изготвен в присъствието на двама свидетели на съставяне на акта
и в отсъствие на жалбоподателя (редовно поканена, не се явила на посочената
дата). Актосъставителят преценила, че е налице нарушение на чл. 175в, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 175а, ал. 1, т. 1, вр. чл. 408а, ал. 1 от ЗСВ, извършено на 16.05.2024
г. на мястото, където е следвало да бъде подадена декларацията – ИВСС, гр.
София, ул. „Георг Вашингтон“ № 17. Актът бил връчен на жалб. А. на
04.07.2024 г., която го подписала без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП №
26/21.08.2024 г. от главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен
съвет (ИВСС), с което на основание чл. 408а, ал. 1 от Закона за съдебната
власт (ЗСВ) на Р. Д. А. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 175в, ал. 1, т. 2, вр. чл. 175а,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 408а, ал. 1 от ЗСВ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетеля Ц. Д. - актосъставител, които съдът кредитира с доверие като
последователни и логични, както и писмените доказателства, приобщени на
основание чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност, които са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
2
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице и които да обосновават отмяна на
атакувания акт само на това основание.
Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи съгласно изискванията на чл. 408д, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ. АУАН е
съставен от определено от главния инспектор в Инспектората към Висшия
съдебен съвет лице, а оспореното НП е издадено от главния инспектор.
Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне
на АУАН и издаване на НП.
Според настоящия съдебен състав в случая са спазени всички законово
установени правила относно съставянето и връчването на АУАН, съдържащи
се в разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2, и тези в чл. 43, ал. 1 от ЗАНН –
надлежно (с лично получена покана) е поканена жалб. А. да присъства при
съставянето на АУАН, който е съставен и в присъствието на двама свидетели,
единият от които е и свидетел на установяване на нарушението, като
разпоредбите на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са изпълнени – АУАН е подписан от
актосъставителя и свидетелите и е връчен срещу подпис на жалб. Лили А..
Съдът служебно констатира, че двата процесуални акта съдържат
визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо
съдържание реквизити. Както в акта, така и в постановлението нарушението е
ясно описано, коректно са отразени датата, мястото и обстоятелствата, при
които е извършено, начинът на констатирането на същото, като е дадена и
съответната правна квалификация. Не е налице противоречие между
цифровото (правното) и словесното (фактическото) описание на
административното нарушение. Последното е ясно и разбираемо описано,
поради което не е ограничено правото на жалб. Лили А. да разбере
повдигнатото срещу нея административнонаказателно обвинение и да
организира адекватно защитата си.
При преценка относно правилното приложение на материалния закон,
съдът счита, че Л.И. А. е осъществила от формална страна състава на
вмененото административно нарушение по чл. 175в, ал. 1, т. 2, вр. чл. 175а,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 408а, ал. 1 от ЗСВ.
3
Нормата на чл. 408а, ал. 1 от ЗСВ предвижда състав на административно
нарушение за магистрат (съдия, прокурор или следовател), който не е подал в
срок декларация по чл. 175а, ал. 1 от ЗСВ, административно наказание „глоба“
в размер от 300 до 3 000 лева.
Наличните доказателствени източници установяват безспорно и
категорично, че жалб. Р. А. е заемала магистратска длъжност – съдия в
Административен съд - Варна, поради това за нея (в качеството на съдия) е
съществувало задължението да подава пред ИВСС годишна декларация за
имущество и интереси съгласно чл. 175а, ал. 1, т. 1 от ЗСВ.
Съгласно чл. 175в, ал. 1, т. 2 от ЗСВ декларация за имущество и
интереси се подава ежегодно до 15 май – за предходната календарна година.
Следователно жалб. А. е следвало да подаде в ИВСС декларацията за 2023 г. в
срок от 15.05.2024 г. (работен ден), поради което правилно е прието от
актосъставителя и наказващия орган, че на следващия ден (16.05.2024 г.) с
неподаването на декларацията жалб. А. е осъществила състава на вмененото
административно нарушение чрез бездействие. Същата е подала декларацията
за имущество и интереси в ИВСС на 28.05.2024 г. – със закъснение от 13 дни.
От субективна страна, съдът приема, че нарушението е извършено при
форма на вината – непредпазливост, доколкото жалб. Р. А., като магистрат е
била длъжна и е могла да предвиди общественоопасните последици от
деянието си, но очевидно не го е сторила, след като е допуснала закъснението.
Въпреки това обаче съдът намира, че в случая следва да се приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като осъщественото от жалб. Р. А. нарушение
представлява маловажен случай – такъв, при който административното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Разпоредбите на чл. 9, ал. 2
от НК и чл. 28 от ЗАНН не съдържат ограничения, касаещи приложението им
по отношение на определен вид престъпление, респективно административно
нарушение. Следователно посочените норми са приложими по отношение на
всички състави на нарушения по ЗСВ. Вярно е, че регулираните от ЗСВ
обществени отношения са с голяма значимост, тъй като осигуряват
прозрачност в имуществената сфера на магистратите и целената от
законодателя защита на тези отношения е по-висока. За установяване на
общественоопасния характер на деянията поначало следва да бъдат изяснени
характерът, начинът и степента на засягане на обекта, специалните качества на
дееца и субективните особености на неговата проява. В конкретиката на
настоящия казус, отрицателното въздействие на осъщественото от жалб. А.
деяние върху защитените обществени отношения е незначително, поради
което използването на репресия се явява обществено неоправдано. В случая
жалб. А., в качеството си на магистрат, не е целяла укриване на данни за
имуществото и интересите си; няма данни при проверката декларацията да е
била нередовна; нарушението е констатирано след като вече е била
4
представена декларацията в ИВСС; същото е извършено за първи път и
реално не е настъпило засягане на обществения интерес, свързан с
прозрачността на имуществото на магистрата, т. е. с конкретното поведение на
жалбоподателя в съвсем незначителна степен са засегнати обществените
отношения. Действително, закъснението от 13 дни е безспорен факт, но
същото практически не е попречило на контролния орган ИВСС да осъществи
правомощията си по проверка на имуществената декларация и нейното
публикуване (доколкото това се е случило след самостоятелното и доброволно
подаване на декларацията от жалбоподателя). Следва да се има предвид и че
поведението на жалбоподателя, изразило се в подаване на декларацията със
закъснение, не е вследствие на действията на държавната администрация, а е
израз на осъзнаването от страна на жалбоподателя, че следва да подаде
декларация и пред ИВСС и така да изпълни изискванията на закона. Все пак,
чрез приложението на чл. 28 от ЗАНН на нарушителя бива посочено, че е
извършил нарушение, макар и маловажно, и че ако повторно извърши такова
от същия вид в едногодишен срок ще бъде наказан. По този начин се постига
съразмерност между извършеното и наказанието за стореното, която изисква
да не бъде наложено наказание в случай, че и най-лекото такова ще се окаже
несъразмерно тежко спрямо извършеното. Всичко това дава основание на съда
да приеме, че макар деянието на жалб. Р. Д. А. да покрива от обективна и
субективна страна състава на вмененото административно нарушение,
същото следва да се приеме за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът приема, че оспореното наказателно
постановление е неправилно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, но
макар да е направил такова искане с жалбата, не са представени доказателства
за сторени разноски от негова страна, поради което искането му следва да
бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна се явява неоснователно, поради което също следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26 от 21.08.2024 г., издадено
от главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), с
което на основание чл. 408а, ал. 1 от Закона за съдебната власт ЗСВ) на Р. Д.
А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста)
лева за нарушение на чл. 175в, ал. 1, т. 2, вр. чл. 175а, ал. 1, т. 1, вр. чл. 408а,
ал. 1 от ЗСВ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. Д. А., ЕГН **********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
5
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, за това
друго нарушение ще бъде наложено административно наказание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6