Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
13.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на дванадесети март
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дарина
Байданова
при секретаря Росица Петрова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 954 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК.
Предявена е искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр.София, в която сочи, че на 22.08 2017г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД /заемодател/ и К.Д.М. /заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 3020890, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от заемателя, като с подписването на договора Заемодателят се задължил да
предостави на заемателя парична сума в размер на 2000,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита, при ред и условия уредени от договора.
Твърди, че съгласно чл. 3 от договора страните постигнали съгласие, че
договорът за заем има силата на разписка, като заемната сума по договора била
предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора,при което
било налице реално предаване на заемната сума на датата на сключване на
договора, с което заемодателят изпълнил задължението по договора да предостави
заема и създавало задължение за заемателя да заплати погасителни вноски
съгласно погасителния план, включващи главница по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 2324,08 лв., а договорната
лихва по кредита - в размер на 324,08 лв., платими в срок до 28.06.2018 г. на
22 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 105,64лв. всяка, с падеж на
първата погасителна вноска - 07.09.2017г. и падеж на последна погасителна
вноска - 28.06.2018г. Твърди се още, че с подписването на Договора за заем заемателят
удостоверил, че бил уведомен подробно за всички клаузи от този договор и се
съгласил с тях,както и че желае договорът да бъде сключен. Сочи, че провел
заповедно производство по образуваното ч. гр. д. № 164/2019 г. по описа на
Районен съд - Кърджали, по което била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за обща сума в размер на 3819,30 лв., от която главница 1921,28 лв.,
договорна лихва 285,17 лв. , ведно със законната лихва за забава от датата на
входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, неустойка за неизпълнение 1400,20 лв., обезщетение за забава в
размер на 185,65 лв. и такса разходи в размер на 27,00 лв. Сочи, че длъжникът
не бил намерен на установените в заповедното производство адреси и заповедта за
изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло
правния му интерес от подаването на настоящата искова молба. Твърди, че
вземанията по процесния договор за паричен заем заемодателят „Изи Асет
Мениджмънт” АД прехвърлило /цедирало/ на 01.06.2018г. с подписване на
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД, с ЕИК ***, който е
праводател на ищец „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и за извършените
прехвърляния на вземането длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с уведомително
писмо, изпратено с известие за доставяне. Претендира разноски по представен
списък на разноските, в т.ч. в заповедното и в исковото производство. В съдебно
заседание чрез упълномощен представител в писмено становище поддържа исковете.
Ответникът К.Д.М. в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор
на исковата молба чрез назначения особен представител, с който намира иска за
допустим и основателен, като не оспорва изложените в исковата молба факти и
обстоятелства. В съдебно заседание поддържа отговора, допълва възраженията си с
нищожност на неустоечната клауза, договорена в процесния договор и моли съда да
отхвърли иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото
писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
С доклада по делото е признато
за безспорно между страните, че по заявление с вх. № 1139/01.02.2019г. за издаване
заповед за изпълнение е образувано ч.гр.д. № 164/2019г. по описа на КРС, по
която е издадена заповед за изпълнение № 67/04.02.2019г., с която е разпоредено
длъжникът К.Д.М. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
гр.София сумата от 1 921,28лв. – главница, представляваща задължение по
Договор за паричен заем , сключен на 22.08.2017г. с № 3020890 между „Изи Асет
Мениджмънт“АД и длъжника, което вземане по договора е прехвърлено в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ ООД
/правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“АД – понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ с ЕИК ***, по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, както и сумата от 285,17лв. –
договорна лихва за периода от 21.09.2017г. до 28.06.2018г./падеж на последната
погасителна вноска/, както и сумата от 1 400,20лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 05.10.2017г. до 28.06.2018г.
/падеж на последна погасителна вноска/ , както и сумата от 27,00лв. – такса
разходи, както и сумата от 185,65лв. – обезщетение за забава за периода от
22.09.2017г. до 01.02.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 76,39лв. –
внесена държавна такса и 50,00лв. – юрисконсултско възнаграждение. Признато е за безспорно, че в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е
предявен настоящият установителен иск, поради връчване на заповедта по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК на длъжника.
Така, поради неоспорване на
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, следва да се приеме за
установено валидно възникналото облигационно правоотношение по договор за заем
между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и валидно извършената цесия между
ищеца като правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ АД и заемодателя
„Изи Асет Мениджмънт“ АД , по която е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
вземането към ответника по процесния договор и съобщаването на цесията на
ответника с връчване на уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД като приложение на
исковата молба на назначения на ответника особен представител. Не се оспорва,
че реално предадените на ответника парични средства са в размер на 2000,00лв.,
представляващи чиста стойност на кредита и възникналите между страните права и
задължения по сключения договор, в т.ч. задължението на ответника да заплаща
погасителните вноски, включващи главница, ведно с надбавка , покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и добавката,
представляваща печалбата на заемодателя при фиксиран лихвен процент за срока на
договора с обща стойност на плащанията 2324,08лв.,от които 234,08лв. договорна
лихва. Не се оспорва, че кредитът е следвало да бъде върнат до
28.06.2018г. на 22 равни двуседмични вноски – всяка на стойност 105,64лв., в
които след включването и на начислената по чл.4,ал.1 от договора неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за представяне от ответника в 3-дневен
срок от подписването на договора на обезпечение в размер на 1540,00лв.,
разсрочена на 22 равни вноски, всяка в размер на 70,01лв., е формирана
погасителна вноска от 175,65лв. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент по заема - 35 % и ГПР
- 41.08 %, и в съответствие с тарифата на заемодателя при забава на плащанията
с повече от 30 календарни дни разходи от 9,00лв. за всеки 30-дневен период в
периода на забавата, но не повече от 45,00лв., предвидени за изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,лични
посещения и др. Срокът на договора е
изтекъл, поради изтичане на крайния падеж и същият не е обявен за предсрочно
изискуем.
Ищецът признава частично
изпълнение по договора в размер на 275,65лв., с които заявява погасяването на неустойка
за неизпълнение - 140,02лв., такса
разходи – 18,00лв., договорна лихва – 38,91лв. и главница - 78,72лв.
Ответникът не
противопоставя допълнително извършено плащане.
Съгласно чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Според т. 12 планът следва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, а
съгласно чл. 22 от с.з.
ако горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е
недействителен. По делото не се доказа наличието на изготвен погасителен план
към процесния договор за кредит, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В същия се съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, но не и последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, което според настоящия съдебен състав
представлява достатъчно основание да се приеме, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
За изчерпателност, следва
да се отбележи, че при нормативно въведена забрана за наличие на неравноправни
клаузи в договора за заем – чл.24 от ЗПК във вр. с чл.145, ал.2, вр. чл.147 от
ЗЗП и засилената потребителска защита в тази връзка, изразена и в служебното
начало на съда да следи за такива, възражението на ответника, заявено за пръв
път в съдебно заседание за нищожност на
неустоечната клауза в процесния договор, е допустимо и основателно. Съгласно чл.3 § 1 на Директива
93/13/ЕИО, чл.143, чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправна е клауза, която не
отговаря на изискването за
добросъвестност, създава значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя и е във вреда
на потребителя. В тази връзка съдът намира неустоечната клауза именно за неравноправна по смисъла на чл.143
т.5 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, поради това, че задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение, чийто размер е
определен от кредитора и е прекомерно с оглед цената на предоставената услуга, предвид
размера на заема и възнаградителна лихва и размера на законната лихва. Съгласно чл.33,
ал.2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Настъпилите по-големи
вреди следва да се докажат от кредитора, при което визираната клауза за
дължимост на неустойка при непредставяне на обезпечение и с оглед размера на чистата
стойност на кредита, възнаградителната лихва и законната лихва,следва да се
приема, че не съответства на изискването за добросъвестност на кредитора, тъй
като е договорено обезщетение в размер около 8/10 от заетата главница, при
което се явява прекомерна и противоречи
на обезщетителната ѝ функция. Тъй като
тази неустойка е санкционна по своя характер и се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и не
кореспондира с последиците от неизпълнението, а е предвидена да се
кумулира към погасителните вноски, по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита.Така,размерът на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 41,08%
нараства допълнително с размера на неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора, включена
в погасителните вноски, при което същата представлява добавък към
възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно,
доколкото именно лихвата се явява цена на услугата по предоставения заем и
представлява печалбата на заемодателя.
Освен това, изискването за обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска
с поемане на поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в същия
размер/, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни
затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа на
добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката
по чл. 4 ал. 2 от договора. Ето защо, клаузата е нищожна-чл.146, ал.3 от ЗЗП. Претенцията
за такса разходи е недоказана, тъй като ищецът не ангажира доказателства в тази
връзка, като същата е и неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като
се твърди, че договорът е с изтекъл срок
на действие, поради което и подобни разходи не са правени.
Предвид горното и установената
недействителност на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 от ЗПК
ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви
или други разходи по кредита. Посочената разпоредба на чл. 23 от ЗПК
е императивна, установена в публичен интерес материалноправна норма, за чието
спазване съдът следи и следва да
приложи. Предвид признатото от ищеца плащане до момента на сумата от 275,65лв.,
следва да се приеме, че с тази сума е погасено част от задължението за главница
от 2000,00 лева и съответно останалата неплатена главница е в размер на 1724,35лв.,
до която сума според съда искът се явява основателен, а за разликата до пълния
предявен размер от 1921,28лв. главница,както и договорна лихва 285,17 лв. , ведно със законната лихва за забава от
датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, неустойка за неизпълнение 1400,20 лв., обезщетение за забава в
размер на 185,65 лв. и такса разходи в размер на 27,00 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На последно място, по възражението на
ответника за невъзникване спрямо него на вземане, поради различие в собственото
име, а именно, договорът за заем е сключен с лице със собствено име К., което
се установява и при направената справка в НБДН, а заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК и предявеният установителен иск са насочени срещу лице със
собствено име К., съдът намира,че доколкото съгласно чл. 11 от ЗГР единният
граждански номер е административен идентификатор на подлежащите на регистрация
физически лица съгласно чл. 3, ал. 2,представляващ уникален номер, чрез който
физическите лица се определят еднозначно и следователно, основният
индивидуализиращ белег на физическите лица е техният ЕГН, а в случая посочения
в заявлението и в издадената заповед за изпълнение ЕГН на длъжника съвпада с
верния ЕГН, следва да се приеме, че физическото лице е индивидуализирано
съгласно изискванията на закона. Така, установено е от служебно изисканата
справка от НБДН, че на лице с ЕГН ********** отговарят имената К. Д.М.,
при което е безспорно, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 164/2019г. по описа на КРС е издадена срещу
ответника в производството по гр. д. № 954/2019г. на КРС. Погрешното отразяване
на собственото име на длъжника в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК може
да бъде отстранена от съда, издал заповедта, чрез провеждане на поправка на
очевидна фактическа грешка, което производство може да започне и по инициатива
на съда – чл. 247, ал.
1 от ГПК. Или, предметът и страните в исковото производство съвпадат
изцяло с предмета и страните в заповедното производство, предвид това, че претенцията,
обективирана в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и в исковата молба, е насочена срещу едно и също лице с ЕГН
**********.
Предвид изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски съразмерно
с уважената част на исковете и съгласно списъка на разноските по чл.80 от ГПК. Ищецът
е заплатил в настоящото производство държавна такса в размер на 206,74лв.,
497,35 лв. – възнаграждение за особен представител и има право съгласно чл.78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на
възнаграждение за юрисконсулт от 100 до 300 лв., което съдът с оглед защитавания
материален интерес определя на 150,00лв. В заповедното производство ищецът е
заплатил прави разноски от 76,39лв. за държавна такса и му е присъдено
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00лв. Или, в тежест на ответника
следва да се присъдят разноски за исковото производство – 385,61лв. и за
заповедното производство – 57,06лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Д.М., с ЕГН **********,***, че
същата дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата в
размер на 1724,35лв. –
частично непогасена главница по Договор за паричен заем № 3020890/22.08.2017г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, което задължение е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” АД на „Агенция за събиране на вземания” ООД с
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. и
Приложение № 1/01.06.2018г. към Рамковия договор, ведно със законната лихва
от 01.02.2019г.-дата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част за разликата над 1724,35лв.
за главница до пълния претендиран размер от 1921,28лв., ведно със законната
лихва от 01.02.2019г.-дата на постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата, както и за сумите 284,17лв. - договорна лихва за периода от 21.09.2017г.
до 28.06.2018г., 1400,20лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 05.10.2017г.
до 28.06.2018г., 27,00лв.- такса разходи
за събиране на просрочени вземания и 185,65лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 22.09.2017г. до 31.01.2019г. вкл., за
което вземане е издадена Заповед № 67 /04.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 164/2019г. на Районен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА К. Д.М., с ЕГН **********,***,
да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, направените
в настоящото производство разноски в размер на 385,61лв. и разноски в заповедното
производство в размер на 57,06лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: