Р Е Ш
Е Н И Е
№ 410
гр.***, 30.03.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 955 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ж.к. „***”, бл.**, вх.*,
ет.*, ап. **, чрез пълномощник – адв. Х.Х.– БАК, със
съдебен адрес:***,
срещу Наказателно
постановление № 02-0001613/26.01.2018г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. ***, с което за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. с чл.
1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.3 от КТ, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че в деня на проверката
лицето Т.К. се е намирало в проверявания обект – бирария „***” по интервю за
работа, като на същия е било предложено да наблюдава и да се запознае с
бъдещите си функции. В тази връзка се застъпва, че лицето не е било облечено
със служебна униформа и не е полагало труд. Посочва се, че в АУАН и НП липсва
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като не става
ясно как точно актосъставителят е възприел, че Т.К. полага труд, доколкото
длъжността „обучаваш се барман”, посочена в АУАН и НП, не фигурира във
ведомостите за заплати. Под евентуалност се прави искане за изменение на НП,
чрез намаляване на размера на имуществената санкция, който в настоящия му вид
се намира за необосновано завишен.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. Х.– БАК, която поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Акцентира, че лицето Т.К. действително се е намирал на
бъдещето си работно място, но не е полагал труд, поради което и не е допуснато
нарушение от страна на дружеството-жалбоподател.
Административнонаказващият орган – Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. ***, надлежно призован, се представлява от
юрисконсулт Н.,
която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано
дружеството е безспорно доказано, като дори да се приеме, че в деня на
проверката К. се е обучавал за барман, то по силата на чл. 230 КТ отново е
следвало да има сключен трудов договор в писмена форма. Акцентира, че
показанията на разпитаните свидетели са противоречиви, както и че представените
графици са частни удостоверителни документи, изходящи от жалбоподателя и
отразяващи изгодни за него факти, които няма как да се подложат на проверка,
поради което и не следва да се кредитират. В заключение пледира за
потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложеното известие за доставяне НП е връчено
на жалбоподателя на 19.02.2018г., а жалбата е депозирана по пощата, с дата на
пощенското клеймо 23.02.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 28.08.2017г. в
12.45 часа св. А.Д. – старши инспектор при Д „ИТ”-*** извършила проверка в гр. *** на обект: Бирария
„***”, находяща се в ж.к. „***” гр. ***, стопанисвана от „***” ООД. В хода на проверката свидетелката
установила, че в заведението има клиенти, а зад бара се намира лицето Т.К.,
който приготвял напитки (кафета). Св. Д. му предоставила да попълни справка по реда на чл. 402, ал.1, т.3 вр. с
чл. 402, ал.2 КТ, от която установила, че последният работи към дружеството на
длъжност „обучаващ се барман” с работно време на две смени (от 07.00 до 15.00
часа и от 15.00 часа до 24.00 часа), с три почивни дни, при договорено трудово
възнаграждение от 460 лева месечно.
Свидетелката
изискала от работодателя да представи документи във връзка с трудовото
правоотношение на лицето към дата 28.08.2017г., включително и писмен трудов
договор, но такъв не бил представен. Бил представен договор, но от дата
05.09.2017г. (в сила от 07.09.2017г.). В тази връзка св. Д. счела, че с
поведението си дружеството-работодател е нарушило разпоредбите на чл. 62, ал.1
вр. с чл. 1, ал.2 КТ, поради което и на 24.11.2017г. съставил АУАН с №
02-0001613.
Актът бил съставен
в присъствието на управителя на дружеството – Р.С., която го подписала и
получила копие от същия, без да направи възражения. В законоустановения срок възражения
също не били депозирани.
Въз основа на АУАН-а на 26.01.2018г. било издадено и атакуваното
НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават
задълженията, регламентирани в чл. 62, ал.1, вр. с чл. 1, ал.2 КТ, поради което и на основание
чл.416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 КТ, на жалбоподателя е била наложена
имуществена санкция размер на 3000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено
за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материално
правни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство
против него.
Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В конкретния случай категорично се установява, че по време на проверката св. К. се е намирал на работното място и то конкретно - зад бара (където по принцип е работното място на барманите). Самият той е декларирал, че към 28.08.2017г. изпълнява длъжността „обучаващ се барман”, считано от същата дата. Посочил е работното си време, полагаемите почивки и т.н. В открито съдебно заседание същият заявява пред съда, че за въпросния ден (както и за още няколко, в които се е обучавал) е получил трудово възнаграждение. Всичко това е напълно достатъчно, за да обоснове извод, че реално наред с обучението си - Т.К. е престирал труд, като е изпълнявал трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място, стопанисвано от дружеството жалбоподател. В тази връзка е ирелевантно дали на работа е имало и друг барман, кой точно от двамата е приготвял напитките, дали лицето е носило униформа или не, дали е бил включен в списъците на работещите и т.н., поради което и съдът намира за ненужно да обсъжда в детайли показанията на разпитаните свидетели в тази насока. Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът не кредитира изложеното от св. К. и св. Георгиев в насока, че К. не е извършвал никаква дейност и е бил на работното място, само във връзка с провежданото интервю. Това е така, доколкото на първо място и двамата свидетели все още работят към дружеството-жалбоподател, което сочи на потенциална зависимост и логично обосновава стремеж за оневиняване на работодателя им. На следващо място въпросните твърдения противоречат на непосредствено декларираното от самия К. пред контролните органи, а на последно място противоречат и на всяка житейска логика, доколкото трудно обяснимо би било, защо ако действително същият се е намирал зад бара, само във връзка с провежданото интервю – в крайна сметка за този ден му е било заплатено възнаграждение.
Щом лицето се е намирало на работното място обучавайки
се за барман и е получило трудово възнаграждение за това – то работодателят е
следвало да сключи с него писмен трудов договор. Това е така, доколкото с
разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да
сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на
работа. В процесния случай е констатирано лице, което освен, че полага труд и
престира работна сила за дружеството-жалбоподател е и в процес на обучение.
Според чл. 230, ал.1 от КТ, с трудовия
договор с условие за обучение по време на работа работодателят се задължава да
обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или
специалност, а работникът или служителят – да я усвои. Освен осъществяване на
обучителната цел е налице и престиране на работна сила, за това законодателят
не случайно е регламентирал то да се извършва по реда на КТ чрез сключване на
трудов договор. В конкретния случай такъв писмен договор към дата 28.08.2017г.
не е бил наличен, поради което правилно е била ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател. В този смисъл е и константната практика на
касационната инстанция, постановена по аналогични случаи, като например Решение № 1640 от 19.10.2017 г. на АдмС - ***
по к. а. н. д. № 1517/2017 г.
Въпреки горното, съдът
намира, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция,
която следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 414, ал.3 КТ предвижда за
конкретното нарушение имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. По
делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни
нарушения от страна на дружеството. Наложената в случая санкция в размер 3000
лв., се явява завишена предвид обществената опасност на нарушителя и тежестта
на нарушението, което е първо такова. Предвид изложеното НП следва да се измени
в частта му относно размера на наложеното наказание, като според настоящият
състав адекватно на извършеното деяние и степента на обществена опасност на
нарушителя се явява имуществена санкция в минималния размер предвиден в закона,
а именно 1 500 лв.
Съдът счита, че не е налице хипотеза на
маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава
от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.2 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 02-0001613/26.01.2018г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. ***, с което за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. с чл.
1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.3 от КТ, на „***” ООД
с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция
от 3 000 лв. на 1 500 лв. (хиляда и
петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.