Присъда по дело №529/2024 на Районен съд - Добрич

М О Т И В И
към Присъда № 16/14.05.2024 г. по НОХД № 529 по описа на Д.кия
районен съд за 2024 г.
На 07.05.2024 г. Районна прокуратура – Д. е внесла за разглеждане в
Д.кия районен съд обвинителен акт по бързо производство № 286/2024 г. по
описа на Първо РУ на МВР – гр. Д., по който на същата дата е било
образувано производство пред първа инстанция срещу А. Г. И., ЕГН:
********** за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо
по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на
23.04.2024 г., около 00,20 часа, в гр. Д., по ул. „....“, подсъдимият е
управлявал м. п. с. - л.а. „....“ с peг. ...., с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 1,47 на хиляда, установено по надлежния ред чрез
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“.
В съдебно заседание подсъдимият се явява сам, като заявява, че не
желае защитник, разбира обвинението, признава се за виновен, като отказва
да дава обяснения.
По пренията повдигнатото обвинение се поддържа от представителя
на Д.ка районна прокуратура, като се пледира при определяне и
индивидуализация на наказанието, съдът да приложи разпоредбите на чл. 55,
ал. 1 от НК, доколкото са налице предпоставките за това, като му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години на основание
чл. 66 от НК, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК по-лекото наказание глоба
да не бъде налагано. Пледира се на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една
година.
В своя защита подсъдимият изразява съгласие относно изложеното от
прокурора, като заявява, че ще си понесе последствията, а в предоставената
му последна дума желае да му се наложи минимално наказание лишаване от
право да управлява МПС.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 23.04.2024 г. рано сутринта подсъдимият А. Г. И. управлявал
моторно превозно средство - собствения си л. а. „...“ с peг. ..... Движел се по
ул. „...“ в гр. Д., до комплекс „....“, в посока „...“.
В същото време свидетелите Д. А. и П. П. - автопатрулен екип към 01
РУ Д., се намирали в района на горепосочения адрес, където изпълнявали
служебните си задължения. Около 00,20 часа на ул. „.....“, до комплекс „....“,
полицаите спрели за проверка подсъдимия И..
1

Установили самоличността му, като при проверката на документите
усетили мирис на алкохол. Във връзка с това св. А. извършил проверка на
водача за употреба на алкохол, използвайки техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“. Апаратът отчел положителна проба, а именно 1,47 на хиляда
съдържание на алкохол в издишания въздух на И..
Във връзка с положителните показания на техническото средство св. А.
съставил на подсъдимия И. АУАН № GA ...../23.04.2024 г. Актът бил
подписан от подсъдимия без възражения. Освен това свидетелят А. издал на
подсъдимия Талон за изследване № 0170655, като му връчил екземпляр от
него, въз основа на който, ако желае да даде кръвна проба в ЦСМП при
МБАЛ Д.. Впоследствие, в МБАЛ Д., И. категорично отказал да даде
биологични материали за последващ химически анализ, което било отразено
в Протокол № 97/23.04.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства. Гласните
доказателства, включващи обясненията на подсъдимия, както и показанията
на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Д. А. и П. П. са
еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Посочените гласни
доказателства са безпротиворечиви и кореспондират с приложените по делото
писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото:
Протокол за оглед на произшествие от 23.04.2024 г., ведно с препис и
фотоалбум – 8 л.; Определение № 271/23.04.2024 г. – 2 л.; Постановление за
привличане на обвиняем от 23.04.2024 г.; Справка от УИС на Прокуратурата
на РБ с рег. № 1493/22.04.2024 г.; Постановление за назначаване на
експертиза от 23.04.2024 г., ведно с док. № 364/29.04.2024 г.; АУАН Серия
GA № ..... от 23.04.204 г.; Талон за изследване № 0170655 от Д. Б. А. от
23.04.2024 г.; Протокол за мед. изследване за взимане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от
23.04.2024 г.; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 23.04.2024 г.; Справка
за нарушител/водач – 2 л.; Справка за регистрация на МПС – 2 л.; Справка за
семейно положение на физическо лице – 2 л.; Справка по физическо лице за
участие в търговски дружества от 23.04.2024 г.; Справка по персонална
партида на физическо лице; Писмо с рег. № 6976р-1964/23.04.2024 г.;
Електронна справка за съдимост от 25.04.2024 г., които преценени от съда,
както поотделно, така и в своята съвкупност са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият А. Г. И. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 23.04.2024
г., около 00,20 часа, в гр. Д., по ул. „...“, управлявал м. п. с. - л. а. „....“ с peг.
...., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,47 на
2

хиляда, установено по надлежния ред чрез техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е двуактно
престъпление и обхваща две отделни прояви – привеждане на организма на
водача в състояние на концентрация на алкохол в кръвта, по-голяма от 1.2 на
хиляда и управляване на моторно превозно средство, които отделно не са
престъпления, обаче свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК. Обективираните в АУАН Серия GA № ..... от 23.04.204 г. данни,
както и гласните доказателства, включващи обясненията на подсъдимия И. и
показанията на свидетелите Д. А. и П. П. сочат по безспорен начин времето и
мястото на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства са
безусловни, че именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно
превозно средство. Резултатът от техническото средство е безспорно
доказателство, че подсъдимият на инкриминираната дата – 23.04.2024 г. е
управлявал моторното превозно средство с концентрация на етилов алкохол в
кръвта си - 1.47 на хиляда. Следва да се отбележи, че надлежният ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия в
релевантното количество от над 1.2 на хиляда – 1.47 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК е спазен, съобразно
разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за
движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента
на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните
за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
Подсъдимия А. Г. И. е...., ЕГН: **********.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира чистото
съдебно минало на подсъдимия и липсата на образувани други наказателни
производства, както и добрите характеристични данни по местоживеене.
Като смекчаващо отговорността обстоятелства съдът отчете и липсата
на други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които
подсъдимият да е бил санкциониран по административен ред, като
последното такова нарушение датира от далечната 2012 г. и заключи, че в
продължение на близо 10 години подсъдимият не е нарушавал правилата за
3

движение по пътищата и към 23.04.2024 г. същият притежава 39 контролни
точки.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени
единствено факта, че е осъществено деяние - управление на моторно превозно
средство след употреба на наркотично/и вещество/а, придобило през
последните години изключително широко разпространение в обществото ни.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия А. И. деяние са
лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
Допустимо е разкритите в наказателното производство смекчаващи
обстоятелства да са изключителни или многобройни по начин, че и най-
лекото, предвидено в особената част на НК наказание да се окаже
несъразмерно тежко. Проявлението им по дела с проведено съдебно
следствие по общия ред, какъвто е и настоящият случай, предпоставя условия
за прилагането на правния институт по чл. 55 от НК.
В случая, съдебният състав действително констатира многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, изложени по-горе в настоящите
мотиви, поради което счете, че при индивидуализация на наказанията следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК.
Предвид изложеното и наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и личността на дееца и особеностите на
конкретното деяние, съдът намира, че наказанието лишаване от свобода
следва да бъде индивидуализирано с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, поради което определи наказание лишаване от свобода под
предвидения в закона минимум от една година, а именно в размер на шест
месеца.
От правната теория е известно, че обществената опасност на дееца, на
първо място се проявява в самото деяние, но и съществува отделно като
личностова характеристика на дееца, което също влиза в предмета на
доказване в наказателния процес – личен статус, семейно положение,
обстоятелства, при които е извършено деянието и не на последно място –
съдебното минало.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта
на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
4

обществена опасност, както и с невисоката степен на обществена опасност на
дееца.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно
за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му
наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с
конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с
отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
Съдът в настоящия случай счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – шест месеца лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години. Действително,
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място целта за
индивидуалната превенция. Но това не означава, че общоопревантивния
ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив, Законът задължава
съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като
се вземе предвид, че общата превенция поначало има определящо значение за
наказанието, очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване на
въпроса за условното осъждане. В настоящия случай, съдът намира, че за да
се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото, не е наложително подсъдимият да изтърпи ефективно
наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца.
В нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК законодателят е предвидил
кумулативно наред с наказанието лишаване от свобода, и наказание глоба.
В настоящия случай, с оглед на обстоятелството, че подсъдимият все
пак вече е бил наказван по административен ред нарушения на правилата за
движение по пътищата /видно от справка за нарушител/, съдът счита, че
персоналната превенция на наказателната репресия по отношение на подс. И.
не би могла да бъде постигната без налагане на наказание глоба, т. е.
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК не следва да намери приложение.
Отчитайки това обстоятелство, както и наличието на многобройни
смекчаващи обстоятелства, съдът индивидуализира наказанието глоба
съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
налагайки такава под предвидения от законодателя размер, а именно - 150
лева.
Отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира,
5

че целите на генералната и специалната превенция биха се постигнали с
налагане на наказание глоба под предвидения от законодателя размер, а
именно – глоба в размер на 150 лева, който размер съдът намира за съобразен
и с имотното състояние на подсъдимия.
При съобразяване разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК съдът намира, че подс. И. следва да бъде осъден на
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за определен
срок, в рамките на предвидения от закона. По отношение на този срок и при
преценяване на всички доказателства по делото, имащи значение за тази
преценка /наличието на други нарушения на правилата за движение по
пътищата, за което е бил санкциониран по административен ред, както и с
оглед на останалите благоприятни за личността на подсъдимия
обстоятелства/, съдът намира, че същият този срок следва да се определи над
минималния размер, а именно – осем месеца.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на това наказание,
съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
23.04.2024 г.
Съдът намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
На основание чл. 343б, ал. 5 във вр. с ал. 3 от НК, във вр. с чл. 53, ал. 1,
б. „а“ от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата на моторното
превозно средство – лек автомобил „...“ с peг..... ведно с контактен ключ,
СРМПС - част 1-ва - собственост на подсъдимия и послужило за извършване
на престъплението.
С присъдата си съдът осъди подсъдимия А. Г. И. да заплати сторените
по делото разноски в размер на 50,00 (петдесет) лева по сметка на ОД на МВР
- Д..
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

20.05.2024 г. Районен съдия:
6

Номер на акта:	16
Дата:	14 май 2024 г. (в сила от 30 май 2024 г.)
Съдия:	Галя Иванова Митева

Дело:	20243230200529
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 май 2024 г.

Присъда по дело №529/2024 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите