№ 531
гр. Варна, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20233100900065 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д. № 65 по описа на ВОС за 2023г. е образувано
по молба от М. Ц. Д. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник адв.
Я. Я., с която срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София ЕИК *********, с
която е предявен иск с правно основание чл.439 във чл.124, ал.1 от ГПК с
искане да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество,
че ищцата не дължи сумите, присъдени с изпълнителен лист от 13.11.2013г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение № 9046/22.10.201Зг. по ч.гр.дело
№ 15438/201Зг. на ВРС, за събиране на които е образувано изпълнително дело
№ 20158070402463 на ЧСИ Н.Д., per. № 807 на КЧСИ, а именно: сумата от
120 557.93 лева главница, сумата от 123 724.37 лева, законна лихва за забава
към 08.11.2021г. и разноски в размер на 4674.03 лева, поради изтекла в нейна
полза погасителна давност.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 13.11.2013г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение № 9046/22.10.2013г. по ч.гр.дело №
15438/2013г. на ВРС М.Х.Д. с ЕГН ********** и М. Ц. Д. с ЕГН **********
са осъдени солидарно да заплатят на "Обединена Българска Банка" АД ЕИК
********* сумите: 103835,58 евро, главница по договор за ипотечен кредит
от 18.08.2008г., 9806.21 евро, договорна лихва за периода 20.08.2012 -
15.10.2013г., 115,34 евро, наказателна лихва за периода 20.08.2012 –
15.10.2013г. законната лихва върху главницата от 18.10.2013г, до
окончателното изплащане на вземането, а също така 4449,50 лева - платена
държавна такса и 3209,88 лева - адвокатско възнаграждение.
За събиране на вземането е образувано изпълнително дело №
20147150400289 на ЧСИ М.П., което е преобразувано в изпълнително дело №
20158070402463 на ЧСИ Н.Д., per. № 807 на КЧСИ. По изп.дело е извършена
1
публична продан на имота, ипотекиран за обезпечаване на вземането по
договор за ипотечен кредит от 18.08.2008г. - апартамент **, находящ се в
**** жилищен, с идентификатор по кадастралната карта No
10135.1506.257.2.31 и имотът е продаден съгласно протокол за извършена
публична продан от 28.10.2016г.
С Протокол за разпределяне на суми от 02.12.2016 г., влязъл в законна
сила, получената от продажбата на имота сума е разпределена между
кредиторите. Съгласно протокола към 02.12.2016 г. вземанията на кредитора
"Обединена Българска Банка" АД са в размер както следва: съдебна главница
- 103835,58 евро, съдебни лихви - 9921, 55 евро, законна лихва - 32 522, 78
евро, съдебни разноски 8683, 71 евро или общ дълг в размер на 154 963, 62
евро. По същия протокол за разпределение на "Обединена Българска Банка"
АД е изплатена сумата от 114 059, 92 лева.
Твърди се в исковата молба, че след посоченото разпределение на суми
кредиторът "Обединена Българска Банка" АД не е правил по делото никакви
искания, насочени към принудително събиране на дължимите по делото суми
от М. Ц. Д., съответно не са извършвани никакви изпълнителни действия,
насочени към събиране на остатъка от задължението от М. Ц. Д..
Сочи се в исковата молба, че в края на 2022г. М. Д. получава по пощата
писмо изх. № 167810 от 28.11.2022г. с което е уведомена от „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, че дружеството има вземане от нея.
При извършена проверка по изпълнително дело № 20158070402463
ищцата установява, че с договор за цесия от 25.06.2019г. „Обединена
Българска Банка" АД е прехвърлила вземането си по делото на ответника
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Твърди се от ищеца, че след конституиране на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
като взискател по изпълнително дело № 20158070402463, дружеството не е
правило по делото никакви искания насочени към принудително събиране на
дължимите по делото суми от длъжника М. Ц. Д.. От последното действие
насочено към принудително събиране на вземането, извършено с протокол от
02.12.2016г., са изтекли повече от 5 години.
Ищцата се позовава на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, съгласно която с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок и на разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, а именно,
че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Настоява се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим.
Твърди се, че искът се явява недопустим поради липса на правен интерес от
неговото водене.
Не се оспорват извършените правните действия от страна на цедента,
извършени по повод образувано заповедно производство, приключило с
издаване на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано ИД №
2463/2015 ЧСИ Н.Г. (807).
Не се оспорва, че към датата на подаване на иска е настъпила
петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено правото на
принудително събиране на процесното вземане по отношение на ищеца /на
единия от длъжниците/. Конкретно се сочи, че предвид липсата на
2
изпълнителни действия спрямо ищеца и невъзможността ответното
дружество да ползва осъдителния титул /посочен в исковата молба/ по повод
същото задължение, се твърди, че е погасена по давност възможността за
принудително събиране на задължението, а не самото вземане.
Сочи се, че ответното дружество не е предприемало каквито и да било
действия, с които да засегне правната или материалната сфера на ищеца. Не
спори, че принудителни действия в хода на изп.дело не са извършвани от
ответника, което обуславя и настъпването на погасителна давност.
Счита, че доколкото между страните липсва спор относно фактите, на
които се основава претенцията, а налице е само възражение от ответника
относно правните изводи, то между страните липсва спорно право, респ. за
ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск, поради което
същият се явява недопустим, съотв. производството като недопустимо
подлежи на прекратяване.
В условие на евентуалност ответникът признава иска за недължимост на
посочена сума по отношение на ищеца, като счита, че е налице настъпване на
погасителна давност по отношение принудителното събиране на вземането,
но не и спрямо самото вземане и се позовава на възприето становище в
Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК.
Настоява се, че вземането дори и погасено по давност може да бъде
изпълнено доброволно. Вземането продължава да съществува като естествено
и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка
може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която, ако
длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма
право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е
знаел, че давността е изтекла. Следователно плащането на погасено по
давност вземане е дължимо плащане, представлява погасяване на
съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало
и преди изтичане на давностния срок. В този смисъл твърдението на ищеца,
че не дължи сумата по прехвърленото вземане е неоснователно. В тази връзка
счита, че разноските следва да останат за ищеца, предвид това, че
дружеството не е дало повод за делото и с настоящия отговор признава иска.
С депозираната в срока по чл.372 ГПК допълнителна искова молба се
оспорва възражение на ответника за недопустимост на иска.
Считат се за неоснователни твърденията на ответника, че „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД не е дало повод за завеждане на иска, доколкото
непосредствено преди предявяване на иска дружеството е отправило
претенции към ищцата, като тези претенции са станали повод и за
завеждането на иска. Освен това ответникът не е предприел никакви действия
по прекратяване на изпълнително дело № 20158070402463.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, в който поддържа възражението си за недопустимост на заявената
искова претенция. Поддържа твърдението си, че изпълнителни действия
спрямо ищеца не са предприемани и че ответното дружество не може да
3
ползва осъдителния титул, посочен в исковата молба по повод същото
задължение. Доколкото законът не забранява доброволното изпълнение на
задължение, за което е настъпила давност за принудителното му събиране, то
отправените в този смисъл покани за плащане, независимо от съдължанието
им, не могат да произведат неблагоприятен ефект върху правната и
материалната сфера на ищеца.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК във вр.чл.124,
ал.1 от ГПК
По допустимостта:
В хипотезата, когато длъжникът се позовава на давност, предмет на
предявения по реда на чл. 439 от ГПК иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и
спирания на давността.
Съдът приема, че предявеният иск е допустим с оглед твърденията на
ищеца за недължимост на претендирана от ответника сума по причина
настъпила след приключване на съдебното дирене за установяване на
притезанието, което се изпълнява.. Възраженията на ответника за
недопустимост на производството, поради липса на правен интерес са
неоснователни. Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението, т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 от
ГПК искът на длъжника може да се основава само на непреклудирани от
силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Настоящият съдебен състав споделя съдебната
практика съобразно която, докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез
която се погасява самото изпълнително основание, длъжникът всякога има
признат от закона правен интерес да го оспори с отрицателен установителен
иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК (така определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., определение № 113 от 26.01.2011 г. на ВКС
4
по ч. т. д. № 577/2009 г., II т. о., решение на ОСГК на ВС **1/1972 г. по гр. д.
№ 95/1972 г. Определение № 318/ 09.07.2019г., постановено по ч. гр. д. №
2108/ 2019 г., IV г. о., Решение № 60282/19.01.2022г. по гр. д. № 903/ 2021г.
на III г. о. и др.).
В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на
отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е
погасено по давност, цели да установи липсата (погасяване) на изпълняемото
право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил слез
издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица –
прекратяване на изпълнителния процес. Липсата на изпълняемо право отнема
материалноправната основа на принудителното изпълнение.
Принципно възражението за изтекла погасителна давност може да се
направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла
давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи
извън исковия процес. А целта на погасителната давност е своевременно
упражняване на субективните граждански права и на кредитора чрез нея се
отнема възможността да се иска принудително осъществяване на своето
право.
По основателността:
Съобразно правилото на чл.154 от ГПК, доказателствената тежест се
разпределя като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които
извлича благоприятни за себе си правни последици. В тежест на ищеца,
оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист, е да установи
при условията на пълно и главно доказване претендиране от страна на
ответника на процесните суми, предмет на изп. дело № 20147150400289,
преобразувано в изп.дело 20158070402463, както и осъществяването на
новонастъпили правопогасяващи факти и обстоятелства, след приключване на
съдебното производство, предмет на изпълнението, даващи основание
последното да се оспорва настъпването на твърдените от него. Предвид това,
че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането,
в тежест на ответника – взискател по изпълнителното дело е да установи, че
са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или
спиране на течащата в полза на длъжника давност и съответните действия по
събиране на процесното задължение.
5
Не се спори по делото, а, видно и от приобщеното по настоящото дело
изп. дело № 20147150400289, преобразувано в изп.дело 20158070402463 на
ЧСИ Н.Д. с рег. № 807 на КЧСИ, е че въз основа на заявление от Обединена
Българска Банка“ АД ЕИК ********* по ч. гр. д. № 15438 по описа на
Районен съд – Варна за 2013 г. е издадена Заповед № 9046 от 22.10.2013 г. по
силата на която ищцата М. Ц. Д. с ЕГН **********, заедно с М.Х.Д. с ЕГН
**********, в качеството на кредитополучатели по Договор за ипотечен
кредит от 18.08.2008г., са осъдени да заплатят солидарно на кредитора сумите
от 103 835.58 евро, 9806.21 евро договорна лихва да периода от 20.08.2012г.
до 15.10.2013г., 115.34 евро наказателна лихва за периода 20.08.2012г. до
15.10.2013г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от
18.10.2013г. до окончателното плащане на задължението и съдебно-
деловодни разноски в размер на 7 659.38 лева, на осн.чл.78 ГПК.
Въз основа на изпълнителен лист издаден в полза на ОББ АД по
влязлата в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 15438 по описа на ВРС за
2013 г., е образувано изп. дело № 20147150400289, преобразувано в изп.дело
20158070402463 на ЧСИ Н.Д. с рег. № 807 на КЧСИ; съгласно протокол за
извършена публична продан от 28.10.2016г., имотът, предмет на обезпечение
на вземането на банката, е реализиран; с влязъл в законна сила на 05.12.2016г.
протокол за разпределение на суми от 02.12.2016г. получената от продажбата
на имота сума е разпределена между кредиторите, като на 14.12.2016г. на
кредитора ОББ АД е преведена сумата от 114 059.92 лева; на 08.11.2019г.
ответното дружество, заявявайки се като частен правоприемник на заявителя
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.06.2019г. е
поискал конституиране по изпълнителното дело.
Не се спори от страните, че след извършване на публичната продан
изпълнителни действия по отношение на ищцата не са инициирани от
взискателя, съотв. не са извършвани от съдебния изпълнител.
Съобразно разясненията по т. 10 на ТР 2/ 26.06.2015 год. по т. д. № 2/
2013 год. ОСГТК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
6
взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.
В настоящата хипотеза, между страните липсва спор относно
обстоятелството, че след 01.11.2016г., на която дата е постъпила окончателно
сумата от публичната продан, не са прилагани изпълнителни способи, имащи
характер на същински изпълнителни действия, водещи до прекъсване
протичането на давността спрямо длъжника. Ето защо, спрямо ищеца
давността е започнала да тече най-късно на 01.11.2016г., поради което и
следва да се приеме, че към датата на предявяване на иска – 31.01.2023г. е
изтекъл петгодишния давностен срок, приложим спрямо съдебно
установеното вземане на ответника, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По
изложените съображения, се налага извод за основателност на предявения
отрицателен установителен иск, поради което и следва да бъде уважен,
основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца
следва да се присъдят извършените разноски, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
Неоснователно е възражение на ответника, че не следва да бъде отговорен за
разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на иска, съотв. е извършил
признание на същия.
Когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни
права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи
ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка
по чл.78, ал.2 от ГПК. Ответникът е станал причина за завеждане на делото
7
доколкото разполага с изпълнителен титул срещу ищеца за вземането, който
може да послужи за образуване на ново изпълнително производство, в
рамките на което длъжникът не би могъл да направи обвързващо кредитора
или ЧСИ възражение за погасяване на вземането по давност, и което да даде
основание за прекратяване на делото (в тази насока О № 242/31.05.2018г. по
ч.гр.д. № 2062/2018г. пето гр.о на ВКС; О № 513/24.11.2016г. по ч.гр.д. №
1660/2016г първо т.о. ВКС; О № 50010/23.03.2023г. по ч.гр.д. № 3372/2022,
четвърто г.о. ВКС).
Представена е молба, с която се претендира адв. възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ЗАдв. по договор за
правна защита от 30.01.2023г. На основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/
2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения в редакцията към
датата на сключване на договора за безплатна правна помощ, съдът определя
адв. възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца в размер
на 14 608 лева.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на
ищеца сторените от него разноски за внесена държавна такса в размер на
1000 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК предвид основателността на претенцията
и факта, че ищецът е освободен от заплащане на част от дължимата за
производството държавна такса, същата в размер на 8 958.25 лева следва да
бъде възложена в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Ц. Д. с ЕГН
********** с адрес ***, чрез пълномощник адв. Я. Я., и „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД гр.София ЕИК *********, че ищецът не дължи изпълнение по дело
изп. дело № 20147150400289, преобразувано в изп.дело 20158070402463 на
ЧСИ Н.Д. с рег. № 807 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – гр.
Варна, относно вземане обективирано в заповед за незабавно изпълнение
9046/22.10.2013г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 15438/2013 г. по
описа на ВРС, сумата от 120 557.93 лева главница, ведно със законна лихва за
8
забава, която към 08.11.2021г. възлиза на сумата от 123 724.37 лева, и
разноски, които към 31.01.2023г. възлизат на 4674.03 лева, поради изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на
основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, жк. „Малинова долина”, ул. "Рачо Петков
Казанджията" № 4-6, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски окръжен съд сумата от 8 958.25 лева, представляваща
дължима за настоящото производството държавна такса, на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, жк. „Малинова долина”, ул. "Рачо Петков
Казанджията" № 4-6, да заплати на адв. Я. П. Я., член на Варненска
адвокатска колегия, рег. № **********, с адрес на адвокатската кантора: **,
сумата от 14 608 лева разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, жк. „Малинова долина”, ул. "Рачо Петков
Казанджията" № 4-6, да заплати на М. Ц. Д. с ЕГН ********** с адрес ***
сторените съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 1000
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9