Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Елин
Пелин, 04.03.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елинпелински
районен съд, 1-ви състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 899 по описа
за 2019 година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното :
С исковата молба се твърди, че на
16.10.2016г. между „4……" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „В." и М.А.М. е
сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният
договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във
вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ.
Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите
условия на „4….."
ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подава заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на интернет
страницата на кредитодателя - www.vivus.bg.
На посочената страница „В." предоставят Общите си условия, които кредитополучателят
трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.
8 от ЗПФУР. След подаване на
заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на
интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят
трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане
на бутона „Подпиши". С натискането на бутона
„Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от
договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на
кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора
за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути
от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на
заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо
сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от
Общите условия на „Вивус", договорът за кредит се счита за сключен и влиза
в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и
извършването на паричния превод.
Твърди се, че на
16.10.2016г. страните
сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „В." под № **********
и явяващ се трети по ред такъв договор за кредит между тях. В заявката си М.А.М.
заявява желание да й бъде отпусната сума в размер BGN 300,00
(триста лева) като е заявена и незадължителната услуга за експресно разглеждане
на кандидатурата. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с
падежна дата - 15.11.2016г. Съгласно заявката на
ответника и условията по договора, сумата е отпусната чрез Изи пей на същия ден
- 16.10.2016г. Към датата на падежа - 15.11.2016г.
ответника е следвало да плати сума в общ размер BGN
386,99 (триста осемдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки), от които:
BGN 300,00 (триста лева), представляващи главница, BGN 76,89 (седемдесет и шест
лева и осемдесет и девет стотинки) - такса за експресно разглеждане и BGN 10,10
(десет лева и десет стотинки) - лихва за периода на отпускане на кредита.
С настъпване на падежа по договора
- 15.11.2016г., кредитополучателят не погасява
дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2 (а)
от Общите условия, от 16.11.2016г., „4ф…." ЕООД (Вивус)
започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния
лихвен процент, определен от БНБ - 10,00% към
договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „Вивус" изпращат напомнителни писма до ответника на адреса
му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се
съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена наказателна лихва.
На 23.11.2018г.
„4…." ЕООД, в
качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България" ЕООД, в
качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-
2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията си по Договор № **********, в общ размер BGN 746,95 (седемстотин
четиридесет и шест лева и 0,95 ст.), от които: главница - BGN 300,00 (триста
лева), BGN 10,10 (десет лева и десет стотинки) - договорна лихва, BGN 76,89
(седемдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки) - такса за експресно
разглеждане, BGN 309,96 (триста и девет лева и 0,96ст.) - наказателна
лихва и BGN 50,00 (петдесет лева) - отписани такси за събиране.
Сочи се в
исковата молба, че процесните вземания са подробно описани в Приложение № 1,
което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на
условията на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД, „К.Б." ЕООД
изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством
„Български пощи" ЕАД, която се е върнало с отметка „Преместен".
В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, „4……" ЕООД
предоставят на „К. Б." ЕООД
Потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г.
Твърди се, че от
сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника
продължава.
Иска се съдът да
постанови решение, с което да осъди М.А.М. да заплати на „К.Б."
ЕООД следните суми:
300,00
(триста лева) - главница по Договор за кредит № **********.
76,89
(седемдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки) - такса експресно
разглеждане на договора.
309,96
(триста и девет лева и деветдесет и шест стотинки) - наказателна лихва за
период 16.11.2016г. - 22.11.2018г.;
законна
лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на вземането.
Претендират се и направените
съдебни разноски по настоящото производствто, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение в размер 150,00 (сто и петдесет лева).
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът, чрез особения си представител, е депозирал отговор на исковата молба.Счита, че така предявените искове са процесуално допустими, но оспорва същите, като неоснователни и недоказани.
Прави се възражение, че сключеният
договор е бил оформен според
разпоредбите на чл. 3,
във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ, като съгласно т.3.1
от Общите условия към договора, договорът за кредит се счита за сключен и влиза
в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и
извършване на паричния превод, но след като предварително кредитополучателят го
е приел на началната страница или подписал на хартия.
Оспорва съществуването на твърдяното в
исковата молба облигационно отношение-договор за кредит между страните, тъй
като по делото няма представени доказателства за това, че договорът е потвърден
от кредитодателя, както и че
сумата по кредита е получена от
кредитополучателя.
Оспорва твърдението на ищеца, че
сумата от 300.00 лева е била платена на ответника по процесния договор за
кредит, респ. че
кредитополучателят е усвоил сумата по кредита.
Оспорва
и твърдението, че ответницата е подала искане за отпускане на кредит, както и
твърдението, че след настъпване на падежа, кредитодателят е изпращал
напомнителни писма до ответника, в които е имало информация относно просрочения
кредит-актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна
лихва, тъй като няма представени доказателства по делото.
Твърди се, че по отношение на сключения
между страните договор за кредит намират приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, към който ЗПФУР изрично препраща.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.
Съгласно чл.
18, ал. 1 от ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже
изпълнението на задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
спазването на срока за отказ на потребителя от сключения договор съгласно чл.
12, ал. 1 ЗПУФР; получаването на
съгласието на потребителя за сключване на договора, а при необходимост и за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор, а според ал. 2 на
цитираната норма за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както
и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис.
Въвеждат се съображения, че договорът за
заем е реален договор и фактическият състав на сключването му завършва с
предаването на парите, поради което в тежест на ищеца в настоящото производство
е да установи и факта на предаването на определената в договора паричната сума
на ответника.
Въвеждат се и съображения
, че ищецът не е представил доказателства за това на коя дата по
нареждане на „4….."
ЕООД на ответника на каса на „ИЗИПЕЙ" АД е изплатена
сума в размер на 300.00 лв.
Прави възражение
за недействителност на процесният Договор за кредит поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, че договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Прави се възражение, че в процесния
договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и годишен процент на разходите.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения
в договора ГПР от 49,6 %/.
Съгласно разпоредите на ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Това
означава, че в посочената величина /представлявайки общ израз на всичко дължимо
по кредита/ следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
Прави се и възражение, че приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия е недопустимо с оглед императивно заложения алгоритъм в ЗПК касателно
годишния процент на разходите.
С оглед на гореизложеното счита, че кредитното
правоотношение между страните по делото, възникнало на основание Договор за
кредит № **********/16.10.2016г. е недействително на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за
този тип сделка правни последици.
Съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения финансов ресурс, но в настоящия случай няма доказателства по
делото, които да доказват, че тази сума реално е получена от ответника.
С оглед недействителност на договора за кредит прави възражение и за
недействителност и на уговорката за заплащане на такса за експресно разглеждане
в размер на 76.89 лева.
Иска се изцяло отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковата молба е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
с чл.240 ЗЗД, чл.86 ЗЗД,чл.99 ЗЗД.
С исковата молба е представен Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018г., от който видно , че „4….“ЕООД-София, в качеството си на цедент, е прехвърлило на ищеца по настоящото дело, в качеството му на цесионер, вземанията към длъжниците си индивидуализирани в Приложение №1 към договора за цесия, в което приложение изрично фигурират имената на ответника / под № 1740 /, както и процесния Договор за кредит № **********/16.10.2016 година. От друга страна цедентът е потвърдил писмено прехвърлянето, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. Според чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица, респ. спрямо длъжника и ответник по настоящото дело от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. Цедентът е упълномощил цесионера, да извърши уводемяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД вземанията, които са предмет на Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018г.. Приложено е с исковата молба и уведомление от „4….с“ЕООД до М.М. за прехвърляне на вземанията. Видно от отбелязване върху известието за доставяне, ответницата се е преместила на друг адрес. Съгласно чл.12.3, от ОУ, ако кредитополучателят промени икнформация, която е предоставил при при регистрацията си, е длъжен незабавно да уведоми кредитора за прамяната. В Случая ответницата е променила данни предоставени с регистрацията за нуждите на процесния договор между страните. Кредитополучателят не е уведомил за извършената промяна , като по този начин сам се е поставил в невъзможност да узнае за прехвърлянето от страна на кредитора на вземанията по договора за цесия. Видно от справка НБД за постоянния и настоящ адрес на ответника и кредитополучател по процесния договор, същата инкорпорира именно адреса, който М. М. е посочила в сключения с „4…..“ договор . Следователно кредиторът е положил необходимите усилия за да бъде кредитополучателя уведомен за извършеното прехвърялне на вземанията. В този смисъл ответникът не би следвало да се ползва от недобросъвестното си поведение, с оглед произтичащото за него задължение по чл.12.3 от ОУ. В този смисъл узнаването за цесията настоящият състав приема, че е настъпило за М.М. към момента на връчване на исковата молба с приложенията към нея, в т.ч. с връчването на Потвърждението за прехвърляне на вземания Приложение №5 към Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018г. и на Пълномощното от 23.11.2018г. Приложения № 4 към договора за прехвърляне на вземания. Ето защо съдът приема, че цесията е породила действия спрямо длъжника и ответник в настоящото производство.
На 16.10.2016г. между ответника и „4....“ ЕООД е
сключен договор за кредит от разстояние.
Неразделна част от договора са Общи
условия на договора за кредит/ОУ/.
Според чл.6, ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на
предложенито до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от
разстояние,едно или повече. Ответникът се е регистрирал на
сайт „vivus.bg“, като М. М. е
преминала през процедурата по регистрация и е създала свой профил. Избрала е
желаната сума и срок, след което при отваряне на нова страните в сайта е
попълнила личните си данни - три имена,
ЕГН, номер и дата на издаване на лична
карта, домашен адрес / постоянен и
настоящ/текуш адрес/ мобилен телефон, и-мейл адрес, банкова сметка-***.
След това е продължила към нова страница, съдържала условията на договора, като
след запознаване със същите и натискане
бутон“Подпиши“, заявката й за кредит
постъпила за разглеждане. Заявката е била надлежно приключена от клиента
/ ответник по делото, като не се правят възражения и липсват твърдения за
отклонение на потребителя от задълженията му произтичащи от чл.12.4 от ОУ / и
след преценка на всичките му данни служителят на „4финанс“ЕООД е преценил, че на М.М. може да бъде отпуснат
желания от нея кредит / като процесният такъв е пореден за този
кредитополучател/. Заявената от кредитоискателя сума в размер на 300.00 лева е
била преведена на М.М. с Разписка за извършено плащане № 2000000112654678/
16.10.2016г.. В тази връзка от изготвена
и приета по делото СТЕ от в.л. И.С. се установява, че ответницата е
кандидатствала именно от профила си за
отпускане на 16.10.2016г. трети по ред кредит, който в размер на 300.00 лева.
След като ответницата е избрала сумата и срока за погасяване, системата й е предоставила
възможност да се запознае с предоговорната информация /Стандартен европейски
формуляр/, след което е отворена нова страница зареждаща Общи условия по
договора за кредит, както и проект на договора. След това клиентката е
натиснала бутон „ Подпиши“, последният
активен единствено след като М.М. е прочела всички условия, с което
заявката й е била отразена в системата.
Видно от представената по делото и приета Справка изх. № 2021092817000398/05.10.2021г. на
„Изипей“АД, постъпилия чрез нареждане от
ВИВУС паричен превод в размер на
300.00 лева от 16.10.2016г. в полза
на М.А.М., й е бил изплатен с платежен документ - разписка №
07000496317387 на 18.10.2016 година в 12:33:44 часа. Възражения и доказателства
за извършено от ответника плащане на претендираната с ИМ главница не са ангажирани
по делото. Ето защо съдът намира за основателна и доказана претенцията на ищеца
за главница от 300.00 лева по процесния договор
за кредит , както и за законна лихва върху главницата, считано от 04.11.2019г.
до окончателното изплащане.
Освен връщане на предоставената на ответника с договора
от разстояние сума от 300 лева , М. М. се е задължила по процесния договор с лихвен процент 40.96%
и ГПР - 49.6% и да заплати сумата в размер на 76.89 лева за експресно
разглеждане на заявката й за кредит. В
тази връзка по
възраженията на ответника за противоречие на процесния договор с
императивните разпоредби на чл.11,т.10 ЗПК и за недействителност на сключения
договор настоящият състав намира, че изрично в договора са
индивидуализирани и договорени между страните съгласно чл.20 ЗЗД, както
главницата, така и лихвения процент от
40.96%, както и ГПР- 49.6 %. Съгласно чл.19, ал.4 от /ДВ бр.35/2014г./ годишния процент на
разходите не може да бъде по висок от
пет пъти размера на законната лихва
по просочени задъления в левове и във
валута, определен с постановление на МС на РБ. В тази връзка договорените между
страните по процесния договор годишен лихвен процент и годишен процент на
разходите не надхвърлят
установената с цитираната разпоредба рамка.
От друга страна настоящият състав споделя възражението на особения представител на ответника за противоречие на клаузата на договора за дължима се от кредитополучателя такса експресно разглеждане на заявката за кредит.Това е така, тъй като чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично въвежда забрана кредиторът да събира такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Несъмнено договорената между страните такса обслужва неговото усвояване от кредитополучателя, до колкото в настоящия случай кредитоискателя е бил одобрен и му е предоставена сумата по договора от 300.00 лева. В този смисъл сума от 76.89 лева - такса експресно разглеждане, е договорената и претендирана с ИМ в противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК и при накърняване интересите на потребителя, поради което в тази част ИМ подлежи на отхвърляне.
По отношение претендираната с исковата молба наказателна лихва за периода 16.11.16г. до 22.11.2018г. съдът намира , че същата е договорена с чл.13.2, б.“а“ от ОУ към Договора. Там ОУ предвиждат надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие, като към датата на сключване на договора наказателния лихвен процент за просрочение възлизащ на 10.00 %. Така договорената между страните и претендирана с исковата молба наказателна лихва не надхвърля пет пъти размера на законната лихва с добавени 10 лихвени пункта, поради което така договорена наказателната лихва и претендирана с ИМ не противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК. Ето защо претенцията относно наказателна лихва за посочените с исковата молба период и размер следва да се уважи
Ищецът е направил разноски за вещо лице по допуснатата и приета по делото СТЕ - 180.00 лева, държавна такса в размер на 150.00 лева, както и претендира с исковата молба юрисконсултско възнаграждение - 150.00 лева. При този изход на спора по настоящото дело следва на основание чл.78, ал.1 ГПК ответинкът да бъде осъден да заплати на ищеца по претендираните от последния разноски в общ размер на 480.00 лева, част пропорционална на уважената част от иска, а имено сумата от 426.24 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.А.М. ***, с ЕГН ********** да
заплати на „К. Б.“ЕООД-С., с ЕИК….., по Договор за кредит №
********** от 16.10.2016
година главница в размер на 300.00/ триста/ лева и за законна лихва върху главницата, считано
от 04.11.2019г. до окончателното изплащане, както и наказателна лихва в размер на 309.96 / триста
и девет лева и 96 стотинки/ лева за период 16.11.2016г. до 22.11.2018 година.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„К. Б.“ЕООД-С., с ЕИК….., против М.А.М. ***, с ЕГН **********, иск за сумата от 76.89 / седемдесет и шест лева и 89
стотинки/ лева - такса експресно
разглеждане на кредит.
ОСЪЖДА М.А.М. ***, с ЕГН ********** да заплати на „К. Б.“ЕООД-С., с ЕИК….., направени разноски по делото в общ размер на 426.24 /четиристотин двадесет и шест лева и 24 стотинки/ лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: