№ 17754
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110122127 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г. Н. К., ЕГН: ........,
чрез неговата майка и законен представител С. П, чрез адвокат Н. Л. от САК, със съдебен
адрес – град София, ул.“Княз Борис I“ № 130, ет.1, ап. 2 против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – град София, район Витоша,
кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, представлявано от .......... и
.............., заедно и поотделно, с която е предявен отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1, пр.3 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
не дължи сумата от 2312,96 лева по Договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2013 г.,
сключен между ответника и „Обединена българска банка“ АД, с който цедентът „ОББ“ АД е
прехвърлил на цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД вземането си по Договор за кредит от
........... г., сключен между Н. ... К. /наследодател на ищеца/ и „ОББ“ АД.
Ищецът твърди, че Г. Н. К., ЕГН: ........, е наследник на Н. К., като последният сключил
договор за кредит с неизвестно за ищеца дружество, вземането по който било придобито от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез договор за цесия. Твърди, че на 31 януари 2023 г. около 08:44
часа ищецът бил потърсен по телефона от служител на ответното дружество, като бил
поканен да заплати задължението си. Твърди се, че позвъняването било осъществено от
телефонен номер +359 882 160 891. Ищецът сочи, че на 10 февруари 2023 г. с нарочно писмо
поискал от ответника да бъде издадено удостоверение, от което да бъде видно, че правото на
дружеството да се удовлетвори по реда на принудителното изпълнение е погасено по
давност, но отговор на писмото не бил получен, нито било получено заявеното
удостоверение, което пораждало правен интерес за ищеца от настоящото производство.
Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника - "ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Твърди, че за ищеца липсвал правен интерес от предявяването на иска, тъй като нямало
издаден изпълнителен лист за процесното вземане, не бил налице висящ изпълнителен
процес, както и не били предприемани принудителни изпълнителни действия. По същество
прави признание на иска. Моли делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес,
евентуално моли за постановяване на решение при признание на иска. Моли разноските да
останат в тежест на ищеца на осн. чл. 78, ал.2 ГПК, като счита, че с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
1
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
По допустимостта:
С оглед характера на предявения от ищеца отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК законът е въздигнал като условие за допустимостта му
установяването на правен интерес от предявяването му. За наличието на това условие съдът
следи служебно, доколкото същото се явява абсолютна процесуална предпоставка,
обуславяща допустимостта на иска.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,
като при предявяване на установителен иск подлежи на нарочно доказване от ищеца. Той
следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Наличието на правен интерес
се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба,
като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
В конкретния случай съдът съобрази разясненията в Определение № 338 от
18.07.2018г. по ч.гр.д. № 209/2018 г., ГК, ІV ГО на ВКС, според което длъжникът има
интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от
принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при
признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у
ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ето защо
настоящият състав на съда приема, че ищецът има правен интерес и предявеният иск е
допустим.
От събраните по делото писмени доказателства и приета по делото ССЧЕ се
установява, че на ........... г. е сключен Договор за кредит от ........... г. между Н. ... К.
/кредитополучател/ с ЕГН: ********** и „Обединена Българска Банка“ АД /кредитодател/ с
размер на кредита 5 000,00 лв. Срокът за издължаване на кредита е 60 месечни анюитетни
вноски в размер 113,72 лв., включващи главница и лихва, считано от 10.08.2005 г. на 10
число на месеца. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 10.07.2010 г.
На 06.12.2013 г. задължението е цедирано на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с Договор за
цесия. Размерът на задължението към 06.12.2013 г., е 1 439,83 лв., от които: 866,88 лв. –
главница; 572,95 лв. лихва. В счетоводните записи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД към
06.12.2013 г., е в размер на 2 225,94 лв., от които: 866,88 лв. – главница; 1 330,26 лв. - лихви
/от които изкупени в размер на 572,95 лв. и 757,31 лв. – законна лихва, начислена след дата
на цесия / и 28,80 лв. разноски. След датата на цесия, а именно от 06.12.2013г. по договора за
цесия няма постъпвало плащане.
Страните не спорят по фактите на делото. Не е спорно обстоятелството, че
цесионерът не се е сдобил с изпълнителен титул и не е инициирал производство по
принудително събиране на вземането. Не е спорно между страните, че същото е погасено по
давност, като в тази връзка е направено изрично признание на иска от ответника в срока за
отговор на исковата молба. В тази връзка предявеният иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По разноските:
По разноските:
От ответната страна се твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК,
поради което в тежест на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.
Съобразно възприетото в практиката на ВКС становище, ответникът не дължи
разноски, ако удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи признание на иска, и ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или
не е дал друг повод за предявяване на иска. В случая ответникът не разполага с
изпълнителен титул. В цитираната по-горе съдебна практика на ВКС, която настоящият
състав възприема, се разяснява, че кредиторът има право да претендира вземането си от
длъжника и ако го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след
2
изтичането на давността за вземането (чл. 118 от ЗЗД). Същевременно той не е задължен да
съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера
на претенцията си с евентуално погасената по давност част от задължението. Затова
отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа изявление, че ще
бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и принудителното му
реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска до изтичането на
срока за отговор на исковата молба, но влече отговорност за вреди при отправянето на
последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането е било
прехвърлено без цесионерът да е бил уведомен за позоваването на давност от страна на
длъжника.
Извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в естествено вземане,
включително поканата за неговото издължаване, не представлява повод за предявяване на
иска за отричане правото на принудително изпълнение. Такива действия не са
противоправни, нито обуславят защита чрез предявяване на иск. Повод за завеждане на иска
кредиторът би предоставил само ако предприеме действия по принудително изпълнение на
погасено по давност вземане, респективно ако оспори предявения основателен иск за
отричане на изпълняемо право (така Определение № 468/18.12.2018 г. по ч.гр. д. №
4586/2018 г. по описа на ВКС, III-то ГО и цитираната там съдебна практика).
В разглеждания случай, по делото не се установява ответникът да е предприел
съдебни мерки за процесните вземания: действия по издаване на изпълнителен титул или
образуване на принудително изпълнение. Своевременно, в срока за отговор на исковата
молба, ответникът е поискал постановяване на решение при признание на иска по чл. 237
ГПК и е направил искане за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което са налични
кумулативните предпоставки на фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предвид
изложеното, в тежест на ответното дружество не следва да бъдат възлагани разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Г. Н. К., ЕГН: ........, чрез неговата
майка и законен представител С. П, чрез адвокат Н. Л. от САК, със съдебен адрес – град
София, ул.“Княз Борис I“ № 130, ет.1, ап. 2 срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, че Г. Н. К., ЕГН: ........, не
дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: ********* вземането в размер на 2312,96 лева по
Договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2013 г., сключен между „ЕОС Матрикс“ ЕООД
и „Обединена българска банка“ АД, с който цедентът „ОББ“ АД е прехвърлил на цесионера
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД вземането си по Договор за кредит от ........... г., сключен между Н.
... К. /наследодател на Г. Н. К., ЕГН: ......../ и „ОББ“ АД, поради изтекла погасителна давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3