№ 126
гр. Р. , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА С. РУСЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200154 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от И. Г. М. от гр. К. срещу Наказателно постановление №20-1075-
002056 от 27.01.2021г. на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция-
Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 800 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР на
жалбоподателя са отнети 12 контролни точки. Счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №20-1075-002056 от 27.01.2021г. на
Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция-Разград, на жалбоподателя
И.М. на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 800 лв и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 12
1
контролни точки. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №Г390685/30.12.2020г. съставен от
полицейски инспектор при ОД на МВР на жалбоподателя. В акта и НП е отразено от
фактическа страна, че жалбоподателят на 25.05.2020г. в 15,19 часа гр. Ц.К. по ул.Дружба
до дом №57, посока гр. Р., управлява лек автомобил Ситроен Ц 5 с рег. № *****,
собственост на Г.В.Т. -М.а, като при ограничение на скоростта за населено място 50 км.ч. се
движи със 111 км.ч., превишавайки разрешената скорост с 61 км.ч. Нарушението е
установено с АТСС ARH CAM S1 №11743d2, снимка 94578. Приспадната е допустимата
грешка на техническото средство -3%. Сочи се, че е попълнена декларация по чл.118 от
ЗДвП. Прието е, че жалбоподателят е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Пред РРС е разпитана като свидетел актосъставителката Д. Б. /полицейски служител/.
Същата сочи, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
/стационарна система/. Автомобилът бил собственост на майката на жалбоподателя, която
посочила, че го предоставила именно на жалбоподателя и попълнила декларация в този
смисъл /копие на л.8 от делото/. Жалбоподателят също е имал възможност да възрази, че е
предоставил автомобила на друго лице, като подпише съответна декларация, за което, както
се установява от материалите по делото, очевидно е търсен /писма на л.13 и 15 от делото/,
но първоначално не е открит /видно от приложените отговори на писмата/. С оглед на това
срокът за съставяне на акт по чл.34, ал.1 от ЗАНН, течащ от откриване на нарушителя, не е
пропуснат, тъй като наказващата администрация е била в процес именно на установяване и
издирване на нарушителя. При връчване на акта жалбоподателят посочил че има
възражения, но не е изложил конкретни такива и явно в нито един момент, не е оспорвал, че
той именно е управлявал автомобила. В самата жалба също не е оспорен този факт. В крайна
сметка съдът намира, че доколкото собственикът на основание чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП е
посочил именно жалбоподателят като лице на когото е предоставен автомобила и
последният не е оспорил този факт /отказал да попълни декларация по думите на
актосъставителката/, то съдът приема за установено по несъмнен начин, че именно
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в разглеждания случай. При това съдът
намира, че фактическите обстоятелства по акта и НП са установени по несъмнен начин.
Самият акт има доказателствена сила по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП и събраните
доказателства не разколебават тази доказателствена сила.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: При
издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са
издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от закона ред. Не са налице
нарушения в процедурата. Като окончателна меродавна скорост при нарушението е приета
скоростта от 111 км.ч., която е получена след приспадане на възможна грешка от 3%
/отчетената скорост е 115 км.ч., видно от приложената снимка от техн.средство/. В случая са
приспаднати именно 3% от отчетената скорост, което е изискването при отчетена скорост
над 100км/ч. Реално 3% от е 115 км.ч. е 3,45, но попада в същите рамки, поради което съдът
2
намира, че правилно е приет окончателен показател на скоростта от 111 км.ч. В случая е
приложена именно относимата санкционна норма с прилагане на относимото увеличение
на глобата за всеки следващи 5 км/ч. превишение. С оглед данните по делото съдът приема,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение. На посочената в акта дата в населено място /гр. Ц.К./ той е управлявал лек
автомобил, като при ограничение на скоростта до 50 км/ч. за населените места,
жалбоподателят е управлявал с по-висока скорост, надвишаваща максимално допустимата с
61 км/ч. /след спадане на допустима грешка/, като по този начин е нарушил чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Скоростта, с която жалбоподателят се е движил е установена с техническо средство.
Нарушението е осъществено и от субективна страна – жалбоподателят е бил наясно със
задължението си да не превишава разрешената от закона скорост за движение в населено
място, но не се е съобразил с това си задължение. Наказанията глоба по чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП, както и лишаване от право да се управлява МПС са в абсолютен размер, който в
случая е съобразен от наказващия орган, поради което и не може да се поставя въпрос за
намаляването на наказанията. Съдът намира, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя материалния и процесуалния
закон са правилно приложени, поради което и наказателно постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1075-002056 от 27.01.2021г. на
Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция-Разград, с което на
жалбоподателя И. Г. М. от гр. К. на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 800 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му
отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3