Решение по дело №5555/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 422
Дата: 30 март 2018 г. (в сила от 30 март 2018 г.)
Съдия: Николай Стоименов Николов
Дело: 20171100605555
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

…………….,   гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета   година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. НИКОЛОВ

         АНЕТА ИЛЧЕВА

при участието на секретаря Гаджева и в присъствието на прокурора Копчева, като разгледа докладваното от  съдия Николов  в.н.о.х.д. № 5555 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 13.09.2017г. по НОХД № 8528/2015г. Софийски Районен съд – Наказателна колегия, 95 състав е признал подсъдимия Г.М.Ш. за невиновен в извършване на престъпление по чл.206,ал.3 вр. с ал.1, вр. с чл.26,ал.1  от НК.

Срещу описания съдебен акт е подаден протест от представител на СРП, в който се излагат доводи, че неправилно съдът е оправдал подс. Г.М.Ш. по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.206,ал.3 вр. с ал.1, вр. с чл.26,ал.1  от НК. В протеста се сочи, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин съпричастността на подсъдимият към инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд. Представителят на СРП в протеста моли въззивния съд да отмени оправдателната присъда и да признае подсъдимия Г.М.Ш. за виновен и осъден по обвинението за извършено престъпление по чл.206,ал.3 вр. с ал.1, вр. с чл.26,ал.1  от НК.

В разпоредително заседание на 13.12.2017г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа протеста на СРП, но не го оттегля.

Защитникът на подс. Г.М.Ш. -адв. Б. пледира въззивния съд да остави без уважение като неоснователен протеста на СРП срещу оправдателната присъда. Посочва, че първостепенният съд е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е направил обоснования извод, че подзащитният му не е извършил престъплението, за което е предаден на съд.

Подсъдимият Г.М.Ш. в последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозирания протест, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                    Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на присъдата.

За да постанови обжалваната присъда районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:

С.Ц.и Х.Г.били пълномощници на „Х.А.-А.-Л.” ЕООД, с настоящо наименование „Х.А.Р.Б.” ЕООД. В тази връзка те представлявали търговското дружество. Към месец септември 2007 г., както и понастоящем, подсъдимият Г.Ш. бил управител и изпълнителен директор на „М.” АД.

На 11.09.2007 г. между „Х.А-А.-Л.” ЕООД, в качеството на Л.одател, и „М.” АД, в качеството на Л.ополучател, бил сключен договор за финансов Л. № *********/11.09.2007 г. Съгласно договора Л.одателят предоставял за ползване на Л.ополучателя един брой челен товарач „Коматсу”, модел „WA-500”, сериен номер Н60245. Договорът бил сключен за срок от седемдесет и два месеца. Л.ополучателят следвало да заплаща на Л.одателя всеки месец възнаграждение за ползването в размер на 4 981, 64 евро. Собствеността върху вещта оставала в полза на Л.одателя, като след изтичане срока на договора същият можел да прехвърли правото на собственост върху вещта в полза на Л.ополучателя. В случай, че Л.одателят не прехвърлел правото на собственост, Л.ополучателят следвало да върне вещта след изтичане срока на договора. Договорът бил подписан от Ц. и Г. от името на Л.одателя „Х.А-А.-Л.” ЕООД и от подсъдимия Ш. от името на Л.ополучателя „М.” АД.

На същата дата - 11.09.2007 г., между „Х.-А.А.-Л.” ЕООД - Л.одател, и „М.” АД - Л.ополучател, бил сключен и втори договор за финансов Л. - № *********/11.09.2007 г. Съгласно него Л.одателят предоставял за ползване на Л.ополучателя един брой верижен багер РС450-8, сериен № К50101, и един брой хидравличен чук „Атлас Копко”, модел „НВ3000 Dust”. Договорът бил сключен за срок от седемдесет и два месеца. Л.ополучателят следвало да заплаща на Л.одателя всеки месец възнаграждение за ползването в размер на 5 426, 73 евро. Собствеността върху вещите оставала в полза на Л.одателя, като след изтичане срока на договора същият можел да прехвърли правото на собственост върху тях в полза на Л.ополучателя. В случай, че Л.одателят не прехвърлел правото на собственост, Л.ополучателят следвало да ги върне след изтичане срока на договора. Договорът бил подписан от Ц. и Г. от името на Л.одателя „Х.А-А.-Л.” ЕООД и от подс. Ш. от името на Л.ополучателя „М.” АД.

На 13.09.2007 г. били подписани два приемо-предавателни протокола, съгласно които подс. Ш. получил владението върху вещите, предмет на двата договора.

В действителност подсъдимият не получил фактически владението върху челен товарач „Коматсу”, модел „WA-500”, сериен номер Н60245, верижен багер РС450-8, сериен № К50101 и хидравличен чук „Атлас Копко”, модел „НВ3000 Dust”. Челният товарач „Коматсу”, модел „WA-500”, сериен номер Н60245, бил доставен от К.” АД в кариерата в с. Горна Кремена, експлоатирана от „М.” АД, още на 15.08.2007г.,  а хидравличният чук „Атлас Копко”, модел „НВ3000 Dust” бил доставен на същата кариера на 13.11.2007 г. Верижният багер РС450-8, сериен № К50101 от своя страна бил доставен в кариерата в с. Горна Кремена отделно от хидравличния чук, което се случило на 11.10.2007 г. Служителите на „М.” АД, които работили на място, започнали работа с машините, като впоследствие и трите съоръжения били преместени от кариерата и физическото местонахождение на челния товарач и хидравличния чук повече не могло да бъде установено. Подс. Ш. не присъствал при доставката на нито една от машините в кариерата в с. Горна Кремена, нито получавал информация относно преместванията им.

Първоначално „М.” АД плащало редовно сумите по договорите за финансов Л.. Поради финансови затруднения обаче дружеството преустановило плащанията. Последното плащане към Л.одателя по договор за финансов Л. № *********/11.09.2007 г. постъпило на 10.07.2012 г., а по договор за финансов Л. № *********/11.09.2007 г. - на 25.11.2011 г. На 11.11.2012 г. верижен багер РС450-8, сериен № К50101, бил предаден на представители на „Х.А-А.-Л.” ЕООД, като Ш. лично организирал връщането му, но без хидравличен чук „Атлас Копко”, модел „НВ3000 Dust”.

Преустановяването на плащанията по договорите за финансов Л. мотивирало „Х.А-А.-Л.” ЕООД, чрез посредничеството на „Г.К.” ЕООД, да предприеме действия по връчване на подсъдимия Ш., в качеството му на законен представител на „М.” АД, на уведомления за прекратяване на договори за финансов Л. № *********/11.09.2007 г. и № *********/11.09.2007 г. В тази връзка свидетелят М.М., служител на „Г.К.” ЕООД, предприел действия по издирване на Ш., и на 09.04.2013 г. била проведена среща помежду им в офиса на „Г.К.” ЕООД, на която М. информирал подсъдимия относно прекратяването на договорите за финансов Л. от страна на „Х.А-А.-Л.” ЕООД и претенцията владението върху процесните челен товарач „KOMATSU“, модел „WA-500“, сериен № Н60245, и хидравличен чук „Atlas Copco”, модел „НВ3000 Dust” да бъде възстановено. Подсъдимият обяснил, че няма възможност да върне вещите, изявил готовност да продължи с плащанията на дължимите суми по договорите и поискал да му бъде уредена среща с представители на „Х.А-А.-Л.” ЕООД. Такава среща била проведена на 22.04.2013 г. в офиса на дружеството-Л.одател.

Впоследствие подс. Ш. не върнал на „Х.А-А.-Л.” ЕООД процесните челен товарач „KOMATSU“, модел „WA-500“, сериен № Н60245, и хидравличен чук „Atlas Copco”, модел „НВ3000 Dust”, тъй като не могъл да установи местонахождението им. „Х.А-А.-Л.” ЕООД завело граждански дела срещу „Монилит” АД и поде. Ш., в резултат от които били издадени изпълнителни листове за принудителното събиране на дължимите суми по договорите за финансов Л., и във връзка с тях започнало удържането на суми от банковите сметки на подсъдимия и „М.” АД.

Според заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на процесния челен товарач „Коматсу” се равнява на 161 960 лв., а гази на хидравличния чук „Атлас Копко” - на 37 696 лв.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция, поради което е безпредметно въззивният съд отново да я преповтаря в настоящите мотиви. В тази връзка съдът следва да посочи, че нито в протеста, нито във въззивното производство представител на държавното обвинение оспорва приетата от първостепенния съд фактическа обстановка.

Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин по делото, от събраната по реда на НПК доказателствена маса, включваща гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия Г.Ш. и показанията на свидетелите Р. Д., М.М., И.М., К.К., К.Т., Н. Л., К.Б.и П.Д.; писмените доказателства - договори за финансов Л. № *********/11.09.2007 г. и № *********/11.09.2007 г.; приемо-предавателни протоколи; уведомителни писма изх. № 1129/01.10.2012 г. и изх. № 1130/01.10.2012 г.; протоколи за предаване на оборудване от 11.10.2007 г. и 13.11.2007г. към Договор № 568/12.09.2007 г.; протокол от 15.08.2007 г. за предаване на оборудване към Договор № 542/07.08.2007 г.; 2 броя запорни съобщения до банка „ДСК” ЕАД и извлечение от банкова сметка *** Г.М.Ш. за периода от 01.01.2017 г. до 17.03.2017 г.; справка за съдимост; както и от заключенията на графическата и съдебно-оценителната експертизи.

Въззивният съдебен състав намира за неоснователни релевираните в протеста доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата на районния съд.                Първостепеният съд в съответствие с изискванията на доказателственото право е подложил на задълбочена оценка събраната по реда и условията на НПК доказателствена съвкупност, коректно отсявайки обстоятелствата, изяснени от установените в процеса доказателствените факти.

Правилно първостепенният съд е приел, че от доказателствената маса се установява по несъмнен начин обстоятелствата, че подсъдимият Ш. е сключил договори за финансов Л. - договор за финансов Л. с № *********/11.09.2007 г. и № *********/11.09.2007 г., както и че инкриминираните машини фактически не са били предадени на подсъдимия, а са били доставени от К.” АД на кариера, находяща се в с. Горна Кремена.

Обосновано първоинстанционният съд е подходил при  анализа на процесните гласни доказателствени средства, приемайки, че от същите в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти, изясняващи и обстоятелства, релевантни към основния факт предмет на доказване по делото, че  дружеството лизигополучател „М.” АД, на което подсъдимият е управител, е преустановявило  плащанията по договорите за финансов Л. и предприетите в тази връзка от Л.одателят „Х.А-А.-Л.” ЕООД действия насочени към прекратяване на договорите, както и че от дата 09.04.2013 г., подсъдимият е бил запознат за прекратяването на договорите за финансов Л., както и със задължението да върне челния товарач и хидравличния чук на „Х.А-А.- Л.” ЕООД.

Правилно първостепенният съд е  приел за установени и обстоятелствата, че подс. Ш. е декларирал съгласие пред представителна на „Х.А-А.- Л.” ЕООД- свид. М., че иска да върне инкриминираните машини, но незнаел къде се намирали същите, тъй като били изнесени  от кариерата в с. Горна Кремена, както и че машините били  преместени от кариерата без знанието на подсъдимия.

 При така установената от доказателствената маса фактическа обстановка, районният съд напълно законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл.304 НПК е оправдал подсъдимия Г.М.Ш. в извършване на престъплението, за което е предадена на съд.

За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чужда движима вещ, която владее или пази на някакво законно основание. Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към чуждата вещ като към своя и се манифестира с предприемането на действия по окончателното разпореждане с нея в свой или в чужд интерес.

Теоретичните постулати делят разпореждането с предмета на престъплението на фактическо или юридическо, като юридическото се изразява в сключването на противозаконна сделка с инкриминираната вещ от субекта, а фактическото – в използване на вещта като своя.

Събраната в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие  доказателствената маса, не позволява на въззивният съд да  направи несъмнения извод, че  подсъдимият противоправно се е разпоредил с предмета на престъплението, тъй като не се установи, че подсъдимият е променил отношението си към движимите вещи-челен товарач „KOMATSU“, модел „WA-500“, сериен № Н60245, и хидравличен чук „Atlas Copco”, модел „НВ3000 Dust”, като е започнал да ги ползва като свои или да ги свои чрез сключването на разпоредителна сделка с тях.

Самоцелното превръщане в основание за наказателно преследване на неизпълнението на граждански договор, не следва да се толерира от съда, тъй като в противен случай би се стигнало до уреждане на гражданскоправните отношения чрез наказателноправната репресия, което е недопустимо в една „правова държава“.

Осъдителната присъда не може да почива на предположения, както е в конкретния случай, щом след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната хронология и взаимовръзка, те не водят до единствено възможен и несъмнен извод за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд.

Предвид събрания по делото доказателствен материал, правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия Г.М.Ш. за невиновен, в това да е извършил престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

При служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.09.2017г., постановена по НОХД №8528/2015г. по описа на Софийски Районен съд – НО, 95 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

              

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    

                                                                                       2.