**5
гр. В., 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:В. Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100502123 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Етажна собственост с адм. адрес: гр.
В., к.к. *** против Решение № 2450/28.06.2024 г. по гр.д. № 4823/2023 г. по
описа на ВРС, L състав, с което са отхвърлени исковете й срещу Д. И. Д. и В.
Й. Д., с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за осъждане солидарно да
заплатят следните суми: 392,36 евро, представляваща дължима такса за
поддръжка на общите части на сграда в град В., к.к. *** и подземен гараж
/1,50 евро на кв.м., ЗП за апартамент ** и 1.00 евро за кв.м. за паркомясто **
за периода 01.10.2022 г. до 31.12.2022 г., съгласно взети решения по т. 4 на ОС
на Етажната собственост от 26.09.2022 г., и 392,36 евро, представляваща
дължима такса за поддръжка на общите части на сграда в град В., к.к. *** и
подземен гараж /1,50 евро на кв.м., ЗП за апартамент 16 и 1.00 евро за кв.м. за
паркомясто ** за периода 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г., съгласно взети
решения по т. 4 на ОС на Етажната собственост от 26.09.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното
изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното
1
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че
обжалваният акт е немотивиран. Отправя се искане до съда за отмяна на
обжалваното решение като вместо него бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат изцяло уважени.
Въззиваемият Д. И. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
Въззиваемата В. Й. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора,
като всяка претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Етажна собственост с
адм. адрес: гр. В., к.к. *** с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС против Д.
И. Д. и В. Й. Д. за осъждане ответниците да заплатят, както следва: сумата от
392,36 евро, представляваща дължима такса за поддръжка на общите части на
сграда в град В., к.к. *** и подземен гараж /1,50 евро на кв.м., ЗП за
апартамент ** и 1.00 евро за кв.м. за паркомясто ** за периода 01.10.2022 г. до
31.12.2022 г., съгласно взети решения по т. 4 на ОС на Етажната собственост
от 26.09.2022 г. и сумата от 392,36 евро, представляваща дължима такса за
поддръжка на общите части на сграда в град В., к.к. *** и подземен гараж
/1,50 евро на кв.м., ЗП за апартамент 16 и 1.00 евро за кв.м. за паркомясто **
за периода 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г., съгласно взети решения по т. 4 на ОС
на Етажната собственост от 26.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от предявяване на исковете до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от
ответниците Д. И. Д. и В. Й. Д., с които се оспорват исковетеа като
неоснователни. Оспорва се, че на 26.09.2022г. е проведено ОС на ЕС, като на
тази дата било обикновено събиране на собствениците. Излагат се подробни
твърдения, че не са спазени изискванията на ЗУЕС по провеждането на ОС.
2
Оспорва се дължимостта на процесните суми, тъй като били освободени от
задължението да заплащат такса за разходи управление и поддръжка, тъй като
не живеят и не отдават под наем процесния имот. Излагат твърдения, че са
продали апартамента и паркомястото на трето лице на 28.02.2023 г. Сочи се, че
в знак на добра воля заплатили сумата в размер на 475,80 лв. такса за периода
01.10.2022г. - 31.12.2022г. Моли се за отхвърляне на исковете.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл. 38, ал. 1
от ЗУЕС за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по
същество на спора. Правният интерес от предявяване на осъдителни искове
има всякога, когато се касае за неудовлетворено парично притезание.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От фактическа страна настоящата инстанция приема за установено
следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция и пред настоящата доказателства, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, в предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Безспорно е между страните, а и от представените писмени
доказателства /нот. акт ***9, том III, рег. № 6168, дело № 501/08.09.2016 г./ се
3
установява, че Д.и са собственици в режим на СИО на апартамент *** и
паркомясто ***, находящи се в гр. В., к.к. ***, който се намира в режим на
етажна собственост. С решение по т. IV от дневния ред, обективирано в
Протокол от ОС на ЕС от 26.09.2022 г., ЕС определя, че такси тедължими към
ЕС за управление и поддръжка на общите части са в размер на 1,50 евро на
кв.м. ЗП за апартамент и 1.00 евро за кв.м. за паркомясто в общия гараж на
сградата на месечна база, като срокът за заплащане е авансово на всяко
тримесечие до 5-то число. Първата вноска за периода 01.10.2022 г. до
31.12.2022 г. е дължима до 15.10.2022 г. по изключение, поради краткия срок
за изпълнение от провеждане на ОС на ЕС и взетите на него решения.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС /в действащата редакция му към
релевантния период/, разходите за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят. Изключенията за лицата
/собственици, ползватели и обитатели/, във връзка със задълженията им за
разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната
собственост, са предвидени в хипотезите на чл. 51, ал. 2 и 3 от ЗУЕС, т. е.
разходите не се заплащат за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от
лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на
една календарна година -ал. 2, а по решение на общото събрание, разходите се
заплащат частично - 50 на сто от разходите за управление и поддържане,
когато собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в
рамките на една календарна година за времето на отсъствие - ал. 3.
Тълкуването на нормите на чл. 51, ал. 2 и 3 от ЗУЕС е еднозначно – решенията
по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от
общото събрание на етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки
собственик, съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените от
закона изключения. Общото събрание определя размера на паричните вноски
за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на
кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези
разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на
нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, според която собствениците, ползвателите и
обитателите са освободени от задължение за внасянето на парични вноски за
управление и поддържане на общите части, ако пребивават в етажната
4
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, т. е.
пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезите на чл. 51, ал. 2 от
ЗУЕС са освободени изцяло от всички разходи /разноски и такси/, във връзка с
дейности по управлението и поддържането на общите части на етажната
собственост, без да е необходимо вземане на решение от общото събрание,
освен при особен режим на управление на общите части /арг. от чл. 2, ал. 2 от
ЗУЕС/, какъвто не е настоящият случай. С разпоредбата на ал. 2 се урежда
изключение от общото правило на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за разпределение на
разходите между собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете на
техните домакинства, поради което следва да се тълкува стеснително, а
взетите от общото събрание решения в нарушение на тези изисквания не
пораждат задължения за собствениците на обекти в етажната собственост, тъй
като е извън правомощията на общото събрание да определи кръга на лицата,
които не заплащат разходите за общите части. Независимо дали е било взето
решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл. 51, ал. 2 от
ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по управление и
поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с
императивен характер.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът
цени като обективни и безпотиворечиви, се установява, че Д. и В. Д.и не
ползват лично или чрез трети лица собствените си апартамент и паркомясто в
процесната ЕС за периода 01.10.2022 г. до 31.12.2022 г. и за периода 01.01.2023
г. до 31.03.2023 г., живеят в къща в м. „К.д.“, гр. В., а на 28.02.2023 г. продават
същите на „Фулмакс пропърти“ ЕООД. Т.е въззиваемите не дължи
заплащането на разходи за поддържане на общите части на етажната
собственост, както следва: сумата от 392,36 евро, представляваща дължима
такса за поддръжка на общите части на сграда в град В., к.к. *** и подземен
гараж /1,50 евро на кв.м., ЗП за апартамент ** и 1.00 евро за кв.м. за
паркомясто ** за периода 01.10.2022 г. до 31.12.2022 г., съгласно взети
решения по т. 4 на ОС на Етажната собственост от 26.09.2022 г. и сумата от
392,36 евро, представляваща дължима такса за поддръжка на общите части на
сграда в град В., к.к. *** и подземен гараж /1,50 евро на кв.м., ЗП за
апартамент 16 и 1.00 евро за кв.м. за паркомясто ** за периода 01.01.2023 г. до
31.03.2023 г., съгласно взети решения по т. 4 на ОС на Етажната собственост
от 26.09.2022 г.
5
Останалите възражения на ответниците против решението на ОС на ЕС,
обективирано в Протокол от 26.09.2022 г. са неотносими към предмета на
правния спор, доколкото по отношение на същото не е проведена процедура за
обжалване по реда на чл. 40 от ЗУЕС и горното е влязло в сила.
С оглед изхода на спора по главното вземане с правно основание чл. 51,
ал. 1 от ЗУЕС, неоснователна се явява и акцесорната претенция с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху двете главници
от по 392.36 евро, считано от депозиране на заявлението в съда – 18.04.2023 г.
до окончателното им изплащане.
Като е достигнал до идентични крайни правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор на въззиваемият Д. И. Д. и В. Й. Д., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да им се присъдят разноски като
ответникът ЕС следва да бъде осъден да им заплати сумата от по 300 лева на
всеки, представляваща заплатено от всеки от тях адвокатско възнаграждение.
Последното, за което са представени доказателства, че е в размер на 456 лева,
следва да бъде намалено поради прекомерност, тъй като съобразно нормата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимото минимално възнаграждение е
453.48 лева. Предмет на делото е иск по чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС за сумата в общ
размер на 784.72 евро или 1534.78 лева. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2,
изречение второ във връзка с ал. 1 от ЗАдв се посочва, че възнаграждението на
адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и
обосновано. Предвид степента на положен труд и характера на
производството, както и като съобрази, че двамата съпрузи имат идентично
правно положение, респективно и идентична защита, въззивният съд намира,
че сумата от по 300 лева на всеки е съизмерима. Отделно от това съдът следва
да съобрази и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съдът на
Европейския съюз, според което СЕС е посочено, че с оглед абсолютната
нищожност на цитираната по-горе наредба националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в
посочената наредба минимални размери.
6
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2450/28.06.2024 г. по гр.д. № 4823/2023 г.
по описа на ВРС, L състав.
ОСЪЖДА Етажна собственост с адм. адрес: гр. В., к.к. ***,
представлявана от управителя „Амарант резиденс дивелопмент“ ЕООД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., м.
„К.д.“ ** сумата от 300 /триста/ лева – разноски за въззивното производство,
на основание чл. 78, ал. 3 от от ГПК.
ОСЪЖДА Етажна собственост с адм. адрес: гр. В., к.к. ***,
представлявана от управителя „Амарант резиденс дивелопмент“ ЕООД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., м.
„К.д.“ ** сумата от 300 /триста/ лева – разноски за въззивното производство,
на основание чл. 78, ал. 3 от от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7