Решение по дело №19148/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12676
Дата: 18 юли 2023 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20221110119148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 12676
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110119148 по описа за 2022 година

РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 18.07.2023 година град София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На втори март две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

1
Секретар Белослава Испиридонова
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 19148 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “....” АД, с ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр. ....., против ЗАД “....“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. ...... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 27.08.2021 г.,
в гр. София, на кръстовището на бул. „Константин Величков“ и бул. „Ал. Стамболийски“
водачът на лек автомобил „Инфинити“, с рег. № СА3939СР, поради движение с
несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция ударил пред него лек
автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № СА7144НМ, при което били причинени вреди. За
настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1797971 от 27.08.2021 г. Също така
твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то по отношение на лек автомобил „Нисан
Кашкай“, с рег. № СА7144НМ, имало валидна застраховка „Каско +“, сключена с полица №
440120229012263 от 10.12.2020 г., с период на покритие от 17.12.2020 г. до 16.12.2021 г., а
по отношение на лек автомобил „Инфинити“, с рег. № СА3939СР, имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Излага твърдения, че
по повод подадено уведомление за щета при ищеца била образувана преписка по щета №
44012132126017, по която ищецът платил на увреденото лице обезщетение в размер на
2 131,67 лв. По повод на отправена регресна покана за плащане на сумата от 2 146,67 лв.,
представляваща платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., ответникът възстановил сумата от 260,61 лв., като останал
непогасен остатък от 1 886,06 лв., която не била платена до предявяване на иска. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ЗАД “....“ АД да заплати на ....” АД сумата от 1
886,06 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета №
44012132126017, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 08.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира направените по делото разоски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество ЗАД “....“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска по основание и размер. Не спори наличието на застрахователно
отношение спрямо лек автомобил „Инфинити“, с рег. № СА3939СР, по полица №
BG/30/120003539571. Твърди, че е изпълнил задължението си и е платил на ищеца
обезщетение, необходимо за възстановяване на увредения лек автомобил. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва изложените твърдения в исковата
молба, както и размера на претендираното обезщетение като прекомерен. Излага подробни
2
съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира направените по делото
разноски. С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания.В съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата
молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна
и недоказана, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 412, ал. 1 от КЗ.
Направено е възражение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал.
1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетия като доказателство заверен препис от протокол за ПТП № 1797971 от
27.08.2021 г., съставен от мл. автоконтрольор при СДВР, се установява, че на 27.08.2021 г. в
гр. София, на бул. „Ал. Стамболийски“ и бул. „К. Величков“ е било реализирано ПТП с
участници: лек автомобил „Инфинити“, с рег. № СА3939СР, управляван от собственика М.
Т., и лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № СА7144НМ, собственост на „Роял Т.М.“
ЕООД и управляван от Д. Н. Т., при което били причинени вреди.
Като доказателство по делото е приета административнонаказателна преписка, от
която се установява, че на 15.09.2021 г. е издадено Наказателно постановление № 21-4332-
018726 от началника на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на М. Т. Е.-В. е било
наложено администратовно наказание на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДП за това, че
водачът на ППС не се е движел на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. В прписката се съдържа и втори протокол за ПТП.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна
полица № 440120229012263 от 10.12.2020 г., е видно, че между „Роял Т.М.“ ЕООД, в
качеството му на собственик на лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № СА7144НМ, и
ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско+” със срок на покритие
от 17.12.2020 г. до 16.12.2021 г.
От представената и приета като доказателство по делото справка от Гаранционния
фонд е видно, че по отношение на лек автомобил с рег. № СА3939СР, е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с период на покритие
от 29.12.2020 г. до 29.12.2021 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при “....” АД е била
образувана преписка по щета № 44012132126017, по повод постъпило уведомление, по
3
която щета на 13.08.2021 г. застрахователят е определил обезщетение в размер на 2 131,67
лв.
От представената и приета по делото покана е видно, че на 11.09.2022 г. ищецът е
поканил ответника да възстанови платено застрахователно обезщетение по щета № щета №
44012132126017 в размер на 2 146,67 лв., с включени ликвидационните разноски в размер
на 15 лв. Видно от представеното платежно нареждане от 02.02.2022 г. ответникът е превел
по сметка на ищеца сумата от 260,61 лв. с основание: изплащане на щета.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните
в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на
причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността
на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни
пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек
автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № СА7144НМ, при ремонт с нови части без начислен
ДДС е 1 776,02 лв., а с начислен ДДС – 2 131,22 лв. Вещото лице също така установява, че в
процесното ПТП са учествали три автомобила, сред които са били лек автомобил
„Инфинити“, лек автомобил „Нисан Кашкай“ и неустановен лек автомобил. След ПТП-то
трите автомобила са се ударили един зад друг върху лявата пътна лента на бул. „Ал.
Стамболийски“, като първият е бил лек автомобил „Нисан Кашкай“, вторият – неустановен
лек автомобил и третият - „Инфинити“. Преди настъпване на ПТП-то лек автомобил „Нисан
Кашкай“ и неустановеният лек автомобил са били спрели пред кръстовището с бул. „К.
Величков“, а лек автомобил „Инфинити“ се е движел със скорост 50 км/ч. Водачът на лек
автомобил „Нисан Кашкай“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването
на удара между лек автомобил „Инфинити“ и неустановения лек автомобил и впоследствие
на удара от неустановения автомобил по него. В съдебно заседание вещото лице установява,
че ако свидетелката е започнала да намалява скоростта си плавно и в момента, в който
неустановеният автомобил е застанал пред нея, от този момент свидетелката е имала
възможност да задейства аварийната спирачна система, с което да компенсира тези 5 метра
от навлизането на автомобила и би могла да предотврати ПТП-то.
От разпита на свидетеля Т. се установява, че същият е участвал в ПТП в края на
месец август 2021 г., движел се е по бул. „Стамболийски“ с ляв завой към бул. „К.
Величков“. Пристроил се е вляво и спрял на сфетофара. Погледнал в огледалото за обратно
виждане и видял, че след него спряла втора кола, а няколко секунди по-късно усетил удар.
Трета кола ударила втората, а последната – управляваната от свидетеля. Водачът на втората
кола се обадил на тел. 112 и след около час пристигнали органите на реда. Свидетелят също
така установява, че третият автомобил бил джип „Инфинити“. Съдът възприема изцяло
показанията на свидетеля като кореспондиращи на събраните по делото доказателства.
От разпита на свидетеля Л. се установява, че същият е съставил протокола за ПТП.
Сочи, че за ПТП-то би следвало да има два протокола, тъй като са участвали три
4
автомобила. Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля като кореспондиращи на
събраните по делото доказателства.
От показанията на свидетелката Е.-В. се установява, че през месец август 2021 г. е
участвала в ПТП, движела се по бул. „Ал. Стамболийски“ в посока бул. „К. Величков“, в
лявата лента. Видяла кола, която намалява и спира на светофара. В дясната лента се движел
автомобил, който в последния момент се пристроил пред свидетелката. Разстоянието между
управлявания от нея автомобил и спрелия намаляло. Съдът възприема показанията на
свидетелката в посочената част като кореспондиращи на останалите събрани по делото
доказателства, а в останалата част не ги възприема, като некореспондиращи на останалите
доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между
увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото
лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение,
встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество
и собственикът на увредения лек автомобил са имали сключен договор за застраховка
„Каско“. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката
рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при
което са нанесени щети на товарен автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № СА7144НМ. На
основание сключения договор за застраховка „Каско“ и настъпило застрахователно събитие
ищцовото дружество е платило обезщетение в размер 2 131,67 лв., като е направило и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., видно от събраните доказателства. Предвид
извършеното плащане, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител на вредите.
Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на
чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
причинителя на вредите. Съгласно последната разпоредба застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на
събраните доказателства, включително и изслушаното заключение на вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда
от застрахователя, са в причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в
5
конкретния случай причина за настъпилото ПТП са действията на водача на лек автомобил
„Инфинити“, с рег. № СА3939СР. В съдебно заседание вещото лице установява, че водачът
на последния лек автомобил, дори при действията на неустановен автомобил, е могъл да
предотврани настъпването на ПТП-то. По отношение на размера на вредите, съдът приема,
че те възлизат на 2 131,22 лв., видно от заключението на вещото лице по назначената
експертиза, което съдът цени наред с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо
и в полза на увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да
иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването
на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу застрахователя на причинителя
на вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на
ответника, съгласно чл. 412 от КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице
до размера на обезщетение на стойност 2 131,22 лв. и на направените ликвидационни
разходи от 15 лв. или обезщетението е в общ размер от 2 146,22 лв. От последната сума
следва да бъде приспаднато възстановеното от ответника обезщетение в размер на 260,61
лв. Следователно претенцията се явява основателна и доказана до размера от 1 885,61 лв.,
като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 1 886,06 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.
За да бъде уважено направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат е необходимо увреденият да е допринесъл чрез поведението си за
настъпване на вредите. Съдът приема, че е в конкретния случай не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат по отношение на лицето, управлявало увредения лек автомобил,
доколкото съобразно с разпределената по чл. 154 от ГПК доказателствена тежест,
ответникът не доказа съпричиняване на вредоносния резултат. Ето защо възражението като
неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намира за неоснователно искането за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 08.04.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като вземането е погасено чрез прихващане преди предявяване на
иска, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съдът намира същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковите претенции,
като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 722,02 лв. от общо
направените разноски в размер на 722,19 лв., от които: сумата от 85,87 лв. – платена
държавна такса, сумата от 100 лв. – платено възнаграждение за вещо лице, сумата от 80 лв. –
платено възнаграждение за свидетели и сумата от 456,32 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. В конкретния случай съдът намира направеното от процесуалния
представител възражение па чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, като съобрази
фактическата и правната сложност на иска.
6
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът
намира същото за основателно, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции,
като в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 0,06 лв. от общо
направените разноски в размер на 240 лв., от които: сумата от 200 лв. – платено
възнаграждение за вещо лице и сумата от 40 лв. – платено възнаграждание за свидетел. В
конкретния сручай ответникът има право за възнаграждение за адвокат, но с оглед на
липсата на доказателства за размера на договореното и платеното адвокатско
възнаграждение, такова не следва да бъде присъждано. За пълнота следва да се посочи, че
ответникът би имал право на юрисконсултско възнаграждение, при положение че беше
представляван от юрисконсулт, но доколкото е бил представляван от адвокат, то има право
на адвокатско възнаграждение само при представяне на посочените по-горе доказателства. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика – т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАД “....“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., ДА
ЗАПЛАТИ на “....” АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., сумата от 1
885,61 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 44012132126017, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
08.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 722,02 лв. /седемстотин двадесет и два лева и две стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 1 885,61
лв. до първоначално претендирания размер от 1 886,06 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и
шест лева и шест стотинки/.
ОСЪЖДА “....” АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД “....“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 0,06 лв. /шест стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN:......
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7