Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260060 Дата 03.11.2020 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 21 октомври 2020 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 432 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

Обжалвано е Решение № 157 от 18.03.2020 г., постановено от П.ския окръжен съд по т. д. № 398/2019 г., с което съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА З. „О.“, ЕИК ***, да заплати сумата от 100 000 лв. на Г.Н.К., ЕГН ********** и сумата от 100 000 лв. на К.П.П., ЕГН **********, които суми представляват застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с полица № ***за причинените по вина на застрахования А.А.Б.неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Д.К.П., настъпила, в резултат на състояло се на 18.05.2016 г. около 13.00 ч. на 234 км. на главен път 1-8 обл. П., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА З. „О.“, ЕИК *** да заплати на Г.Н.К., ЕГН **********, сума в размер на 14 125.32 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с полица № ***за причинените по вина на застрахования А.А.Б.неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Д.К.П., настъпила, в резултат на състояло се на 18.05.2016 г. около 13.00 ч. на 234 км. на главен път 1-8 обл. П. в размер на 50 000 лв. за периода от 09.06.2016 г. до 22.03.2019 г..

ОСЪЖДА З. „О.“, ЕИК ***, да заплати на К.П.П., ЕГН **********, сума в размер на 14 083.65 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с полица № ***за причинените по вина на застрахования А.А.Б.неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Д.К.П., настъпила, в резултат на състояло се на 18.05.2016 г. около 13.00 ч. На 234 км. на главен път 1-8 обл. П. в размер на 50 000 лв. за периода от 09.06.2016 г. до 19.03.2019 г.

ОСЪЖДА З. „О.“, ЕИК ***, да заплати на адвокат Г.С.С.,***, сума в размер на 7 624.18 лв., представляващи определено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА възнаграждение за оказаното безплатно представителство на Г.Н.К., ЕГН ********** и К.П.П., ЕГН **********.

 

Решението се обжалва от З. „ОЗК - Застраховане“ АД, с подробни съображения за неговата неправилност.

 

Ответниците по жалбата са на мнение, че тя е неоснователна.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

         Единствените спорни въпроси по делото понастоящем са:

 

-        първо, за размера на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди, дължими от З. „О.“ по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и

-        второ, дали въобще или доколко с поведението си на пътя загиналият син на ищците е допринесъл (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) за смъртта си, настъпила при катастрофата.

 

1.                                        Показанията на разпитаните в съдебното заседание от 19.02. 2020 г. (л. 140 и сл.) свидетели И.Д.И. и З.М.И.са установили последиците, преживени и преживявани от бащата К.П. и майката Г.К. вследствие нелепата смърт на единствения им 21-годишен син, невъзможността да осъзнаят липсата му, дълбокото и засега необратимо, не само емоционално, но и буквално физическо разстройство на здравето им. Двамата се затворили в себе си и срещите с приятелите на сина им засилвали мъката от неговата толкова ненавременна загуба. Апелативният съд дава вяра на тези близки до ищците свидетели и не трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.   

 

  При тези събрани в процеса доказателства и като има предвид и възрастта на загиналото момче, преценката на настоящата инстанция е, че посоченото от окръжния съд парично обезщетение в размер на сумите от по 100 000 лева, отделно дължими след вече получените от ищците обезщетения от по 50 000 лева, в настоящото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидена и допустима от закона компенсация на доказаните и подлежащите на репариране техни неимуществени вреди, са били определени правилно.

 

 

2.       Поддържаното от жалбоподателя възражение за намаляване на дължимото обезщетение поради допринасянето на загиналия син на ищците за настъпването на собствените му смърт (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), се основава на фактическото твърдение за това, че скоростта, с която Д.П. е управлявал мотоциклета си, е била несъобразна с конкретните пътни условия.

 

Възражението е недоказано. Подробното и прието без никакви въпроси заключение на вещото лице инж. Т. П.по изготвената в процеса автотехническа експертиза (л. 111 и сл.) е категорично: пътят, по който загиналият П. е управлявал мотоциклета си, поне 200 метра преди удара, е без пътни знаци, ограничаващи скоростта, а мотоциклетът се е движел с адекватната за настилката и времето скорост от 74 км/ч. Мотоциклетистът е възприел правещия немислим обратен завой товарен камион тогава, когато е бил само на 27.76 метра от мястото на удара, който настъпил в собствената му платно за движение, затова катастрофата е можела да бъде избегната, но само при хипотетичното предположение, че мотоциклетът се е движел със скорост, равна или по-малка от 49 км/ч.

 

Няма основания да се мисли, че мотоциклетистът е трябвало или е можело да предполага, че при наличната  и добре видима хоризонтална маркировка, след излизането му от завоя изведнъж ще види пред себе движещия се едва с 16 км/ч правещ обратен завой товарен камион и – според неразколебаното от други факти заключение на експертизата: „от мястото, на което мотоциклетистът е започнал да възприема опасността и да реагира на нея, той е нямал техническа възможност да спре преди да настъпи сблъсъка“. Затова възражението на жалбоподателя по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – като обусловено само от твърдения, но не и от установени в процеса факти – не е могло да бъде уважено (чл. 154, ал. 1 ГПК).

 

Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен и правилен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд.

 

Съобразно защитения по делото интерес на двамата ищци, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на техния процесуален представител адвокат Г.С.С. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение, в размер на сумата    7 624.18 лева.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

Р       Е       Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 157 от 18.03.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 398/2019 г.

 

ОСЪЖДА З. „О.“, ЕИК ***, да заплати на адвокат Г.С.С., перс. номер ***, от Адвокатска колегия П., адвокатско възнаграждение за оказаното в настоящото въззивно производство безплатно представителство на Г.Н.К., ЕГН ********** и К.П.П., ЕГН **********, общо в размер на сумата 7 624.18 лева (седем хиляди шестстотин двадесет и четири лева и 18 ст.), определено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.