Р Е Ш Е Н И Е
№ 2325
гр. Пловдив, 14 декември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в
открито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №2098 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
“МАГНОЛИЯ ХОЛИДЕЙЗ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Асеновградско шосе“, ДП “Строителство и възстановяване“,
ЕИК *********, представлявано от адвокат Т.Ч.- пълномощник, обжалва Ревизионен
акт (РА) с №Р-16001619006677-091-001 от 16.04.2020г. издаден от С.А.Г.- началник
на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за
приходите (НАП), възложила ревизията; и П.З>Г.- главен инспектор по
приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №343
от 21.07.2020г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
(Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя
допълнително е начислен данък по Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) в размер от 1 884 664,85 лв. за данъчния период месец
10.2018г. и законни лихви върху посочената сума в размер от 271 727,59 лв.
Претендира се отмяна изцяло на акта поради
незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно
приетия по делото списък на разноските (лист 908). Освен това, в жалбата е
формулирано особено искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело
№280/2016г. по описа на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Т.В., рег.№918 в Регистъра
на Камарата на частните съдебни изпълнители (РКЧСИ), с район на действие
Окръжен съд (ОС)- Смолян.
На 02.12.2020г. по делото постъпва писмена защита с
Вх.№19857 (листи 914-918) от В.В.Д.- представител и едноличен собственик на
капитала на дружеството жалбоподател, в която се излагат съображения в подкрепа
на жалбата относно заявеното оспорване на процесния РА.
Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от
юрисконсулт Ц.Д.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 01.12.2020г. по
делото постъпва писмена защита с Вх.№19772 (листи 911-913), подкрепяща
изразеното становище.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес,
след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по
административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява
допустима.
I. Разгледана по същество, жалбата е основателна, в
частта ѝ, с която се оспорва РА с №Р-16001619006677-091-001 от
16.04.2020г.
Със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001619006677-020-001 от 16.10.2019г. (листи 705-706)
на С.А.Г.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на
жалбоподателя относно задължения за данък по ЗДДС за периода 01.10.2018г. - 31.10.2018г.
За ревизиращи органи са определени П.З>Г.- главен инспектор по приходите
(ръководител на ревизията), и Н.Т.С.- старши инспектор па приходите. Заповедта
е получена по електронна поща от жалбоподателя на 28.10.2019г., според нарочно Удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 707). Ревизионният
доклад (РД) с №Р-16001619006677-092-001 (листи 444-455) е изготвен на 11.02.2020г.,
респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от
жалбоподателя на 17.02.2020г., според нарочно Удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 456). По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против изготвения РД. С молба
Вх.№94-00-6075 от 02.03.2020г. (лист 378, 379) от В.Д.- изпълнителен директор
на “МАГНОЛИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕАД е заявено искане за спиране на ревизионното
производство, на основание чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, за срок от 3 месеца. Със
Заповед №Р-16001619006677-023-001 от 05.03.2020г. (листи 376-377) на С.А.Г.-
началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, производството по извършване на
ревизията е спряно за периода 05.03.2020г. – 05.04.2020г. Със Заповед
№Р-16001619006677-143-001 от 06.04.2020г. (листи 374-375) на С.А.Г.- началник
на сектор при ТД- Пловдив на НАП, производството по извършване на ревизията е
възобновено, считано от 06.04.2020г.
Ревизионният акт (листи 367-370), предмет на
настоящето производство, е издаден на 16.04.2020г., като по делото не са
ангажирани доказателства за датата на получаването му от жалбоподателя.
По делото не са ангажирани доказателства,
удостоверяващи притежаването на валидни електронни подписи от органите по
приходите, осъществили ревизионното производство, но при служебно извършена
проверка в Публичен регистър на електронните подписи (ПРЕП), на адрес в интернет:
https://www.b-trust.bg/services/certificate-search, настоящият състав на съда констатира наличието на
валидни електронни подписи по отношение на: П.З>Г. (***), Н.Т.С. (***) и С.А.Г.
(***). Посочените по-горе ЗВР с №Р-16001619006677-020-001
от 16.10.2019г., Заповед №Р-16001619006677-023-001 от 05.03.2020г., Заповед
№Р-16001619006677-143-001 от 06.04.2020г., РД с №Р-16001619006677-092-001,
както и оспореният по делото РА са представени като файлове, записани върху
оптичен носител (CD, лист 338).
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира ревизионното производство за проведено при
липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Освен това, по делото е прието заверено копие на
Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017г. (листи 339-341) на директора на ТД- Пловдив на
НАП, с която заповед на С.А.Г. и на заместващия я при отсъствие П.И.Л.(и обратно)
е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии.
Прието е заверено копие на Заповед №РД-09-1802 от
28.09.208г. (листи 344-348) на директора на ТД- Пловдив на НАП, с която заповед
П.З>Г. е определена за орган по приходите, който да изпълнява функциите на
ръководител на екип в Дирекция “Контрол“, Отдел “Ревизии“ при ТД- Пловдив на
НАП, считано от 01.10.2018г.
Посоченото делегиране на правомощия, както и
определяне на ръководител на ревизионен екип, настоящият състав на съда намира
за надлежно направени, поради което оспореният по делото акт се явява издаден
от компетентни за целта органи.
В тази връзка следва да се посочи, че според
Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на
Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия,
Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119,
ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата
по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за
Националната агенция за приходите), не е нищожен.
В рамките на ревизията е прието за установено, че
жалбоподателят е регистриран по реда на ЗДДС на 23.01.2006г. С Акт за
дерегистрация (АДР) по ЗДДС №22099090004089 от 26.06.2009г. (лист 837) на Д.П.П.-
инспектор по приходите в ТД- София град на НАП, е прекратена регистрацията на
жалбоподателя (всъщност на “МАГНОЛИЯ ХОЛИДЕЙЗ“ АД, към онзи момент), считано от
23.06.2010г., на която дата посоченият АДР е връчен на В.В.Д.- изпълнителен
директор на дружеството жалбоподател, за което по делото е прието заверено
копие на нарочна разписка (лист 838). Прието е за установено, че жалбоподателят
повторно е регистриран по ЗДДС на 30.06.2010г. по негов избор, според приетата
по делото “История за ДДС“ (лист 792а) и според процесния РД (лист 444а), и пак
според процесния РД (лист 446а) на 30.10.2020г. С АДР по ЗДДС №160991801139747
от 31.05.2018г. (листи 714-716, 757-758) на П.М.Б.- началник на Сектор “Регистрация“
при ТД- Пловдив на НАП, жалбоподателят е дерегистриран на основание чл.176, т.3
от ЗДДС. При направени две посещения за връчване на АДР по ЗДДС
№160991801139747 от 31.05.2018г. на адреса за кореспонденция на дружество жалбоподател
и адреса по чл.8 от ДОПК (гр. Пловдив, ул. “Асеновградско шосе“ ДП “Строителство
и възстановяване“), не е открито лице за контакт. За удостоверяване на
посочените обстоятелства са съставени Протокол №********** (сер.АА №1476503) от
21.09.2018г. (листи 719-720, 761-762) и Протокол №********** (сер.АА №1479309) от
09.10.2018г. (листи 717-718, 759-760). Изготвено е съобщение по чл.32 от ДОПК с
№70-00-11624 от 11.10.2018г. (лист 721, 763), поставено на информационното
табло в ТД- Пловдив на НАП на 11.10.2018г. и свалено на 26.10.2018г., но
отговор не е получен. Посоченото съобщение е изпратено до жалбоподателя по
пощата (лист 724, 765а) с обратна разписка (лист 722, 764), като върху обратната
разписка е изписано “26.10.18 – връчен“.
Според нарочно отбелязване върху пощенския плик, съдържащ съобщението с
№70-00-11624 от 11.10.2018г., адресатът на пратката е “преместен“. Съответно, прието е за установено, че дружеството
жалбоподател е дерегистрирано на 26.10.2018г.
Тук е мястото да се посочи, че настоящият състав на
съда приема за установено, че жалбоподателят е дерегистриран, считано именно от
датата 26.10.2018г., съгласно чл.110, ал.2, пр.2 от ЗДДС, доколкото АДР по ЗДДС
№160991801139747 от 31.05.2018г. е редовно връчен на жалбоподателя по реда на
чл.32, ал.6 от ДОПК, респективно на 26.10.2018г. е редовно връчено на
жалбоподателя съобщението с №70-00-11624 от 11.10.2018г.
В отговор на Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №Р-16001619006677-040-001 от
30.10.2019г. (листи 667-669), като приложение към писмо с Вх.№23476 от
14.11.2019г. (лист 670) по преписката са представени множество документи (листи
671-682), в това число- оборотна ведомост за периода 01.10. – 25.10.2018г.
(листи 677-678), аналитична ведомост за периода 01.10. – 25.10.2018г. (листи
679-681), както и “главна книга“ (лист 682). А като приложение към опис с
Вх.№23476#1 от 21.11.2019г. (лист 683) са представени справки от №1 до №5
(листи 684-704) за притежавани от жалбоподателя недвижими имоти; за моторни
превозни средства (МПС); за машини, стоки, оборудване, стопански инвентар; за
дългосрочни и краткосрочни инвестиции; за вземания от банки и трети лица.
В отговор на ИПДПОЗЛ с №Р-16001619006677-040-002 от
19.11.2019г. (листи 114-115), като приложение към писмо с Вх.№25341 от
09.12.2019г. (лист 117) по преписката е представено второ множество документи
(листи 118-337), в това число- аналитични и хронологични разпечатки (листи
291-311). А като приложение към писмо с Вх.№26239 от 27.12.2019г. (лист 591) е
представено трето множество документи (листи 592-666).
В отговор на ИПДПОЗЛ с №Р-16001619006677-040-003 от
08.01.2020г. (листи 24-27), като приложение към писмо с Вх.№1784 от
24.01.2020г. (лист 88) е представено четвърто множество документи (листи
89-113), а като приложение към писмо с Вх.№2563 от 03.02.2020г. (лист 29) по
преписката е представено пето множество документи (листи 30-87). Също така,
като приложение към писмо с Вх.№3234 от 11.02.2020г. (лист 382) по преписката
са представени още документи (листи 384-442), които не са обсъдени от ревизорите,
предвид изготвянето на процесния РД на същата дата- 11.02.2020г.
В отговор на Искане за представяне на документи,
сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) с
№Р-16001619006677-041-001 от 22.11.2019г. (листи 510-511) и на ИПДСПОТЛ с
№Р-16001619006677-041-002 от 28.11.2019г. (листи 508-509) като приложение към
съобщение с Вх.№25756 от 16.12.2019г. (лист 512) от ЧСИ Т.В., рег.№918 в КЧСИ,
по преписката постъпват заверени копия на листове (листи 513-589) от
изпълнително дело №20169180400280 по описа на ЧСИ- Т.В. за 2016г., образувано против
жалбоподателя.
В отговор на Искане за извършване на действия от други
контролни органи (ИИДДКО) с №Р-16001619006677-032-001 от 22.11.2019г. (листи
498-499), като приложение към писмо с Вх.№24717 от 29.11.2019г. (лист 501) на
кмета на община Смолян по преписката постъпват заверени копия на документи
(листи 502-507), в това число- Разрешение за строеж №65 от 11.04.2006г. (лист
506), издадено от главния архитект на община Смолян, с което на жалбоподателя е
разрешено изпълнението на строеж от Трета категория (по смисъла на Закона за устройство
на територията (ЗУТ)), представляващ Апартаментен хотел “МАГНОЛИЯ ХОЛИДЕЙЗ“-
подобект: “БЛОК А“ и “БЛОК В“, в м.(естността) “Малък картъл“, к.я. (курортно
ядро) “Язовира“, к.к. (курортен комплекс) “Пампорово“; Разрешение за строеж
№291 от 21.10.2005г. (лист 507) на главния архитект на община Смолян, с което
на жалбоподателя е разрешено изпълнението на строеж от Трета категория (по смисъла
на ЗУТ), представляващ Апартаментен хотел “МАГНОЛИЯ ХОЛИДЕЙЗ“- подобект: “БЛОК
Б“, в м.(естността) “Малък картъл“, к.я. “Язовира“, к.к. “Пампорово“.
Изпратено е ИИДДКО с №Р-16001619006677-032-002 от
22.11.2019г. (лист 496) до Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК),
гр. Смолян, за представяне на заверени копия от евентуално издадени разрешения
за ползване или удостоверения за въвеждане в експлоатация на строеж: жилищни и
нежилищни сгради за периода 2005г. – 2019г., с възложител “МАГНОЛИЯ ХОЛИДЕЙЗ“
ЕАД, но отговор не е получен.
В отговор на ИИДДКО с №Р-16001619006677-032-003 от 16.12.2019г.
(лист 491), по преписката постъпва писмо с рег.№103000-141 от 03.01.2020г.
(лист 4956) на началник на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, че в
сектора няма данни за собственост на пътни превозни средства (ППС) на “МАГНОЛИЯ
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕАД.
Според чл.111, ал.1 от ЗДДС, към датата на
дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на
всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на
степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен
кредит и които са: 1. активи по смисъла на закона за счетоводството (ЗСч), или
2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО),
различни от тези по т.1. А според чл.111, ал.3 от ЗДДС, данъкът по ал.1 се включва
в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда на чл.125 и се внася
в срока по чл.89. А съгласно чл.27, ал.5 от ЗДДС, данъчната основа на доставка
на стоки и/или услуги по чл.111, определена към началото
на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при
придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на
данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на
услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот
на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този
ред, данъчната основа е пазарната цена.
В случая, въз основа на извършен анализ на събраните в
рамките на ревизията доказателства, от страна на ревизорите е прието за
установено, че жалбоподателят осчетоводява по сметка 613/01 “Разходи за придобиване
на дълготрайни материали активи“ за периода 01.01.2006г. – 31.12.2011г. разходи
за придобиване на дълготраен актив “Хотел Магнолия“ в общ размер от
11 622 288, 42 лв. (листи 291-302). Въз основа на посочената
аналитична ведомост, ревизорите приемат за установено, че жалбоподателят ползва
данъчен кредит при придобиване на актива “Хотел Магнолия“, по множество
фактури, изчерпателно изброени в табличен вид в РД (листи 448а-452), издадени в
периода 05.2006г. – 01.2009г., с данъчна основа (ДО) в общ размер от
9 423 324,23 лв., върху която ДО се следва ДДС в общ размер от
1 884 604,85 лв.
Прието е за установено, че за периода месец 10.2018г.
е подадена нулева справка-декларация (СД) с Вх.№16003772506 от 09.11.2018г.
Предвид приетото за установено от фактическа страна на основание чл.111, ал.1 от ЗДДС ревизорите
начисляват ДДС за данъчния период 10.2018г. в размер от 1 884 604,85
лв. и законни лихви върху посочената сума в размер от 271 727,59 лв. за
периода 15.11.2018г. – 16.04.2020г.
Посочената норма на чл.111, ал.1 от ЗДДС, създава
фикцията, че към датата на дерегистрацията му лицето извършва доставка по
смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично
или пропорционално на степента на използване за независима икономическа
дейност, е ползвало данъчен кредит и които са: 1. активи по смисъла на ЗСч, или
2. активи по смисъла на ЗКПО, различни от тези по т.1.
Съответно, за начисляването на ДДС към датата на
дерегистрация е нужно кумулативното изпълнение на следните условия: 1) стоките
(дълготрайни материални активи (ДМА), материални запаси, стоки продукция) да са
налични към тази дата; 2) за тях да е упражнено право на приспадане на данъчен
кредит; 3) същите да са активи по смисъла на ЗСч или по смисъла на ЗКПО.
В случая, обстоятелството, че към 26.10.2018г.
жалбоподателят разполага с актив, представляващ направени разходи за
придобиване на апартаментен хотел “Магнолия“ (“Хотел Магнолия“ по счетоводни
записи), в общ размер от 11 622 288,42 лв. не е спорно между страните
и се установява от приетите по делото доказателства- заверено копие на
аналитична ведомост по сметка 613/01 “Разходи за придобиване на дълготраен
актив“ (листи 291-302), оборотна ведомост за периода 01.10.2018г. –
25.10.2018г. (листи 677-678), аналитична ведомост за периода 01.10.2018г. –
25.10.2018г. (листи 679-681), движение по сметка “613“ за периода 01.08.2006г.
– 31.12.2006г. (лист 850), движение по сметка “613“ за периода 01.01.2007г. –
31.12.2007г. (листи 53-854), движение по сметка “613“ за периода 01.01.2008г. –
31.12.2008г. (лист 852), движение по сметка “613“ за периода 01.01.2009г. –
31.12.2009г. (лист 851), оборотна ведомост за периода 01.01.2010г. –
30.06.2010г. (лист 855), както и от заключението на вещото лице И.Н.С. (листи
840-846) по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Следователно,
налице е първото условие за начисляване на ДДС в хипотезата на чл.111, ал.1 от ЗДДС.
Приетите като доказателства по делото- извлечение от
отчетните регистри на жалбоподателя за периода 01/2005г. – 10.2018г. (листи
458-472), разпечатки от дневниците за покупките на жалбоподателя за 2006г. (листи
473-490), разпечатки на СД за общо 39 данъчни периода (листи 866-907) от
01.2007г. до 06.2010г., позволяват формирането на извод, че жалбоподателят е
упражнил право на приспадане на данъчен кредит по доставките, свързани с
придобиване на актива “Хотел Магнолия“, поради което е налице и второто условие
за начисляване на ДДС по чл.111, ал.1 от ЗДДС.
Третият
елемент от фактическия състав на чл.111, ал.1 от ЗДДС е стоките и услугите да
имат качеството на активи по смисъла на ЗСч или по смисъла на ЗКПО. Т
Тъй
като в нормите на ЗДДС няма легално определение за понятието “актив“, то следва
да се съобразят разпоредбите на ЗСч и на ЗКПО.
Според разпоредбите на чл.24, от ЗСч, (1) Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно
имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на
предприятието, паричните потоци и собствения капитал. (2) Вярното и честното
представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други
събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на
активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти.
Според легалното
определение, дадено в ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ на Националните счетоводни стандарти
(НСС), “актив“ е ресурс, контролиран от
предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква в предприятието
да постъпят бъдещи икономически ползи.
Според установеното от разпоредбите на Счетоводен
стандарт (СС) 1- ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ, относно АКТИВ, Група II: Дълготрайни материални активи (ДМА), Статия 4:
Предоставени аванси и ДМА в процес на изграждане, ДМА в процес на изграждане се
отразяват в счетоводния баланс на предприятието.
И след като в случая между страните не е спорно
обстоятелството, че в баланса на жалбоподателя са отчетени разходи за
придобиване на “Хотел Магнолия“ в общ размер от 11 622 288,42 лв., то
следва да се приеме за установено, че тези разходи представляват актив по
смисъла на чл.111, ал.1 от ЗДДС.
При това положение, следва да се приеме за установено,
че са налице и трите условия по чл.111, ал.1 от ЗДДС и за жалбоподателя
възниква задължение да начисли ДДС върху наличния към 26.10.2018г. актив, представляващ
“Хотел Магнолия“, в размер от 1 884 604,85 лв., което обаче не е
направено.
Независимо от изложеното до тук обаче, за
разрешаването на настоящия спор следва да бъдат съобразени и становищата на
Върховния административен съд (ВАС), касаещи начисляване на ДДС на основание
чл.111, ал.1 от ЗДДС, израз на което са Решение №7159 от 30.05.2018г. по дело №433/2018г.
на ВАС, Първо отделение, докладчик съдията Б.Ц., както и Решение №9845 от
17.07.2020г. по дело №3121/2020г. на ВАС, Осмо отделение, докладчик съдията М.М..
Според Решение №7159/30.05.2018г., “… С разпоредбата на чл.111, ал.1 ЗДДС е
създадена фикция за извършване на доставка към датата на дерегистрацията на
всички налични стоки и услуги, за които лицето е ползвало данъчен кредит
/изцяло, частично или пропорционално на степента на ползване за независима икономическа
дейност/ и ако стоките и услугите са активи по смисъла на Закона за
счетоводството или на Закона за корпоративното подоходно облагане.. Всъщност
правото на държавите-членки по чл.18, б.“в“ от Директивата за ДДС за
третирането като възмездни доставки на стоки е за тези, задържани от данъчнозадължено
лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си
икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на
цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната
употреба в съответствие с буква а). Релевантно е прекратяването на независимата
икономическа дейност независимо от причините и обстоятелствата за това /така т.
26 от решението на Съда по дело С-142/12/, включително произтичащо от
дерегистрация. Когато ДЗЛ продължава икономическата си дейност държавите-членки
не разполагат с предвидената в чл.18, б.“в“ възможност. В РД и в РА не се
твърди преустановяване на икономическата дейност от ревизираното лице. Затова и
в противоречие с материалния закон задържането на представляващите активи
налични към датата на дерегистрацията стоки е третирано като доставка /арг. и
от т. 41 от мотивите и т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело
С-552/16“.
А според Решение №9845/17.07.2020г.,
“…че разпоредбата на чл.111, ал.1 ЗДДС,
създаваща фикция за извършена доставка на всички налични стоки и услуги към
датата на регистрацията, следва да се разглежда през призмата на чл.18, б. “в“
от Директива 2006/112/ЕО относно общата система, на данъка върху добавената
стойност. Според посочената разпоредба от Директивата за ДДС правото на
държавите-членки по чл.18, б. “в“ за третирането като възмездни доставки на
стоки е за тези, задържани от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници,
след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият
за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при
тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква
"а". За да мотивира този си извод, първоинстанционният съд се позовава
на решение по дело № С-552/16 на СЕС като приема, че за релевантен факт трябва
да се възприеме прекратяването на независимата икономическа дейност, независимо
от причините и обстоятелствата за това (така т.26 от решение по дело С-142/12
на СЕС), включително произтичащи от дерегистрация. Условието е ревизираното
лице да е преустановило извършването на икономически операции, считано от
датата на дерегистрацията, което в разглеждания случай не е налице. В т. 38 от
решението по дело С-552/16 е посочена основната цел на чл. 18, буква
"в" - да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е
станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно
потребление вследствие на преустановяване на облагаемата икономическа дейност,
независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства (т.27 от
решение по дело № С-142/12 на СЕС). В т.14 и 41 от решението по дело С-552/16
СЕС е отбелязано, че както личи от самия текст на член 18, буква “в“ от
Директивата за ДДС и от целта на тази разпоредба, този анализ, (относно
задължението за начисляване на ДДС върху активите при дерегистрация), обаче е
правнозначим само когато заинтересованото лице е преустановило облагаемата си
икономическа дейност и повече не извършва облагаеми сделки, а когато това лице
продължава икономическата си дейност, държавите членки не разполагат с
предвидената в член 18, буква “в“ възможност. Правилни са изводите на съда в
тази насока. Същевременно, нито Директива 2006/112/ЕО, нито практиката на СЕС
по приложението й в относимите към спора разпоредби поставят изискване
задълженото лице да е подало заявление за повторна регистрация, което да
обоснове освобождаване от начисляване на ДДС за наличните активи“.
Предвид посочената практика на ВАС,
както и с оглед на обстоятелството, че по делото дори не се твърди от страна на
приходната администрация, че жалбоподателят преустановява дейността си след
датата на дерегистрацията му по ЗДДС- 26.10.2018г., респективно, че е
преустановена независимата му икономическа дейност, настоящият състав на съда
намира за установено, че направено начисляването на жалбоподателя на ДДС за
периода месец 10.2018г., на основание чл.111, ал.1 от ЗДДС, се явява направено
при неправилно прилагане на закона. Следователно, оспореният по делото РА е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е неоснователно и не
следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски до размера, в който са доказано направени (лист
2, 812, 831) и съгласно приетия списък на разноските (лист 908).
II. По заявеното особено искане за спиране на
изпълнението по изпълнително дело №280/2016г. по описа на ЧСИ Т.В., рег.№918 в
РКЧСИ, с район на действие Окръжен съд- Смолян, настоящият състав на съда констатира
следното:
С протоколно определение от 29.09.2020г.
(лист 808а) особеното искане е оставено без разглеждане и същото е изпратено по
подсъдност на ОС- Смолян, предвид неговата неподсъдност на Административен съд-
Пловдив.
По особеното искане на “МАГНОЛИЯ ХОЛИДЕЙЗ”
ЕАД е образувано частно гражданско дело №438 по описа на ОС- Смолян за 2020г.,
I-ви наказателен състав. С Определение №885 от 26.10.2020г. на ОС- Смолян
производството по дело №438/2020г. е прекратено и е повдигнат спор за
подсъдност между ОС- Смолян и Административен съд- Пловдив за разглеждане на
особеното искане на “МАГНОЛИЯ ХОЛИДЕЙЗ” ЕАД, като делото е изпратено по
компетентност на Върховния касационен съд (ВКС) на основание чл.135, ал.4 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Въз основа на Определение №885 от
26.10.2020г. на ОС- Смолян е образувано дело №35А/2020 година, петчленен състав
на ВКС и ВАС. С Определение №47 от 08.12.2020г. по дело №35А/2020г. на
петчленен състав на ВКС и ВАС, е постановено, че компетентен да се произнесе по
особеното искане на “МАГНОЛИЯ ХОЛИДЕЙЗ” ЕАД за спиране на изпълнението по
изпълнително дело №280/2016г. по описа на ЧСИ Т.В. е Административен съд-
Пловдив, като делото се изпраща по подсъдност на Административен съд- Пловдив
за продължаване на съдопроизводствените действия. Според Определение №47 от
08.12.2020г., “Настоящият петчленен състав
на ВКС и ВАС намира, че искането за спиране на изпълнението по боразуваното
пред ЧСИ Т.В. изп..д. №280/2016г. е такова по чл.157 ДОПК“.
Съответно, по заявеното особено искане на
“МАГНОЛИЯ ХОЛИДЕЙЗ” ЕАД е образувано дело №3200 по описа на Административен съд-
Пловдив за 2020г., VIII-ми състав. С Определение №2090 от 11.12.2020г. (лист
919) са съединени за разглеждане в едно производство производствата по
административно дело №2098/2020г., VІІІ-ми състав и по административно дело
№3200/2020г., VIII-ми състав.
Искането за спиране изпълнението на РА не е обвързано
със срок и е направено при наличието на правен интерес, поради което се явява допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Спиране изпълнението на РА се допуска по искане на
жалбоподателя, към което следва да са приложени доказателства за направено
обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено
обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер
(чл.157, ал.3 от ДОПК).
В случая, като доказателство по делото е
прието заверено копие на Искане за предварително обезпечаване на задължения и
мотиви за налагане на ПОМ (предварителни обезпечителни мерки) с
№Р-16001619006677-032-001 от 08.01.2020г. (лист 779), за обезпечаване на публични
задължения в очакван размер към 08.01.2020г. в общ размер от 591 320,00
лв., от които общо 524 300,00 лв. главница и общо 67 020,00 лв.
законни лихви към 07.01.2020г., но пък липсват доказателства да са наложени
обезпечителни мерки спрямо жалбоподателя.
Също така, от страна на жалбоподателя няма
направено предложение за обезпечение в размер от общо 2 156 392,44
лв., в това число главница 1 884 664,85 лв. и законни лихви
271 727,59 лв.
Предвид последно посоченото, искането за
спиране изпълнението на РА с №Р-16001619006677-091-001 от 16.04.2020г. е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №Р-16001619006677-091-001 от
16.04.2020г. издаден от С.А.Г.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила
ревизията; и П.З>Г.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП,
ръководител на ревизията, потвърден с Решение №343 от 21.07.2020г. на директора
на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на “МАГНОЛИЯ ХОЛИДЕЙЗ” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Асеновградско шосе“, ДП
“Строителство и възстановяване“, ЕИК *********, допълнително е начислен данък
по ЗДДС в размер от 1 884 664,85 лв. за данъчния период месец
10.2018г. и законни лихви върху посочената сума в размер от 271 727,59 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “МАГНОЛИЯ ХОЛИДЕЙЗ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Асеновградско шосе“,
ДП “Строителство и възстановяване“, ЕИК *********, да бъде спряно изпълнението
на Ревизионен акт с №Р-16001619006677-091-001 от 16.04.2020г.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК
*********, да заплати на “МАГНОЛИЯ ХОЛИДЕЙЗ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. “Асеновградско шосе“, ДП “Строителство и възстановяване“, ЕИК
*********, сумата от общо 850,00 (осемстотин и петдесет) лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта
му, с която се оставя без уважение искането за спиране изпълнението на Ревизионен
акт с №Р-16001619006677-091-001 от 16.04.2020г., имащо характер на определение,
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Адм.
съдия:.........................
/Н.Бекиров/