№ 104
гр. Разград, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213300600246 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 11/10.08.2021 г. по нох дело № 20213320200132, РС-Кубрат признал
подсъдимия Г. Г. Н. за виновен в това, че:
В периода от 29.05.2018 г. до 08.09.2019 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като пълнолетно
лице, в съучастие като съизвършител с Й. М. СТ. от гр. Кубрат, улеснил непълнолетно лице
от мъжки пол - сина си В.Г.Г., роден на 15.04.2003 г. и лице от женски пол, което не е
навършило 14-годишна възраст - Ц.А.А., родена на 08.09.2005 г., да заживеят съпружески,
без да са сключили брак, с което осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради котето и
на основание чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК му налага наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим;
В периода от 08.09.2019 г. до 15.04.2021 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като пълнолетно
лице, в съучастие като съизвършител с Й. М. СТ. от гр. Кубрат, улеснил непълнолетно лице
от мъжки пол - сина си В.Г.Г., роден на 15.04.2003 г. и лице от женски пол, което не е
навършило 16-годишна възраст - Ц.А.А., родена на 08.09.2005 г., да заживеят съпружески,
без да са сключили брак, с което осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 191, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.
58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" от НК му налага наказание пробация, включващо
следните пробационни мерки:
1. на основание чл. 426, ал. 1, във вр. чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 1, във вр. с
ал. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и
подписване пред съответния пробационен служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично.
1
2. на основание чл. 426, ал. 2, във вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 2, във вр.
ал. 1 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационната
служба по настоящ адрес за срок от шест месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо наказание между
наложените на подсъдимия Г.Н., като наложил най-тежкото, а именно – четири месеца
лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при общ режим.
Със същата присъда съдът признал подсъдимата Й. М. СТ. за виновна в това, че:
В периода от 29.05.2018 г. до 08.09.2019 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като
пълнолетно лице, в съучастие като съизвършител с Г. Г. Н. от гр. Кубрат, улеснила
непълнолетно лице от мъжки пол - сина си В.Г.Г., роден на 15.04.2003 г. и лице от женски
пол, което не е навършило 14-годишна възраст - Ц.А.А., родена на 08.09.2005 г., да заживеят
съпружески, без да са сключили брак, с което осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
поради което и на основание чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК й налага
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години,
считано от влизане в сила на присъдата;
В периода от 08.09.2019 г. до 15.04.2021 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като
пълнолетно лице, в съучастие като съизвършител с Г. Г. Н. от гр. Кубрат, улеснила
непълнолетно лице от мъжки пол - сина си В.Г.Г., роден на 15.04.2003 г. и лице от женски
пол, което не е навършило 16-годишна възраст - Ц.А.А., родена на 08.09.2005 г., да заживеят
съпружески, без да са сключили брак, с което осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 191, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за поради
което и на основание чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" от НК й налага
наказание пробация, включващо следните пробационни мерки:
1. на основание чл. 426, ал. 1, във вр. чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 1, във вр. с
ал. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месаца с явяване и
подписване пред съответния пробационен служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично.
2. на основание чл. 426, ал. 2, във вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 2, във вр.
ал. 1 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационната
служба по настоящ адрес за срок от шест месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо наказание между
наложените на подсъдимата Й.С., като наложил най-тежкото, а именно – три месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Недоволни от присъдата подсъдимите Г.Н. и Й.С. я обжалват чрез защитника си адв.
А.Д.. Във въззивната жалба се излагат съображения, че всяко едно от деянията на
подсъдимите е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Изтъква се също, че по
отношение на осъждането на подсъдимия Н. преди много години е настъпила реабилитация
по право, поради което по отношение на същия не е налице пречка да бъде приложена
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
От въззивната инстанция се иска да отмени изцяло обжалваната присъда и да постанови
нова, с която да признае подсъдимите за невиновни и да ги оправдае по възведените им
обвинения, на основание чл. 9, ал. 2 от НК.
В условията на алтернативност се иска присъдата да бъде изменена по отношение на
подсъдимия Н., като вместо наложеното ефективно изтърпяване на наложеното наказание от
четири месеца бъде постановено отлагане на изтърпяването му за изпитателен срок, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК.
2
Преписи от протеста е изпратен на прокурора.
Писмени възражения против жалбата не са постъпили.
Със жалбата не са направени доказателствени искания.
Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от защитниците на подсъдимите
адв. Д. и адв. Маринов на същите основания и със същите искания.
Участващия по делото прокурор счита, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна и предлага на съда да бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимият Г. моли за условна присъда.
В последната си дума подсъдимата С. заявява, че предоставя на съда да реши.
Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на глава двадесет и
седма от НПК. Подсъдимите Г.Г. и Й.С. признали изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласили да не се събират доказателства
за тези факти.
Изложената в обвинителния акт и възприета от първоинстанционният съд фактическа
обстановка е следната:
Подсъдимият Г. Г. Н. е 48-годишен, с българско гражданство, неженен, осъждан, с
основно образование, безработен.
Подсъдимата Й. М. СТ. е 45-годишна, с българско гражданство, неомъжена, осъждана,
с основно образование, безработна.
Й. М. СТ. и Г. Г. Н. живеят на семейни начала в гр. Кубрат като от съвместното си
съжителство имат родени три деца, едното от които свидетелят В.Г.Г., роден на 15.04.2003
г.
През месец март 2018 г. свидетелят В.Г. се запознал по “Фейсбук“ със свидетелката
Ц.А.А., родена на 08.09.2005 г. Още в началото на комуникацията помежду им свидетелката
А. му споделила, че е на 12 години, родителите й са разделени, както и че тя живее в гр.
Русе със своя баща – свидетелят Алексей Йорданов Ангелов. Първоначално свидетелите А.
и Г. контактували чрез съобщения в социалните мрежи и телефонни разговори, а
впоследствие започнали и да се срещат в гр. Русе.
На 15.04.2018 г. свидетеля В.Г. навършил 15 години и двамата със свидетелката Ц. А.
решили да заживеят съпружески в дома на родителите на Г..
Така на 18.04.2018 г. свидетелката А. отишла в дома на свидетеля Г. в гр. Кубрат и
уведомили родителите му – подсъдимите Г. и С. за решението си да живеят заедно като
съпрузи. Подсъдимият Н. се свързал по телефона с бащата на свидетелката А. – свидетеля
Алексей Ангелов, когото до този момент не познавал, и го уведомил за решението на децата
им. Още същия ден свидетелят Ангелов отишъл в дома на подсъдимите в гр. Кубрат,
обяснил, че дъщеря му е малка и я взел със себе си. Той взел и мобилния й телефон, но
дъщеря му продължила да контактува със свидетеля Г. посредством мобилни телефони на
други лица.
На 29.05.2018 г., след предварителна уговорка със свидетеля Г., свидетелката А.
избягала от дома си и отишла в дома на приятеля си В.Г. и родителите му в гр. Кубрат.
Подсъдимият Н. отново уведомил по телефона свидетеля Алексей Ангелов, че дъщеря му е в
дома им, а последният не предприел действия да я върне в дома им. По-късно била
уведомена и майката на А. – свидетелката Виктория Петрова Живкова.
Така от 29.05.2018 г., т. е. преди да е навършила 14-годишна възраст, свидетелката А.
заживяла съпружески със свидетеля Г., като двамата извършвали всички дейности, присъщи
на съпрузите - живеели заедно, грижели се за домакинството и имали сексуални контакти.
3
Подсъдимите Г. и С., като родителите на свидетеля Г. предоставили самостоятелна стая в
дома си в гр. Кубрат, като се грижели за свидетелите Г. и А., купували им храна, лични
вещи и пособия, давали им пари за издръжка, заплащали месечните разходи за ток и вода.
Подсъдимата С. записала свидетелката А. в 7-ми клас в ОУ “Христо Смирненски“ в гр.
Кубрат.
На 08.09.2019 г. свидетелката А. навършила 14-годишна възраст и продължила да
живее съпружески със свидетеля Г., а подсъдимите продължили по същия начин да се
грижат за тях, като им купували храна, лични вещи и пособия, давали им пари за издръжка,
заплащали месечните разходи за ток и вода.
През месец март 2020 г. свидетелката А. узнала, че е бременна. През месец май 2020
г. семейството на свидетеля Г. се преместило в друго жилище, където двамата подсъдими
отново предоставили самостоятелна стая за сина си и свидетелката А., като им създали
необходимите условия и удобства, за да живеят заедно. Подсъдимите започнали да
закупуват и вещи, необходими за детето на свидетелите - креватче, количка, дрехи и други.
На 15.04.2021 г. свидетелят В.Г.Г. навършил пълнолетие.
На 09.11.2020 г. свидетелката А. била приета в УМБАЛ - гр. Русе по повод възникнал
здравословен проблем, при което след като било установено, че бременната е непълнолетна,
от болничното заведение е бил подаден сигнал до Дирекция “Социално подпомагане“ -
Русе. След извършена проверка по случая, ДСП-Русе уведомили ДСП - Кубрат, където също
била извършена проверка, при която, след установяване на данни за извършени
престъпления от общ характер, е подаден сигнал до РП - Разград, във връзка с който е
образувано настоящото наказателно производство.
Видно от приложеното към ДП удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 1810/30.12.2020 г. съставен от длъжностно лице при Община Русе,
свидетелката А. родила на 27.12.2020 г. момче - Георги Цветомиров Ангелов. След
раждането, свидетелката Ц. А. се върнала с новороденото при свидетеля Г., в дома на
родителите му, като подсъдимите С. и Н. продължили да се грижат за тях и за внучето, както
и да ги подпомагат финансово.
По искане на защитата в хода на въззивното производство са събрани допълнителни
доказателства, някои от които касаят обстоятелства настъпили след постановяване на
присъдата, а други имот отношение към личността на подсъдимите:Удостоверение за
сключен граждански брак, видно от което на 14.09.2021 г. е сключен граждански брак
между свидетеля В.Г. и навършилата няколко дни преди това 16 години свидетелка Ц. А.;
Удостоверение за раждане на свидетеля В.Г. и сестрите му С. Г.а, родена на 20.09.1993 г. и
А. Г.а Г.а, родена на 12.10.1997 г.; Характеристика на подсъдимия Г. от работодателя му,
видно от която той е с добри характеристични данни; Служебна бележка от Професионална
гимназия гр. Кубрат, видно от която Ц. А. е записана като ученичка за учебната 2021/2022
г.в VIII клас – самостоятелна форма на обучение; Пълномощно с нотариална заверка от
22.12.2020 г., с което Алексей Ангелов и Виктория Живкова упълномощават подсъдимите
Г.Г. и Й.С., заедно и поотделно, да се грижат за отглеждането и възпитанието на детето им.
Очертаната фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за установена
въз основа на самопризнанията на подсъдимите Г.Г. и Й.С., които се подкрепят от събраните
на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и даказателствени средства,
справки за съдимост, декларации и др. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в
НПК, поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин
извършването на инкриминираните деяния от подсъдимите.
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд дал изцяло вярна както на
обясненията на подсъдимите, така и показанията на разпитаните свидетели, които
4
безпротиворечиво и в хронология изясняват съставомерните факти и обстоятелствата.
По същия начин правилно и законосъобразно са кредитирани изцяло и останалите
събрани по делото писмени доказателства, като кореспондиращи, както помежду си, така и
в цялост.
Преценени в съвкупност и поотделно, свидетелски показания, и останалите
доказателства и доказателствени средства по категоричен и несъмнен начин установяват
авторството на деянието от страна на подсъдимите Г.Г. и Й.С..
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, подсъдимите Г. Г. Н. и Й. М. СТ. с
действията си в периода от 29.05.2018 г. до 08.09.2019 г. са осъществили от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК - като пълнолетни лица, в съучастие, улеснили непълнолетния си син В.Г.Г.,
роден на 15.04.2003 г. и лице от женски пол, което не е навършило 14-годишна възраст -
Ц.А.А., родена на 08.09.2005 г., да заживеят съпружески, без да са сключили брак.
Освен това, след като свидетелката А. навършила 14 години (на 08.09.2019 г.),
подсъдимите Г. Г. Н. и Й. М. СТ. в периода от 08.09.2019 г. до 15.04.2021 г., действайки
също в съучастие са осъществили от обективна и от субективна страна и състава на
престъплението по чл. 191, ал. 2, предл.2, във вр. чл.20, с ал.2 от НК, тъй като са улеснили
непълнолетния си син В.Г.Г., роден на 15.04.2003 г. и лице от женски пол, което не е
навършило 14-годишна възраст - Ц.А.А., родена на 08.09.2005 г., да заживеят съпружески,
без да са сключили брак.
Престъпленията са насочени срещу обществените отношения, охраняващи правата на
децата и непълнолетните. С действията на двамата подсъдими, в едната от формите на
изпълнителното деяние, а именно улесняване, са създали условия на непълнолетния си син
В.Г. да заживее на съпружески начала с Ц. А., която в периода от 29.05.2018 г. до 08.09.2019
г. не е била навършила 14 години, а от 08.09.2019 г. до 15.04.2021 г. не е навършила 16
годишна възраст, като предоставили на непълнолетните стая от жилището си в гр. Кубрат и
им осигурили средства за живеене. И двамата подсъдими са знаели, че А. е малолетна, а
впоследствие, че е непълнолетна, но не е навършила 16 години, разбирали са, че с
осигуряването на условия улесняват сина си Васил да заживее на съпружески начала с Ц.
като установят фактическо съжителство наподобяващо отношенията, които възникват при
сключването на граждански брак, включващи и полово общуване и макар да са били наясно
с произтичащите от това общественоопасни последици и рискове за физическото и
психическото развитие на непълнолетните, са се съгласявали с тези последици.
Разликата между всяко от двете престъпления, които са осъществили подсъдимите е
в наличието на квалифициращия признак, а именно възрастта на пострадалата - ако е
малолетна. Т. е. нейната по-ниска възраст значително повишава обществената опасност на
деянието, защото физическото и социалното й развитие е недостатъчно.
От субективна страна престъплението е осъществено от двамата подсъдими при
форма на вината - пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасният му характер,
предвиждали са общественоопасните последици, искали са и са направили всичко зависещо
от тях за настъпването им.
Деянието е извършено от двамата подсъдими в съучастие помежду им, като
съизвършители, по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като и двамата чрез взаимни усилия и
общност на умисъла, са осъществили самото изпълнително деяние на престъплението, а
именно улесняването на съвместното съжителство без брак между сина им Васил и
свидетелката Ц. А.. Двамата са действали в съучастие, тъй като съвместно са създали
условия на непълнолетните лица да съжителстват в дома им.
5
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Г.Н. за престъплението по
чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, съдът правилно и законосъобразно
отчел като смекчаващите отговорността обстоятелства - ниската степен на обществена
опасност на деянието, дадените обяснения относно извършеното деяние по време и място,
съдействие за разкриване на обективната истина, признание за вина, а отегчаващи
отговорността обстоятелства - предишно осъждане. При тези обстоятелства съдът правилно
и законосъобразно приел, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко, поради което и с оглед разглеждане на делото по реда на глава
двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът правилно и
законосъобразно определил наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК вр. с чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, като наложил на подсъдимия Н. наказание лишаване от свобода малко над
възможния минимум, а именно четири месеца лишаване от свобода, което с оглед
обремененото му съдебно минало следва да изтърпи ефективно при общ първоначален
режим.
Вземайки предвид същите обстоятелства при индивидуализация на наказанието на
подсъдимия Н. за престъплението 191, ал. 2, предл. 2, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и отново
отчитайки реда по който е проведено съдебното производство, съобразявайки разпоредбите
на 58а, ал. 4 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" от НК, съдът правилно и законосъобразно
заменил предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода до две години с
наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: 1/задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване пред съответния
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2/задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационната служба по
настоящ адрес за срок от шест месеца.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК съдът правилно и законосъобразно
определил на подсъдимия Н. общо наказание измежду двете такива, като наложил за
изтърпяване най-тежкото, а именно четири месеца лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при общ първоначален режим.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата Й. М. СТ. за
престъплението по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, съдът правилно
и законосъобразно отчел като смекчаващите отговорността обстоятелства - ниската степен
на обществена опасност на деянието, дадените обяснения относно извършеното деяние по
време и място, съдействие за разкриване на обективната истина, признание за вина и
констатирал липса на отегчаващи отговорността обстоятелства. При тези обстоятелства
съдът правилно и законосъобразно приел, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в закона наказание
ще се окаже несъразмерно тежко, поради което и с оглед разглеждане на делото по реда на
глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът правилно и
законосъобразно определил наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК вр. с чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, като наложил на подсъдимата С. наказание лишаване от свобода във
възможния минимум, а именно три месеца лишаване от свобода. При наличието на всички
предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК, съдът правилно и законосъобразно отложил
изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от три години.
Вземайки предвид същите обстоятелства при индивидуализация на наказанието на
подсъдимата С. за престъплението 191, ал. 2, предл. 2, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и отново
отчитайки реда по който е проведено съдебното производство, съобразявайки разпоредбите
на 58а, ал. 4 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" от НК, съдът правилно и законосъобразно
заменил предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода до две години с
наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: 1/задължителна регистрация
6
по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване пред съответния
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2/задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационната служба по
настоящ адрес за срок от шест месеца.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК съдът правилно и законосъобразно
определил на подсъдимата С. общо наказание измежду двете наложени такива, като
наложил за изтърпяване най-тежкото, а именно три месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години.
Съдът намира, че с така наложените на подсъдимите наказания ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, осъществявайки неговата обща и специална
превенция.
По жалбата:
В жалбата основно се изтъква, че в случая осъществените от всеки един от
подсъдимите деяния са малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Въззивният съд не споделя това становище на защитата, тъй като счита, че
извършените от подсъдимите деяния не са малозначителни и обществената им опасност не е
явно незначителна.
Обратно на това въззивният съд приема, че е налице висока степен на обществена
опасност на извършените от подсъдимите деяния. В случая конкретната опасност се
изразява в следното: ранно раждане при този вид фактически съжителства, смущаващо
нормалното психо-физическо съзряване на момичето, нарушение на процеса по нейното
обучение в училище, възпитание и квалификация; ранно вменяване на функции по грижа за
семейство в ранна възраст, когато индивида не е още съзрял физически и психически; децата
родени от родилки на ниска възраст са подложени на повече рискове за здравето и
нормалното си израстване.
Само по себе си изтъкваното от защитата обстоятелството, че и двамата подсъдими са
от ромски етнос и техните традиции повеляват това, на дава на съда основание да приеме
наличието на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Въззивният съд не споделя и становището на защитата, че подсъдимите са били
насърчени в действията си от поведението на родителите на свидетелката А., като от
данните по делото същите много бързо са се съгласили с поведението на родителите на Ц..
Представеното пълномощно не влияе на съставомерността на извършените от подсъдимите
деяния.
Вярно е, че след приключване на делото пред първоинстанционния съд и след като Ц.
навършила междувременно 16 години, е сключен граждански брак между нея и В.Г.а. Това
обстоятелство обаче влияе върху степента на наказателната отговорност, а не върху
съставомерността на извършеното деяние или приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.
В този смисъл искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна
такава се явява неоснователна
На следващо място в условията на алтернативност от въззивния съд се иска да измени
присъдата в частта досежно наказанието, като постанови наложеното наказание от четири
месеца лишаване от свобода да не бъде изтърпявано ефективно, а изпълнението на
наказанието да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Това искане също се явява неоснователно, тъй като едно от основанията за
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК е лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. Тази предпоставка в случая не е налице.
От справката за съдимост на подсъдимия Г.Н. се установява, че с Присъда №
120/27.11.1997 г. по нох дело № 39/1997 г. по описа на РС-Кубрат е признат за виновен да е
7
извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен
срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 12.12.1997 г. и по отношение на това
осъждане Н. е реабилитиран по право с изтичане на изпитателния срок, на основание чл. 86,
ал. 1, т. 1 от НК.
С влязла в сила на 08.11.2013 г. Присъда № 46/23.10.2013 г. по нох дело № 196/2013 г.
по описа на РС-Кубрат, Н. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 209, ал.
1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца, като с оглед настъпилата реабилитация по право, на основание чл. 66, ал. 1 от
НК, изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК, реабилитацията по право не настъпва за
престъпление, извършено от пълнолетно лице, което веднъж е било реабилитирано.
По делото няма данни за съдебна реабилитация на Н. по реда на чл. 87 от НК.
Съдът намери, че по отношение на Н. не са налице и предпоставките за реабилитация
по чл. 88а, ал. 1 от НК, тъй като към момента на извършване на деянието не е изтекъл
петгодишния срок по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, чието начало започва да тече от изтичане на
изпитателния срок по второто осъждане, т.е. от 08.11.2016 г. и изтича на 08.11.2021 г., а
деянието по чл. 191, ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е извършено в периода от
29.05.2018 г. до 08.09.2019 г., което означава, че към този момент, а и към настоящия
момент подсъдимият Н. не е реабилитиран.
При служебната проверка съдът не констатира по делото да се допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и
връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
При тези обстоятелства е на основание чл. 334, т. 6 вр. с чл. 338 от НПК обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 11/10.08.2021 г. по нох дело № 132/2021 г. по
описа на РС-Кубрат.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8