№ 4360
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110207178 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-4332-007912/03.05.2022 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, на В. Г. Д. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено административно
нарушение по чл. 119, ал. 4 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 05.10.2021 г.,
около 10.15 часа, в гр. София, по ул. „Без име“ с посока на движение от
Дирекция „Социално подпомагане“-Младост към ул. „Йерусалим“ управлява
л.а. „Хонда“ с рег. № ... и на кръстовището с ул. „Йерусалим“ при извършване
на маневра завиване наляво към бул. „Андрей Сахаров“ реализира ПТП с
пресичащия ул. „Йерусалим“ отдясно наляво спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходец Е..
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице В. Г. Д., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че
в НП не е индивидуализирано извършеното административно нарушение,
доколкото не е посочено, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека,
доколкото такова е изискването на чл. 119, ал. 4 ЗДвП. На следващо място е
1
изложено, че процесното кръстовище е било регулирано със светофарна
уредба, поради което съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДвП приоритет
има именно светлинната сигнализация на светофарната уредба. Твърди се, че
в НП не е конкретизирана конкретната хипотеза от чл. 179, ал. 2 ЗДвП, като
не е описан механизмът на настъпване на ПТП. РеЛ.рани са доводи, че в НП
не е посочено какъв е резултатът от настъпилото ПТП – дали да причинени
имуществени или неимуществени вреди и в какво се изразяват същите.
Изложено е, че е допуснато нарушение на принципа „non bis in idem”,
доколкото за едно и също деяние са водени две производства – наказателно и
административнонаказателно. Твърди се, че в нарушение на закона в случая
не е съставен АУАН, доколкото е липсвала идентичност между субектите и
предмета на наказателното и административнонаказателното производство. С
оглед на изложеното, от съда се иска да отмени процесното НП като
незаконосъобразно. Претендират се направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената
жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че от
събраните доказателства е установено по безспорен начин, че на мястото,
където е пресичал пострадалият, не е имало пътна маркировка и в частност
пешеходна пътека, което е основание за отмяна на наказателното
постановление.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 05.10.2021 г., около 10.15 часа, в гр. София по ул. „Без име“ с посока на
2
движение от Дирекция „Социално подпомагане“-Младост към ул.
„Йерусалим“ В. Г. Д. управлявал лек автомобил марка „Хонда“ с рег. № .... На
кръстовището с ул. „Йерусалим“ В. Д. искал да извърши непозволен ляв завой
по ул. „Йерусалим“ в посока към бул. „Андрей Сахаров“. В този момент св. Е.
започнал да пресича ул. „Йерусалим“, движейки се към десния тротоар на ул.
„Без име“ спрямо неговата посока на движение, на която се намирал
управляваният от жалбоподателя Д. автомобил. Когато св. Л. стигнал до
разделителната линия между двете платна на движение на ул. „Йерусалим“,
жалбоподателят Д. предприел извършване на маневрата завиване наляво, като
ударил пресичащия отдясно наляво спрямо неговата посока на движение св.
Е..
Вследствие на настъпилия удар, на св. Е. било причинено счупване на
голямопищялната и малкопищялната кости на лявата подбедрица в горния й
край, което реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение
движенията на Л.я долен крайник“ за срок повече от 30 дни.
На основание 212, ал. 2 НПК с извършения оглед на местопроизшествие
било образувано досъдебно производство № 11321/2021 г. по описа на СРТП-
СДВР, пр. пр. № 35726/2021 г. по описа на СРП за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
В хода на образуваното досъдебно производство била изготвена
автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че
причина за настъпване на ПТП с пострадалия Е. Л. е поведението на водача на
автомобила В. Г. Д., който е могъл да предотврати удара с пешеходеца, при
условие, че не е извършвал маневра ляв завой, забранен с пътен знак или пък
преди нейното извършване е изчакал преминаването на пешеходеца и тогава
да е предприеме маневрата ляв завой. Според експертното заключение В. Д. е
имал обективна възможност да възприеме насрещно движещия се пешеходец
преди започване на маневрата ляв завой и да я извърши след преминаването
на пешеходеца.
С постановление за привличане на обвиняем от 04.02.2022 г. на прокурор
от СРП В. Г. Д. бил привлечен към наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
С постановление от 07.03.2022 г. на прокурор от СРП на основание чл.
243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК и чл. 343, ал. 2 НК било прекратено
3
образуваното наказателно производство по ДП № 11321/2021 г. по описа на
СРТП-СДВР, пр. пр. № 35276/2021 г. по описа на СРП, като материалите по
същото били изпратени на началника на ОПП-СДВР за преценка наличието
на основания за налагане на административно наказание по ЗДвП на В. Г. Д..
Въз основа на постановлението на СРП и приложените материали по ДП
№ 11321/2021 г. по описа на СРТП-СДВР, пр. пр. № 35276/2021 г. по описа на
СРП било издадено наказателно постановление № 22-4332-007912/03.05.2022
г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което за извършено
административно нарушение по чл. 119, ал. 4 ЗДвП на В. Г. Д. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
НП било връчено лично на В. Д. на 13.05.2022 г., който в
законоустановения 14-дневен срок подал жалба срещу последното, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля Е.; заверено копие от материалите по ДП №
11321/2021 г. по описа на СРТП-СДВР, пр. пр. № 35276/2021 г. по описа на
СРП; справка от Столична община, ведно със схема за организация на
движението на процесния пътен участък и циклограма, както и Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел Е., от
които се установява, че последният е пресичал на нерегулирано с пътни
знаци, пътна маркировка и светофарна уредба място, част от „Т-образно“
кръстовище на ул. „Йерусалим“ и ул. „Без име“, като е бил ударен от
управлявания от жалбоподателя Д. л.а. „Хонда“ с рег. № ... в района на
осевата линия на ул. „Йерусалим“, разделяща двете платна за движение.
Показанията на св. Л. кореспондират напълно с изготвените протокол за
оглед на местопроизшествие, констативен протокол за ПТП, както и
заключение на автотехническа експертиза, от които по несъмнен начин се
установява точното място на настъпване на ПТП, както и механизмът на
настъпването му, вкл. посоката на движение на св. Л. и на л.а. „Хонда“.
Следва да се посочи, че както от показанията на св. Л., така и от
4
приложената по делото справка от Столична община, ведно със схема за
организация на движението, се установява, че процесното кръстовище не е
било регулирано със светофарна уредба, както твърди жалбоподателят, като
единствено е имало поставени пътни знаци „Б1“ и „Г2“ за МПС, движещи се
в посоката на жалбоподателя Д.. С оглед на това, възражението на
жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят В. Г. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 119, ал. 4 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба водачите на завиващите нерелсови пътни
превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците. От събраните по
делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 05.10.2021 г.,
около 10.15 часа, жалбоподателят В. Г. Д. е извършил именно маневра
завиване наляво, като е искал да се включи в движението по ул. „Йерусалим“
в посока бул. „Андрей Сахаров“. С оглед на това и съгласно разпоредбата на
чл. 119, ал. 4 ЗДвП В. Д. е имал задължение в качеството си на водач на
нерелсово пътно превозно средство да пропусне пресичащия в този момент
ул. „Йерусалим“ св. С. Л., отдясно наляво спрямо посоката на движение на
л.а. „Хонда“. Съдът намира за неоснователно възражението, че разпоредбата
на чл. 119, ал. 4 ЗДвП касае единствено случаите на пресичане на пешеходци
по пешеходна пътека. В този смисъл е Решение № 124 от 14.12.2020 г. по н.д.
№ 513/2020 г. по описа на ВКС, III н.о., в което е прието наличие на
допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 119, ал. 4
ЗДвП при пресичане на пешеходец извън зоната на пешеходна пътека (1.6-1.8
метра от пешеходната пътека). Нещо повече, мястото на пресичане на св. Л.,
независимо, че не е било очертано с хоризонтална пътна маркировка,
представлява пешеходна пътека по смисъла на закона. Съгласно легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП, „пешеходна
5
пътека“ е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци.
На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение“. В този смисъл е и задължителното
тълкуване на закона, застъпено в т. 6, б. „в“ от Тълкувателно решение № 2 от
22.12.2016 г. по т.д. № 2/2016 г. по описа на ОСНК на ВКС – „Според
дадената легална дефиниция на понятието "пешеходна пътека" в § 6, т. 54
от ЗДвП, продълженията на тротоарите и банкетите на платното за
движение на кръстовищата са пешеходни пътеки. Действащите
понастоящем правила за движението по пътищата не предвиждат отделен
режим на преминаване през различните видове пешеходни пътеки. Това
налага извод, че правото на пешеходеца на предимство при преминаване на
кръстовище по продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение е идентично с хипотезата по б. а) от настоящото тълкувателно
решение…“. В случая се установи по безспорен начин, че св. Л. е пресичал по
продължението на десния тротоар на ул. „Без име“, спрямо посоката му на
движение, поради което следва да се приеме, че е пресичал на пешеходна
пътека. По изложените съображения съдът счита, че жалбоподателят В. Г. Д.
е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 119, ал. 4 ЗДвП.
Съдът счита, че жалбоподателят Д. е осъществил вмененото му
административно нарушение и от субективна страна при форма на вина
небрежност (несъзнавана непредпазливост). В случая жалбоподателят, макар
да не е съзнавал настъпването на общественоопасните последици, по закон е
бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването им, доколкото от
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
автотехническа експертиза по несъмнен начин се установява, че последният е
имал обективна възможност да възприеме пострадалия Л., като е следвало да
го пропусне преди да извърши маневрата.
Съдът обаче счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство, обуславящо отмяна на атакуваното НП. В случая процесното
НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, а именно без съставяне на
АУАН и въз основа на постановление на СРП за прекратяване на
6
наказателното производство от 07.03.2022 г. За да се приложи хипотезата на
чл. 36, ал. 2 ЗАНН е необходимо, на първо място, да е налице идентичност на
субекта, срещу когото се е водило наказателното производство, и този, срещу
когото е образувано административнонаказателното такова. От друга страна,
следва да е налице идентичност между обективните признаци на деянието,
което е било предмет на разследване по прекратеното наказателно
производство и административното нарушение, за което е издадено НП. За да
послужи като основание за издаване на НП, постановлението за прекратяване
на наказателното производство следва да бъде мотивирано, като се посочи
лицето, срещу което производството е водено и се прекратява, описание на
съставомерните признаци на вмененото му деяние и правна квалификация,
като същото следва да бъде връчено на разследваното лице, за да разбере в
какво е било обвинено. В настоящата хипотеза е налице идентичност между
субектите на наказателното и административнонаказателното производство,
доколкото В. Г. Д. е бил привлечен като обвиняем в хода на наказателното
производство с постановление за привличане на обвиняем от 04.02.2022 г. Не
са изпълнени обаче изискванията на закона по отношение на съдържанието на
постановлението на СРП от 07.03.2022 г., с което е прекратено наказателното
производство. В този смисъл от съдържанието на същото се установява, че
липсват каквито и да е мотиви относно това каква е установената от
прокуратурата фактическа обстановка, кое лице е извършител на деянието,
като липсва описание и на нарушените разпоредби от ЗДвП. Реално в
постановлението за прекратяване на наказателното производство е посочено
за разследване на какво престъпление е образувано досъдебното
производство, както и че се прекратява на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК
поради изявлението на пострадалия, че не желае да се води наказателно
производство срещу виновния водач. С оглед на това, съдът счита, че в
настоящия случай постановлението за прекратяване на наказателното
производство не може да послужи като основание за образуване на
административнонаказателно производство по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.
Нещо повече, видно от съдържанието на постановлението за прекратяване на
наказателното производство в същото е посочено, че е образувано и водено
срещу друго лице – Георги Петков Попов, което потвърждава извода на съда
в тази насока.
Освен това, видно от изисканото заверено копие от всички материали по
7
ДП № 11321/2021 г. по описа на СРТП-СДВР, пр. пр. № 35276/2021 г. по
описа на СРП, не се установява постановлението за прекратяване на
наказателното производство да е било връчвано на В. Д. и пострадалият Л..
Само, ако е изтекъл срокът за обжалване на постановлението за прекратяване
на наказателното производство пред съда и последното е влязло в сила,
постановлението на прокуратурата представлява годно основание по смисъла
на чл. 36, ал. 2 ЗАНН за образуване на административнонаказателно
производство. Доколкото в случая не са представени доказателства
постановлението за прекратяване на наказателното производство да е било
връчено на обвиняемия и пострадалия, то не може да се приеме, че същото е
влязло в сила, респ. че са изпълнени предпоставките на чл. 36, ал. 2 ЗАНН за
издаване на НП въз основа на него.
На следващо място, доколкото в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН
прокурорският акт има функцията на АУАН, то съобразно разпоредбата на
чл. 43, ал. 1 ЗАНН същият следва да бъде връчен на нарушителя, за да разбере
за какво е бил обвинен и да може адекватно да организира защитата си.
Невръчването на постановлението за прекратяване на наказателното
производство на нарушителя представлява съществено процесуално
нарушение, доколкото ограничава правото на защита на санкционираното
лице да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му
„административно обвинение“. В този смисъл е константната практика на
АССГ – Решение № 1441 от 07.03.2022 г. по адм. дело № 12652/2021 г. по
описа на АССГ, XXII-ри касационен състав; Решение № 5009 от 28.09.2020 г.
по адм. дело № 5561/2020 г. по описа на АССГ, XII-ти касационен състав;
Решение № 7095 от 09.12.2020 г. по адм. дело № 10315/2020 г. по описа на
АССГ, XIV-ти касационен състав, Решение № 6894 от 03.12.2020 г. по адм.
дело № 10128/2020 г. по описа на АССГ, XIV-ти касационен състав и т.н.
С оглед на това, следва да се приеме, че в случая е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото не е имало основания
административнонаказателното производство да се образува без съставяне на
АУАН в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Наказващият орган е следвало да
установи това и да даде указания за съставяне на АУАН срещу нарушителя В.
Д., а не да издава атакуваното НП. Като е процедирал по посочения начин и е
издал НП без съставяне на АУАН, амдинистративнонаказващият орган е
8
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава
цялото административнонаказателно производство и обуславя отмяна на
атакуваното наказателно постановление. С оглед на това не следва да се
обсъждат останалите възражения, реЛ.рани от жалбоподателя с процесната
жалба за отмяна на наказателното постановление, свързани с неправилно
приложение на процесуалния закон.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски, като е поискал присъждане на такива.
По делото обаче не са представени доказателства за реално извършени
разноски от страна на В. Д., доколкото не е представен документ за заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед на това, искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-007912/03.05.2022 г.,
издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на В. Г. Д. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за
извършено административно нарушение по чл. 119, ал. 4 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9