Решение по дело №909/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 826
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20227150700909
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 826/4.11.2022г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІI – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          МАРИАНА ШОТЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1.    МАРИЯ ХУБЧЕВА

2.    СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

 

 

При секретар

Димитрина Георгиева

и с участието

на прокурора

Стефан Янев

изслуша докладваното

от съдия

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

по к.н.а.х. дело № 909 по описа на съда за 2022 г.

 

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

 

Образувано е по касационна жалба на „Тлс – Транспорт логистика и спедиция“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. „***, представлявано от управителя Д.Д., срещу Решение № 330/13.07.2022 г. постановено по АДН № 648 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000736/09.09.21. на и. д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация" – Пазарджик, с което на „Тлс – Транспорт логистика и спедиция“ ЕООД гр. Пазарджик, е наложена имуществена санкция по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) в размер на 3000 лева.

В касационната жалба атакуваното решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения във връзка с фактическата обстановка по делото и съществото на спора. Твърди се, че датата на съставяне на АУАН е различна от датата на вмененото нарушение, от което релевира нарушение на чл. 3 от ЗАНН. Твърди се, че в наказателното постановление се посочва, че водачът е извършил превоз без да бъде посочена дестинация – територия, като моли да се приеме, че изискването за психологическа годност е единствено и само за Република България, като такова не съществувало в Регламент или Международна спогодба, която да изисква психологическа годност на водач извършващ международен превоз на товари. Прилага съдебна практика. Представя допълнителни писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пазарджик, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1  от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и събраните по делото доказателства, в рамките на извършена комплексна проверка на касатора от служители на РД „Автомобилна Администрация“ -    Пазарджик на 27.08.2021 г., е прието за установено, че на 09.03.2021 г., около 13:09 ч., в гр. Пазарджик, на ул. „Мадара“ № 15, ет. 4,  касаторът, като превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 22191 (валиден до 08.06.2030 г.) за международен автомобилен превоз на товари по шосе срещу заплащане, е допуснал чрез бездействие извършването на международен превоз на товари с товарен автомобил „ДАФ ХФ 460“ с рег. №  РА6767КР, собственост на дружеството, с водач С.П.П., ЕГН **********, който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Притежаваното такова е било валидно до 04.12.2020 г., според направена справка в единна информационна система на ИА „Автомобилна администрация“ – София.

          За установеното в рамките на проверката И.М. – инспектор в РД „Автомобилна администрация“ – Пазарджик, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 290353 от 27.08.2021 г., с който деянието на касатора, изразяващо се в допускане извършване на обществен превоз на товари на 09.03.2021 г., с водач С.П., който водач не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл. 96 г, ал. 1, пр. 2, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г.

Въз основа на съставения акт, на 09.09.2021 г. и. д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Пазарджик издал Наказателно постановление № 36-0000736/09.09.2021 г., с което на „Тлс – Транспорт логистика и спедиция“ ЕООД гр. Пазарджик, е наложена имуществена санкция по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) в размер на 3000 лева.

При така установените факти, от правна страна районният съд приема, че актът е съставен от длъжностно лице, оправомощено да съставя актове за установяване на административни нарушения по чл. 92, ал. 1 от ЗАвП. Наказателното постановление приема за издадено от териториално и материално компетентен орган. Приема за спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Относно реквизитите на акта и постановлението районният съд посочва, че извършеното от дружеството нарушение е описано с конкретни фактически данни, индивидуализирано е неправомерното поведение, както и са уточнени изискванията на които не отговаря водачът, с което привлеченото към отговорност дружество е получило яснота относно съставомерните признаци на нарушението и възможност да организира защитата си. Приема, че дружеството е извършило нарушението, за което е привлечено към административнонаказателна отговорност, тъй като съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/2002 г. за международен превоз на пътници и товари водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДВп, а според чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

Липсата на валидно удостоверение за психологическа годност на водача С.П. към датата на превоза – 09.03.2021 г. – е установена от справката в регистъра на психологическите изследвания, а извършеният от него превоз е установен от дигиталния тахограф. Предвид това районният съд приема, че дружеството е нарушило чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2002 г. за международен превоз на пътници и товари и правилно е било санкционирано по чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП с определената в санкционната норма в абсолютен размер санкция, която не подлежи на изменение във въззивното производство. Районният съд излага и мотиви относно липсата на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, според които нарушението на дружеството не се отличава от останалите нарушения на същата разпоредба, формално е и вредните последици от него произтичат от самото му осъществяване, а засегнатите обществени нарушения, свързани със здравето и живота на останалите участници в движението, не позволяват квалифициране на случая като маловажен. С тези съображения районният съд е потвърдил наказателното постановление.

Направените от съда правни изводи не се споделят от настоящата инстанция.

От събраните по делото доказателства се установява, че на касатора, като притежател на лиценз за извършване на международен  превоз на 27.08.2021 г. е извършена комплексна проверка, като било установено, че превозвачът допуснал осъществяването на международен превоз на товари с водача С.П., без същият да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Посочено е, че видно от справка в информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ – София и от разпечатка на дигитален тахограф на МПС, водачът е извършил международен превоз на товари без удостоверение за психологическа годност, като горните констатации проверяващите отразили в съставния АУАН. Въз основа на АУАН при идентична фактическа обстановка е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на касатора като превозвач на основание чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в предвидения в санкционната норма размер-3000 лв.

В административно – наказателната преписка се съдържа АУАН от 27.08.2021 г., който съдържа именно изложените по-горе обстоятелства. Видно от същия, в него не се съдържат никакви фактически установявания – посочено е единствено, че е допуснато нарушение от превозвача „че е допуснал осъществяването на международен превоз с водач, като същият не отговаря на изискванията за психологическа годност и не притежава валидно удостоверение за психологическа годност“.

Според легалното определение, дадено в § 1, т. 14 от ДР на ЗАвП, „Международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. В АУАН липсват каквито и да е било данни, за това, че е извършван международен превоз на товари и по специално, че е извършван превоз на товари или пътници, които преминават през държавната граница.

          Според чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

Според чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г., водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), каквато наредба представлява Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба № 36/15.05.2006 г.)

Според легалното определение, дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП, по смисъла на закона „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

Съгласно чл. 1, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (Наредба № 33/03.11.1999 г.), издадена на основание чл. 7, ал. 3, чл. 16 и чл. 21 от ЗАвП, с наредбата се определят условията и редът за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България.

А съгласно чл. 87, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г., водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (Наредба № 36/15.05.2006 г.)

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че направеното описание на вмененото на дружеството касатор административно нарушение като такова по чл. 96 г., ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г., вместо като такова по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2, във връзка с чл. 87, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г., представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността на процесното НП и представляващо достатъчно и самостоятелно основание за отмяната му.

Ето защо, като потвърждава незаконосъобразното НП, районният съд постановява решението си при неправилно прилагане на закона и оспореното в настоящето производство съдебно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова, по същество.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 330 от 13.07.2022 г. по н. а. х. дело № 684 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2022 г., вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление с № 36-0000736 от 09.09.2021 г., издадено от и. д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пазарджик, с което на „Тлс – Транспорт логистика и спедиция“ ЕООД гр. Пазарджик, е наложена имуществена санкция по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) в размер на 3000 лева.

 

Решението е окончателно.

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                             2./п/