МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 637/2015 год. на РОС.
Против подс. М.Т.М. *** повдигнато обвинение по чл. 249
ал.1 пр.1, вр. с чл. 26
ал.1 от НК, за това, че през периода от 30.07.2014 год.
- до 06.08.2014 год., включително в гр.Р. и в с. Н., Рс. област, в условията на
продължавано престъпление, на 15 пъти, използвал платежен инструмент- дебитна карта с №# *****,издадена от Т. на името на И.М.И.,без
съгласието на титуляра И.М.И. *** деянието не съставлява
по-тежко престъпление
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Р., поддържа обвинението, така както е
предявено и настоява съдът да наложи на подс. М. наказание
лишаване от свобода при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, по правилата на
чл. 55 ал.1 т.1 от НК, чието изтърпяване
на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде
отложено за подходащ изпитателен
срок, а също така да й
наложи и предвидената в закона глоба.
Гражданският ищец и частен обвинител
И.М.И. ***, лично и чрез неговия повереник
адв. Й.С. от РАК
своевременно предядява граждански иск в размер на 2000
лв., представляваща обезщетение за нанесените й имуществени вреди, против подсъдимия,
ведно с полагащата се
законна лихва. Претендират се и направените
по делото разноски в размер на 400 лв.
Подсъдимият М.Т.М. *** пълни признания
и моли делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК,
чл. 370 и сл. от НПК и настоява да му бъде наложгено
минимално наказание и предавения граждански иск да
бъде уважен.
Неговият служебен
защитник в лицето на адв. В.Г. от РАК, заема
становището, че на нейният подзащитен следва да му бъде
наложено минимално наказание, чието изтърпяване да бъде отложено условно на
основание чл. 66 ал.1 от НК, както и предявения гражданския иск да бъде уважен
до предявения размер.
Делото се
разглежда по реда на глава 27 от НПК съответно чл. 370 и сл. от НПК.
Окръжният съд след като
прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, прие за
установено следното,
По фактите.
Подсъдимият М.Т.М.
***. Има основно образование, разведен, работи в „***** като *****, неосъждан (реабилитиран
по право). Подсъдимият М. бил бивш съпруг на сестрата на св. И.И. - Д.М.МV.
Свидетелят И.М.И.
бил титуляр на банкова сметка ***, разкрита в Т. За теглене от тази сметка от банката
му били издадени две дебитни карти. Едната дебитна карта с ***** използвал той,
а другата с №# *****, заедно с ПИН кода за нея, записан на едно листче, бил дал
на майка си - свидетелката Ц.Г.Г., за да я ползва, когато
имала нужда от пари. Тя я съхранявала в дома си в гр. Р., в чекмеджето на раклата
в спалнята. Свидетелят И. работел в чужбина и по тази сметка постъпвали трудовите
му възнаграждения, които получавал като *****.
През м. юни 2014
год. св. И. отново заминал на работа в Г.. В края на м.юли 2014 гжд. - на 29.07.2014 год. св. Ц.Г. чрез дебитната карта на сина
си изтеглила от неговата сметка левовата равностойност на 593.65 евро за свои нужди
и към 01.08.2014 год. сумата по сметката възлизала на 2106.51 евро.
На 29.07.2014 год.
вечерта подс. М. и Д.М. се върнали от гр.С., където водили
детето си на лекар. М. заедно с детето продължили към гр. Т., където живеели, а
подс. М. помолил св. Г. да пренощува в дома й в гр. Р.,
тъй като по това време вече нямало транспорт до с. С.. Свидетелката Г. се съгласила
и го приела в дома си, като го настинала да спи в спалнята. На следващата сутрин
- 30.07.2014 год. подсъдимият намерил в чекмеджето на раклата в същата стая дебитната
карта на св. И., поставена в един плик, върху който бил записан ПИН-кода й и в който
св. Г. съхранявала бележките от банкоматите за изтеглени суми и за наличност по
сметката. Подсъдимият М. решил да я вземе, без св. Г. да разбере и чрез нея да изтегли
пари от сметката на св. И.. Взел само дебитната карта, а плика с бележките оставил,
като запомнил записания отгоре му ПИН-код. После напуснал жилището на св. Г., без
да й се обади изобщо.
В 8:26 ч.,същия ден
30.07.2014 год. подс. М. отишъл до банкомат с № *****
собственост на Т. и като използвал дебитната
карта на св. И. направил справка салдо за наличната сума по сметката.
В 8:42:50 ч. направил
опит за транзакция от ***, находящ се в гр. Р., *** собственост
на Т., но поради сгрешен ПИН код същата била неуспешна. Малко по-късно обаче, в
8:42:57 ч. от същото АТМ-устройство, чрез въвеждане на правилния ПИН-код и чрез
използване на дебитната карта на св. И., подс. М. успял
да изтегли от банковата сметка на последния 400 лв. - левовата равностойност на
сумата от 204.71 евро.
На следващия ден
- 31.07.2014 год. в 10:16 ч. подс. М. отишъл до АТМ-устройство
с № ***, собственост на Т., намиращ се на бул. ***в гр. Р. до входа на Кооперативния
пазар и като използвал дебитната карта на св. И. изтеглил от неговата сметка
400 лв. - левовата равностойност на сумата от
204.71 евро на АТМ с номер ***, находящ се в гр.
Р. и собственост на банка ***
На 01.8.2014 год.
след обяд подс. М. отишъл в заведението в с. С., собственост
на бащата на св. К.К. и помолил последния да го закара
с автомобила си до бензиностанцията в с. Н., Рс. област за да изтеглел пари от банкомата,
който се намирал там, тъй като в с. С. нямало банкомат. Свидетелят К. нямал представа,
че подс. М. ще използва чужда дебитна карта, а и самият
подсъдими не му обяснил нищо по въпроса. Свидетелят К. се съгласил и двамата отишли
до с. Н. с л.а. „О.”с рег. № ***, управляван от св. К.. Бензиностанцията и газстанция в с. Н. била собственост на „Ф. Д и в помещението,
където се намирала касата им имало монтирано АТМ-устройство, собственост на Т.,
както и охранителни камери. В 13:14 ч. на 01.08.2014 год. подс.
М. чрез използване на дебитната карта на св. И. изтеглил от сметката му 400 лв.
- левовата равностойност на 204.71 евро.
На следващия ден
- 02.8.2014 год. отново с автомобила, управляван от св. К. обвиняемият отишъл до
банкомата на Т. в с. Н. и в 14:47 ч.изтеглил чрез картата на св. И. 400лв. -левовата
равностойност на 204.71евро.
На 03.8.2014 год.
в 15:11 ч. чрез същата карта подсъдимият изтеглил отново 400 лв. - левовата равностойност
на 204.71 евро от сметката на св. И. от същото АТМ-устройство, намиращо се в бензиностанцията
в с. Н. Рс. област.
След тези тегления,
извършени от подс. М. без знанието и съгласието на титуляра на сметката св. И., сумата, която останала по нея възлизала
на 1,080.82 евро.
На 4.8.2014 год.
по обяд св. Г. потърсила дебитната карта, оставена от сина й и не я открила в чекмеджето
на раклата. По тази причина помолила мъжа, с когото живеела на семейни начала, да
отиде до Т. и да подаде молба за блокирането на картата. Въпреки че същият нямал
издадено пълномощно от св. И. да го представлява пред банката във връзка с тази
сметка, от Т. предприели мерки и веднага блокирали издадената дебитна карта с №#
*****.
Подсъдимият М. не
подозирал за тези действия и същия ден-04.08.2014 год. в 15:07 ч. отишъл до банкомат,
собственост на ТБ „ОББ” и намиращ се в гр. Р. на бул. „Ц. 60 в магазин за хранителни
стоки, където направил опит чрез използване на картата на св. И. да изтегли отново
определена сума пари, но не успял поради блокирането на картата от страна на издалата
я банка. Малко по-късно в 15:18 ч. подсъдимият отишъл до друго АТМ-устройство, собственост
на Т., намиращо се на бул. „Ц. до входа на Кооперативния пазар и отново опитал да
изтегли пари чрез картата на св. И., но транзанкцията
отново била неуспешна. Върнал се до банкомата на бул. „Ц. и в 15:22 ч. и в
15,35 ч. направил нови два неуспешни опита да изтегли пари от сметката на св. И..
После пак отишъл до банкомата до входа на Кооперативния пазар и в 15:49 ч.и в
15:50 ч. направил още два неуспешни опита да изтегли пари от сметката на св. И..
На следващата сутрин
- 06.08.2014 год. в 08:20 ч. подсъдимият М. пак отишъл до същия банкомат до входа
на Кооперативния пазар и пак опитал да изтегли пари от сметката на св. И., но не
успял за пореден път. Последният такъв неуспешен опит той направил по обяд на същия
ден - 06.08.2014 год., когато в 12:30ч. от АТМ-устройство, собственост на Т., намиращо
се в гр.Р. в аптека „***” се опитал безуспешно да изтегли пари от сметката на св.
И..
След тези безуспешни
опити, подсъдимият се досетил, че вероятно банковата карта на св. И. е блокирана
и я изхвърлил във външната тоалетна, намираща се в дома му в с. С. Рс. област.
В последствие подсъдимият
не възстановил на св. И. изтеглената сума от 2000 лв.
По доказателствата.
Съдът приема гореизложената фактическа обстановка за
доказана по безспорен и категоричен начин от събрания по делото съвкупен
доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на св. Ц.Г.Г., св. И.С.Н., св. К.Б.К., св. Я.М.И. и св. И.М.И., както
и от писмените доказателства по делото – протоколи за извършени
процесуално-следствени действия, свидетелство за съдимост, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, съдебно техническа експертиза
на информация от оптичен носител, справки от различни банки, автобиография,
докладна записка,
извлечение за движението по
сметката на св. И.
за инкриминирания
период, писма от търговски банки
и веществени доказателства-*****
В основата на приетите от
настоящата съдебна инстанция за доказани фактически положения са показанията на
всички свидетели, събраните и анализирани по делото писмени доказателства,
както и тези от експертен порядък, които изчерпателно дават отговори на
основните въпроси, свързани с осъществяване на престъплението от подс. М..
Съдът изцяло
кредитира събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства на посочените свидетели,
които подробно разказват за действията на подс. М., когато на 15 пъти той е
използвал чуждата дебитна карта за да изтегли общо сумата от 2000 лв., които той
е използвала за задоволяване на личните му нужди. Показанията на свидетелите са
правдоподобни, последователни и непротиворечиви, като същевременно взаимно се
допълват.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция подс. М.М. дава обяснения по фактите
и обстоятелствата, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт като
прави пълни самопризнания. Поради това съдът дава вяра на неговите обяснения,
които от една страна имат характера на източник на доказателства, а от друга
представляват израз на неговата защитна позиция. В общи линии неговите обяснения
се покриват с показанията на разпитаните в хода на наказателното производство
свидетели.
В подкрепа на изложената фактическа обстановка е и техническата
експертиза, от която се установява че дебитната карта на св. И. на 15 пъти е
била използвана от подс. М. за за
изтегли 2000 лв. В този смисъл са и доказателствата от експертен порядък, на
които съдът дава вяра. От тези доказателства следва категоричния извод, че
подс. М. е съзнавал, че това е дебитната карта на св. И., тъй като на същия е
било изписано неговото име, а не на друго лице. Предвид това съдът само дава
вяра на неговите обяснения.
От правна страна.
От анализа на
събраните по делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:
Видно от доказателствата по делото подс. М.Т.М., като
субект на престъплението е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.
1 от НК.
С деянието си подс.
М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 249
ал.1, пр.1, вр. с чл.
26 ал.1 от НК тъй като през периода
от 30.07.2014 год.- 06.08.2014 год., в гр. Р. и в с. Н.
област Р., в
условията на продължавано престъпление, на 15 пъти, използвал
платежен инструмент-дебитна
карта с №# *****, издадена от Т. на името на
И.М.И., без съгласието на титуляра И.М.И. ***, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
Съобразно правната доктрина и трайно установената съдебна практика това
престъпление може да бъде осъществено
чрез действие, като действията могат да бъдат
фактически. От обективна страна
след като е отнел от дома на
пострадалия дебитната карта и ПИН-кода от владението на св. Г., подс. М. самостоятелно на петнадесет пъти чрез използването
й е извършил 5 транзакции, като е успял да изтегли общата сума от 2000 лв., без
съгласието на нейния титуляр в лицето на св. И.. Тези пари след това той е
изхарчила в своя полза. В конкретният случай съдът приема,
че с поведението си подс. М. е осъществил всички признаци
от изпълнителното деяние чрез действие като неправомерно е придобил чужди
парични средства.
Деянието на М.М. не съставлява друго по-тежко престъпление по смисъла на
Особената част на НК. От него е причинена
на И.И. имотна вреда в общ размер
на 2000
лв.
Банковите дебитни карти са „платежен
инструмент” по смисъла на чл.93 т.24 от НК,тъй като представляват веществено средство,което
позволява във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.Те
са също така и електронен платежен инструмент, тъй като позволяват достъп до електронно
регистрирани или съхранени пари и дават възможност да се извършват депозити, преводи,
теглене на пари в брой, зареждане и отнемане на парична стойност и/или други операции
посредством електронни или други технически способи.Банковите платежни карти са
платежни инструменти за отдалечен достъп, тъй като позволяват на оправомощения картодържател да получава
достъп до финансови средства по банкови сметки чрез използването на електронни или
други технически способи.
На следващо място той е действал в
условията на продължавано престъпление, тъй като на петнадесет пъти е извършил само
5 последователни транзакции, всяка от които осъществява състава на едно и също
престъпление. Същите са извършени през непродължителен период от време, при
еднородна фактическа обстановка и при наличието на умисъл, поради което всяко
деяние се явява продължение на предходното. Поради това в случая намира
приложение института на чл. 26 ал.1 от НК.
В резултат на своевременната
реакция на органите на полицията от проведените издирвателни
мероприятия престъплението е било установено както и нейното авторство.
Престъплението е довършено с факта на получаването на паричната сума, която е
била в банкоматите и същата е преминала в негова фактическа власт, причинявайки
по този начин имотна вреда на св. И..
Налице е и субективната съставомерност на деянието, тъй като
подс. М.М. е действал при пряк умисъл с ясното съзнание за
противоправността на извършваното от него, целейки и желаейки настъпването на
точно определен резултат. Същият е разбирал много добре и целейки именно настъпването на противоправния резултат - неправомерно да получи чужди
парични средства. Съзнавал е също така, че използва чужда дебитна карта без
съгласието на нейния титуляр, но извършил това, воден от желанието да се снабди
с парични средства.
Мотивите за извършване на престъплението са - предварително осъзнатата у него потребност да се снабди с намиращите се в дебитната карта парични средства за своя сметка.
Причини за извършване на престъплението са незачитане
на установения в нашата страна правопорядък, слабите
морално волеви задържки на подсъдимия и ниската му
обща и правна култура и правосъзнание.
По вида и размера на наложеното наказание.
Съобразно принципното начало, свързано със
законоустановеността на
наказателната репресия съдът счита, че при определяне на наказанието следва
да се вземе предвид чл. 372
ал.1 вр. с чл. 371 т.2 от НПК и да се съобразят изложената фактическа обстановка и всички обстоятелства обуславящи вида
и размера на наказанието, което да
съответства с тежестта на извършеното от подс. М. престъпление.
При индивидуализацията му, съдът отчита по отношение на подс. М.М. като смекчаващи отговорността обстоятелства – неговите
самопризнания, направени в хода на съдебното производство, критичното му отношение
към стореното, чистото му съдебно минало, а като отегчаващи такива не се
установиха.
Окръжният съд,
след като взе предвид гореизложеното, степента на обществена опасност на деянието
и на личността на подс. М., на мотивите и
причините за извършването на престъплението, намира,
че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.
Налице са многобройни смекчаващи вината обстоятелства и съобразявайки това
съдът счита, че наказанието следва да бъде индивидуализирано под предвидения в
закона минимум.
Поради това съдът счита, че
на основание чл. 55 ал. 1 т.1 от НК следва на
подсъдимия да му бъде определено наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 от НК следва да бъде
отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила
Освен това на подс. М.М. следва да му бъде наложено и предвиденото в чл. 249 ал.1
от НК допълнително кумулативно наказание глоба в размер на 300 лв., платима в полза на Държавата.
Съдът счита, че така определеното на подс. М.М. по вид
и размер наказание ще изиграе
своята възспираща, възпитателна и превантивна роля по
този начин ще се постигнат визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието
за индивидуална и генерална
превенция.
По предявения
граждански иск.
По делото е
предявен граждаски иск от адв.
Й.С., от РАК като повереник на пострадалия св. И.И. в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за
нанесените му имуществени вреди. Съдът намира, че искът е основателен тъй като
е налице сложният фактически състав на деликтната
отговорност, която следва да бъде ангажирана по отношение на подс. М.. От материалите по делото и така възприетата
фактическа обстановка се установява, че с действията си подс.
М. е увредил пострадалия И. в претендирания размер.
Поради това и на
основание чл. 45 от ЗЗД подс. М. следва да бъде
осъден да заплати на св. И. сумата от 2000 лв., ведно с полагащата се законна лихва,
считано от датата на деликта - 06.08.2014 год., до окончателното
му изплащане, както и сумата от 400 лв., представляваща направени разноски в хода
на съдебното производство за адвокатско възнаграждение.
По направените по делото разноски.
При този изход
на делото съдът счита, че подс. М.Т.М., със
снета по делото самоличност
следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР гр. Р. сумата от 104.62 лв., представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство, както и сумата полза на
РОС от 80 лв., представляваща полагаща се държавна такса върху уважения размер на
иска.
По веществените доказателства.
Веществените доказателства да си останат по делото.
Мотивиран от горните съображения съдът,
постанови присъдата си.
Председател: