ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1963
гр. Пловдив, 17.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Стефка Т. Михова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501993 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413, ал. 2
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, подадена чрез пълномощника му адв. Ц., против разпореждане,
инкорпорирано в Заповед № 4434 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 14.06.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 5668 по описа на РС –
Пловдив за 2022 г., с което е отхвърлено подаденото от дружеството
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу длъжника Т. Г. Ж., с ЕГН: ********** , за сумата от 52,47 лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
******** от 06.08.2018 г. с предоставен мобилен номер **********, както и
за разноските за разликата над уважения до пълния претендиран размер.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
обжалваното разпореждане. Оспорват се изводите на районния съд за
нищожност и неравноправност на уговорената между страните клауза за
неустойка при прекратяване на договора за мобилни услуги. Искането към
въззивния съд е за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
1
След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя,
съдът намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Т. Г. Ж., с ЕГН: **********, за вземания, основани на сключени
между страните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, сред които
и процесното вземане за сумата от 52,47 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № ************ от 06.08.2018 г.
с предоставен мобилен номер**********.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението в частта относно претендираното вземане за неустойка, като е
приел, че клаузата от договора за мобилни услуги, на която то се основава, е
неравноправна.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на
закона или на добрите нрави или дали същото не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Ето защо
първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна
проверка на клаузата на процесния договор за мобилни услуги № *********
от 06.08.2018 г. В раздел 11 от същия е уговорена клауза за неустойка,
предвиждаща, че в случай на прекратяването на договора преди изтичане на
срока му по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му той дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност
посочената клауза да е неравноправна съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2,
2
т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер
на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е
съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял.
Последните не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор
месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с
предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването на
договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не
съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от това в
конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в
самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по-
висок размер. При това положение се създават предпоставки за
неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в ситуация, при която до
изтичане на срока на договора остават три и по- малко месеца той ще има
право да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би
получил при изпълнение на договора.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане инкорпорирано в Заповед № 4434 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.06.2022 г., издадена
по ч.гр.д. № 5668 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., с което е отхвърлено
подаденото от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника Т. Г. Ж., с ЕГН: ********** , за сумата от 52,47 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
№********* от 06.08.2018 г. с предоставен мобилен номер **************,
както и за разноските за разликата над уважения до пълния претендиран
размер
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4